О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 1502 12.08.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На дванадесети август, две хиляди и деветнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Гражданско дело №1178 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Изпратена от Софийски градски съд е по подсъдност искова молба на Р.М.Б. *** с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, гр.София за заплащането на сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2 799.72 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Ищецът сочи , че на 03.01.1985 г. е бил задържан в следствения арест на МВР – гр.Бургас , където е престоял 63 дни, а впоследствие – преместен в затвора в гр.Бургас, където е престоял още 36 дни – до 11 април 1985 г. Престоя се характеризирал с лоша и оскъдна храна , без светлина, медицински грижи, мизерни битови условия, без свиждания с близки. Задържането на ищеца е било в качеството му на обвиняем по предварително следствие №6/1985 г. по описа на ОУ на МВР – Бургас заради несъгласието и неодобрението с т. нар. „възродителен процес“. След промените в България и разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност ищецът се е обърнал, за да провери дали за него има данни. При това му е било отговорено , че има постановление от 11.04.1985 г. като му било връчено и копие от същото на 13.12.2017 г. за прекратяване на предварителното следствие №6. От това му станало ясно , че предварителното следствие било прекратено поради това , че деянията не представляват престъпления , а взетата мярка за неотклонение била отменена. Ищецът сочи , че въпросното постановление не би могло да влезе в сила , тъй като не му е връчено, това става едва след връчването на копие на 13.12.2017 г. От повдигнатото обвинение ищецът твърди , че е понесъл значителни неимуществени и имуществени вреди – насилствено е било променено рожденото му име , бил е обвинен и задържан заради неодобрението си по отношение на т.нар. „възродителен процес“, подлаган е бил на продължителни и мъчителни разпити , от които е бил стресиран, нямал е контакт с външния свят, дори с близките си. Загубил е работата си. За така причинените неимуществени вреди претендира заплащане на сумата от 60 000 лв. Причинени са му и имуществени вреди - преди задържането е работел като управител на заведение за обществено хранене. Сочи , че средномесечния му доход е възлизал на 165.17 лв., при тогавашна минимална заплата от 110 лв. – т.е. – имал е доход от 1.5 пъти минимална заплата, което към настоящия момент възлиза на 840 лв. месечна заплата. Поради задържането 3 м. и 10 дни не е могъл да работи и получава заплата , което се равнява на пропуснати 2799.72 лв. Поради това страната претендира на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати сумата от 60 000 лв. – ведно със законната лихва от предявяване на иска – обезщетение за неимуществени вреди от обвиненията и задържането по сл.д.№6/85 г.по описа на ОУ на мВР – Бургас., както и сумата от 2799.72 лв. – ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от доходи от трудова дейност от 03.01.1985 г. – 11.04.1985 г., причинени от обвиненията и задържането му във връзка със следствено дело №6/85 г. , по което наказателното производство е прекратено поради това , че деянията не са престъпления. Претендират се разноските по делото. Приложени са писмени доказателства по опис 43 пункта. Направени са доказателствени искания, в т.ч. – за допускане на свидетели и др.
В законоустановения срок от страна на Прокуратурата на Р България е постъпил писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. На първо място е направено възражение за местна подсъдност , на основание на което делото е изпратено от СГС на ОС – Бургас. На следващо място исковете се оспорват като недопустими. Страната сочи , че за вреди преди влизането в сила на ЗОДОВ – 01.01.1989 г. този закон е неприложим и едва след този момент е признато право на обезщетение за вреди от дейността на правозащитните органи. ЕКЗПЧОС е ратифицирана още по-късно – 14.08.1992 г. Следва да се има предвид , че със Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица / ЗПГРРЛ/ от 25.06.1991 г. е признато право на обезщетение на лица – в .ч. – и ищеца по делото , което следва само да се поиска. Освен обезщетението е предвидена и месечна добавка по чл.9 от Закона към получаваната пенсия. Ищецът не излага факти – дали е обезщетен по реда на ЗПГРРЛ и дали получава предвидените добавки. Във всички случаи обаче Прокуратурата не е орган , който да е пасивно легитимиран да отговоря за обезщетяване по реда на ЗПГРРЛ. Този закон е специален и изключва приложението на общия ЗОДОВ / чл.8 ал.3 – когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. За негативните емоции и изживявания на ищеца вследствие на репресивните мерки по време на събитията с т.нар. „възродителен процес“ е обявена реабилитация с Решение на народното събрание , обнародвано в Д.в. на 01.06.1990 г. и поради това претендираните неимуществени вреди не попадат в предмета на обезщетяване по предявените с исковата молба искове за неимуществени и имуществени вреди. На следващо място ответната страна прави възражения по исковете за имуществени и неимуществени вреди за погасяването им поради изтичане на абсолютната давност – повече от пет години по чл.110 от ЗЗД, предвид датата на предявяване на исковете – 22.03.2019 г. Действията по наказателната репресия по сл.д.№6/85 г. са преустановени преди повече от 30 г.Твърдението на ищеца , че е узнал за прекратяването на наказателното производство едва през 2017 г. не може да бъде възприето: на първо място – конституирането му като пострадал по сл.д.№1/1991 г., както и обстоятелството , че на 10.06.1989 г. му е позволено да напусне страната. Наказателната отговорност на ищеца при всички положения е била погасена по давност, повече от пет години преди предявяването на исковете и доколко се касае за законова норма, ищецът не може да се оправдава с незнанието й. Предвид погасяването по давност на главните искове се прави възражение за погасяване по давност и на правото на иск за лихви. Претенциите се оспорват и по основание и размер. В тежест на ищеца е да докаже фактическите твърдения в исковата молба - наличието на пряка причинно-следствена връзка между заявените неимуществени вреди и непосредствената им пряка причинно-следствена връзка с неоснователното обвинение, както и относно вида, размера и интензитета на заявените неимуществени вреди.. Наличието на действително търпяни вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ , а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпяни морални вреди – пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в престъпление. При условията на пълно и главно доказване следва да докаже съответните неимуществени вреди точно от воденото в периода м. ануари – 06.01.1985 г. – 11.04.1985 г. наказателно производство по сл.д.№6/1985 г. На обезщетение следва да подлежат само тези вреди, които ищецът чрез пълно и главно доказване е установил , че са пряка и непосредствена последица, а не от обстоятелства, които не попадат в приложното поле на отговорността на ответника по ЗОДОВ.Алтернативно страната прави възражение на предявения размер обезщетение като несъответстващ на принципа на чл.52 от ЗЗД, нито на социално-икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика извън изложеното – че ищецът не е представилл доказателства за действително претърпени неимуществени вреди. Задържането за срок от около 3 месеца категорично не обосновава претендирания от ищеца размер от 60 000 лв. Според т.ІІ от ППВС№4/68 г. въпрос на фактическа преценка е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди, който е свързан с с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, който не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Претенцията се сочи , че е изключително завишена и не съответства нито на икономическия стандарт , нито на съдебната практика по аналогични случаи. Размерите са произволно определени и не са съобразени с конкретните обстоятелства. Страната цитира и съдебна практика – Решение №87 от 13-02-2009 г. по гр.д.№5379/2007 г. на ВКС ІV г.о. Налице е компенсиране на негативите и с Решение на Народното събрание от 01.06.1990 г. по надлежния ред. Прави се възражение за неоснователност на претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди – както по основание , така и по размер в случай че не бъде отхвърлен от съда като погасен по давност по чл.110 от ЗЗД. На първо място се сочи ,че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 31.12.1984 г. / на основание чл.33 б.“а“ от КТ / 1951 г. – не изпълнява или изпълнява с груба немарливост задълженията си“/– т.е. – преди повдигането на обвинение, с оглед на което се оспорва наличието на причинно – следствена връзка между обвинението и прекратяване на трудовия договор. В случая сигурния характер на възнаграждението не се доказва с оглед прекратяване на трудовото правоотношение още през 1984 г. на друго основание. Алтернативно – ако съдът не отхвърли изцяло предявения иск за обезщетение за имуществени вреди страната възразява по размера им – видно от трудовата книжка възнаграждението на ищеца е било в размер на 130 лв. и следва да се има предвид , че меродавния момент за определяне размера на вредите е моментът на възникване и търпенето им , а не датата на предявяване на иска и размерът на минималната заплата към тази дата. Правят се доказателствени искания: - за прилагане на преписки по дела и др.
Предявения иск следва да бъде приет за разглеждане от Бургаския окръжен съд като приложените от страните писмени доказателства бъдат приети по делото.На ищцовата страна следва да бъде връчен препис от ОИМ като й се даде едноседмичен срок за становище по доказателствата и доказателствените искания.
По направените възражения за допустимост на исковата претенция от страна на ответната страна / относно приложимостта на ЗОДОВ по процесната хипотеза и т.н./ съдът ще се произнесе с окончателния съдебен акт след депозиране на становището и на ищцовата страна по повдигнатия спор в тази насока.
На ищцовата страна следва да бъде указано , че върху нея лежи тежестта от доказване при пълно и главно доказване – да докаже какви точно неимуществени вреди е понесла от повдигнатото обвинение и задържане , в какво се изразяват същите, причинно – следствената връзка между повдигнатото обвинение и задържане и причинените вреди.
На ищцовата страна следва да бъдат допуснати двама свидетели , на които да се посочат имената с нарочна молба и да се посочат точно какви релевантни факти и обстоятелства по делото ще изясняват.
На ответната страна следва да бъде указано че в нейна тежест е да ангажира доказателства относно установяване на възраженията в ОИМ съгласно чл.8 ал.2 от ГПК. На страната следва да бъдат издадени съдебни удостоверения с цел да се снабди с посочените т.2-7 от ОИМ
преписки и писмени документи.
Мотивиран от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Р.М.Б. *** искове против Прокуратурата на Република България на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ – за осъждането на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от обвинението и задържането му във връзка с тях по сл.д.№6/1985 г. по описа на ОУ – МВР – гр.Бургас, по което наказателното производство е прекратено поради това , че деянията не са престъпления ведно със законната лихва върху главницата , начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2799.72 лв. – представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от доходи от трудова дейност от 03.01.1985 до 11.04.1985 г. причинени на ищеца от обвиненията и задържането му по сл.д.№6/1985 г., по което наказателното производство е прекратено поради това, че деянията не са престъпления ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените по делото доказателства като препис от ОИМ да се връчи на ищеца като у дава едноседмичен срок за становище.
УКАЗВА на страните , че на осн. чл.154 от ГПК са длъжни да установят фактите , на които основават своите искания и възражения като по делото няма факти ненуждаещи се от доказване.
УКАЗВА на страните , че по делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства както и на ищеца , че при условията на пълно и главно доказване следва да докаже твърдените от него факти и иобстоятелства по повдигането на обвинение и задържане, както и причинените неимуществени вреди – в какво се изразяват и причинно – следствената връзка между повдигнатото обвинение и задържане и въпросните неимуществени вреди.
УКАЗВА на ответната страна , че в нейна тежест е да установи възраженията в отговора.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ по делото сл.д.№6/1985 г. по описа на ОУ на МВР – Бургас като дава едномесечен срок на ответната страна да посочи точното му местонахождение.
На ответната страна да бъдат издадени съдебни удостоверения, които да й послужат за снабдяване както следва:
За пред КРДОПБГДСРСБНБ - за снабдяване със справка за всички отправяни искания на ищеца Р.Б. с оглед установяване на връчването на Постановление от 11.04.1985 г. по сл.д.№6/1985 г. по описа на МВР – Бургас – като се посочи – копие от това постановление връчвано ли е на ищеца преди издадените му документи с изх.№ КИ – Ч-17/14.12.2017 г. Да се посочи – на коя дата и коя институция е изпатила при тях посоченото постановление и постановлението за привличане в качеството на обвиняем от 06.01.1985 г. на лицето Р.Б..
За пред Областен управител – Бургаска обл. за предоставяне на информация – налице ли е при тях преписка на Комисията по чл.4 от ЗПГРРЛ относно ищеца Р. Мехмед Б. *** във връзка с определяне размера на обезщетение на посоченото лице при спазване условията и реда , определени ч л.5 – чл.8 от Наредба за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ, ако е налице преписка – копие от същата да се изиска за прилагане по делото.
За пред ТП на НОИ – Бургас – Пенсионно осигуряване за предоставяне на информация – лицето Р.М.Б. ползва ли месечна добавка към получаваната пенсия на основание чл.9 ал.1 от ЗПГРРЛ и в този случай – че е налична преписка – да се установи съхранява ли се копие от Постановление от 11.04.1985 г. за прекратяване на сл.д.№6/1985 г. по описа на ОУ на МВР – Бургас, доколкото същото е един от документите които се изискват от правоимащия за отпускане на добавката към пенсията по чл.9 от ЗПГРРЛ или – респ. – визираното постановление от 11.04.1985 г. – представено ли е евентуално по преписка в ТП на НОИ относно Р.Б. в производство за зачитане трудов стаж съгласно чл.7 от ЗПГРРЛ съгласно който се признава за трудов стаж времето , през което лицата по чл.1 т.2 от с.з. са били в затвори, ТВО, лагери и места за задържане. В случай мче са налице съответни преписки – да се изпрати информация относно датата, на която посоченото постановление е представено по преписка на ТП НОИ – Бургас.
За пред ГД „Изтърпяване на наказанията“ за предоставяне на информация относно задържането на Р.М.Б. в следствените арести и затвори на територията на гр.Бургас с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по сл.д.№6/1985 г. в периода от 06.01.1985 – 11.04.1985 г. и основанието за освобождаването му – съответно – налице ли са данни за връчването на ищеца Р.Б. на постановление от 11.04.1985 г. за прекратяване на наказателното производство по сл.д.№6/1985 г. по описа на ОУ на МВР – Бургас.
За пред Дирекция „Информация и архиви“ при МВР – за предоставяне на информация - съхраняват ли се в архива данни относно водено срещу ищеца Р.М.Б. на сл.д.№6/1985 по описа на ОУ на мВР – Бургас и в случай че се съхраняват – заверени преписи от съответните документи да бъдат предоставени на страната. Съответно – да се изготви справка – Р.Б. или упълномощено от него лице отправял ли е искания за предоставяне на информация, съответно – предоставяно ли му е ако е налично при тях – Постановление от 11.04.1985 г. за прекратяване на сл.д.№6/1985 г. по описа на ОУ на МВР – Бургас.
ДОПУСКА на ищцовата страна двама свидетели при режим на довеждане като в нарочна молба следва да бъдат посочени имената на същите , както и фактите и обстоятелствата , които ще установяват.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание като го насрочва за 06.11.2019 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните и да се водят допуснатите на ищцовата страна двама свидетели.
Окр. съдия: