Р Е Ш
Е Н И
Е
№
Град
Тетевен, 10.03.2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На седемнадесети февруари,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
891 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: С.М.А. ***,
Ответници:Р.С.И. и З.А.М.,***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за ревандикация на идеални части от поземлен имот.
Ищецът твърди,че е собственик,по наследство,на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор хххххххххх по КККР на село Г,Лов.обл.,с площ от 445 кв.м.,ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда,с идентификатор ххххххсъс застроена площ от 40 кв.м.,хангар,депо,гараж с идентификатор ххххххххх със застроена площ от 22 кв.м.,едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ххххххх със застроена площ от 15 кв.м.
Ищецът не разполага с документ за собственост.С такъв разполагат сестрите му,които са се снабдили с нот.акт №54/2019г,по силата на който двете,приравни права,са признати за собственици на основание покупка и давностно владение на имота.
Ответникът не е правил отказ от наследство,както и не е предоставял правата си на други лица,но независимо от това,същият не е вписан като собственик в акта.
Освен горното,на 4.07.2019г сестрите му са прехвърлили на ответниците собствеността върху горния имот.Оттогава до момента ответниците владеят изцяло имота.
Моли да бъде постановено решение,което се признае за установено по отношение на ответниците,че е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот,като бъдат осъдени ответниците да предадат владението на ищеца върху тези идеални части.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от ответниците,в който същите твърдят,че са добросъвестни приобретатели на имота.Праводателите им-Трендафила М. Андреева и Минка М. Върбанова от своя страна се легитимират като собственици на имота въз основа на покупка от родителите си и давностно владение,на самостоятелно основание,върху имота с начален момент от 1996 година,когато са закупили имота по надлежния ред.През 1997г ищецът е бил ревандикиран от процесния имот от праводателите на ответниците.Съобразно изложеното,между ищеца и праводателите на ответниците е налице СПН досежно собствеността върху имота,поради което и на това основание исковата претенция се явява неоснователна и недоказана.
Позовават се на писмени и гласни доказателства.В писмена защита доразвиват съображениятаси по съществото на спора.
От представените по делото писмени доказателства,обясненията на ищеца по реда на чл.176 от ГПК,показанията на свидетелите К М С,А М М,Т А,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищецът С.М.А. е наследник,заедно със сестрите си Т М. А и М М. В,на М А. А и А М. *** договор за продажба на недвижим имот,сключен на 28.11.1996г и обективиран във формата на нотариален акт №32/1996г на РС-Тетевен,наследодателите та ищеца продали на дъщерите си недвижим имот,находящ се в село Г и представляващ дворно място с площ от около 400 кв.м.,заедно с намиращата се в мястото двуетажна жилищна сграда,при граници на имота-улица,С А. И А,Л А. А и О О В,урегулирано в парцела ххххх
С Решение по гр.дело №6ххх по описа на РС-Тетевен сестрите на ищеца Т М.А. и М М. В са признати за собственици на посочения имот,като ищецът С.М.А. и Р У Щ/съпруга на ищеца/са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху имота на собствениците.
От писмено становище,изготвено от Кметство село Г с изх.№ххх се установява,че УПИ І-260 в кв.28 е идентичен с имот хх по плана на село Г от 1хххг,като е бил записан на наследодателя на ищеца Младен А. Андреев,а впоследствие „презаписан“ на името на Тр М. А и М М. В.Имота-ххх е собственост на трето лице-С А. С,за която се установи от гласните доказателства,че е сестра на М А. А.
С нотариален акт №хххна нотариус с рег.№305 на НК сестрите на ищеца Т М. А и М М. В,са признати за собственици,на основание покупка и давностно владение на самостоятелно правно основание,при равни права,на поземлен имот с идентификатор ххх с площ от 445 кв.м.ведно с жилищна сграда с идентификатор ххх,депо ,гараж с идентификатор ххх и селскостопанска сграда с идентификатор 14386.701.260.3.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 04.07.2019г и обективиран във формата на нотариален акт №хх на нотариус с рег.№305,сестрите на ищеца продали този имот на ответника Р.С.И.,през време на брака му с втората ответница З.А.М..
При така изложеното фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск за ревандикация на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 14386.701.260 и изградените върху този имот жилищна и второстепенни сгради,при описаните в исковата молба граници,се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
В хода на производството по делото ответникът не доказва,при условията на пълно и главно доказване,придобиване на собствеността върху посочените идеални части от процесния поземлен имот,респ. на соченото в исковата молба основание-наследяване от М А. А и Анета М. *** данните по делото се установява,че приживе наследодателите на ищеца са се разпоредили със собствеността върху имота в полза на сестрите на ищеца и праводатели на ответниците-Т А и МВ.Последните са провели успешно иск по чл.108 от ЗС срещу ищеца и неговата съпруга,който е бил уважен с решението по гражданско дело №6ххх по описа на РС-Тетевен. От писмените и гласни доказателства по делото съдът приема за основателно възражението на пълномощника на ответниците за допусната техническа грешка при изписване на номерацията на имота/парцела на наследодателя на ищеца по акта от 1996г и оттам в съдебното решение по гр.дело №ххх на РС-Тетевен,което очевидно е било и основанието за съставяне на нотариалния акт №ххх на нотариус с рег.№305 на НК.
Липсват безспорни и категорични доказателства,установяващи,че след ревандикиране на ищеца от имота през 1997г,същият отново го е завзел и е осъществявал давностно владение върху него или съответна идеална част,а и такова придобивно основание не се сочи в исковата молба.
Ответниците по делото се легитимират като собственици на имота,въз основа на възмездна сделка,сключена със сестрите на ищеца и обективирана в предвидената в закона/чл.18 от ЗЗД/форма.
При този изход на делото ищецът следва да
заплати на ответниците сторените разноски в производството,възлизащи на сумата
от 500.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан, предявеният от С.М.А. ***,против Р.С.И. и З.А.М.,***,ИСК с основание чл.108 от ЗС,за ревандикиране на 1/3 ид.ч.от Поземлен имот с идентификатор хх по КККР на село Г,Лов.обл.,с площ от 445 кв.м.,,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м/,с адрес на имота село Г,ул.“х №3,при съседи:имоти с идентификатори хххх,ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда,с идентификатор ххх,със застроена площ от 40 кв.м.,хангар,депо,гараж с идентификатор ххххсъс застроена площ от 22 кв.м.,едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ххх със застроена площ от 15 кв.м.
ОСЪЖДА С.М.А. *** заплати на Р.С.И. и З.А.М.,***,сумата от
500.00/петстотин/лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: