№ 47
гр. Монтана, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20241630100148 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
Предявен е осъдителен иск от С. Л. М. срещу Прокуратурата на
Република България и е образувано гр. д. № 148/2024 г. по описа на Районен
съд – Монтана.
Ищецът твърди, че с постановление от 12.07.2022 г. на Районна
прокуратура – Монтана по прокурорска преписка № 3663/2021 г. по описа на
същата прокуратура към наказателна отговорност бил привлечен ......., за
извършени престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1
НК. Привличането на лицето .... било извършено за това, че на 04.07.2021
г. в гр. Бойчиновци отправял обиди, неприлични изрази и закани, свързани
с посегателство срещу личността на полицейските служители от Участък гр.
Бойчиновци при РУ – Монтана, а именно ищеца и ...... ....., както и се
заканил с престъпление против
личността на ищеца и ....., като това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му.
С постановление от 27.03.2023 г. на Районна прокуратура –
Монтана образуваното наказателно производство срещу лицето .... било
прекратено. След осъществен инстанционен съдебен контрол
прекратителното постановление било потвърдено. Ищецът твърди, че след
окончателното определение № 209 от 14.07.2023 г. по ВЧНД № 221/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Монтана, депозирал частна тъжба срещу
лицето ..... Сочи, че това бил единственият правен механизъм да потърси
справедливост. С разпореждане № 1164 от 08.09.2023 г. по ЧНД № 998/2023 г.
1
по описа на Районен съд – Монтана, производството от частен характер
било прекратено, поради наличие на влязло в сила прекратително
определение за същото деяние. С определение № 263 от 27.09.2023 г. по
ВЧНД № 316 по описа на Окръжен съд – Монтана разпореждането било
потвърдено, с мотиви за наличие на абсолютна пречка за образуване на второ
по време производство от частен характер относно същите факти и
обстоятелства.
Ищецът твърди, че за периода от 04.07.2021 г. – датата на отправените
към него обиди и закани до депозиране на исковата молба преживял
изключително сериозни притеснения и позитивни очаквания да получи
възмездие като служител на реда от извършените спрямо него действия.
Твърди да е бил стресиран и депресиран след като узнал за прекратяване
на наказателното производство. Сочи, че през този период изпитвал чувство
на незаслужена несправедливост, бил потиснат и притеснен, изпитвал
вътрешен дискомфорт, страдание и унижение. В резултат на това ограничил
контактите си с приятели и близки, срамувал се и пред съседите си,
нямал и към настоящия момент няма желание да излиза със семейството си
след работа.
Твърди, че страда от безсъние, чувствал се постоянно притеснен и
предвид факта, че публикуваното видео било качено във фейсбук.
Воденото срещу ....... наказателно преследване от общ характер било широко
коментирано от съседите му. Поради прекратяване на наказателното
производство от частен характер, образувано по тъжба на ищеца, в последния
настъпило още по-силно нервно напрежение и психически срив, изолиране от
близки, колеги и приятели. Сочи, че и към момента се чувства неудобно пред
своите близки и приятели от засегнатото му достойнство като служител
на МВР, човек и гражданин. Твърди, че неосъществената наказателна
репресия срещу ....., предизвикала тежки негативни
последици за името му в обществото, незаслужена обида, унижение,
притеснения и ограничения. Твърди описаните силни, продължителни и
негативни преживявания да представляват търпени от него
неимуществени вреди, което и обуславяло правния му интерес да
предяви иск срещу Прокуратурата на Република България. Счита, че ако
образуваното наказателно производство не било прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление, т.е. ако не било образувано
от ответника незаконосъобразно, ищецът можел да реализира правата си
по частен ред.
Иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от ..... лева
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на
прекратяването на наказателното производство по досъдебно
производство (ДП) № 1242/2021 г. по описа на РУ - Монтана,
прокурорска преписка № 3663/2021 г. по описа на РП - Монтана, което
било образувано незаконосъобразно и се явявало абсолютна правна
пречка за образуване на второ по време производство от частен
характер, относно същите факти и обстоятелства. Претендира сумата
2
ведно със законната от 22.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както
и направените в настоящото производство разноски. Представя писмени
документи и прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответната Прокуратура на Република
България представя отговор чрез прокурор от Районна прокуратура –
Монтана. Взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск и моли съдът да го отхвърли като такъв. Аргументира се с
това, че ищецът не е имал качеството на обвиняем, а в хода на
досъдебното производство е разпитан
като свидетел/пострадал. Излага твърдения, че специалният деликт по реда на
ЗОДОВ не следва да се тълкува и прилага разширително. Моли с решението
си съдът да отхвърли предявения иск.
От твърденията на ищеца съдът обосновава извода си за правното
основание на предявения иск – чл. 2, ал.1, т. 3, предл. 2-ро вр. чл. 4 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, както и
акцесорна претенция по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Чрез иска по ЗОДОВ
ищецът цели да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на прекратено наказателното производство, поради
неосъществени съставите на престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл.
144, ал. 2 вр. ал. 1 НК, образувано срещу лицето .... .....
Отговорността е обективна – държавата носи отговорност за
незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи, без
в това производство да се търси или предполага вина. На обезщетение
подлежат вредите, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконното обвинение. Ищецът дължи доказване на фактите, от които
твърди, че произтича претенцията му. Допустими са всички предвидени
в ГПК доказателства и доказателствени средства.
За да бъде успешно проведено производство по този специален
ред, в случая следва да са налице кумулативно следните предпоставки:
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер; наказателното производство срещу него да е
прекратено; да е претърпял вреди от това - техния характер и размер и
наличието на причинно- следствена връзка между незаконното действие
на органите и настъпилите вреди. В този смисъл е и доказателствената
тежест на ищеца в настоящото производство, а ответникът следва да
докаже своите възражения, които погасяват, изключват или прекратяват
правата на ищеца.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, по вътрешно
убеждение, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като
предявен от и срещу надлежна страна в производството.
3
Разгледан по същество, съдът намира искът за неоснователен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени и гласни- бяха разпитани в
съдебно заседание свидетелите: ...... Свидетелите потвърдиха пред съда
твърденията на ищеца, изложени в исковата молба относно поведението на
лицето ......., както и относно последиците от това поведение и от
последвалото прекратяване на производството по отношение не лицето ....
спрямо ищеца М., който след случилото се станал обект на множество
подигравки, което естествено се отразило силно отрицателно на
психологическото му състояние и на самочувствието му.
Чрез иск по чл. 2, ал.1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ ищецът цели да
получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на прекратено
наказателно производство, поради неосъществени съставите на престъпления
по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 НК, образувано
срещу лицето ........
С постановление за образуване на досъдебно производство от 15.11.2021
г. /л. 2 от ДП 1242/2021, том 1/, след депозиран сигнал от ищеца и .....
и двамата полицейски служители при РУ – Монтана, участък Бойчиновци
/л. 46 от ДП 1242/2021, том 1/ и други писмени доказателства, прокурор
от ТО – Берковица при Районна прокуратура – Монтана приема, че са налице
законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер и постановява образуване на досъдебно производство. По реда на
чл. 75, ал. 2 НПК е разпоредено да се уведомят пострадалите лица –
ищецът и ....., полицейски служители при РУ – Монтана, участък Бойчиновци.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 12.07.2022 г. по ДП №1242/2021 по описа на РУ – Монтана
/л. 123, том 1 от същото/ към наказателна отговорност е привлечен ......., за
извършени престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 2 вр.
ал. 1 НК и спрямо лицето е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Ищецът е разпитан в качеството на свидетел на 16.12.2021 г. от
разследващ полицай при РУ – Монтана, за което е съставен протокол за
разпит на свидетел и протокол за уведомяване на пострадал от престъпление
/л. 113-113 от ДП № 1242/2021, том 1/. След проведено разследване, с
постановление за прекратяване на досъдебно производство от 27.03.2023
г., прокурор от РП – Монтана е прекратил наказателното производство по ДП
№ 1242/2021 г. по описа на РУ – Монтана, прокурорска преписка № 3663/2021
г. по описа на РП – Монтана за престъпленията по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и
чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 НК с мотиви, че деянията не съставляват
престъпления. Прокурорът е изложил и мотиви, че не е осъществено и
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Актът за
прекратяване на досъдебното производство е съобщен на ищеца на 29.03.2023
г., чрез колегата му и също пострадало лице .... /л. 4 ДП № 1242/2021 г.,
4
том 2/.
По жалба на последните е образувано ЧНД № 436/2023 г. по
описа на Районен съд – Монтана и съдът се е произнесъл с определение
№ 75 от 12.04.2023 г., което е обжалвано както от С. М. и ....., така и от
представител на Прокуратурата. По частния протест и жалба е
образувано ВЧНД № 221/2023 г. по описа на Окръжен съд – Монтана и
съдебният състав се е произнесъл с определение № 209 от 14.07.2023 г.,
с което, като окончателен и необжалваем резултат е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Ищецът твърди, че в този съдебен акт било посочено, че с действията си
обвиняемият е извършил деяние, което може да бъде разгледано в друго
производство и по друг ред от частен характер. Поради тази причина ищецът
подал тъжба срещу лицето ....., по която било образувано наказателно
дело от частен характер № 998/2023 г. по описа на Районен съд –
Монтана. Съставът по делото прекратил производството с мотиви, че
разглежданото от него производство е второ по време относно същото
лице и за същите факти и обстоятелства, за които вече е налице влязло
в сила постановление за прекратяване на наказателно производство.
Това разпореждане № 1164 от 08.09.2023 г. е обжалвано от ищеца
и е образувано ВЧНД № 316/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Монтана.
Съставът на въззивната инстанция е потвърдил акта на
първоинстанционния съд с определение № 263/27.09.2023 г.
Искът по ЗОДОВ е осъдителен и чрез него се търси обезщетение
за причинени вреди, възникнали от незаконосъобразни актове или
действия/бездействия на правозащитните органи на държавата -
следствие, дознание, прокуратура и съд. По реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3-то
ЗОДОВ се обезщетяват вреди от нарушаване правата и благата на
обвиненото лице от неоснователно упражнената държавна принуда във
връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление. Вреди може
да търпи лице, чиито права и законни свободи са засегнати или
нарушени, от упражнена спрямо него държавна репресия. За да бъде
реализирана отговорността по ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на
общите предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е налице и
някоя от предвидените в него специални хипотези. Ищецът е подал сигнал
срещу лицето .... и в тази връзка е било образувано досъдебното производство.
Спрямо С. М. не е упражнявана държавна принуда и същият е бил
участник в производството, но в качеството на пострадало лице, като дал и
свидетелски показания. Ищецът се е възползвал от възможността да обжалва
по реда на НПК постановеното от прокурора прекратяване на наказателното
производство и това прекратяване е било потвърдено от съдебните
инстанции, с което предвиденият законов ред за контрол върху акт на
държавното обвинение е изчерпан.
5
В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК е разяснено, че отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на Прокуратурата възниква от момента на влизане в сила
на акта, с който се признават за незаконни действията на този държавен
орган, посочени в чл. 2 от ЗОДОВ. Прокуратурата носи отговорност за вреди,
настъпили от нейни незаконни актове, които са изчерпателно и лимитативно
изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Отказът за продължаване упражняването на
държавна принуда не е включен в деликтния състав на чл. 2 от ЗОДОВ
и поради това в този случай държавният орган не отговаря.
Съдът намира, че изложените от ищеца и неговия процесуален
представител твърдения, не навеждат нито към специалната отговорност
на държавата по ЗОДОВ, нито към отговорността на същата за
непозволено увреждане, а касаят правилността на влязъл в сила акт по
наказателно производство, която не може да бъде пререшавана. Не е
допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в
друго производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са
допуснати нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или
прокуратурата) е правилен. В противен случай би се стигнало до
хипотеза, при която, съобразно изложеното в исковата молба
„нарушение" на Прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, т.е.
ако не било образувано от ответника „незаконосъобразно“, настоящият
граждански съд да преценява по същество дали постановеният от държавното
обвинение акт е бил правилен или не. Подобна преценка излиза извън
правомощията на гражданския съд по ЗОДОВ и предвидения от закона
процесуален ред за проверка правилността на актовете. Тези
обстоятелства подлежат на проверка по пътя на инстанционния контрол,
какъвто в случая е осъществен от ищеца. След като прекратяването на
наказателното производство е било потвърдено по съдебен ред, то следва
да се приеме, че същото е било постановено не в нарушение, а в
съответствие с изискванията на процесуалния закон и презумпцията за
законност на действията на Прокуратурата.
При постановен законосъобразен отказ на Прокуратурата да
продължи осъществяване на държавна принуда по отношение на обвиняемо
лице (законността му не може да бъде опровергавана нито пряко, нито
косвено или инцидентно в това производство), не е основателно ангажиране
на отговорността на държавата за описаните от ищеца, извършени от
Прокуратурата действия, по пътя на настоящото исковото производство,
доколкото същите не съставляват деликт, нито извършена незаконна
дейност от правозащитен орган в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ.
Дори ищецът да е търпял силни негативни преживявания, то това
му психо-емоционално състояние не се дължи на противоправно
действие на ответника- прекратителното постановление на РП-Монтана от
6
27.03.2023 г. е било потвърдено като законосъобразно при инстанционния
контрол, при което не представлява незаконосъобразен акт или действиЕ на
Прокуратурата по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което нейната
имуществена отговорност по цитирания закон не следва да бъде ангажирана.
Това е така, тъй като незаконосъобразността на актове или действия на
държавен орган следва да е била безспорно установена преди започване на
производството по ЗОДОВ и то по един единствен начин- с влязъл в сила акт
от инстанционен контрол, с който актът или действието е бил обявен за
незаконосъобразен.
На следващо място не е спорно, че образуваното досъдебно наказателно
производство от общ характер, водено срещу лицето .... ...., е прекратено
на реабилитиращо основание, а именно, че деянията не съставляват
престъпления. Постановлението на наблюдаващия прокурор е преминало
през съдебен контрол и в производството е налице окончателен акт, с
който е разрешен правен спор относно конкретни деяния.
След образуване на досъдебното производство и проведеното
разследване срещу лицето ...., държавното обвинение е достигнало до
извод, че деянията не съставляват престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК
и чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 НК, т.е. такива от общ характер. Посочено е
също, че не е осъществен и съставът на чл. 146, ал. 1 НК, което да
налага спиране на наказателното производство, т.е. пострадалото лице да
бъде уведомено, че деянието се преследва по негова тъжба. Ищецът по свое
усмотрение е сезирал районния съд с тъжба срещу ....., което производство
е прекратено. Принципът nе bis in idem препятства повторението на
наказателно производство, приключило с акт, придобил силата на res
judicata, независимо от неговия вид и характер /виж буква г) от общите
положения в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК/.
Действително в мотивите на определение №209 от 14.07.2023 г. по
ВЧНД №221 от 2023 г. по описа на Окръжен съд – Монтана се съдържа
следното изречение: „С действията си обвиняемият .... е извършил деяние,
което може да бъде разгледано в друго производство и по друг ред от
частен характер“ /л. 21 гръб от същото дело/, но както вече беше
изложено, в настоящото исково производство е недопустимо да се извършва
проверка на правилността на постановеното от съдебни състави, по
производства приключили с влязъл в сила съдебен акт.
Неосъществената и желана от ищеца наказателна репресия спрямо
лицето ..... също не обуславя основателността на предявения иск срещу
Прокуратурата. Защитата на публично значимите ценности в правовия ред се
осъществява чрез определяне на накърняващото ги деяние като
престъпление, каквото в настоящия случай липсва. Дори и деяние, което
не съставлява престъпление, ако засяга субективни права, то всякога води
до непозволена увреда. Отговорността по генералния деликт произтича
7
от забраната да се вреди другиму /neminem laedere/, докато
отговорността по ЗОДОВ се основава на задължението на държавата да
спазва правата и законните интереси на гражданите и юридическите
лица.
При достигнат от съдебните инстанции извод, че деянията не
съставляват престъпления, за ищеца не се препятства възможността, ако
счита че са налице основания за това, да предяви по общия исков ред
претенция за непозволено увреждане срещу делинквента, т.е. срещу лицето за
което счита, че е увредил или засегнал негово право. При деликта
съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на
което е причинена реална вреда, като не е необходимо противоправното
поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се ангажира
деликтната отговорност за обезвреда /в този смисъл решение № 12 от
6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., ГК/.
Водим от горното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен в
цялост- като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2, вр. чл. 12 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от С. Л. М.,
ЕГН ..... с адрес: ...... срещу Прокуратура на Република България, .....
осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ с
петитум: Прокуратура на Република България да бъде осъдена да заплати
на С. Л. М. сумата от ..... лв.- неимуществени вреди, представляващи
обезщетение за причинените болки и страдания в резултат на прекратяването
на наказателното производство по досъдебно производство № 1242/2021 г. по
описа на РУ-Монтана, прокурорска преписка №3663/2021 г. по описа на
Районна прокуратура-Монтана водено срещу лицето ....... за извършени
престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 НК, което
образувано незаконосъобразно се явявало абсолютна процесуална пречка за
образуване на второ по време производство от частен характер, относно
същите факти и обстоятелства, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8