Решение по дело №13167/2020 на Софийски градски съд

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

                                       гр. София, 03.08.2021 г.

                            В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година,   в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13167 по описа за 2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/  и чл.86,ал.1 ЗЗД.

 ИЩЕЦЪТ, И.Б.М., ЕГН: ********** твърди, че на 01.02.2018 г. в досъдебно производство № ЗМ 2387/2016 г., по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 28055/2016 г. по описа на СРП е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 НК за това, че на на 24.03.2016 г. в гр. София, ж.к. „********противозаконно е присвоил чужди вещи - таблет марка „Леново“, модел „Tab А7-30“, с ИМЕЙ:********, на стойност: 180.00 /сто и осемдесет/ лева, собственост на „За едно евро” ООД и ключ за лек автомобил марка „Дачия”, модел „Сандеро”, с per № ********, на стойност 105,00 /сто и пет/ лева .Взета му е мярка за неотклонение-подписка.

На 02.03.2018 г. от СРП е внесен в Софийски районен съд обвинителен акт, с който му е повдигнато обвинениеза престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. По така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 4016/2018 г. по описа на СРС.

Твърди,че с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 04.02.2020 г. по НОХД № 4016/2018 г. по описа на СРС, 22 състав влязло в законна сила на 20.02.2020 г. наказателното производство било прекратено на основание чл.250,ал.1,т.2 НПК .

Твърди, че повдигането на обвинение, изготвянето и внасянето на обвинителен акт в съда, са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страдания и душевно безпокойство ,а също отрицателно отношение на приятелите и познатите към него, в следствие на което авторитетът му се сринал, достойнството и честта му били накърнени. Изпитвал страх от несправедлива осъдителна присъда, който продължил повече от две години и половина.

Повдигнатото обвинение довело и до влошаване на отношенията в семейството му,като тогава станал известен факта на предишно осъждане .

Претендира П.НА Р.Б.да бъзи осъдина да му заплати  обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 26 000 лв. и имуществени в размер на 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в досъдебното производство по повод на което било образувано НОХД № 4016/2018 г. по описа на СРС, 22 състав, което е приключило с определение за прекратяване на наказателното производство, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

На основание чл.86 ЗЗД претендира заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 2 058.33 лева за период от  20.02.2020 г. до деня, предхождащ датата на завеждане на иска 30.11.2020 г.

ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., взема становище, че искът е неоснователен и недоказан по размер. Възразява,че на първо място претенцията за неимуществени вреди не е доказана, липсват доказателства за твърдените негативни последици, освен това твърденията за емоционалното състояние на ищеца са формулирани общо и бланкетно, отново без да има доказателства за всяко едно от тях.

Ответникът възразява и срещу претенцията за претърпени вреди от накърняване на доброто име и репутация на ищеца,тъй като такова не е установено,а и е налице факт,че е бил осъждан за престъпление против половата неприкосновеност,което прави доброто му име спорно.

Моли съдът да отхвърли исковете.

Доказателствата са писмени.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото намира от фактическа страна следното. 

По делото са представени писмени доказателства и няма спор между страните относно фактическата обстановка, че с постановление от 01.02.2018 г. по досъдебно производство № ЗМ 2387/2016 г., по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 28055/2016 г. по описа на СРП, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 24.03.2016 г. в гр. София, ж.к. „********противозаконно съм присвоил чужди вещи - таблет марка „Леново“, модел „Tab А7-30“, с ИМЕЙ:********, на стойност: 180.00 /сто и осемдесет/ лева, собственост на „За едно евро” ООД и ключ за лек автомобил марка „Дачия”, модел „Сандеро”, с per № ********, на стойност 105,00 /сто и пет/ лева - престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

На 02.03.2018 г. прокорор от СРП е внесъл за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 4016/2018 г. по описа на СРС.

Факт е,че с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 04.02.2020 г. по НОХД № 4016/2018 г. по описа на СРС, 22 състав, воденото по отношение на мен наказателно производство беше прекратено,тъй като предвид чл. 2186, ал. 1 от НК извършеното не представлява престъпление,а административно нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

претенциите за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или производството прекратено.

В случая фактическият състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на прокуратурата - повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл.206,ал.1 НК , като след внасянето на обвинителния акт наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление,а представлява административно нарушение.

Налице са основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконното обвинение.

Ето защо искът се явява основателен.

Относно размера на иска: съгласно т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г.по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т.ІІ на ППВС № 4/1968 год., е въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.

Размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД. Справедливостта, винаги трябва да се свързва с обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Предвид факта на повдигнато обвинение в извършване на престъплание разума сочи, че ищецът при всички положения е понесъл неимуществени вреди изразяващи се в притеснения,че е обвинен в престъпление и може да получи наказание.

Съдът не приема твърдението на ищеца, че повдигнато обвинение му е причинила страхове и притеснения с голям интензитет,а също е накърнило името и положението в обществото,доколкото в тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства.

Съдът не приема също и твърдението на ищеца, че действията на държавното обвинение са причина за изострени отношения в семейството му, тъй като става ясно,че ако такива отношения действително е имало,то те са били предизвикани не толкова от обвинението, а от станалия известен факт за предишно осъждане и вида престъпление,за което е търсена отговорността на ищеца.

С оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 500 лв. - за незаконно обвинение, в който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до претендираните 26  000 лв. да се отхвърли като неоснователен. Върху уважения размер на претенцията следва да се начисли законна лихва считано от 02.12.2020 год. до окончателното й изплащане.

Претенцията за заплащане на имуществени вреди-разходи по наказателното производство,което е било прекратено от съда, е неоснователна,тъй като от представения договор за правна помощ сключен на 07.02.2018 год., са отразени плащания извършени след близо две години и според съда при очевидно дописване в текста на договора след съставянето му,не може да се направи категоричен извод,че сумата е била платена.Ето защо тази претенция следва да се отхвърли.

Искът за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението от влизане в сила на определението на съда на дата 20.02.2020 г. до датата на исковата молба-30.11.2020 год. е частично основателна предвид уважения размер на главното вземане.След изчисляването на мораторната лихва върху 500 лв. за исковия период съдът следва да уважи тази претенция в размер от 39.58 лв.,а над него до претендирания от 2121.66 следва да бъде отхвърлена.

На ищеца е оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата,поради което на пълномощника му следва да се присъди възнаграждение по делото в размер на 300 лв. ,платимо от ответника.

По изложените съображения съдът

        

                                 Р      Е      Ш       И :

 

ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, бул.”*******, Съдебна палата,  да заплати  на И.Б.М., ЕГН: ********** чрез адв. И. В.Ю. от САК,адрес ***, Търговски дом, ет. 3, к. 308 по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 500 лв.-обезщетение за незаконно обвинение, производство е било прекратено от СРС по НОХД № 4016/2018 г., поради това, че извършеното деяние не е престъпление , заедно със законната лихва върху тази сума от 02.12.2020год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от  26 800 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА П.на Р. Б., гр.София, да заплати  на И.Б.М., ЕГН: ********** по иск с правно основание чл. 86,ал.1 ЗЗД сумата 39.58 лв.- мораторна лихва върху сумата от 500 лв. от 20.02.2020 г. до  30.11.2020 год., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от  2121.66 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, да заплати  на адв. И. В.Ю. от САК на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата сумата 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: