Решение по дело №643/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 713
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20203100500643
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№………………./……………………. година,

 

 

гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 09.06. 2020 година в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

 

     ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                

 

ИВАН СТОЙНОВ – мл.с.

 

 

при участието на секретаря  Галина Стефанова

 

като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

 

въззивно гражданско дело № 643  по описа за 2020 год. и 

 

за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

   Производството е по реда на  чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* против решение №  387/27.12.2019 год постановено по гр.дело № 963 описа за 2019г. на Варненскши районен съд, с което се :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.Т.Т., ЕГН ********** с адрес: *** и “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258, че М.Т.Т., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ НА „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: *********  сума в размер на 5422.36 лева по фактура № **********/30.05.2019г., съставена за обект находящ се в гр.Провадия, обл.Варна, ул.”Дунав” , № 36, вх.”Б”, ап.1, клиентски № **********, абонатен № **********, която сума е начислена за извършена корекция за неправилно отчетена ел.енергия за период от 17.05.2017г. до 16.05.2018г.., на основание чл.124, ал.1 от ГПК и се

  ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258 ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Т., ЕГН ********** с адрес: ***,  сумата 819 лева, представляваща сторени в производството разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано, като с подробни доводи и съображения претендира неговата отмяна и постановяване на ново от въззивния съд, с което иска да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за двете инстанции.

 

С писмен отговор въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на оспорваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното: 

 

Производството е образувано по иск от М.Т.Т., ЕГН **********  срещу “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* .

В исковата молба ищецът твърди, че е клиент на ответника и заплаща редовно консумираната от него електрическа енергия по кл. № **********, за обект в гр.Провадия, обл.Варна, ул.”Дунав” , № 36, вх.”Б”, ап.1, с абонатен № **********. На ищеца е издадена фактура № **********/30.05.2019г. на стойност 5422.36 лева.Ищецът оспорва дължимостта на сумата, твърди, че не е подписвал констативния протокол от извършената проверка на СТИ и оспорва констатираното в него. 

Оспорва верността на отразените в констативния протокол показания в тарифа 1.8.3.

Оспорва верността на показанията обективирани в процесното становище за начисление на ел. енергия

Оспорва, да е потребил начислената му електроенергия.

Оспорва правното основание, на което електроснабдителното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД се позовава, че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа енергия.

Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ищеца не дължи на ответника сума в размер от 5422.36 лева по фактура № **********/30.05.2019г. съставена за обект находящ се в гр.Провадия, обл.Варна, ул.”Дунав” , № 36, вх.”Б”, ап.1, клиентски № **********, абонатен № **********, която сума е начислена за извършена корекция за неправилно отчетена ел.енергия за период от 17.05.2017г. до 16.05.2018г., претендира се присъждане на сторените в производството разноски и адвокатски хонорар.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се изразява становище че иска е допустим, но изцяло неоснователен

Не оспорва, че ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Извършена е проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, чиито резултат е обективиран в констативен протокол № 1104570/16.05.2018г.. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508287 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Експертизата е извършена от Български институт по метрология е установила  намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. – 29852 квтч., която не се визуализира на дисплея. 

 На 30.05.2019г. „Енерго-Про Продажби” АД издава фактура № **********/30.05.2019г., с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 5422.36 лв.

Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. В случай, че съдът намери, че чл.50 ПИКЕЕ не е приложим се иска отхвърляне на иска на основание чл.200, ал.1 ЗЗД.

Настоящият въззивен състав,  приема за установено следното от фактическа страна:  

-На 16.05.2018г. е направена проверка на СТИ  по кл. № **********, за обект в гр.Провадия, обл.Варна, ул.”Дунав” , № 36, вх.”Б”, ап.1, с абонатен № **********, която е установила  ел.енергия по тарифи 1.8.1. – 003663, 1.8.2. – 007324, 1.8.3. – 029852,  1.8.4. – 000000. 

- от метрологична експретиза на средство за измерване  се установява, че  при софтуерно четене на СТИ е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала електроенергия по тарифа Т3 – 029852 kWh която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.

- издадена е  Фактура № **********/30.05.2019 г., обективираща задължение в размер на 5422.36 лв. на ищеца за обекта на потребление  

От приета пред ВРС  на съдебно–техническата експертиза, се установява, че процесния електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2015г.. Срокът му на метрологична годност изтича през 2021г., към датата на проверка уредът не е бил сертифицирано техническо средство за измерване на енергия.Показанието от 29852 kWh, отразено в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред и е преминало през него. Отчитането на консумираната ел.енергия в битов обект се извършва по две тарифи.

Налице е неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ. Количеството еллектроенергия по процесната фактура е изчислено аритметично точно съобразно одобрените цени от КЕВР на лелктроенергия за процесния период.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни изводи:

Предявеният  отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е допустим. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в процесната фактура, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му и  обосновават правния интерес от избраната форма на защита.

Искът е неоснователен : 

Ответникът не е доказал по пътя на пълното и главно доказване  правото си  служебно да коригира сметка за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ

С решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по реда на чл.185 – чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год..

Това означава, че към датата на извършване на корекцията, ответното дружество е имало правно основание да начислява процесната електроенергия.

Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, на който се позовава ответника за извършване на корекцията, в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

В случай липсва и  несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия.

Няма основание за отчет по тарифа 1.8.3. (Т3)., какъвто е смисълът на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Поради това съдът намира, че не е налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ. Вмешателство /било то софтуерно или механично/ е предвидено като основание за корекция на сметка само в хипотезата на чл. 48 от ПИКЕЕ, не и в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Доколкото корекцията по чл. 50 от ПИКЕЕ не визира вмешателство, то установеното софтуерно вмешателство от СТЕ, не може да бъде основание за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ.

Не е установено и  кога е допусната „грешката” и в какво се състои тази „грешка”, доколкото се твърди манипулация в софтуера на СТИ.  Затова неясно е как е определен периода, в който е била налице „грешката”. Ответникът е взел за начална дата на неточното отчитане датата период от 1 година преди датата на проверката. Няма доказателства обаче, че това е в действителност началното на неточното отчитане. Предвиденият  в ПИКЕЕ, нормативно определен краен период от една година, не освобождава ответника от задължението му да установи кога точно е възникнала грешката, съответно кога е открита. Крайният момент съвпада с датата на констативния протокол, съгласно който неточното отчитане е установено и СТИ е подменен, но началната дата на неточното отчитане не е установена в случая при условията на пълно и главно доказване, следователно не е установен периода, за който следва да бъде извършена корекцията. Без наличие на установен  период не е възможно ограничаването му до нормативно определения максимален период от една година.  Не може да се установи технически, че претендираната ел.енергия е преминала точно в рамките на твърдения период. Не може да се установи по кое време на денонощието е преминала тази енергия, за да бъде изчислена според цените за дневна и нощна тарифа.

В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

В обобщение,решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на въззиваемата следва да се присъдят разноските за производството, които са в размер на  600 лева,съобразно представените доказателства за това.

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №  387/27.12.2019 год постановено по гр.дело № 963 описа за 2019г. на Варненски районен съд

  ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258 ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Т., ЕГН ********** с адрес: ***,  сумата 600  лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, от съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ :