Решение по дело №7416/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2018 г.
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20161100907416
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, …  май 2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

 

 

при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 7416 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

       Предявени са съединени, при условието на евентуалност, искове с правно основание чл. 26 ЗЗД; чл. 646, ал.2, т.1 и т.3 във връзка с ал. 3, т.1 ТЗ; чл. 645 ТЗ; чл. 647, ал.1, т.1, 2, 3 и 6 ТЗ.

 

        Постъпила е искова молба от „Б.2.“ ЕООД с ЕИК********, в която се твърди, че на 9.10.2015 г. СГС, ТО, VI-16 с-в, е постановил решение № 1626 по т.д. № 5378/2014 г. с което е обявил свръхзадължеността на първия ответник „ГМ П.“ АД с начална дата 31.12.2011 г. и е открил производство по несъстоятелност . Твърди, че има качество на кредитор на „Г.П.“ АД/н/, произтичащо от договори за предоставяне на длъжника на парични заеми, а именно: от 14.05.2011 г. в размер на 2 520 000 евро с възнаградителна лихва 7 % на година и неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден; от 15.07.2011 г. в размер на 700 000 евро; от 07.09.2011 г. в размер на 2 000 000 евро; от 30.03.2012 г. в размер на 600 000 лв.; от 28.06.2012 г. в размер на 600 000 лв. Твърди, че е изпратил нотариални покани на ответника„Г.П.“ АД/н/ на 02.06.2014 г. за връщане на заемните суми. Твърди, че вземанията му за главници по процесните договори заедно с вземанията за лихви и неустойки са приети от съда по несъстоятелността с определение № 1122 от 29.02.2016 г. в списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър, като общият им размер е 56 482 703,89 лв. Твърди, че първият ответник „ГМ П.“ АД /н/ е прехвърлил като едноличен собственик на капитала дружествените си дялове от „И.К.М.“ ЕООД, от „Х.М.“ ЕООД и от „С.“ ЕООД на 26.06.2014 г. на втория ответник „П.у.“ ЕООД. Твърди, че „ГМ П.“ АД е прехвърлил в рамките на подозрителния период по чл. 646 и чл. 647 ТЗ на третия ответник „И.Т.“ ООД комбинирани търговски марки с рег. № 00040703 с наименование Женски тайни, рег. № 00052954 с наименование ТИГЪРЪТ НА ПЕЧАТА, рег. № 00046604 с наименование 100 ВЪПРОСА И ОТГОВОРА ОТ ВАШАТА ВРАЧКА, рег. № 00048457 с наименование ЖЪЛТО Ш, рег. № 00046803 с наименование ЖЪЛТО ШОУ NEWS, рег. № 00053242 с наименование ШАХ, рег. № 00045523 с наименование SHOW YELLOW NEWS, както и словни марки с рег. № 00057221 и рег. № 00045861 с наименование СЕНЗАЦИЯ. Излага твърдения за нищожност на прехвърлянето на дружествените дялове от „И.К.М.“ ЕООД, от „Х.М.“ ЕООД и от „С.“ ЕООД поради липса на съгласие относно цената им, както и недействителността на процесните сделки по отношение на кредиторите на несъстоятелността поради извършването им след началната дата на неплатежоспособността. Твърди и наличие на знание на втория и третия ответник относно факта на неплатежоспососбност или свръхзадълженост поради свързаността на първия ответник с всеки от останалите. По отношение на процесните сделки се излагат твърдения недействителност в случай, че е извършвано прихващане на дължимата цена със задължения на първия ответник в хипотезите на чл. 645, ал. 3 и 4 ТЗ, както и че разпоредителните сделки представляват такива, извършени в сроковете по чл. 647, ал.1, т. 1-6 ТЗ и са или безвъзмедни поради неплащане на цената по тях, или възмездни, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.

         Моли съда да обяви за нищожни поради липса на съгласие сделките по прехвърляне от страна на „ГМ П.“ АД на „П.у.“ ЕООД на дружествените си дялове от „И.К.М.“ ЕООД, от „Х.М.“ ЕООД и от „С.“ ЕООД на 26.06.2014 г., както и сделките за прехвърлянето от страна на „ГМ П.“ АД на „И.Т.“ ООД  комбинирани търговски марки с рег. № 00040703 с наименование Женски тайни, рег. № 00052954 с наименование ТИГЪРЪТ НА ПЕЧАТА, рег. № 00046604 с наименование 100 ВЪПРОСА И ОТГОВОРА ОТ ВАШАТА ВРАЧКА, рег. № 00048457 с наименование ЖЪЛТО  Ш, рег. № 00046803 с наименование ЖЪЛТО ШОУ NEWS, рег. № 00053242 с наименование ШАХ, рег. № 00045523 с наименование SHOW YELLOW NEWS, както и словни марки с рег. № 00057221 и рег. № 00045861 с наименование СЕНЗАЦИЯ.

       При условие на евентуалност моли съда да обяви за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършените действия и сделки на разпореждане с активите посочени в главния иск, както и погасяването на парични вземания и прихващанията, извършените с тези сделки, на основание чл.646, чл.647 ТЗ.

       Ответникът „П.у.“ ЕООД в срок е подал писмен отговор, в когото излага съображения за недопустимост на исковата молба поради предявяването на искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Счита, че ищецът дължи предварителното заплащане на държавна такса за исковете по чл. 26 ЗЗД и не може в случая да се прилага разпоредбата на чл. 649, ал.6 ТЗ. Твърди, че е получил исковата молба без приложенията към нея. Излага доводи, че не са налице условия за другарство между ответниците, тъй като по отношение на всеки от тях се иска обявяването за недействителни на независими едни от други сделки без съществуващ общ юридически факт. Твърди, че в процесните три договора за прехвърляне на дружествени дялове страните по тях са постигнали съгласие по основните им елементи, като взаимотношенията им касаещи финансови въпроси са уредени в отделно споразумение. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на искове по чл. 646, ал.2, т. 1-3, по чл. 645, ал. 3 и по чл. 647, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 ТЗ, а и не е налице свързаност между несъстоятелния длъжник и „П.у.“ ЕООД.

   Моли съда да остави без уважение предявените искове и да му присъди направените в настоящото производство разноски.

    В подадената по реда на чл. 372, ал.1 ГПК допълнителна искова молба ищецът излага становище, че срокът за предявяване на исковете изтича на 09.10.2016 г. – в неделя и поради това счита, че подадената на 10.10.2016 г. в първия работен ден искова молба е в срок.

     Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба по реда на чл. 373, ал. 1 ГПК, в което поддържа направените в отговора на исковата молба възражения и въвежда твърдения за наличие на тристранен договор от 26.06.2014 г., съгласно когото той замества ответника в несъстоятелност в дълга му към Д.Е., в замяна на което придобива процесните дружествени дялове.

   Ответниците „ГМ П.” АД и „И.Т.“ ЕООД не са представили отговор на исковата молба.

    Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

    По възражението за недопустимост на предявените специални искове по чл.645- чл.647 ТЗ, поради пропускане на преклузивния срок по чл.649 ТЗ.

     Възражението, макар и допустимо се явява неоснователно.

               Съгласно чл. 649. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2013 г.)  Иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането.

                По делото не се спори, че по т.д.№5378/2014г. е постановено решение №1626/09.10.2015г. по чл.630, ал.1 ТЗ, вписано в ТРРЮЛНЦ на 12.10.2015 година, с което е посочена началната дата на свръхзадължеността на  „ГМ П.“ АД, ЕИК********. Решението е постановено по постъпила молба по чл.625 ТЗ, подадена от настоящия ищец и с вх.№ 93677 от 31.07.2014г. Решението е потвърдено с Решение №833/25.04.2016г., постановено от САС по т.д.№4755/2015г.

             Исковата молба е постъпила в съда на 10.10.2016г.

              Както е посочил ищецът крайната дата на срока по чл.649, ал.1 ТЗ -09.10.2016 година  - е неделя и съобразно нормата на чл.60, ал.6 ГПК когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден – на 10.10.2016 година.Тъй като исковата молба е подадена по пощата, то по аргумент на чл.62, ал.2 ГПК, следва да се смята, че преклузивният срок по чл.649, ал.1 ТЗ не е пропуснат.

                Ето защо възражението, че исковете по чл.645-чл.647 ГПК, се явяват недопустими, поради пропускането на срока се явява неоснователно.

                 По отношение на това, че ищецът има качество на кредитор на ответника „Г.П. АД/н/.

         По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени доказателства и от извършената от съда служебно справка в ТРРЮЛНЦ, че ищецът има качество на кредитор на ответника „ГМ П.“ АД /н/, чиито вземания са в общ размер на сумата от 56 482 703,89 лв, включени в списъка на приети вземания с определение на съда по несъстоятелността, след проведено производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ, с което, след промяната на списъка, направена от него, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приети вземания.Актът на съда е обявен в ТРРЮЛНЦ на 01.03.2016 година. С това определение № 1122 от 29.2.2016 г., е изменен списъка на приетите вземания, съставен от синдика, като са изключени вземанията на ищеца за сумата 343 549,93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по договор за заем от 14.05.2011 г. за периода 18.05.2012 г. - 11.11.2015 г.; за сумата 474 694,26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по договор за заем от 15.07.2011 г. за периода 28.07.2012 г. – 11.11.2015 г.; за сумата 1 302 483,87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по договор за заем от 07.09.2011 г. за периода 11.09.2012 г. – 11.11.2015 г., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по договор за заем от 30.03.2012 г. за периода 01.04.2013 г. - 11.11.2015 г. и за сумата 287 509,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по договор за заем от 28.06.2012       г. за периода 30.06.2012 г. - 11.11.2015 г. и са включени вземания на „Б.2.” ЕООД, с ред по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, както следва: за сумата 6 473 406,13 лева, представляваща мораторна неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава върху главницата по договор за заем от 14.05.2011 г. суми, начислена за периода 18.05.2012 г. - 11.11.2015 г.; за сумата 8 228 176,81 лева, представляваща мораторна неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава върху главницата по договор за заем от 15.07.2011 г., начислена за периода 28.07.2012      г. - 11.11.2015 г.; за сумата 22 628 953,10 лева, представляваща мораторна неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава върху главницата по договор за заем от 07.09.2011 г., начислена за периода 11.09.2012 г. -11.11.2015 г.; за сумата 5 603 452,95 лева, представляваща мораторна неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава върху главницата по договор за заем от 30.03.2012 г., начислена за периода 01.04.2013 г. - 11.11.2015 г. и за сумата 5 075 378,85 лева, представляваща мораторна неустойка в размер на 0,5 % за всеки ден забава върху главницата по договор за заем от 28.06.2012 г., начислена за периода 30.06.2012 г. - 11.11.2015 г., като общият размер на вземанията на „Б.2.” ЕООД вместо 10 912 198,48 лева, се счита 56 482 703,89 лева.

      Приетите от съда вземания на настоящия ищец имат за правопораждащ ЮФ договори за заем, сключени между него и ответника „ГМ П.“ АД /н/, на посочените в акта на съда дати.

      При така установените факти ищецът се явява лице, легитимирано да предяви искове по чл.645-чл.647 ТЗ.

       С определение от 13.10.2016 г. съдът е конституирал като съищец- задължителен другар на ищеца синдика на „ГМ П.“ АД/ н/ Т.Н.Н., който не взема становище по исковете и не е направил доказателствени искания.

 

       По отношение на атакуваните сделки:

 

        Не се спори по делото, че ответникът „ГМ П.“ АД /н/ е извършил следните сделки с ответника „П.у.“ ЕООД, всичките на 26.06.2014г., с нот. заверка на подписите на страните по продажбеното правоотношение, извършена в деня на сключване на всяка от сделките.Предмет на тези разпоредителни действия, извършени от длъжника в производството по несъстоятелност „Г.П.“ АД/н/ са притежаваните от търговеца дружествени дялове в ТД „И.К.М.“ЕООД, ЕИК********/ 500 дружествени дяла/; в ТД „Х.М.“ ЕООД, ЕИК********/100 дружествени дяла/; в ТД „С.“ ЕООД, ЕИК********/100 дружествени дяла/.Не се спори, че на 23.06.2014 г. едноличният собственик на капитала на ответника „П.У.“ ЕООД, дружество „БГ П.“ Гмгх (ООД), учредено и вписано на 03.12.2010 г., което се управлява и представлява от съдружниците К.Х.-Л. и Х.Г.вписано като едноличен собственик на капитала на настоящия ответник, е взело решение да придобие възмездно от ответника „ГМ П.“ АД собствеността върху дялови участия в дружествата „Х.М.“ ЕООД – 100 дяла, „И.К.М.“ ЕООД – 500 дяла и „С.“ ЕООД – 100 дяла.Не се спори по делото, че настъпилата промяна в собствеността на капитала на тези дружества е вписана в ТР, по партидата на всяко едно от тях.Съдържанието да трите договора е идентично и в чл.4 от всеки един от тях е посочено, че размерът на продажната цена за дяловете и начина и на заплащане са предмет на отделно споразумение.За установяване наличието на това споразумение, по делото са представени следните документи:

           Представен е договор от 26.06.2014г., между „ГМ П.“ АД, ЕИК********, в качество на прехвърлител, „П.у.“ ЕООД, ЕИК ********, в качество но приобретател или заместваща страна и „Д.Е.“ , дружество учредено съгласно законите на Княжество Лихтенщайн, със седалище и адрес на управление това княжество, гр.Вадуз, ул.“********, в качество на заемодател.В договора страните- участнички в него са дали дефиниции на основните понятия, използвани в споразумението.Индивидуализирали са какво следва да се разбира под думата „заем“- останала непогасена главница от 3 887 000 евро, които ЧЮЛ и заело на „ГМ П.“ АД, като са посочени датите на сключените между тях заемни сделки.Посочили са какво следва да се разбира под думата „цесия“, чрез индивидуализиране на сключените на 26.06.2014 година договори за цесии между „ГМ П.“ АД и „П.у.“ ЕООД, по силата на които последното е придобило от „ГМ П.“ АД вземания в общ размер на 3 083 088лв.Вземанията прехвърлителят е придобил в посочените размери от посочените ЮЛ.Страните са дефинирали и какво следва да се разбира под „договори за покупка на акции/дялове“, чрез индивидуализация на договорите, с които приобретателят като купувач е придобил акции / дялове от капитала на посочените дружества- всички, сключени на 26.06.2014г., между които и процесните договори.Дефинирали са какво следва да се разбира под „договор за прехвърляне на марки“, а именно договорът от 26.06.2014г., с който„ГМ П.“ АД прехвърля на „П.у.“ ЕООД комбинирана търговска марка „С.“, заявена за регистрация с вх.№ ********** N/17.09.1991г. и регистрирана за класове 16 от Ницската класификация с регистров нове 19730/05.01.1993г. на Патентното ведомство на Република България и комбинирана търговска марка „С.“ www.struma.com  www.vestnikstruma.com   www. struma.biz, заявена за регистрация с вх.№ ********** N/05.03.2012г. и регистрирана за класове 38 и 42 от Ницската класификация с регистров номер 84276/23.04.2013г. на Патентното ведомство на Република България.

