РЕШЕНИЕ
№ 1013
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чмл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната
жалба на А. Х. Д. против решение от 12.05.2022 г. по гр.д.1405/2022 г. по описа на Бургаски
районен съд, в частта му, с която, след прекратяване на брака на страните, ползването на
семейното жилище, находящо се в *** е предоставено на съпругата Ш. В..
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Сочи
се, че произнасяйки се по предоставянето на семейното жилище, съдът не се е съобразил с
всички факти и обстоятелства, не е изследвал въпроса дали ответницата има или няма друго
жилище, неправилно е приел, че детето и майката нямат друго жилище, в което да живеят,
позовавайки се и на действащата заповед за защита от домашно насилие. Признава се, че
има действаща заповед за защита от домашно насилие, но се твърди, че все още не са
доказани тези конкретни обстоятелства.
Твърди се, че въззиваемата е поискала да й се предостави ползването на
семейното жилище, но не е доказала наличието на другите предпоставки по чл.56, ал.1 СК -
да е налице жилищна нужда. На следващо място се твърди, че все още е висящ процесът
относно упражняването на родителските права и едва след неговото приключване съдът
може да предостави ползването му на родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, докато ги упражнява.
На следващо място се излагат съображения, че по правната си същност,
производството по предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна
съдебна администрация, решението по което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде
променяно при промяна на обстоятелствата.
Твърди се, че в случая са налице изменения на обстоятелствата, които са от
1
значение за предоставяне на ползването на жилището.
На първо място се твърди, че съдът не е посочил срок за ползването на семейното
жилище. Сочи се, че жилището се намира в поземлен имот с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива. Твърди се, че с нотариален акт №
*** г. ищецът е продал притежаваните от него 5/6 ид.части, ведно с всички подобрения, с
право на реално ползване на продавача А. Д. съгласно нотариален акт, вписан в CB-Бургас с
акт № *** г. върху 500 кв.м. в които попада и въпросното жилище, и в момента имотът е
собственост на Н. Й. Й., която към настоящия момент е предприела всички законни
средства за да влезе във владение на същия.
На второ място се твърди, че жилището е незаконно, в него няма ел. и ВиК
захранване, които са от съществено значение за задоволяване на жилищните нужди на едно
семейство. Твърди се, че ответницата не живее в това жилище, а заедно с детето живеят в
дома на родители й, от който притежава идеални части по наследство. Там е и постоянният
и настоящ адрес на ответницата - ***. По изложените съображения се твърди, че не е налице
жилищна нужда на ползващия.
На следващо място се твърди, че съдът е предоставил ползването жилището на
ответницата, като не е взел предвид интересите на ненавършилото пълнолетие дете, тъй като
те все още не са установени, вината, и други обстоятелства, които са от съществено значение
за предоставяне ползването на жилището. В тази връзка се твърди, че в случая е необходимо
изследване на възможността семейно жилище да се ползва като такова, и да се установи в
земеделска земя може ли да има жилище за задоволяване на жилищните нужди.
На следващо място се твърди, че обжалваното решение в частта за ползване на
семейното жилище е неправилно, необосновано.
Моли се, след събирането на допълнителни доказателства доказващи липсата на
интерес от страна на съпругата да ползва семейното жилище, прехвърлянето на
собствеността върху това жилище на трето лице, въззивният съд да постанови решение с
което отмени решението на първоинстанционния съд в частта на предоставяне ползването
на семейното жилище на съпругата и да присъди на въззивника разноски.
Заявени са искания по доказателствата, част от които са допуснати от въззивния
съд – приети са представените с въззивната жалба три нотариални акта и две нотариални
покани и е издадено съдебно удостоверение, по силата на което въззивникът да се снабди от
Община Бургас - МДТ със справка от която да е видно дали ответницата притежава
недвижим имот. Останалите доказателствени искания (за изслушване на един свидетел при
режим на довеждане, за установяване на твърдените във въззивната жалба нови факти и
обстоятелства за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи законна
ли е сградата в поземления имот и в нея има ли всичко необходимо за задоволяване
нуждите за живеене на едно семейство) са оставени без уважение от съда.
В предоставения й срок, въззиваемата Ш. Й. В. не е представила писмен отговор
на въззивната жалба, не се явила в съдебно заседание и не е изпратила представител.
Представени са писмени бележки от процесуалния й представител – адв.Кацарски, с които е
заявено искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебни
разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба,
подадена от въззивника А. Х. Д. против въззиваемата Ш. Й. В., с която се иска от съда да
прекрати брака на страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство, да
2
предостави на ищеца родителските права по отношение на непълнолетното дете на страните
– В. А. Д. и да постанови детето да живее при ищеца, като определи съответния режим на
лични отношения на детето с неговата майка и осъди ответницата да заплаща издръжка за
детето в размер на 200 лв месечно, както и да предостави на ищеца и детето ползването на
семейното жилище на страните (лична собственост на ищеца), находящо се в „*** – край
село“. Твърди се, че поради подробно описани в исковата молба прояви на съпругата, бракът
е напълно изчерпан от съдържание.
С определение от 08.03.2022 г., съдът е разделил производството по исковете по
чл.49, ал.1 СК (за прекратяване на брака и съединените искове по чл.53 СК и чл.56 СК) от
това по чл.127, ал.2 СК, като е постановил производството по иска за прекратяване на брака
и съединените с него брачни искове да продължи под същия номер, а производството по
предоставяне на родителските права по отношение на непълнолетното дете на страните и
иска за издръжка на детето да бъде отделено в отделно производство. По този начин по
настоящото дело са останали искове с правно основание по чл.49, ал.1 СК -за прекратяване
на брака, и съединените с този иск искове по чл.53 СК за промяна на фамилното име на
съпругата и по чл.56 СК – за предоставяне на семейното жилище на страните.
Ответницата Ш. В., чрез процесуалния си представител адв.Кр.Кацарски, в
законовия срок е представила писмен отговор на исковата молба, в който е изразила
съгласие за прекратяване на брака, но не по нейна вина, а по изключителна вина на ищеца.
Предявила е насрещна искова молба, в която е поискала прекратяване на брака по вина на
съпруга, предоставяне на нея на семейното жилище, като е посочила, желае и
предоставянето на родителските права по отношение на детето В..
С обжалваното решение БРС е прекратил брака на страните като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двете страни; предоставил е ползването на семейното
жилище, находящо се в ***, на съпругата Ш. Й. В.; и е осъдил всяка от страните да заплати
по сметка на БРС държавна такса в размер на по 20 лв.
Решението е обжалвано само от ищеца и само в частта му, с която семейното
жилище е предоставено на съпругата, поради което спорът е висящ пред настоящата
инстанция само по отношение на този иск. В останалата част, с която е постановено
прекратяване на брака, решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
решението на БРС е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост,
решението е и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са съпрузи,
сключили граждански брак на *** г. в с. Росен, община Созопол, за което е съставен акт за
граждански брак № *** г. от Кметство Росен.
Не е спорно, че страните имат дете – В., родена на *** г. (преди сключването на
брака).
С оглед заявеното в исковата молба, подадена от въззивника-ищец, и в отговора
на исковата молба и в насрещната искова молба, подадени от въззиваемата-ответник, съдът
приема, че не е спорно, че семейното жилище на страните е построена сграда (къща) в *** –
край село. Във въззивната жалба е уточнено, че семейното жилище се намира в ПИ с
идентификатор 63029.122.59 на с.Росен, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване – нива, ІV-та категория по плана на м.“Казаково лозе“
в землището на с.Росен. Страните не спорят, че поземленият имот, върху който е построена
сградата е собственост на ищеца, като съпругата му не притежава собственост в него.
Също във въззивната жалба е посочено, че „жилището е незаконно…в него няма
3
ел.и ВиК захранване“. Отново във въззивната жалба е посочено, че с нот.акт № *** г.
(годината неправилно е посочена във въззивната жалба като 2002 г.), въззивникът е продал
притежаваните от него 5/6 ид.части от имота, ведно с всички подобрения и с право на реално
ползване на продавача А. Д. върху 500 кв.м., в които попада въпросното жилище, на трето
лице – Н. Й. Й., при което имотът, вкл.бившето семейното жилище, вече е собственост на
това трето лице. Това обстоятелство не се оспорва от въззиваемата, която не е изразила
становище по него.
Не е спорно, че по гр.д.1339/2022 г. по описа на РС Бургас, съдът е наложил
мерки за защита на Ш. В. от домашно насилие, осъществено от въззивника А. Д.,
вкл.отстраняване на въззивника от съвместно обитаваното жилище на страните, за срок от 1
година.
Спорни по делото са следните обстоятелства: С оглед твърденията на въззивника,
макар едва във въззивната жалба, спорно е има ли обитаваната от съпрузите преди
фактическата им раздяла къща, построена в собствения към него момент на ищеца поземлен
имот, характера на семейно жилище, предвид обстоятелството, че е построена върху
земеделска земя и няма ел.и ВиК захранване. На второ място е спорно, има ли въззиваемата-
ответник друг жилищен имот (или идеална част от такъв), съотв.има ли жилищна нужда.
На първо място настоящият състав приема, че обитаваната от съпрузите къща до
фактическата им раздяла през пролетта на 2022 година има характера на семейно жилище
по смисъла на §1, т.1 от ДР на СК. Съгласно дефиницията на §1, т.1 от ДР на СК, "семейно
жилище" е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. В случая се установява, че семейното жилище е сграда (къща) в *** – край
село, построена в ПИ с идентификатор 63029.122.59 на с.Росен, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, ІV-та категория по плана на
м.“Казаково лозе“ в землището на с.Росен. Съгласно указанията на ППВС № 12/1971 г.,
които не са загубили действието си при сега действащия СК, семейно жилище липсва,
когато съпрузите, след раздялата са се отказали от жилището, когато са били само временно
допуснати от други лица или жилището е погинало или е разрушено, или и двамата съпрузи
са престанали да бъдат жители на населеното място, където е жилището, както и при
ползване на вили, които не са годни за постоянно обитаване. В случая, по делото не е
установено нито едно от така посочените обстоятелства. Установи се, че до раздялата си в
края на м.февруари 2022 г. съпрузите и непълнолетната им тогава дъщеря, са живели в
процесното жилище. Обстоятелството, че сграда е построена в поземлен имот с трайно
предназначение на земята – земеделско, е ирелевантно за спора, след като жилището е
задоволявало жилищните нужди на семейството. Твърдението, че в момента имотът е с
прекъснато ел.и ВиК захранване, също не променя характера му на жилищен, тъй като от
показанията на св.Д. (дъщеря на страните) се установи, че това е временно положение и
именно въззивникът е прекъснал ел.и ВиК захранването.
Съдът намира за доказано, че е невъзможно семейното жилище да се ползва
заедно от съпрузите, доколкото се установява, че отношенията им са силно влошени, до
степен отстраняване на въззивника от жилището по реда на ЗЗДН. При извършената
служебна проверка настоящият състав констатира, че с решение № 853 от 16.08.2022 г.по
в.гр.д.№ 20222100501155 по описа за 2022 г.на БОС, частично е отменено решение №
1321/21.06.2022 г. по гр.д.№ 20222120101339 по описа на Бургаския районен съд за 2022 г. в
частта относно определения срок за наложените мерки за защита по чл.5, ал.1 т.2 и 3 от
ЗЗДН, като срокът на наложените на А. Х. Д. мерки за защита на Ш. Й. В. от осъщественото
спрямо нея домашно насилие на 25.02. срещу 26.02.2022 г. от страна на Д. по чл.5 ал.1 т.2 и
3 от ЗЗДН - а именно като е отстранен ответникът от съвместно обитаваното с молителката
жилище -къща в *** и забрана на А. Д. да приближава на по-малко от 50 метра жилището,
представляващо къща в ***, местоработата и местата за социален отдих и контакти на Ш. В.
4
е намален от 1 година на 6 месеца, който срок към настоящия момент все още не е изтекъл.
С оглед представените доказателства, вкл.допуснатото и прието във въззивното
производство Удостоверение за декларирани данни, издадено от Община Бургас, съдът
приема за доказано, че въззиваемата Ш. В. не притежава друг жилищен имот на територията
на Община Бургас, т.е.за нея е налице жилищна нужда.
Съдът констатира обаче настъпването на нови обстоятелства от значение за
предоставянето на ползването на семейното жилище, които чл.235, ал.3 ГПК въззивният съд
следва да съобрази, а именно: навършването на 13.08.2022 г. на пълнолетие от страна на
дъщерята на страните В. А. Д., и отчуждаването на имота от страна на въззивника в полза
на трето лице.
По този начин, макар към момента на произнасяне от първоинстанционния съд
на обжалваното решение да е било налице основание по чл.56, ал.2 СК за предоставяне на
семейното жилище на съпругата, при която към този момент е живяло и непълнолетното
(към този момент) дете на страните (при висящ процес относно предоставяне на
родителските права по отношение на това дете), с навършването на пълнолетие от дъщерята
на страните Виктория, това основание за предоставяне на ползването на семейното жилище
на съпругата-несобственик, вече не е налице.
При произнасянето си по чл.56, ал.1 СК, съдът е обвързан от хипотезите на чл.56,
ал.2, 3 и 5 СК. Според разпоредбата на чл.56, ал.2 и 3 от СК, когато семейното жилище е
собственост на единия съпруг или на близки на единия съпруг, съдът може да предостави
ползването му на другия, само в случай, че на него е предоставено упражняването на
родителските права. В тези случаи законът допуска пренебрегване интересите на
собственика и предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга – несобственик
само с оглед приоритетната защита на интересите на непълнолетните деца от брака.
След навършване на пълнолетие от детето на страните и отчуждаването на имота
от въззивника в полза на трето лице, в случая не е налице нито една от тези законови
хипотези, доколкото семейното жилище вече е собственост на трето лице по отношение на
съпрузите (въззиваемата не е оспорила в нито един момент нито обстоятелството, че
въззивникът е притежавал собствеността върху 500/1000 кв.м.ид.части от ПИ с
идентификатор 63029.122.59 на с.Росен, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване – нива, ІV-та категория по плана на м.“Казаково лозе“
в землището на с.Росен, върху който е построена сградата – семейно жилище, нито - че с
представените с въззивната жалба нот.акт № *** г. и нот.акт № *** г. въззивникът се е
разпоредил с притежаваните от него ид.части от имота, ведно с всички подобрения и с право
на реално ползване върху 500 кв.м., в които попада въпросното жилище, на трето лице – Н.
Й. Й.). В СК, в настоящата му редакция, липсва възможност при тази хипотеза съдът да се
произнася досежно ползването на семейното жилище, доколкото то не се явява собственост
на единия съпруг, респективно на близки на единия съпруг или съсобствено между
съпрузите или същите да имат общо право на ползване върху него, а и страните вече нямат
ненавършило пълнолетие дете, което да даде основание ползването на семейното жилище да
се предостави на съпруг-несобственик. За пълнота следва да се посочи, че ползването на
семейното жилище не следва да се предостави и на въззивника-ищец, тъй като независимо
от заявеното от него искане с исковата молба, в хода на производството той сам се е лишил
от възможността на ползва семейното жилище, отчуждавайки го в полза на трето лице.
С оглед изложеното и поради новонастъпилите обстоятелства, които въззивният
съд съобразява съгласно чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира, че решението на БРС следва да се
отмени в обжалваната част и вместо него следва да се постанови отхвърляне на насрещния
иск на въззиваемата, както и на иска на въззивника, за предоставяне на ползването на
5
семейното жилище на някой от тях.
При така постановения резултат, на въззиваемата не се дължат съдебни разноски,
а на въззивника се дължат разноски в размер на общо 37,50 лв (32,50 лв за внесена държавна
такса за въззивната жалба и 5 лв – за заплатена държавна такса за издаване на
съд.удостоверение). Следва да се отбележи, че въззивникът е представил Списък на
разноските (л.49), в който е посочено и адв.възнаграждение в размер на 600 лв, но не е
представил доказателства за заплащането му, поради което разноски за такова
възнаграждение не му се следват.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение от 12.05.2022 г. по гр.д.1405/2022 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която, след прекратяване на брака на страните, ползването
на семейното жилище, находящо се в *** е предоставено на съпругата Ш. Й. В., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от Ш. Й. В. с ЕГН ********** против А.
Х. Д. с ЕГН **********, за предоставяне на нея на ползването на семейното жилище,
представляващо сграда, построена в ПИ с идентификатор 63029.122.59 на с.Росен, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, ІV-та
категория по плана на м.“Казаково лозе“ в землището на с.Росен, Бургаска област.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Х. Д. с ЕГН **********, предявен срещу Ш. Й. В. с ЕГН
**********, за предоставяне на нето на ползването на семейното жилище, представляващо
сграда, построена в ПИ с идентификатор 63029.122.59 на с.Росен, с трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, ІV-та категория по плана на
м.“Казаково лозе“ в землището на с.Росен, Бургаска област.
ОСЪЖДА Ш. Й. В. с ЕГН ********** да заплати на А. Х. Д. с ЕГН **********,
сумата от общо 37,50 лв (тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6