№ 1748
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20223110203394 по описа за 2022 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. М. Н. от АК – Варна
срещу Наказателно постановление № 23 – 0000391 от 23.06.2022 г., издадено
от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на
жалбоподателя, на основание разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че около 16:00 часа на
09.03.2022 г. в гр. Варна, на ул. „Братя Миладинови“ № 3 престоява в
очакване на пътници с лек таксиметров автомобил марка „Шевролет“ с рег. №
В 1196 РА от кат. М1, облепен, обозначен и маркиран за извършване на
таксиметров превоз на пътници с поставен знак „Такси“ и включен ЕТАФП
№ ЕС015170 с ФП № 46081491 на режим „Свободно“, като при проверката и
след направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна
администрация“ е констатирано, че С. И. М., в качеството си на водач на
таксиметров автомобил, извършва таксиметров превоз на пътници (2 бр.
курса с оборот 7, 27 лева, видно от отчет на водача от 09.03.2022 г. 16:38
часа), без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност,
като водачът притежава удостоверение № 674985, валидно до 28.07.2021 г. и
след направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна
1
администрация“ е установено, че няма издадено валидно удостоверение за
психологическа годност – нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
Министъра на транспорта.
Жалбоподателят С. И. М. намира издаденото наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в
защита на своята позиция. Намира, че в случая със своето поведение е
нарушил разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата,
която предвижда „глоба“ в размер на 500 лева за водач, който извършва
таксиметров превоз за собствена сметка или обществени превози на пътници
или товари, без валидно удостоверение за психологическа годност. Също така
счита, че в случая са налице предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид наличието на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради гореизложените
съображения, жалбоподателят отправя молба за отмяна на процесното
наказателно постановление.
В проведеното на 02.11.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3394 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. И. М.
не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв.
М. Н. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания
и моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 02.11.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3394 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, възиваемата страна
Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна не се явява
лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му
в дадения ход на делото по същество.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят С. И. М. осъществявал таксиметрова дейност на
територията на община Варна, като имал издадено на негово име
Удостоверение за психологическа годност 674985, валидно до 28.07.2021 г.
След тази дата 28.07.2021 г. жалбоподателят не подновил своето
Удостоверение за психологическа годност, но въпреки това продължавал да
извършва таксиметрови превози.
В следобедните часове на 09.03.2022 г. св. Т. С. Т. – ст. инспектор в РД
2
„Автомобилна администрация“ гр. Варна изпълнявал служебните си
задължения по контрол на автомобилното движение на територията на гр.
Варна, като на ул. „Братя Миладинови“ № 3 установил лек таксиметров
автомобил марка „Шевролет“ с рег. № В 1196 РА от кат. М1, облепен,
обозначен и маркиран за извършване на таксиметров превоз на пътници с
поставен знак „Такси“ и включен ЕТАФП № ЕС015170 с ФП № 46081491 на
режим „Свободно“.
Водач на посочения таксиметров автомобил бил жалбоподателя С. И. М..
Св. Т. установил след проверка в информационната система на ИА
„Автомобилна администрация“, че към датата 09.03.2022 г. жалбоподателя М.
няма издадено валидно удостоверение за психологическа годност, поради
което и приел, че със своето поведение жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта,
поради което и на същата дата 09.03.2022 г. му съставил акт за установяване
на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 23.06.2022 г.
Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози,
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
Министъра на транспорта.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните
съображения:
3
На първо място следва да се подчертае, че жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че към датата на извършената от св. Т. проверка – 09.03.2022
г., самият той не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа
годност. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св. Т., които
съдът няма причина да не кредитира като обективни и последователни.
На практика основните възражения на жалбоподателя срещу
законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно
естество и съдът ги намира за основателни, поради следните причини:
Следва да се има предвид, че минималните изисквания за физическа и
психическа годност за управление на превозно средство със силово
задвижване на Съюзно ниво, са въведени с Директива 2006/126 на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно
свидетелствата за управление на превозни средства. Видно от съображения №
8 и № 9 от Директивата, същата има за цел хармонизиране на критериите за
изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство за
управление, като с цел осигуряване на пътната безопасност на държавите –
членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция
за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена годност за
управление на други моторни превозни средства – Приложение ІІІ от
Директивата.
Директива 2006/126 е транспонирана в националното законодателство на
Република България с разпоредбите на Закона за движение по пътищата (§ 35,
т. 3 от ДР на ЗИД на Закона за движение по пътищата, ДВ, бр. 54 от 2010,
изм. и доп. бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) и с приетата на основание
разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата –
Наредба № 36/2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията
и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и
на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания.
Именно на база изискванията на чл. 7 и чл. 8 от тази Наредба № 36/2006
г. са всички препращащи към нея норми с оглед на изричното позоваване в
чл. 7а и чл. 7, ал. 3 от Закона за автомобилните превози. Тоест, извън
регулационната рамка на Закона за автомобилните превози са изискванията за
4
психологическа годност на водачите, извършващи обществен превоз на
пътници и товари и такива за собствена сметка. Този извод се налага, според
съда, защото Закона за движение по пътищата и Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. уреждат общо и
се отнасят към всички обществени отношения, свързани с взаимното
признаване на свидетелствата за правоспособност и доказателствата за
минималните стандарти за наличие на съответствие на водачите на превозни
средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки, за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство
(съображение № 9 и чл. 7 от Директивата), като не въвеждат изисквания,
специално за т. нар. международен превоз на товари.
Дори и цитираната в наказателното постановление норма от Наредба №
34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници изрично препраща към
общо приложимата норма на Наредба № 36/2006 г., издадена по
приложението на чл. 152 от Закона за движение по пътищата, както изрично е
посочено в § 2 от ПЗР на същата. По силата на законовата делегация самият
Закон за автомобилните превози препраща към Закона за движение по
пътищата и посочената наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2
от Закона за нормативните актове, обществените отношения от една и съща
област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен
и именно поради това е препратката към наредбата по приложението на чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, а именно Наредба №
36/2006 г., във всички подзаконови нормативни актове по приложението на
Закона за автомобилните превози. Психологическото изследване, провеждано
по реда на Наредба № 36/2006 г. има за цел да установи психологическата
годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
МПС и на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия. Иначе
казано, изискването за психологическа годност, за което се твърди, че
въззивника не е отговарял, защото удостоверението му е с изтекъл срок на
административна валидност, не се урежда от Наредба № 34/1999 г. (която
само посочва изискуемите документи към превозвачите и водачите), а от
разпоредбата на чл. 8, ал. 5 на Наредба № 36/2002 г., която не е издадена на
основание приложението на Закона за автомобилните превози, а на Закона за
движение по пътищата, който всъщност общо урежда всички отношения за
5
придобиване на правоспособност за съответна категория и изискуемите
документи, в т. ч. и изискването за удостоверяване на психологическа
годност.
Същевременно Законът за автомобилните превози не урежда изисквания
за психологическа годност и за издаване на свидетелства за управление и/или
тяхното подновяване, независимо дали се касае за международен или както е
в конкретния случай на обществен превоз и съответно на разпоредбата на чл.
7, ал. 2 от Закона за нормативните актове подзаконовите му наредби не могат
да уредят такива отношения, но могат да препратят към други, уреждащи
такава материя.
В тази връзка следва да се подчертае, че за разлика от общо посочената и
бланкетна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е
налице изрична такава – чл. 178в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата,
(Доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 27.02.2017 г.), съгласно която се наказва
с глоба в размер 500 лева водач, който извършва таксиметров превоз на
пътници, товари и превози на товари за собствена сметка без валидно
удостоверение за психологическа годност. В тази санкционна норма се
съдържа хипотеза (условията и предпоставките, при настъпването на които
съответната норма ще бъде приложима), диспозиция (правило за поведение на
правните субекти) и санкция, като тя е приложима за всички субекти, които
извършват обществен превоз на товари.
В настоящата хипотеза „водачът извършва таксиметров превоз на
пътници без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност"
по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата, т. е. нарушението неправилно е квалифицирано като нарушение по
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, вместо такова по чл.
178в, ал. 5 предл 3 от Закона за движение по пътищата.
Същевременно обаче, съдът отчете и съобрази факта, че с изменение на
ДВ бр. 84 от 21.10.2022 г., влязло в сила на същата дата, разпоредбата на чл.
8, ал. 5 от Наредба № 36/2006 г. е отменена. Същевременно, в разпоредбата на
чл. 8 ал. 2 от същата тази Наредба е указано, че Удостоверението за
психологическа годност е безсрочно. Според тази редакция на Наредба №
36/2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
6
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, към настоящия
момент е отпаднало задължението съобразно което водачите на таксиметрови
автомобили следва да подновяват удостоверението за психологическа
годност, поради което и поведението на жалбоподателя се явява
несъставомерно към настоящия момент, поради което и на това основание
Наказателно постановление № 23 – 0000391 от 23.06.2022 г., издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, следва да бъде
отменено, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 23 – 0000391 от 23.06.2022 г.,
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което на С. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева)
за това, че около 16:00 часа на 09.03.2022 г. в гр. Варна, на ул. „Братя
Миладинови“ № 3 престоява в очакване на пътници с лек таксиметров
автомобил марка „Шевролет“ с рег. № В 1196 РА от кат. М1, облепен,
обозначен и маркиран за извършване на таксиметров превоз на пътници с
поставен знак „Такси“ и включен ЕТАФП № ЕС015170 с ФП № 46081491 на
режим „Свободно“, като при проверката и след направена справка в
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ е
констатирано, че С. И. М., в качеството си на водач на таксиметров
автомобил, извършва таксиметров превоз на пътници (2 бр. курса с оборот 7,
27 лева, видно от отчет на водача от 09.03.2022 г. 16:38 часа), без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като водачът
притежава удостоверение № 674985, валидно до 28.07.2021 г. и след
направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна
администрация“ е установено, че няма издадено валидно удостоверение за
психологическа годност – нарушение на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 4 от
7
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
Министъра на транспорта.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8