Решение по дело №349/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 142

гр. Несебър, 13.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 349 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Г.8.” ЕООД, срещу наказателно постановление № 02-0001941 от 08.04.2019г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че НП е издадено при непълна фактическа обстановка и е немотивирано. Сочи, че лицето Мехмед не е работило като общ работник в обекта и дружеството не е имало качеството „работодател”. Навежда, че Мехмед е имал сключен граждански договор с „Г.8.” ЕООД. Излага, че Мехмед не е юридически грамотно лице, поради кеото описаното от него в представената от служителите на наказващия орган декларация не е вярно. Акцентира се върху обстоятелството, че нарушението не е описано в съставения протокол за проверка. Развиват се съображения за прекомерност на санкцията. С тези доводи се иска от съда да отмени НП, алтернативно да го измени, като определи наказанието към предвидения минимум.

Ответната страна в производството - директора на д. „И.п.т.”***, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са установени основните характеристики на трудовото правоотношение. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 20.02.2019г., около 11:45 часа, свидетелката С.М., в качеството й на служители в Д. „И.п.т.”***, участвала в извършването на проверка в строителен обект – хотел „Палас”, находящ се в гр. Свети Влас, УПИ I-202, 203, кв. 1, местност „Юрта Балкана”, местност „Скеля”. При извършената проверка в една от стаите в строителния обект бил установен свидетелят Мехмед Муса Мехмед, който полагал подова замазка. Пред проверяващите Мехмед обяснил, че работи за „Г.8.” ЕООД. При тези данни на Мехмед и други лица, установени на работа в обекта, бил предоставен за попълване списък на работещите в „Гладиатор”. В списъка Мехмед Муса Мехмед собственоръчно попълнил трите си имена и ЕГН, длъжност – „общ работник”, работно време – от 8 до 17 часа и се подписал. При това положение от проверяващите била връчена призовка на представител на търговеца, който да се яви на 26.02.2019г. в 11:30 часа в ДИТ Бургас и да представи относими документи, сред които трудови досиета на работниците. На 26.02.2019г. във връзка с Мехмед Муса Мехмед били предоставени граждански договор от 20.02.2019г., с който дружеството жалбоподател му възложило да изпълнява монтажна дейност, зададена му от възложителя във връзка с поставяне на под, служебна бележка за проведен инструктаж по безопасност и здраве, извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, идентификационна карта. Не бил представен сключен трудов договор с това лице, като видно от приложения към жалбата трудов договор № 296/01.03.2019г., такъв бил сключен с Мехмед на посочената дата. С оглед направените от проверяващите констатации те съставили протокол № ПР 1907222/11.03.2019г. за извършена проверка. От св. М. бил съставен и АУАН № 02-0001941 от 11.03.2019г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ, връчен на управителя. В предвидения срок срещу АУАН било депозирано възражение (на л. 31 от делото) с твърдения, че Мехмед е работил в обекта по силата на граждански договор, който отново е представен. Въз основа на АУАН е издаденото и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0001941 от 11.03.2019г., списък на работещите в „Гладиатор” на 20.02.2019г. в 11:45 часа, призовка по чл. 45 АПК, граждански договор от 20.02.2019г., служебна бележка за проведен инструктаж по безопасност и здраве, извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, идентификационна карта, трудов договор № 296/01.03.2019г., сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ на Мехмед, справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 12.04.2019г., справка за задълженията към 12.04.2019г., протокол № ПР 1907222/11.03.2019г. за извършена проверка, възражение срещу АУАН, ведно с представените към него доказателства, заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, показанията на свидетелите М. и Мехмед. От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. По отношение на оформения между дружеството жалбоподател и Мехмед граждански договор съдът ще изложи доводите си при разглеждането на правната страна на спора. Съдът намира за неоснователно оспорването на изготвения списък на работещите в обекта. Очевидно в него Мехмед е попълнил длъжност и работно време. Става въпрос за факти, за попълването на които не са необходими специални юридически знания. В качеството си на лице, извършващо работа в обекта, Мехмед би следвало да е наясно каква точно длъжност заема и какво е времето, през което работи. В тази връзка обясненията му, че не знаел какво да напише в справката, са неубедителни. Самият той при разпита си като свидетел заявява, че работното му време е било от 09:00 до 11:00 часа, а понякога от 12:00 до 13:00, в конкретния ден на проверката – от 10:00 до 12:00 часа. Ето защо той е бил напълно наясно с работното си време и няма причина ако то е било от 10:00 до 12:00 часа да попълва в декларацията такова от 08:00 часа до 17:00 часа. В тази връзка съдът не кредитира показанията му в тази им част, тъй като същите са нелогични и не съответстват на писменото деклариране от страна на свидетеля, осъществено в хода на проверката.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно които разпоредби отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма. По делото се установи, че в деня на проверката на място – 20.02.2019г., лицето Мехмед Муса Мехмед е било установено да полага труд в обекта с изпълнител „Г.8.” ЕООД, като между него и жалбоподателя не е съществувал подписан трудов договор. В тази връзка следва да се има предвид, че трудовото правоотношение е уреденото от трудовото законодателство правоотношение, което възниква при и по повод предоставянето на работна сила от работника на работодателя. Трудовите правоотношения се различават от останалите граждански правоотношения между страните, свързани с престирането на работна сила (напр. договорът за изработка по см. на чл. 258 и сл. от ЗЗД) по своите елементи, уредени в трудовото законодателство – напр. работно време и почивки, отпуски, трудово възнаграждение. Наличието на всички тези елементи характеризира едно отношение като трудово. В случая Мехмед собственоръчно е попълнил списък, в който е отбелязал, че е работещ за дружеството жалбоподател и е отразил конкретни елементи на трудовото правоотношение (длъжност, работно време). Както се посочи този списък се кредитира от съда, тъй като за попълването на длъжност и работно време не се изискват специални юридически знания, а освен това не е имало причина Мехмед да попълва работно време от 08:00 до 17:00 часа, ако уговорките му с дружеството са били да работи в други часове. Наред с това служителите на ДИТ Бургас също са възприели Мехмед да осъществява конкретни трудови функции по полагане на подова замазка, които са свързани с посочената от него длъжност. Ето защо единственият начин за уреждане на отношенията между Мехмед и работодателя е бил чрез сключването на писмен трудов договор по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Поради тази причина съдът приема, че търговецът е нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ като не е уредил отношенията си с Мехмед чрез сключването на писмен трудов договор.

Този извод не се разколебава и от представения за пръв път при проверката по документи граждански договор. Въпросният договор е частен документ, който е задължителен за съда единствено досежно факта, че е подписан от лицата, посочени в него, но неговата материална доказателствена сила следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. Този договор не е бил предоставен на проверяващите при проверката на място в обекта. Наред с това в него единствено е предвидено, че Мехмед се задължава да изпълнява монтажна дейност, зададена му от възложителя във връзка с поставяне на под. По никакъв начин не са уредени конкретни дейности, които Мехмед следва да извърши (каквито би следвало да са съществен елемент от гражданския договор по чл. 258 ЗЗД). Едва в разпита си като свидетел Мехмед за първи път излага, че трябвало да направи две или три стаи със сухи подови настилки. Т.е. очевидно между посоченото в договора и твърденията на Мехмед има разминаване, което е допълнителна причина този договор да не може да се кредитира в пълнота от съда. На практика по делото е доказано, че Мехмед е предоставял работна сила за жалбоподателя и представеният граждански договор не променя този извод. Нещо повече – от значение за конкретното нарушение е предоставянето на работна сила, а в самия граждански договор са описани именно задължения, свързани с предоставянето на работна сила, а не с извършването на конкретна работа по смисъла на чл. 258 ЗЗД. Наред с това непосредствено след проверката – на 01.03.2019г. „Гладиатор 84” ООД и Мехмед са уредили отношенията си чрез сключването на трудов договор. Т.е. с това си действие жалбоподателят и работникът на практика са признали, че отношенията между тях се основават на предоставянето на работна сила, а не на изработката на конкретна, определена по количество и обем, работа.

За извършеното нарушение в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2000 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо, поради което наложената санкция от 2000 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 414, ал. 1 от КТ размер от 1500 лв. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 2000 лв. на 1500 лв.   

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0001941 от 08.04.2019г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на „Г.8.” ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 1500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: