РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. П., 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100150 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Образувано е по молба на “А.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „И.“, ул. ”К.“ № 1, представлявано от А.В.Д. –
Главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор, чрез
адв.И.Й., със съдебен адрес гр. С., ул. Ц. № 6, хотел Рила, офис 411, срещу
„Е.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Г. № 12,
представлявано от К.Г., А.Г. и С.Г. – управители заедно и поотделно.
Сочи се в исковата молба, че след подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ищцовото
дружество срещу ответника, е образувано ч.гр.д.№ 1760/2021 г. по описа на
РС-П., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. Излагат се твърдения, че ответното дружество е сключило с „А.“
ЕАД /предишно наименование „М.“ЕАД/ Договор за ползване на електронни
съобщителни услуги № *********, партида *********, ID на договор
М6108488 от 10.09.2018 г., като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от
услуги са сключвани отдели приложения, представляващи неразделна част от
договора. Изложено е, че по процесния договор е използвана мобилна услуга
1
за номер № **********, за който с Приложение № 1 от 11.09.2018 г. за срок
от две години е активиран тарифен план А1 М клас 3XL със стандартна
месечна такса 40 лева, без ДДС и промоционална за срока на договора 30,34
лева без ДДС, а след изтичане на първоначално уговорения срок на действие,
договорът е продължил действието си за неопределено време при същите
условия съгласно т.VII.2.4. Твърди се, че по договора са издадени фактури на
обща стойност 251,45 лева, които не са заплатени. Сочи се, че поради
забавено плащане на използваните мобилни услуги, мобилният оператор е
начислил обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2
лева, че ответникът дължи и лихва в размер на 18,58 лева върху посочените
вземания.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че „Е.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.Г. № 12, представлявано от К.Г., А.Г. и С.Г., управители заедно и
поотделно дължи на „А.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., район „И.“, ул.К. № 1, представлявано от А.В.Д. – Главен изпълнителен
директор и М.М. – изпълнителен директор сумата от 272,03 лева,
представляваща: 251,45 /двеста петдесет и един лева и четиридесет и пет
стотинки/ лева, месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор М6108488 за периода 23.10.2020 г. – 22.05.2021 г., ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане; 2 /два/ лева, обезщетение за обработка на просрочени задължения
по договор М6108488, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане; 18,58 /осемнадесет лева и петдесет и
осем стотинки/ лева, мораторна лихва върху просрочени вземания изчислена
от датата представляваща първи ден на забава върху плащане по всеки
отделен счетоводен документ до датата предхождаща датата на депозиране на
заявлението.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
За процесните вземания по ч.гр.д. № 1760/2021 г. по описа на РС – гр. П.
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по която е постъпило
възражение от страна на ответника.
С молба от 24.02.2022 г. ищцовото дружество на основание чл.232 от
ГПК е оттеглило първоначално предявените искове касаещи установяването
2
на дължимостта на сумата от 2 /два/ лева, представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения по договор М6108488, както и
установяването на дължимостта на сумата от 18,58 лв., представляваща
мораторна лихва върху вземанията, изчислена от датата, представляваща
първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до
датата предхождаща датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по които съдът се е произнесъл с
отделен съдебен акт, с който производството по исковото дело частично е
прекратено, като предмет на разглеждане е само претенцията за главницата,
представляваща дължими месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор М6108488 за периода 23.10.2020 г. – 22.05.2021 г. в размер
на 251,45 /двеста петдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/ лева.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за
отговор съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната
страна не е депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви
доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание
дружеството-ищец не се представлява, но с писмена молба от 23.05.2022 год.
е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответното дружество „Е.“ ООД, редовно призовано, не се представлява
от законен или процесуален представител, не ангажира становище по
предявения иск, не ангажира доказателства, не прави доказателствени
искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по
отношение на ответника.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за
посочените по-горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
3
ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на
предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.чл.415, ал.4 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл.422 ГПК, следва да разпредели отговорността за
разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 25 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция за
заплатена държавна такса, тъй като такива своевременно са претендирани.
Отделно и на същото основание - ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноските и по заповедното производство, в размер на 325 лв., от
които сумата от 25 лева, платена държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Е.“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.Г. № 12, представлявано от К.Г.,
А.Г. и С.Г., управители заедно и поотделно, дължи на „А.“ ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, ул.К. № 1,
представлявано от А.В.Д. – Главен изпълнителен директор и М.М. –
изпълнителен директор, сумата от 251,45 /двеста петдесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки/ лева, представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор М6108488 за периода
4
23.10.2020 г. – 22.05.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението /16.12.2021 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.Г. № 12, представлявано от К.Г., А.Г. и С.Г., управители заедно и
поотделно, да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „И.“, ул.К. № 1, представлявано от А.В.Д. – Главен
изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор, сумата от 25
/двадесет и пет/ лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.Г. № 12, представлявано от К.Г., А.Г. и С.Г., управители заедно и
поотделно, да заплати на „А.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „И.“, ул.К. № 1, представлявано от А.В.Д. – Главен
изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор, сумата от 325
/триста двадесет и пет/ лева, представляваща разноски пред заповедния съд за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със
защитата им срещу неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5