№ 5827
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Р. П. М. и Р. С. Ц.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110103421 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба с вх. № 21775/19.02.2020 г. / уточнена с молба с вх. №
358289/ 25.10.2021 г. и направено уточнение на началния срок в о.с.з. от 14.04.2022 г. по гр.
дело № 2149/2020 г. по описа на СГС, I-18 състав/, подадена от Е. Д. М., в която се твърди,
че в рамките на проведените в периода 06.11.2018 г. – 18.02.2020 г. по н.о.х.д. № 3555/2018
г., по описа на Специализиран наказатЕ. съд /СНС/ открити съдебни заседания е изтезаван с
белезници – във времето до даване на ход на делото и по време провеждане на откритите
съдебни заседания. Това било в нарушение на разпоредби от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и на актове, създадени в рамките на
Европейския съюз. От това понесъл неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
нарушаване презумпцията за невиновност, унизително отношение пред обществото и болки
в краката и ръцете. Възприемал това като психически тормоз. Получавал паник атаки,
изпаднал в депресия.
Въз основа на изложеното е поискал осъждането на ответника Специализиран
наказатЕ. съд да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лв., представляващо понесени
неимуществени вреди /болки и страдания/ от поставените му белезници на краката и ръцете.
Ответникът СГС, в качеството му на правоприемник на СНС, настъпило в хода на
производството оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че за първи път ищецът е
поискал сваляне на белезниците му едва в съдебното заседание, провело се на 29.11.2018 г.
На 10.02.2020 г. процесуалният представител на подсъдимия е поискал сваляне на
белезниците, тъй като липсвала заповед за тяхното носене. Поради това съдебният състав не
е дал ход на делото и го е отложил за дата 18.02.2020 г., през което време се е водела
кореспонденция между СНС и Главна дирекция „Охрана“ за издадените актове по повод на
представянето на подсъдимия в залата. В съдебните заседания на 24.11.2020 г., 08.12.2020 г.
и в това на 10.12.2020 г. съдът уважил искането на подсъдимия да му бъдат свалени
белезниците. Частичното оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение било
косвено доказателство, че съдебният състав не бил предубеден в неговата виновност.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е представена докладна записка от главен инспектор Цветан Гешев, в която
е посочено, че по време конвоирането на Е. М. до СНС на дати 17, 18 и 19, 06.2019 г. по
1
повод желанието му да се запознае с дело н.о.х.д. № 3555/2018 г. е бил конвоиран с крачни
белезници на основание чл. 18, ал. 6 от Правила за условията и реда за осъществяване на
конвойната дейност от служителите на ГД „Охрана“, утвърдена със заповед № ЛС-04-
1228/14.07.2017 г., които били поставени в положението да не се затягат и да не причиняват
болка.
По делото е приложено и амбулаторен журнал № 9981, започнат на 14.11.2018 г. и
приключен на 14.12.2018 г.; амбулаторен журнал № 11001, започнат на 14.12.2018 г. и
приключен на 21.01.2019 г.; амбулаторен журнал № 3756, започнат на 09.06.2020 г. и
приключен на 16.07.2020 г.; амбулаторен журнал № 4776, започнат на 16.07.2020 г. и
приключен на 01.09.2020 г. и амбулаторен журнал № 6786, започнат на 13.10.2018 г. и
приключен на 19.11.2020 г. В него на няколко места е отбелязано името на Е. Д. М., срещу
което има записвания на латински език.
По делото е постъпила характеристична справка за ищеца, в качеството му на
затворник от началника главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, при Министерство
на правосъдието, затвор-София, в която е посочено, че затворникът има добри
характеристични прояви. Постъпил е в затвора на 07.11.2018 г. Трудоустроен, няма
отрицателни прояви. Организирал курс „Права на човека и Конституция на Република
България“. Посочено е, че рискът от вреди за обществото е висок, но нисък за самия него и
останалите лишени от свобода и служителите. Според справка от СРП към дата 06.11.2018 г.
липсва заведена преписка за бягство от затвора на Е. М..
Представена е и електронна справка за съдимост на Е. Д. М. с дата 24.02.2023 г.
Според справка за медицински преглед от 18.05.2023 г., извършен на лицето Е. М.,
същото се оплаква от артериална хипертония. В момента на прегледа липсвали значителни
сомантични оплаквания. Прегледът е извършено от д-р Тодоров в затвора в гр. София.
В кориците на делото се съдържа и бланка за раздадени медикаменти на лишения от
свобода Е. Д. М.. В бланката се съдържат освен неговите имена, така и множество други.
Срещу името му има записвания на латински език.
По делото са изслушани свидетелските показания на И. А. А.-излежаващ наказание
лишаване от свобода в затвора в гр. София, в които свидетелят посочва, че познава ищецът
Е. М.. Виждал го е да ходи и да се връща от дело в Специализирания наказатЕ. съд по повод
на обвинение за грабеж. Споделял му, че бил с белезници на краката по време на
заседанието. Това много го разстройвало, тъй като едва ли не го изкарвали виновен, въпреки
презумпцията за невиновност. Виждал рани по краката му.
По делото е разпитан в качеството му на свидетел и адв. И. Ю., който посочва, че по
н.ох.д. № 3555/2018 г. по описа на СНС се е явявал като процесуален представител на
подсъдимия Е. М.. Виждал го бил с белезници на краката по време на съдебно заседание,
както и по други дела. Споделял му, че му било неприятно. Чувствал се неспокоен. Вместо
да се съсредоточат върху защитата му по време на заседание, вниманието им било отвлечено
от наличието на белезници на краката на подсъдимия, който правел искания до съдебния
състав те да му бъдат махнати, но това не се случило. Това положение го карало да се
чувства унижен, не само пред присъстващите в съдебната зала, но и пред близките му хора и
като цяло пред обществото, тъй като по този начин бил представян като опасен човек.
По делото са представени заверени преписи от протоколи от съдебни заседания,
провели се по н.ох.д. № 3555/2018 г. по описа на СНС на следните дати: 06.11.2018 г.;
26.11.2018 г.; 04.12.2018 г.; 20.12.2018 г.; 30.01.2019 г.; 06.02.2019 г.; 19.02.2019 г.;18.03.2019
г.; 20.03.2019 г.; 08.04.2019 г.; 10.04.2019 г.; 18.04.2019 г.; 08.05.2019 г.; 14.05.2019 г.;
21.05.2019 г.; 26.06.2019 г.; 10.07.2019 г.; 03.09.2019 г.; 04.09.2019 г.; 24.10.2019 г.; 30.10.2019
г.; 12.11.2019 г.; 04.12.2019 г.; 20.01.2020 г.; 18.02.2020 г. В нито един от приложените
фотокопия на протоколи няма положени подписи.
От правна страна съдът установява следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ. С опредЕ.ие от 23.12.2021 г.,
постановено по гр. дело № 2149/2020 г. по описа на СГС, I-18 състав на ищеца е указано, че
2
негова тежест е да докаже, че са извършени достатъчно съществени нарушения на правото
на Европейския съюз, нарушените правни норми на общностното право да предоставят
права на частноправни субекти че от тези нарушения са настъпили вреди – неимуществени,
техният размер и причинната връзка между нарушенията и твърдените неимуществени
вреди.
Според чл. 4, § 3 от ДЕС държавите-членки вземат всички общи или специални
мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от
договорите или от актовете на институциите на Съюза, като те съдействат на Съюза при
изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да
застрашат постигането на целите на Съюза.
Правото на ЕС не урежда изрично иска за ангажиране отговорността на
държавите-членки за вреди от нарушаването му, като материално-правните предпоставки на
този иск са изведени от практиката на Съда на ЕС (СЕС) - делото Francovich и Kоbler,
(съединени дела С- 6/90 и С- 9/90 ) и дело С- 224/01. и те са следните три: 1. нарушение на
правна норма на ПЕС, даваща права на частно-правни субекти; 2. извършеното нарушение
да е достатъчно съществено и явно и 3. да съществува причинна връзка между претърпените
вреди и това нарушение. Доколкото практиката на СЕС има задължитЕ. характер, то и
нейното нарушаване представлява нарушение, за което би могла да се ангажира
отговорността на държава-член за вреди.
Първата предпоставка за уважаване на предявените искове изисква да се установи
нарушение на норма на Общностното право, която има директен ефект. Директният ефект
дава възможност на частноправните субекти да се позоват на съответната норма от правото
на ЕС пред националните съдилища, а те от своя страна са длъжни да я зачетат и приложат.
Нормата трябва да е ясна и безусловна и да предоставя права на частноправни субекти. Тя
може да се съдържа в учредитЕ. договор, регламент или директива, т. е. да е норма на акт с
директна приложимост или не.
В исковата молба са изложени съображения за допуснати нарушения на чл. 47 от
Хартата за основните права на Европейския съюз, в която е регламентирано правото на
всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, на
ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия
член условия, както и неговото дело да бъде гледано справедлИ. и публично в разумен срок
от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Изложени са
твърдения за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, който регламентира правото на
справедлив съдебен процес, и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, който регламентира правото на
ефективни правни средства за защита.
Хартата за основните права на Европейския съюз и ЕКЗПЧОС са част от
първичното право на Европейския съюз и в тях са закрепени общите му принципи, към
които принадлежат и основните права. Ищецът твърди, че с поставянето на белезници на
ръцете и краката, същият е бил унижен и е нарушена презупцията му за невиновност. В чл.
29, ал. 1 Конституцията на Република България съществува забрана за подлагане на лица на
мъчително и унизително отношение. Поради това приложение следва да намери цитираната
разпоредба на Конституция на Република България, а не ХОПЕС, което приложение е извън
обхвата на предявения иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ.
По делото не се доказа ищецът да е бил с поставени белезници на ръцете. По
делото бяха изслушани свидетелските показания на И. Ю., който е бил адвокат на ищеца, в
качеството му на подсъдим по н.о.х.д № 3555/2018 г. по описа на СНС. В тях адв. Ю. не
посочва, че ищецът е бил с белезници на ръцете. В свидетелските си показания на И. А. –
лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си заедно с ищеца не посочи да е виждал Е. М. с
белезници на ръцете, когато са го връщали от участието му в съдебните заседания.
В хода на производството не е възникнал спор, че свидетелят Ю. е бил адвокат на
подсъдимото по н.о.х.д № 3555/2018 г. по описа на СНС лице Е. М.. Той е имал преки
впечатления от случилото се в съдебната зала по делото. В свидетелските си показания, той
3
посочва, че е виждал подсъдимия с белезници на краката по едно от заседанията. В
свидетелските показания не е посочено в заседанието на коя дата се е случило това.
Свидетелят е посочил, че е виждал Е. М. с белезници на краката по други дела.
От свидетелските показания не се доказа, че Е. М. е бил с белезници на краката по
време на заседанията по н.о.х.д № 3555/2018 г. по описа на СНС. Свидетелят А. не е пряк
свидетел на случилото се в залата. Той е виждал ищецът М. с белезници на краката едва,
когато е довеждан обратно в затвора в гр. София. Изнесената информация за получени рани
на краката не може да бъде пряко свързана с поставени белезници на краката по време на
съдебните заседания, тъй като между тях лицето е конвоирано, а по делото не се спори, че по
време на конвоирането лицето е било с белезници на краката, това се установява от приетите
по делото докладни записки на служители на ГД „Охрана“. От приобщените за процесния
период амбулаторни журнали не се установява Е. М. да е бил подлаган на лечение на рани на
краката, което да е някаква индиция, че, първо такива са му нанесени и второ, това да е
свързано с поставени белезници на краката. От свидетелските показания на свидетеля Ю. не
става ясно по време на кое заседание Е. М. е бил с поставени белезници на краката, тъй като
исковият по делото период е 06.11.2018 г. – 18.02.2020 г., а откритите съдебни заседания по
н.о.х.д № 3555/2018 г. по описа на СНС са продължили и след 18.02.2020 г. по твърдения на
ищеца и ответника. Присъствието му в съдебна зала с поставени белезници на краката и по
други дела е извън предмета на спора по настоящето гражданско дело.
Горните изводи не могат да бъдат опровергани и от представените протоколи от
проведени в процесния период открити съдебни заседания по н.о.х.д № 3555/2018 г. по
описа на СНС, тъй като същите са фотокопия без положени подписи на съдията и съдебния
секретар – чл. 311, ал. 2 НПК /в редакцията на разпоредбата отпреди промените,
публикувани в ДВ, бр. 110/2020 г./ , поради което представените съдебни протоколи не могат
да удостоверят какво се е случило по делото.
Ищецът не доказа по делото по какъвто и да е начин ответникът да е нарушил
достатъчно съществено правото на ЕС със свои действия или бездействия.
Преди изложеното предявеният от Е. М. осъдитЕ. иск срещу СГС, като
правоприемник на Специализиран наказатЕ. съд за заплащане на сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди претърпени във връзка с
поставянето на белезници на ръцете и краката му по време на открити съдебни заседания по
н.о.х.д. № 3555/2018 г., по описа на Специализиран наказатЕ. съд, провели се в периода в
периода 06.11.2018 г. – 18.02.2020 г. се явява неосноватЕ..
При този изход на делото право на разноски има СГС, който не е поискал
присъждането на такива.
Въз основа на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу СГС, ЕИК ******* /в
качеството му на правоприемник на първоначалния ответник Специализиран наказатЕ. съд/
осъдитЕ. иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащането на сумата в размер на 20 000
лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди претърпени във връзка
с поставянето на белезници на ръцете и краката му по време на открити съдебни заседания
по н.о.х.д. № 3555/2018 г., по описа на Специализиран наказатЕ. съд, провели се в периода в
периода 06.11.2018 г. – 18.02.2020 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред СГС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5