Номер 148119.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002267 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по:
въззивна жалба от 8.07.2020 г. на длъжника „Гаич Енд Партнерс“ ЕООД срещу
решението от 15.06.2020 г. по т.д. № 55/2018 г. на Софийския окръжен съд, с което
е оставена без уважение молбата на същия за възобновяване на производството по
несъстоятелност на осн. чл. 744 ТЗ; и
въззивна жалба от 3.07.2020 г. на кредитора „Агро Био Пауър“ ЕООД срещу
решението от 19.06.2020 г. по т.д. № 55/2018 г. на Софийския окръжен съд, с което
е оставена без уважение молбата на същия за възобновяване на производството по
несъстоятелност на осн. чл. 744 ТЗ.
В жалбата се твърди, че неправилно СОС е отхвърлил искането за възобновяване. Твърди се, че
необосновано е прието, че запорираната от НАП банкова сметка с наличност от 80 019,17 лв. не
представлява имущество, което не е било известно при прекратяване на производството по
несъстоятелност. Сочи се, че в нарушение на чл. 193, ал. 4 ДОПК е била събрана от НАП след
изтичането на повече от 3 месеца след прекратяване на производството е заличаване на длъжника.
Това обстоятелство станало известно на кредитора „Агро Био Пауър“ ЕООД едва от молбата на
длъжника от 21.04.2020 г., като същият не знаел за наличността по сметката преди този момент,
поради което за него това имущество се явявало новооткрито.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваните решения и
да уважи молбите за възобновяване на производството по несъстоятелност.
1
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакуваните съдебни актове, намира за установено следното:
С решение от 17.07.2018 г. по т.д. № 55/2018 г. на СОС, на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ и по
молба от 15.03.2018 г. на кредитора „Агро Био Пауър“ ЕООД е обявена
неплатежоспособността на „Гаич Енд Партнерс“ ЕООД с начална дата – 30.10.2015 г., като е
открито производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор на
имуществото, постановено е прекратяване на дейността на длъжника и същият е обявен в
несъстоятелност, а производството е спряно. Решението е обявено в ТР на 17.07.2018 г. и не
е обжалвано.
С молба от 18.07.2019 г. Националната агенция за приходите е поискала на осн. чл. 632,
ал. 2 ТЗ възобновяване на производството. В молбата е посочено, че от извършеното от
НАП проучване на имущественото състояние на длъжника се установило, че е налице
имущество, което може да бъде осребрено и да послужи за покриване на разноските за
производството, а именно – 2 бр. МПС, описани в справка на КАТ. Посочено е, че ако съдът
прецени, че това имущество не е достатъчно, то да определи подходящ срок, в който
молителят да предплати разноските в определен от съда размер, като се посочи и банкова
сметка за това.
С определение от 18.07.2019 г. СОС е указал на НАП, че с определение от 29.06.2018 г.
по реда на чл. 629б ТЗ е определена сумата 12 000 лв. за предплащане от кредиторите.
Указано е, че сумата може да се внесе по депозитната сметка на съда, като в 1-седмичен срок
се представят доказателства, съобщението за което е връчено на НАП на 24.07.2019 г., като
сумата не е внесена.
С решение от 9.08.2019 г. СОС е оставил без уважение искането на НАП, като същото не
е обжалвано.
С решение от 22.10.2019 г. на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по
несъстоятелност и е постановено заличаване на длъжника „Гаич Енд Партнерс“ ЕООД.
Решението е обявено в ТР на 23.10.2019 г., а заличаването е вписано на 6.11.2019 г.
С молба от 21.04.2020 г., подадена по пощата на 16.04.2020 г. длъжникът „Гаич Енд
Партнерс“ ЕООД чрез управителя и ЕСК С. Г., е поискал на осн. чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ да
бъде възобновено прекратеното производството по несъстоятелност. В молбата е посочено,
че срещу дружеството през 2016 г. е било образувано изп. дело № *********/2016 г. на ТД
на НАП София, по което публичният изпълнител е наложил запор върху банковата сметка
на дружеството в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД, в която е имало наличност от 80 019,17
лв. към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Твърди се, че в 6-
месечния срок по чл. 193, ал. 4 ДОПК публичният изпълнител не е предприел изпълнение
върху запорираната сметка и не е събрал наличността й, нито е вдигнал запора, а и не е
2
предал сумата по сметката в производството по несъстоятелност. Твърди се, че повече от 3
месеца след прекратяване на производството и в нарушение на чл. 193, ал. 4 ДОПК на
4.02.2020 г. публичният изпълнител е събрал тази сума от сметката на дружеството.
Поискано е на осн. чл. 192 ГПК съдът да задължи на осн. чл. 192 ГПК „Райфайзенбанк
/България/ ЕАД да представи извлечение от сметката на дружеството, в което да бъде
посочен размерът на средствата, както и движението на сумите по сметката в периода след
прекратяване на производството по несъстоятелност – от 22.10.2019 г. до 13.04.2020 г.
Поискано е и да бъде изискано от НАП заверен препис от посоченото изп. дело. Съдът е
уважил тези искания.
По делото е постъпило писмо с изх. № 26867/5.06.2020 г. на „Райфайзенбанк /България/
ЕАД към което са приложени извлечения за движението по две разплащателни сметки на
„Гаич Енд Партнерс“ ЕООД – в евро и в лева. От извлечението по евровата сметка е видно,
че по нея няма наличности, но има начислени задължения за банкови такси в размер на 110
евро. От извлечението по левовата сметка е видно, че до 3.02.2020 г. в нея е имало
наличност в размер на 80 019,17 лв., която на 4.02.2020 г. е преведена по сметка на НАП –
ТД София.
С писмо с изх. № 10-00-1343/22.05.2020 г. на НАП – ТД София е изпратено копие от
разпореждане с изх. № С200022-125-0077360/16.03.2020 г. на публичен изпълнител, с което
е извършено разпределение на събраната сума от 80 019,17 лв. от сметката на длъжника
„Гаич Енд Партнерс“ ЕООД. Същата е разпределена за покриване на задължения по ДДС,
ДОО и здравно осигуряване.
С молба от 18.06.2020 г. кредиторът „Агро Био Пауър“ ЕООД също е поискал
възобновяване на производството по същите причини.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими. Разгледани по същество са
неоснователни.
Предмет на разглеждане са молбите на жалбоподателите за възобновяване по реда на чл. 744 ТЗ
на прекратеното на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ производство по несъстоятелност, открито спрямо
жалбоподателя „Гаич Енд Партнерс“ ЕООД.
Както е изяснено в правната теория[1] и съдебната практика[2] възможността за възобновяване
по реда на глава 50 ТЗ е приложима и за прекратено в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ производство
по несъстоятелност.
Безспорно, молбите са подадени в рамките на преклузивния 1-годишен срок по чл. 744, ал. 1 ТЗ,
течащ от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на производството по
несъстоятелност[3]. В случая решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ е постановено на 22.10.2019 г.,
3
обявено е в ТР на 23.10.2019 г., като е влязло в сила от 31.10.2019 г. Молбата за възобновяване на
длъжника е подадена на 16.04.2020 г. по пощата, а на кредитора „Агро Био Пауър“ ЕООД – на
18.06.2020 г., т.е. преди изтичане на крайния срок.
Легитимирани да поискат възобновяване на производството са длъжникът или кредитор с
прието или установено по съдебен ред вземане – чл. 745 ТЗ. Ето защо легитимацията на длъжника
„Гаич Енд Партнерс“ ЕООД е безспорна. Що се отнася до легитимацията на молителя „Агро Био
Пауър“ ЕООД, то формално същият не отговаря на предпоставките на чл. 745 ТЗ – не е кредитор с
прието или установено по съдебен ред вземане. Въззивният съд обаче споделя изразеното в
правната теория виждане, че разпоредбата подлежи на разширително тълкуване в хипотеза, като
настоящата – когато производството по несъстоятелност е било открито на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ и
впоследствие прекратено по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ. В тази хипотеза не би могло да се развие
процедура по предявяване и приемане на вземания на кредиторите. Същевременно, заличаването
на длъжника е пречка кредиторът да установи по съдебен ред вземането си, доколкото липсва
правосубектен ответник. Ако се приеме, че и в тази хипотеза следва стриктно да се съблюдават
изискванията на чл. 745 ТЗ, то ще се окаже, че на практика възможността за възобновяване ще е
неприложима към прекратени по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ производства, доколкото да се разчита
самият длъжник да поиска възобновяване е по-скоро изключение, което очевидно не е смисълът на
закона. Ето защо следва да се приеме, че в подобна хипотеза качеството на кредитор следва да се
установи при самото разглеждане на молбата по чл. 744 ТЗ. В случая молителят „Агро Био Пауър“
ЕООД е и молител по чл. 625 ТЗ, като легитимацията му е установена в първата фаза на
производството по несъстоятелност. От приетите в тази фаза доказателства е видно, че същият се
легитимира като кредитор на ответника с парично вземане в размер на 36 472,80 лв. с ДДС по
договор за доставка от 26.10.2015 г. и фактура № 767/30.10.2015 г. Следователно, същият е
надлежно легитимиран да подаде и искане по чл. 744 ТЗ. Ето защо двете молби по чл. 744 ТЗ са
допустими. Разгледани по същество обаче са неоснователни, поради следното:
Според чл. 744, ал. 1 ТЗ прекратеното производство по несъстоятелност се възобновява с
решение на съда, когато в срок от една година след прекратяване на производството: 1) се
освободят суми, заделени за оспорени вземания; или 2) се открие имущество, което не е било
известно при прекратяването на производството по несъстоятелност. В хипотезата на открито по
реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, което в резултат на това е било
прекратено по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ, неприложима се явява хипотезата на чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ,
доколкото не се е развила фаза по предявяване и приемане на вземания, нито по осребряване и
разпределение на имуществото. Приложима е единствено хипотезата на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ с две
предпоставки – длъжникът да притежава имущество и то да не е било известно към момента на
влизане в сила на прекратителното решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, т.е. което не е било предмет на
преценката в първата фаза на производството по несъстоятелност, приключила с решение по чл.
632, ал. 1 ТЗ[4].
В настоящия казус жалбоподателите твърдят, че характер на подобно имущество имала
наличността по сметка на длъжника в „Райфайзенбанк /България/ ЕАД в размер на 80 019,17 лв. От
прегледа на процесуалните действия на съда и участниците в първата фаза на производството /по
разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ/ не се установява това имущество да е било предмет на
съдебна преценка. Противно на приетото от СОС то не е било конкретно посочено и в приетото
4
заключение на ССЕ, което е изследвало имущественото състояние на длъжника само според
единствения обявен ГФО към 31.12.2015 г., в който е посочено, че длъжникът притежава парични
средства по сметки в размер на 1 000 лв., т.е. очевидно към този момент не е съществувала
наличността по процесната сметка от 80 019,17 лв. В самото заключение на ССЕ пък не е
конкретизирано в коя банка се намират сметките на длъжника, нито доказателства в тази насока са
били събирани в тази фаза на производството. Ето защо твърдяното имущество би могло да се
счита за „новооткрито“ по смисъла на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, стига обаче да е налично, което не се
установява.
От събраните по делото доказателства се установява, че действително по сметка на длъжника в
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД до 3.02.2020 г. е имало наличност от 80 019,17 лв., която е била
запорирана от 2016 г. в полза на НАП, а на 4.02.2020 г. е преведена по сметка на НАП – ТД София.
Впоследствие, с разпореждане от 16.03.2020 г. на публичен изпълнител същата е била
разпределена за покриване на публични задължения на длъжника. Следователно, към днешна дата
сумата по сметката не е налична, т.е. не се намира в патримониума на длъжника. При положение,
че тя вече е излязла от този патримониум, не би могла да се счита за налично имущество на
длъжника. Тази наличност се преценява към датата на последните устни състезания в
производството по чл. 744 ТЗ. Без значение са причините, поради които сумата повече не е част от
този патримониум. Достатъчна е нейната липса, за да се приеме, че една от предпоставките на чл.
744, ал. 1, т. 2 ТЗ не е налице – твърденото имущество липсва понастоящем. По тази причина
напълно ирелевентно е дали сумата е събрана от публичния изпълнител съобразно чл. 193, ал. 4
ДОПК или не. При фактическата липса на сумата в имуществото на длъжника, то производството
по несъстоятелност не би могло да се възобнови. Следва да се добави, че след прекратяване на
производството по несъстоятелност отпадат и всички ограничителни мерки върху имуществото на
длъжника, вкл. и общият запор и възбрана, а разрешението по т. 10 от ТР № 1/3.12.2018 г. на ВКС
– ОСТК касае само вещите на длъжника, а не и неговите вземания към трети лица. Ето защо не е
налице хипотезата на чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ, поради което исканията за възобновяване на
прекратеното производство по несъстоятелност са неоснователни.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на исканията по чл. 744 ТЗ въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение
като неоснователни, а обжалваните с тях решения – потвърдени.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. С. Стефанов, Р. Топчиева, Д. Митева и Б. Николова в „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност“, изд. 2015 г.,
стр. 770 – 772; Г. Григоров, Несъстоятелност, изд. 2017 г., стр. 421.
[2] решение № 91/11.07.2011 г. по т.д. № 810/2010 г. на ВКС, І т.о.
[3] определение № 408/20.05.2010 г. по ч.т.д. № 118/2010 г. на ВКС, І т.о.
[4] решение № 742/21.11.2006 г. по т.д. № 445/2006 г. на ВКС.
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.06.2020 г. по т.д. № 55/2018 г. на Софийския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.06.2020 г. по т.д. № 55/2018 г. на Софийския окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6