         По силата на постигнатото съгласие, обективирано в този документ, между прехвърлителя „ГМ П.“ АД и преобратетеля „П.У.“ ЕООД е постигнато съгласие за това прехвърлителят да прехвърли на преобретателя всички свои права и вземания, произтичащи от посочените договори, а преобретателят се е съгласил да поеме всички задължения на прехвърлителя, произтичащи от договорите за заем, като за последното е изразено и съгласието на ЧЮЛ, явяващо се заемодател на прехвърлителя.Страните са се съгласили  „П.У.“ ЕООД  да замести като страна по договорите за заем „ГМ П.“ АД .Страните са се съгласили, че от датата на сключване на този договор, прехвърлителят „ГМ П.“ АД, имащ качество на заемател по договорите за заем, се освобождава от дълга и правата на заемодателя по отношение на него се погасяват, като „П.У.“ ЕООД , заместващо „ГМ П.“ АД в договорите за заем, се третира като първоначална страна по тях.Страните са приели, че този договор влиза в сила незабавно.Страните са се съгласили, че насрещната П.тация на прехвърлителя за заместването в дълг от страна на преобреталеля е П.тацията по договорите за прехвърляне на акции/дялове и търговски марки.Като са приели, че по този договор не се дължи отделно възнаграждение или друга насрещна П.тация.

         По делото са представени допълнителни споразумения от 26.06.2014г., а именно: към договор за покупко- продажба на дяловете от капитала на „С.“ ЕООД, сключен между ответниците „ГМ П.“ АД и „П.у.“ ЕООД, с който страните по договора сасе съгласили, че съгласно чл.4 от договоора, цената на продадените длове е сумата от 90 000 евро, чието заплащане купувачът ще извърши чрез погасяване на дълга на продавача към „Д.Е.“, произтичащ от посочените договори за заем; към договор за покупко-продажба на дялове от „Х.М.“ ЕООД, с което е уговорена цена по чл.4 от договора на продадените дялове, в размер на 30 000 евро, чиято заплащане ще се осъществи чрез погасяване от купувача на част от дълга на продавача, към същото ЧЮЛ до посочения размер, който дълг произтича от описаните договори за заем;  допълнително споразумение между същите лица, касателно цената по чл.4 от договора за продажба на дяловете от капитала на „И.К.М.“ ЕООд, с цена от 370 000 евро, заплащането на която ще се извърши от купувача чрез връщане на тази сума, като част от дълга на продавача към посоченото ЧЮЛ, който дълг произтича от описаните договори за заем;  допълнително споразумение към договор за покупко-продажба на дялове от „Х.Б.“ ЕООД, сключено между „ГМ П.“ АД и „П.У.“ ЕООД, съгласно което страните определят, че сумата по чл.4 от сключения договор за покупко-продажба на дружествени дялове е в размер на 30 000 евро, заплащането на която се извършва в част, равна на тази сума и представляваща част от дълга на продавача към „Д.Е.“, дружество учредено съгласно законите на Княжество Лихтенщайн, по цитираните договори за заем;

        По делото е представено извлечение от сметка- оборот на сметка с идент. №******** за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2014г., съобразно което началното салдо е 0 00лв, а крайното салдо – 9  399 613,36лв ДТ- 221 – дружествени дялове и по  извлечение от сметка- оборот на сметка с идент. №******** за периода от 01.01.2014г. – 31.12.2014г., с начално салдо 0 ,00 лв и крайно салдо – 31.12.2014г., с посочена операция- 221- договор с „ГМ П.“ АД и сумата от 3 083 088лв – 499- други кредитори.

      По делото са представени справки от Патентното ведомство на РБ за регистрирани комбинирани и словни търговски марки, а именно:  Марка комбинирана рег.№ 00040703, регистрирана на 08.11.2001 г. в Патентното ведомство на Република България, с притежател „И.Т." ЕООД, с адрес: ***, п.к. 1000, р-н ..Оборище”, ул. ..*******, с наименование ЖЕНСКИ ТАЙНИ, регистрирана за класове по Виенската класификация 02.09.08, 26.04.14, 26.04.18. 27.05.01.

        Марка комбинирана рег.№ 00052954, регистрирана на 13.10.2005г. в Патентното ведомство на Република България, с притежател „И.Т." ЕООД. с адрес ***. п.к. 1000, р-н „Оборище", ул. ..*******: с наименование ТИГЪРЪТ НА ПЕЧАТА, регистрирана за класове по Виенската класификация 03.01.01. 03.01.27, 26.04.18 (респективно 9,16, 35 и 38 по Ницската класификация).

        Марка комбинирана рег.№ 00046604, регистрирана на 23.12.2003г. в Патентното ведомство на Република България, с притежател “И.Т." ЕООД. с адрес ***. п.к. 1000, р-н „Оборище", ул. „*******. с наименование 100 ВЪПРОСА И ОТГОВОРА ОТ ВАШАТА ВРАЧКА, регистрирана за класове по Виенската класификация 02.03.22. 11.07.07, 26.01.14, 27.05.24.

       Марка комбинирана рег.№ 00048457, регистрирана на 21.07.2004г. в Патентното ведомство на Република България, с притежател „И.Т.” ЕООД. с адрес:г***. п.к. 1000, р-н „Оборище", ул. „*******. с наименование ЖЪЛТО Ш, регистрирана за класове 9,16. 35 и 38 от Ницската класификация.

        Марка комбинирана рег.№ 00046803. регистрирана на 14.01.2004г. в Патентното ведомство на Република България, с притежател „И.Т." ЕООД, с адрес ***, п.к. 1000. р-н „Оборище", ул. „*******. с наименование ЖЪЛТО ШОУ NEWS, регистрирана за класове по Виенската класификация 01.01.02. 24.05.01. 26.01.17.      27.05.01, 27.05.09, 27.05.10, 27.05.11. 27.05.24.

       Марка комбинирана рег.№ 00053242, регистрирана на 15.11,2005г. в Патентното ведомство на Република България, с притежател „И.Т." ЕООД. с адрес ***, п.к. 1000, р-н „Оборище”, ул. „*******, с наименование ШАХ, регистрирана за класове 9,16, 35 и 38 по Ницската класификация.

       Марка комбинирана рег.№ 00045523. регистрирана на 10.09.2003г. в Патентното ведомство на Република България, с притежател „И.Т." ЕООД. с адрес ***, п.к. 1000. р-н „Оборище", ул. „*******, с наименование SHOW YEELOW NEWS, регистрирана за класове по Виенската класификация 01.01.10, 27.05.11.27.05.17,       27.05.24.

       Марка словна рег.№ 00057221  МИРЪ. регистрирана на 20.12.2006г. в Патентното ведомство на Република България, с притежател „И.Т.” ЕООД. с адрес ***. п.к. 1000, р-н „Оборище", ул. „*******.

Марка словна рег.№ 00045861, регистрирана на 27.10.2003г. в Патентното ведомство на Република България, с притежател „И.Т." ЕООД, с адрес ***, п.к. 1000, р-н Оборище", ул. „*******, с наименование СЕНЗАЦИЯ.

        От заключението на вещото лице В.А.П. по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че пазарната оценка по разходен подход на прехвърлените търговски марки – Марка комбинирана peг. № 00040703, Марка комбинирана рег. № 00052954, Марка комбинирана рег. № 00046604, Марка комбинирана рег. № 0004845, Марка комбинирана рег. № 00046803, Марка комбинирана рег. № 00053242, Марка комбинирана рег. № 00045523, Марка словна рег. № 00057221 и Марка комбинирана рег. № 00045861 към датата, на която е извършено прехвърлянето им и към датата, на която е подадена молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ, включваща държавни такси и хонорари, е 13 500 лева.

        В своето заключение вещото лице П. изрично е посочило, че по делото не са представени доказателства за налачие на сключени сделки, касателно описаните марки, между ответника „Г.П.“ АД/н/ и „Интермедия трейдинг“ ЕООД, включително и въз основа на съдебно удостоверение, което съдът е издал на ищеца, за да се снабди с доказателства относно твърдението си за наличие на договори, които са предмет на атакува за относителната им недействителност от негова страна.

         Съдът констатира, че в постановеното от него определение по реда на чл.140, ал.3 ГПК във връзка с чл.374 от същия закон е разпоредил на ищеца да се изаде съдебно удостоверение въз основа на което се снадби от Патентното ведомство с документите, въз основа на които е извършена регистрация на последния ответник като притежател на процесните марки.Ищецът, въпреки предоставената му възможност, с оглед носената в процеса доказателствена тежест, не е представил  доказателства, че твърдените от него за сключени между ответника „Г.П.“ АД/н/ и ответника „Интермедия трейдинг“ ЕООД сделки са факт.

         Ето защо, макар и добросъвестно дадено, заключението на вещото лице П., при липса на доказателства относно наличие на сделки от разпоредителен характер, сключени между ответниците „Г.П.“ АД/н/ и „Интермедия трейдинг“ ЕООД, с предмет описаните марки, се явява доказателствено средство, което не следва да бъде обсъждано.

        От заключението на вещото лице В.И.Ш. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че общата балансовата стойност на дружествените дялове според протоколите и договорите за продажба от „ГМ П.“АД на „П.У.“ ЕООД и на „И.т.“ ЕООД са 25 600лв.

          Според заключението на експертизата текущата пазарна стойност на дяловете при продажбите от „ГМ П.“АД на „П.У.“ ЕООД и на „И.т.“ ЕООД при ориентировъчни стойности е кръгло 3 165 262 лв. Дружествените дялове на „П.У.“ ЕООД според пазарната оценка са както следва: 100 (сто) дружествени дяла от капитала на „Х.М.” ЕООД на стойност 63 305 лв.; 100 (сто) дружествени дяла, от капитала на „Х.Б.” ЕООД на стойност 63 305лв.; 100   (сто) дружествени дяла от капитала на „Х.М.А.АНД К.“ ЕООД, ЕИК******* на стойност 63 305лв.; 50 (петдесет) дружествени дяла от капитала на „И.” ООД на стойност 30652,50лв.; 50 (петдесет) дружествени дяла, от капитала на „И. Т.” ООД на стойност 31 652,50лв.; 500 (петстотин) дружествени дяла от капитала на „И.К.М.” ЕООД на стойност 316 525лв.; 100 (сто) дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от 50 (петдесет) лева от капитала на „С.” ЕООД на стойност 63 305лв.

       Дружествените дялове на „И.т.“ ООД са на стойност 31 652.50 лв.

         При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

         По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – нищожност на договорите, поради липса на ъгласие касателно основен елемнт от тяхното съдържание- уговорена цена на предмета на продажбеното правоотношение- дружествени дялове и обектите на интелектуално собственост.

                  Претенциите, предявени от кредитора на длъжника в производството по несъстоятелност са процесуално недопустими.

                   Това е така, тъй като кредиторът разполага с ограничена активно процесуална легитимация, свързана с попълване на намасата на несъстоятелността, чрез предявяване на преферентните и отменителни искове, явяващи се специални и изрично посочени от законодателя с разпоредбата на чл.649 ТЗ.Извън посочените процесуални възможности кредиторът с прието вземане не разполага с възможността да иска прогласяване нищожност на сделките, сключени от длъжника, с каквато възможност не разполага и синдика, в това си качество, извън хипотезата на чл.658,т.7 ТЗ.Искове, извън отменителните искове по ТЗ, се предявяват от дружеството в несъстоятелност, което е ищец по делото, а синдикът съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ само осъществява представителството на дружеството в процеса, действайки от негово име и упражнявайки неговите материални права.Ето защо и участието на синдика като съищец не може да промени извода на съда за недопустимост на отрицателните установителни искове, защото качеството на синдика като процесуален субституент по исковете по чл.645-647 ТЗ, който от свое име предявява тези искове не води  до разширяване на процесуалната му легитимация да предяви от свое име и установителните претенции по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделките, извършени от длъжника.Поради това съдът намира, че производството в тази му част, касателно предявените отрицателни установителни искове от кредитор на длъжника, с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД следва да бъде прекратено.

                   Изводът на съда за липса на процесуални предпоставки относно правото на иск по тези установителни искове е процесуалното условие за разглеждане на останалите претенции, въведени от ищеца, като евентуални.

                   По исковете с правно основание чл.645-647 ТЗ.

                   По исковете с правно основание чл.646, ал.2 ТЗ

                   Ищецът твърди, че сделките от разпоредителен характер, извършени от длъжника, с които се е разпоредил с част от масата на несъстоятелността, са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като са извършени от длъжника в подзрителния период – след началната дата на свръхзадължеността му в сроковете по  т.1-3 от ал.2 на чл.646, преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.

                   По отношение на това дали тези разпоедителни сделки са извършени в подозрителния период.

                   Както е посочено по- горе,  молбата по чл.625 ТЗ е постъпила в съда на 31.07.2014. Решението на съда по несъстоятелността, постановено по чл.630, ал.1 ТЗ на 09.10.2015г., по т.д. № 5378/2014г., сочи като начална дата на свръхзадължеността на „ГМ П.“ АД 31.12.2011 година.

   Преферентните искове – установетелни по чл.646, ал. ТЗ и отменителни по чл.646, ал.2 и 3 ТЗ касаят посочените сделки - . изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;  учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок; погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.

 Сключените между „ГМ П.“ АД /н/ и „П.У.“ ЕООД са договори за покупко-продажба на дружествените дялове, които продавачът има в капитала на трети лица.

Следките са възмездни.Срещу прехвърлените дялове от несъстоятелния длъжник е уговорена цена, обективирана в допълнителните споразумения между страните, чието плащане е посочено, че ще се извърши на бивш кредитор на несъстоятелния длъжник.

Въпросът е дали тези сделки, разгледани като част от отношенията между двамата ответници, не представляват действие, което се субсумира от нормата на чл.646, ал.2 ТЗ.

Както е посочено по- горе, с договора между двамата ответници и ЧЮЛ „Д.Е.“, регистрирано в Княжество Лихтенщайн, страните са се съгласили, че „П.У.“ ЕООД ще замести в дълга, произтичащ от договори за заем, сключени от „Д.Е.“ и „Г.П.“ АД/н/.По делото не са събрани доказателства относно датите или сроковете, в които вече несъстоятелният длъжник следва да върне заетите суми.Страните обаче са постигнали съгласие, освен за промяна на длъжника, чрез института на заместване в дълг и за това, че цената на това заместване е цената на дружествените дялове, които „ГМ П.“ АД е прехвърлило на ответника „П.У.“ ЕООД.В допълнителните споразумения между тези страни е посочена конкретна цена, която купувачът по сделките е приел да плати, но не на своя продавач, а на неговия бивш кредитор.Следователно чрез тези прехвърлителни сделки, възмездни по своя характер, длъжникът чрез други свързани с тях договори се е съгласил, че няма да получи цената, а задълженото да я плати лице, поради извършеното заместване в дълг, ще я плати на неговия стар кредитор и по този начин, ще се погаси дълга, произтичащ от договорите за заем.Следва изрично да бъде отбелязано, че договорът за заместване в дълг има изрична последица това, че „ГМ П.“ АД е загубило качеството си на длъжник по заемните договори.Следователно разпоредителните сделки с дялове се явяват сделки в изпълнение на поето задължение по тристранното споразумение, сочещо какво е насрещната П.тация на длъжника-прехвърлител „Г.П.“ АД/н/, срещу П.тацията на „П.у.“ ЕООД да го замести в дълг.В този смисъл разпоредителните сделки с дружествените дялове имат характер на изпълнение на поетото задължение по тристранното споразумение. Договорът за за заместване в дълг е каузален като основанието му може да не съвпада с основанието на сделката, породила първоначалното задължение. Основанието на третото лице може да бъде различно. Ако договорът е сключен между стария и новия длъжник, основанието на всяка от страните се установява на плоскостта на вътрешните им отношения, а не на плоскостта нов длъжник - кредитор. Ако договорът е сключен между кредитора и новия длъжник, какъвто е настоящият случай, основанието на всяка от страните е на плоскостта на вътрешните им отношения, т. е. вътрешните отношения между кредитора и новия длъжник, а не на плоскостта стар длъжник - нов длъжник.При всички случаи, обаче каузата от гледна точка на кредитора, за да сключи договора, е да се обезпечи срещу евентуална неплатежоспособност на стария си длъжник.Какво е основанието на новия длъжник да сключи договора, то може да бъде различно - да се придобие едно право, да се погаси едно задължение или да се надари едно лице . Кое  от тези основания е причина за сключване на договора, е въпрос на вътрешни отношения – между стария и новия длъжник или между новия длъжник и кредитора, като този въпрос е въпрос на твърдение и оттам – на доказване.При всички случаи договорът за заместване е каузална сделка и в настоящия случай каузата е придобиване на дружествените дялове, които старият длъжник притежава в посочените дружества. Основният договор – тристранното споразумение сочи възмездния характер на договора за заместване в дълг и е израз на принципа за възмездност характерен за търговските сделки.

В общата си част, приложима във всяка от хипотезите на т. 1, 2 и 3, нормата на чл.646, ал.2 ТЗ предвижда действия и сделки, извършени от длъжника. Буквалното тълкуване на разпоредбата, в тази й обща за всички хипотези част, налага извод за атакуемост на инициирани от длъжника, т.е. съставляващи доброволно, предприети по негов почин действия, насочени към изпълнение, погасяване на изискуеми или не парични задължения.  Начинът на изпълнение " визиран в т. 1 и т. 3 / по арг. и от т. 2 / касае вида на предприетото погасяване и следователно допуска като способ за погасяване и " даването вместо изпълнение" по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, доколкото нормата не предвижда изключения. Следователно, погасяване на задължение чрез прехвърляне на имущество и срещу цената на същото е допустим "начин на изпълнение", както  се приема  в реш. № 25 по т.д. № 325/2004 г. на І т.о. на ВКС,  в същия смисъл и реш. № 114 по т.д. № 644/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, а в същия смисъл е и реш.№ 208 от 18.11.2014 г. По т.д. № 2339/2013 г., Т. К., І т. о. на ВКС. Съгласно изменението на чл.646, ал.2 ТЗ може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ – т.1 на ал.2 на чл.646 ТЗ, както и погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ – т.3 на ал.2 на чл.646 ТЗ. С обратна сила законът определя извършените плащания не като нищожни, а като относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността, което предопределя и различното средство за защита - установителен иск при предходната редакция на цитирана норма и конститутивен - съгласно настоящата редакция. С изменението е променен правнозначимия за обявяване недействителността на изпълнението период - изпълнението трябва да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но в едногодишен срок преди подаване молбата по чл. 625 ТЗ - за неизискуеми парични задължения, съответно 6-месечен преди подаване на молбата - за изискуеми парични задължения.

                   Всички договори с притежаваните от ответника „Г.П.“ АД/н/ дружествени дялове в капитала на ТД, неучастващи в този процес, на които този ответник е едноличен собственик на капитала, са сключени на 26.06.2014 година.

                   Тези сделки от разпоредителен характер попадат в обхвата на нормата на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ.С тях длъжникът погасява свое изискуемо парично задължение, възникнало от тристранното споразумение.Предмет на сделките са неговите имуществени права – притежаваните дружествени дялове от копитала на трети лица и като извършени в подозрителния период – на 26.06.2014 година – след датата на неплатежоспособността и четири дни преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, се явяват противоправно действие, последица от което е възможността да бъдат прогласени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.

                   Ето защо настоящият състав намира, че исковете с правно основание чл.646, ал.2,т.3 ТЗ касателно договорите за продажба на дружествените дялове следва да бъдат уважени, като приобретателят по сделката, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да понесе разноските по делото – заплащане на държавна такса по сметка на съда.

                   База за определяне на дължимата държавна такса е стойността на дружествените дялове, съобразно сключените между двамата ответници допълнителни споразумения, определящи на основание чл.4 от договорите за продажба на дяловете, цената на същите.

                   Следователно ответникът „П.у.“ ЕООД следва да заплати по сметка на СГС държавна такса общо в размер на 38 334,27лв, на основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.649, ал.6 ТЗ.

                   По отношение на сделките с марки.

                   Тъй като по делото не се установява, че ответникът „ГМ П.“ АД е извършил разпоредителни сделки с посочените марки, то предявените при условие на евентуалност преферентни и отменителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а дължимите държавни такси, се понесат от масата на несъстоятелността на ответника „ГМ П.“ АД /н/.база за определянето им – стойността съобразно даденото заключение от вещото лице П. – общо сумата от 13 500лв.Следователно дължимата държавна такса по сметка на СГС е в размер на 140лв, на основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с чл.649, ал.6 ТЗ.

                   При изложеното съдът

 

                   Р          Е         Ш        И  :

 

                   ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№7416/2016г. в частта касателно предявените от „Б.  2.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** срещу „ГМ П.“ АД /н/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***; „П.У.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и „И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.26, ал.2,пр.2 ЗЗД, поради недопустимостта на същите.

                   ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.646, ал.2,т.3 ТЗ, относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ГМ П.“ АД /н/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на сделки, сключени на 26.06.2014г. между ГМ П.“ АД /н/ и „П.у.“ ЕООД, с нот. заверка на подписите на страните по продажбеното правоотношение, извършена в деня на сключване на всяка от сделките и предмет на договорите, както следва: притежаваните от ГМ П.“ АД /н/  дружествени дялове в капитала на  ТД „И.К.М.“ЕООД, ЕИК********/ 500 дружествени дяла/; в капитала на ТД „Х.М.“ ЕООД, ЕИК********/100 дружествени дяла/ и в капитала на ТД „С.“ ЕООД, ЕИК********/100 дружествени дяла/.

                   ОСЪЖДА „П.У.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,  да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 38 334,27 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.  2. ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** срещу „ГМ П.“ АД /н/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** и „И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.646, чл.645 и чл.647 ТЗ, предявени при условие на евентуалност, касателно сделки със следните марки: Марка комбинирана peг. № 00040703, Марка комбинирана рег. № 00052954, Марка комбинирана рег. № 00046604, Марка комбинирана рег. № 0004845, Марка комбинирана рег. № 00046803, Марка комбинирана рег. № 00053242, Марка комбинирана рег. № 00045523, Марка словна рег. № 00057221 и Марка комбинирана рег. № 00045861, поради неоснователността им.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „ГМ П.“ АД /н/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 140 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните, с изключение на прекратителната му част, имаща характер на определение, която подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок, с частна жалба.

 

 

                                                            СЪДИЯ: