О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№275
град Велико Търново, 05.12.2023 г.
Административен съд – Велико Търново, Първи касационен
състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Матева касационно
НАХД № 10277/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 213а, ал. 6, т.
2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Подадена
е касационна жалба от *** А.Ч. с адрес ***, като пълномощник на Т.Д. ***,
против Решение №434/04.08.2023 г. по АНД №1031/2022 г. по описа на Районен съд
– Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление
№22-1275-000492/27.05.2022 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Велико Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1 000,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Административнонаказателното
производство по АНД №1031/2022 г. по описа на ВТРС е прекратено на основание
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и материалите по делото са изпратени на Районна
прокуратура – Велико Търново по компетентност.
Касаторът
поддържа, че НП правилно е отменено, но съдът е достигнал до грешен извод, като
е препратил материалите по делото на ВТРП. По същество се оспорват мотивите на
постановеното от въззивния съд решение с аргумент, че Т.Д. не е извършил
нарушение и няма данни за извършено престъпление. От съда се иска решението да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което НП да бъде отменено
и материалите по делото да не се изпращат на ВТРП.
Ответникът
не взема становище.
Прокурорът
по делото счита, че решението е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
При
осъществения от настоящата инстанция контрол за редовност и допустимост на
подадената касационна жалба се констатира, че същата е процесуално недопустима на
основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предложение последно, вр. чл. 215, т. 4, вр.
чл. 210, ал. 1 от АПК, тъй като оспорването е извършено от страна по делото, за
която обаче решението е благоприятно.
Според
чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за
които то е неблагоприятно. Доколкото с процесното решение спорът пред районния
съд е разрешен по същество с цялостна отмяна на НП, то постановеният краен
резултат е благоприятен за касатора, тъй като е удовлетворено искането му, за
което е подал жалба пред ВТРС (постигнат е целеният правен резултат). При това
положение не се ангажира административнонаказателната отговорност на Т.Д., а с
оспореното решение не се засягат правата и законните му интереси. Ето защо, за
него не е налице правен интерес от обжалване и като цяло – право на касационно
оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
От
друга страна мотивите на съдебния акт не подлежат самостоятелен на контрол. От
значение е изходът на делото, а не изложените мотиви в съдебния акт, поради
което е без значение несъгласието с фактическите и правни съображения на съда в
мотивите на решението, ако същото е в полза на оспорващия. Мотивите към
съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо и не подлежат на
обжалване, отделно от диспозитива.
Обстоятелството,
че материалите са изпратени на прокуратурата не води до различен извод, тъй
като в тази част решението има сигнална функция, а това не засяга права и
законни интереси, както и не създава определени задължения за касатора., тъй
като преценката дали е налице престъпление, или – не е от компетентността на
прокуратурата и подлежи на инстанционен контрол пред същата, а не попада в
обхвата на настоящото производство.
При това
положение за касатора не възниква процесуалното право на оспорване и той няма процесуална
легитимация да обжалва решението на районния съд с касационна жалба пред АСВТ. В
този смисъл съдебният акт като благоприятен за Т.Д.Д. не подлежи на касационно
обжалване от тази страна в процеса, което прави касационната му жалба
недопустима – подадена от ненадлежна страна.
На
основание чл. 213, ал. 6, т. 2, предложение последно от АПК правомощията да остави
касационната жалба без разглеждане и да прекрати производството по делото при
установена недопустимост на жалбата има и касационният съд при образувано
касационно производство. В тази връзка и предвид констатираните факти по
допустимостта, даденият ход по същество с Протоколно определение от 24.11.2023
г. следва да бъде отменен, настоящата касационна жалба – да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, а образуваното по нея производство по КНАХД
№10277/2023 г. по описа на АСВТ – прекратено.
Водим
от горното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предложение последно от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Протоколно определение от 24.11.2023
г., с което е даден ход по същество по КНАХД №10277/2023 г. поописа на
Административен съд – Велико Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на
Т.Д. ***, против Решение №434/04.08.2023 г. по АНД №1031/2022 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по КНАХД
№ 10277/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.