П Р О Т О К О Л

1073/10.6.2019г.

Година 2019                                                                                                     Град ВАРНА

РАЙОНЕН СЪД ВАРНА                                           ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ

На десети юни                                              Година две хиляди и деветнадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯНА ИЛИЕВА

                                                          

СЕКРЕТАР: МАРГАРИТА СТЕФАНОВА

ПРОКУРОР: МАРГАРИТА КАЛОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя ЧНД № 2461 по описа за две хиляди и деветнадесета година

На именно повикване в  11:33 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ В.М.П., редовно призован, явява се лично, воден от органите на ОД „Охрана“ Варна от Затвора Варна, с адв. Атанас Друмев от АК Варна и адв. В.Д. ***, редовно упълномощени и приети от съда от днес.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ВАРНА, редовно уведомена, явява се прокурор Маргарита Калоянова.

 

На осн. чл.271 ал.9 от НПК съдът изслуша становищата на страните по хода на делото.

АДВ. ДРУМЕВ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

            Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.65 ал.1 от НПК

 

Съдът докладва постъпила молба от обвиняемия В.М.П. чрез адв. Д. за изменение на взетата мярка за неотклонение от "Задържане под стража" по ДП № 281/2019 г . по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна в по-лека.

 

АДВ.  ДРУМЕВ: Поддържаме молбата на посочените основания.

АДВ. Д.: Поддържаме молбата.

ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е относима и допустима, моля да я приемете за разглеждане.

 

На осн. чл.272 ал.1 и 3 от НПК съдът провери самоличността на обвиняемия.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ В.М.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, постоянен адрес:***, ЕГН **********.

 

На осн.чл.274 ал.2 от НПК съдът разясни на страните правото на отвод и възможността за нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие на осн.чл.275 от НПК. Искания не бяха направени.

 

            Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото ДП № 281/2019 г . по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна.

 

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам направеното искане за изменение на мярката „задържане под стража“ на обвиняемия  в по-лека за неоснователно. Считам, че мярката е адекватна, обоснована и следва да бъде потвърдена, тъй като към настоящия момент не са налице основания, които да предполагат нейното изменение.

В настоящото производство следва да се провери законосъобразността на наложената мярка, основанията за налагането й и наличие на нови обстоятелства, които да предполагат изменението й. Считам, че такива не са налице. Към момента са изтекли едва три месеца, в който срок са извършени много действия по разследването, събрани са гласни и писмени доказателства за съучастническата дейност на обвиняемия П., обвиняемия Й. и обвиняемия Д. при извършване на престъпленията, предмет на настоящото производство.

Видно от приложеното досъдебно производство са извършени множество действия по разследването и са събрани доказателства, от които може да са направи обоснован извод, че обвиняемият П. е автор на престъплението по

За които му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Такива доказателства са както показанията на свидетелите М., Т., Х., Я., Й., така и обясненията на другите двама обвиняеми – Й. и Д., които напълно кореспондират с веществените доказателства.

В хода на разследването обвиняемият П. в присъствието на своите защитници е дал подробни обяснения и е разяснил в детайли механизма на престъплението.

Следва да се отбележи, че се касае за обосновано предположение за извършване на умишлено престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,  за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до осем години – т.е. тежко, по смисъла на НК.

Считам, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие с цел избягване на наказателната отговорност, а също така и да извърши друго престъпление. Доказателство за това е, че е привлечен в качеството на обвиняем за тежко умишлено престъпление с висока степен на обществена опасност и морална укоримост, към което обществото има изключителна нетърпимост. Касае се за задружна умишлена престъпна дейност, при която имаме разпределяне на ролите на участниците и висока степен на организация.

Действително през последните два месеца не се извършени действия по разследването и процесуално следствени действия с участието на обвиняемия П.. Единствената причина за това е обективната невъзможност да се прецизира неговото обвинение и делото да приключи, тъй като се изчакваше изготвяне на веществени доказателствени средства. Към настоящия момент са изготвени и приложени по делото, от които са налице данни за това, че обвиняемият П. е съпричастен към още едно деяние и наблюдаващият прокурор е дал указания на разследващия полицай за допълнителни действия по разследването, с оглед събиране на доказателства в тази насока. След като бъдат получени и справките от мобилните оператори, ще бъдат предявени нови прецизирани окончателни обвинения както на П., така и по отношение на Д. и Й..

При преценка на двете опасности, за които законодателят изисква да са налице, за да се вземе най-тежката мярка за неотклонение, следва да се отчете и конкретната личност на обвиняемия П., по отношение на когото е налице предпоставката на чл.63 ал.2 т.1 от НПК, а именно – той е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление в условията на повторност. Изтърпял е наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца за извършено престъпление отново по чл.209 ал.1 от НК, т. нар. телефонна измама, извършена на 21.09.2018 г.

Предходната съдимост на обвиняемия доказва неговата висока степен на обществена опасност като деец. Считам, че наложените му през годините наказания, сочат, че целите на чл.36 от НК не биха могли да бъдат изпълнени спрямо личността на обвиняемия.

В хода на досъдебното производство са събрани доказателство, видно от които е, че той няма постоянни доходи и трудови правоотношения. Действително има постоянен адрес ***, което не му е пречело да напуска многократно пределите на Република България в посока Румъния, съвместно с обвиняемия Д., както и да извърши престъплението, за което му е предявено обвинение.

Приложена е и характеристична справка, видно от която е, че принадлежи към активния престъпен контингент, занимаващ се най-вече с телефонни измами. Обвиняемият се отличава с висока степен на обществена опасност и ако мярката му за неотклонение бъде изменена, съществува реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.

Считам, че за да се изпълнят целите на чл.57 от НПК, единствената адекватна и обоснована мярка за неотклонение е „Задържане под стража“, поради което моля да я потвърдите.

 

АДВ. ДРУМЕВ: Уважаема г-жо Председател, много внимателно изслушах становището на представителя на РП Варна, но не съм съгласен по следните съображения:

В действителност са изминали три месеца и тринадесет дни от неговото задържане, но не считам, че това е малък период от време. Считам, че това е достатъчен период от време, в който разследващите органи са имали възможност да фиксират доказателствата в досъдебното производство.

Прокурорът заяви, че имаме силна обществена нетърпимост към този тип деяние, поради което следва подзащитният ни да остане в ареста, но аз считам, че обществената нетърпимост не следва да бъде преценявана само спрямо единия от обвиняемите по това досъдебно производство. Повдигнато му е обвинение за съучастие с други две лица, които към момента не са със постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, т.е. равнопоставеността в наказателния процес не е спазена.

Относно чл.36 от НК, който спомена прокурора, аз не считам, че в това производство следва да бъдат преценявани целите на наказанието. Едва ли не П. да търпи наказание, които още не му е наложено, а не да имаме мярка за неотклонение, която да обезпечи провеждането на наказателното производство. По никакъв П. не може да повлияе на провеждането на едно адекватно наказателно производство, а какво ще бъде наказанието, следва да бъде преценен в по-късен етап.

Искам да обърна внимание на показанията, които е дал, още в най-ранна фаза на наказателния процес, при първото повдигане на обвинението. Той изключително подробно е разказал за всичко, което е извършил. Благодарение на тези показания се е стигнало до това прецизно разследване, като изключително много е помогнал за разследването по това досъдебно производство.

Само това обстоятелство безспорно сочи какво ще е неговото процесуално поведение. Ако някой е решил да се укрива, да шикалкави и да усложни наказателния процес, няма да признае за извършената от него дейност още при повдигане на обвинението.

Считам, че дори да е имало основание да бъде взета мярката за неотклонение „Задържане под стража“, те вече са отпаднали. Другите двама обвиняеми не са с такава мярка, а техните обвинения са еднакви с това на П..

Така, както заяви и прокуратурата наказателния процес вече е със събрани доказателства и няма такива, които предстои да бъдат събирани, на които обвиняемият да може да повлияе.

Предвид изложеното, моля да измените мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подзащитния ми П. в по-лека мярка, като предоставям изцяло на съда да прецени каква да бъде.

Считам, че оттук нататък мярка „Задържане под стража“ се явява репресия спрямо него и нейните цели не са тези, които са заложени в наказателния закон.

 

АДВ. Д.:  Уважаема г-жо Председател, ще си позволя да не се съглася с представителя на РП Варна, защото както беше заявено – повече от два месеца не са извършвани активни действия по разследването. Това показва, че до голяма степен доказателственият материал по досъдебното производство е събран. По отношение на вината на подзащитния ми не се спори, направил е пълни самопризнания, благодарение на което са събрани достатъчно доказателства, за да изработи качествено обвинение към него и съучастниците му.  Оказал е пълно съдействие и по друго досъдебно производство със същия предмет в Специализирания наказателен съд за установяване на престъпна дейност на друга група, занимаваща се с този вид престъпления, което може само да покаже, че проявява критично отношение към извършеното. И по тази причина считам, че  предпоставката да извърши ново престъпление е отпаднала.

Считам и че по никакъв начин не би могъл да осуети провежданото срещу него разследване и да повлияе на свидетели. Какво да им повлияе, след като е направил пълни самопризнания.

Относно предпоставката да не извърши друго престъпление – какво престъпление да извърши, след като е направил предложение, изразено чрез защитниците му, за сключване на споразумение с прокуратурата.

Относно предпоставката, че може да се укрие – той има постоянен адрес и може по всяко време да бъде намерен там. Има семейство и деца, които не следва да търпят с него задържането под стража, защото това би могло да се окаже процесуална репресия срещу него и семейството му, от гледна точна на това, че те са без всякакви доходи и както е заявил в молбата – иска да започне да работи до приключване на наказателното производство, за да осигури доходи за семейството си.

С поведението му се подчертава желание да скъса с начина на живот, който е водил, което следва да бъде адмирирано и да му се помогне в тази насока.

Считам, че престоят му от 103 дни в ареста с мярка „Задържане под стража“ надминава понятието разумен срок, залегнал в Конвенцията за защита на човека и основните свободи.

С молбата сме поискали съдът да определи по-лека мярка за неотклонение – „Парична гаранция“ или „Подписка“. Моля да съобразите дали няма да бъде адекватна мярката „Домашен арест“.  С Решение № 10/27.07.1992 г. по Конституционно дело №13/1992 г. Конституционният съд отбелязва, че домашният арест е също форма на задържане под стража. Това конституционно решение корелира с европейския стандарт, установен в чл.5 ал.4 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според който домашният арест като форма на задържане се ползва с всички гаранции на процедурата задържане  под стража, поради което режимът на тази мярка изцяло е подчинен на правилата на чл.63-65 от НПК.

При определяне на мярката за неотклонение, независимо от нейната тежест и вид, трябва да бъде търсен баланс между съществуващия обществен интерес, наказателното производство, както и основните права на обвиняемия, като не бива да се допуска прекомерно засягане на личната му сфера.

При преценка на тези противоречиви интереси може да бъде изведен модел, съгласно който мярката за неотклонение следва да бъде определена най-леката възможна, стига да осигури посочените по-горе цели.

Прокурорът спомена, че има нови доказателства за някакви други негови престъпления, към момента не са ни представени такива доказателства и нямаме основания да ги коментираме.

Предвид гореизложеното, моля да измените по ваша преценка мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подзащитния ми П. в по-лека такава.

 

ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Моля да уважите молбата ми и да определите по-лека мярка за неотклонение.

 

Производството по делото е по реда на чл.65 от НПК въз основа на молба на адв. Д. ***, защитник на обвиняемия В.М.П., ЕГН **********, за изменение на постановената с Определение от 04.03.2019 г. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В съдебно заседание обвиняемият се представлява от адв. Д. и адв. Друмев от АК, които молят мярката за неотклонение да бъде изменена в по-лека такава, включително „Домашен арест“, като се аргументират с това, че П. е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, изразява готовност да сключи споразумение с прокуратурата, желае да полага грижи за семейството си, както и с липсата на активни действия по разследването.

Представителя на РП Варна моли мярката за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде потвърдена, като се аргументира с характера на извършеното престъпление, с допълнителните доказателства, сочещи, че П. е извършил и друго престъпление, съдържащо признаците на чл.209 от НК, с условията на повторност по отношението на престъплението, предмет на настоящото ДП.

Обвиняемият П. моли мярката му за неотклонение да бъде заменена с по-лека.

Съдът, след като се запозна с всички материали по делото, както и със становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното:

По отношение на обвиняемия В.М.П. е повдигнато обвинение за извършено на 27.02.2019 г. престъпление по чл.210 ал.1 от НК, явяващо се тежко умишлено по смисъла на чл.93 т.7 от НК, доколкото законодателят е предвидил за това престъпление наказание „Лишаване от свобода“ от една до осем години, като е предвидена и възможността за конфискация на имуществото на лицето до размер на една втора.

Съгласно чл.65 ал.4 от НПК, съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането.

Събраните в хода на ДП № 291/2018 г. по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна доказателства са достатъчни, за да се направи изводът, в рамките на обоснованото предположение, относно авторството на деянието, за което П. е привлечен в качеството на обвиняем.

За съда реалната опасност той да се укрие или да извърши ново престъпление се обосновава на първо място от приложената по делото справка за съдимост, видно от която е, че е у П. е изградена престъпна упоритост, в извършването на престъпления, засягащи правото на собственост на гражданите.

Видно от приложената справка за задгранични пътувания, е че в рамките на периода от януари 2018 г. до февруари 2019 г. обвиняемият има 23 влизания и излизания от и на територията на Република България, всички са през ГКПП Русе Дунав мост, което дава основание да се приеме, че опасността и възможността да се укрие е напълно реална.

Видно от приложена характеристична справка по делото е, че П. не живее на постоянния си адрес ***, а обитава други къщи. Налице са данни, че никой от членовете на семейството му не работи и не получава приходи по трудови правоотношения.

Всичко изложено дава основания на състава на съда да приеме, че характерът на извършеното деяние и обремененото съдебно минало сочат на необходимостта спрямо П. да бъдат реализирани последиците на най-тежката мярка за неотклонение, като единствено с нея биха се постигнали целите на чл.57 от НК.

Изтеклият срок на задържане е в границите на законоустановения и в който срок на досъдебното производство се събират допълнителни доказателства, необходими за установяване на обективната истина по делото.

Предвид изложеното, съдът намира, че към настоящия момент не са налице основанията на чл.63 ал.3 от НПК, обуславящи изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.

С цел процесуална бързина на наказателното производство, разглеждане и решаване на делото в разумни срокове, на осн. чл.65 ал.6 от НПК, съдът може да определи срок, в който ново искане е недопустимо, като намира за подходящ  такъв срок от два месеца от влизане в сила на настоящото определение.

Водим от горното и на осн. чл.65 ал.4 от НПК, съдът

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на взетата мярка за неотклонение “Задържане под стража” от ОБВИНЯЕМИЯ В.М.П., ЕГН **********, обвиняем по ДП № 281/2019 г . по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна.

             На осн. чл.65 ал.6 от НПК ОПРЕДЕЛЯ срок от два месеца, считано от влизане в сила на настоящото определени, в който обвиняемият и неговите защитници не могат да правят нови искания за изменение на взетата мярка за неотклонение, освен ако исканията се основават на влошено здравословно състояние.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в тридневен срок от днес пред Окръжен съд Варна.

 

            В случай на жалба или протест НАСРОЧВАМ делото пред Окръжен съд Варна за 14.06.2019 г. от 11:00 часа.

 

            ДА СЕ ПРИЗОВЕ обвиняемият В.М.П. ***.

 

            След влизане на определението в сила, препис от същото и ДП № 281/2019 г . по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна да се изпрати на РП Варна по компетентност.

            След приключване на съдебното заседание ДП № 281/2019 г. по описа на Трето РУ – ОД МВР Варна да се предостави на 32-и състав при РС Варна, с оглед обжалвана мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:30 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: