№ 352
гр. София , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В в закрито заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510181 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20218600400866 по описа на ЧСИ В.М. против
постановление за приети разноски, с което е оставено без уважение
възражение по делото на длъжника „Т.С.“ ЕАД за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение и размера на дължимата такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че претендираното в изпълнителното
производство адвокатско възнаграждение от страна на взискателя в размер на
300 лева и не кореспондира на фактическата и правна сложност на делото и
реално извършените действия от процесуалния представител на взискателя.
Сочи и че, е заплатил веднага дълга, в срока за доброволно изпълнение. Моли
Съда да намали размера на претендираните от взискателя разноски, както и
определените разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски в
производството.
Взискателят по изпълнителното дело – Е.Б., оспорва жалбата. Сочат,
че определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към датата на подписване на договора за правна помощ. В така
определения хонорар се включвали действията по подадената жалба от
длъжника.
В мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ В.М. сочи, че жалбата е
1
неоснователна, тъй като приетото възнаграждение за адвокатско
възнаграждение е определено съобразно минималните размери по Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и датата на
заплащане на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените
по делото доказателства, намира следното:
Предмет на жалбата е разпореждане от 07.07.2021 г., с което е
оставено без уважение възражението, вх. номер 41460/05.07.2021 г. на Т.С.
ЕАД срещу постановлението за разноски по изпълнителното дело,
инкорпорирано в призовката за доброволно изпълнение, в частта относно
определеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по
изпълнителното дело и таксата по т.26 от Тарифата.
Производството по изпълнителното дело № 20218600400866 по
описа на ЧСИ В.М. е образувано по искане на взискателя Е.Б., чрез адв. Д.С.
въз основа на издаден изпълнителен лист срещу „Т.С.” ЕАД от 11.06.2021
година.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Посочено е, че се иска
налагане на запор на сметките на длъжника. Претендират се и разноските в
изпълнителното производство. Представен е договор за правна защита и
съдействие, видно от който уговореното адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева е заплатено.
На 22.06.2021 г. е изпратена ПДИ, получена от длъжника на
24.06.2021 г., като на 24.06.2021 г. и на 29.06.2021 г. е извършено плащане от
длъжника.
С възражение от 02.07.2021 г. длъжникът „Т.С.” ЕАД е поискал
съдебният изпълнител да намали определените суми за такси и разноски по
изпълнителното дело, като прекомерни.
С обжалвания акт от 07.07.2021 г. исканията са оставени без
уважение.
При установената фактическа обстановка Съдът приема от правна
страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК
изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
2
разноски по изпълнителното дело.
В случая характер на такова постановление има постановление за
определяне на разноски, инкорпорирано в ПДИ (аргумент от т.2 от
тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на
ВКС), поради което и жалбата е ДОПУСТИМА.
Относно производството за разноски пред съдебния изпълнител е
приложима разпоредбата на чл. 248 от ГПК, поради което и жалбата е в срок,
след изчерпване на реда по чл. 248 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Относно отказа да се намали адвокатското възнаграждение на
взискателя с оглед правната и фактическа сложност на делото и реално
извършените действия.
От книжата по изпълнителното дело и по-специално, от
приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие се
установява, че взискателят е възложил на адв. Стойческа образуването на
изпълнително дело срещу „Т.С.” ЕАД.
Видно от намиращата се по делото молба за образуване на
изпълнително дело, взискателят претендира адвокатски хонорар в размер на
300 лева като разноски по изпълнителното дело.
Към момента, отбелязан в договора за правна помощ – 21.06.2021 г.,
е сила е редакцията на чл. 10 от Наредбата Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е 200
лева.
До този размер е направено и възражението от длъжника.
За определяне на размера на адвокатското възнаграждение е преценка
дали е налице прекомерност, Съдът се опира на минималните размери,
посочени в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед определяне на разумната рамка, в която следва да се
определят тези възнаграждения, но намира, че не е обвързан от тези размери,
по следните съображения:
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение
се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента, като същият трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че
3
Съдът може да намали адвокатското възнаграждение, когато същото не
съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до минималния
размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения
има за цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния
предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейската общност
по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско
възнаграждение под минимално определеното с Наредбата на ВАС,
настоящият съдебен състав следва да се съобрази с решението на СЕС от
23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото
решение е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр.
чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите
като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието най-напред, че посочената правна
уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но че същата не
попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с която разполага, СЕС
не е в състояние да прецени дали правна уредба като разглежданата, може да
се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел.
Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия
контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за
необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната легитимна цел на приетата от
ВАС наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния
предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки контекста на
прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга правна
уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските
възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че
особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само
критерият - цена на иска, то посочената правна уредба налага ограничения,
4
които, според настоящата съдебна инстанция, не са необходими за постигане
на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие на
правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и е длъжен да не приложи тази
норма от националното законодателство, която противоречи на разпоредбите
на ДФЕС (точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten
GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II
106/77).
По изложените съображения, както бе изложени и по-горе, с оглед
данните по делото, обемът на извършената дейност от процесуалния
представител на взискателя, съпоставима с дейността по подаване на молба по
дело, като се съобрази и размер на сумата, подлежаща за събиране, според
настоящата съдебна инстанция следва да се определи 50 лева.
Касае се извършени процесуални действия само по образуване на
ИД. В срока за доброволно изпълнение, такова е осъществено в пълен
размер.
С оглед диспозитивното начало, частната жалба следва да се уважи
до претендирания размер – над сумата от 200 лева до пълния присъден размер
от 300 лева.
Относно искането да се намали и определената такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при определяне на
„паричното вземане“ и „събрата сума“, въз основа на която се изчислява
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се
включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за адвокатското
възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното
производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“
следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул,
удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя, така и
разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма
издаден изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на
основание постановлението за разноски в изпълнителното производство.
Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат
общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което е издаден
изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания – това по
изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за
адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с
оглед характера на вземането. Следователно, за събиране на вземането на
5
взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по
изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с
изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е
издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за
изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за
адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става
освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по
постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към
събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните
притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по
Тарифата като за събиране на парично вземане. Изпълнителното
производство не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на
взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ, независимо, че е
удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (в този
смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В
подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при
определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че дължимата такса по т. 26
от Тарифата следва да се определи на основа събраните суми, посочени в
сметката за размера на дълга (като се изключат авансовите такси – забележка
4), съобразно правилото на чл. 26 от тарифата, намалена със сумата от 200
лева. Поради това пропорционалната такса, изчислена по реда на т. 26, б. „в“
от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена на 168,54 лева.
Относно искането за разноски в настоящото производство.
Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да ревизира
становището си по дължимост на разноски в производството по чл. 435, ал.2,
т.7 от ГПК, доколкото се касае за производство, аналогично на
производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол
на определението на съда по чл. 248 от ГПК. При последното, съгласно
актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото
производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото
(така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ
ГО на ВКС).
Водим от горното, СГС, Търговско отделение
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ постановление от 07.07.2021 г., с което е оставено без
уважение възражението, вх. номер 41460/05.07.2021 г. на Т.С. ЕАД срещу
постановлението за разноски по изпълнително дело 20218600400866 по описа
на ЧСИ В.М., инкорпорирано в призовката за доброволно изпълнение от
22.06.2021 г., В ЧАСТТА относно определеното адвокатско възнаграждение
за сумата над 200 лева до 300 лева и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за сумата
над 168,54 лева до 189,41 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановлението за разноски по изпълнително дело
20218600400866 по описа на ЧСИ В.М., инкорпорирано в призовката за
доброволно изпълнение от 22.06.2021 г., като НАМАЛЯВА присъденото
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до сумата от 200 лева и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 168,54 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис – на страните по производството и на ЧСИ В.М. по
изпълнително дело 20218600400866.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7