№ 19577
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110106631 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 38655/04.02.2025г. на СРС, подадена
от „***********“ ЕООД срещу К. Р. К..
Ищецът „***********“ ЕООД чрез адв. Д. Д. – АК-Благоевград, е предявил срещу
ответника К. Р. К. искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, както следва:
1214,00 евро неплатена остатък от главница за годишна такса „обучение“ по
сключен между страните Договор за обучение № 119/10.04.2024г., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /04.02.2025г./ до окончателното
изплащане на сумата;
113,37 евро за лихва за забава за периода 01.06.2024г.-03.02.2025г.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за обучение № 119/10.04.2024г., по
силата на който ответникът възложил на ищеца осигуряване на съответните условия за
целодневно обучение пет дни в седмицата на ученика К. К.ов К. срещу заплащането на
такса „Обучение“, чийто стандартен размер бил 9600,00 евро. Доколкото било избрано
таксата да бъде платена наведнъж, на ответника била направена отстъпка от размера ú, като
той следвало да плати до 01.06.2024г. по банков път сумата от 8095,00 евро. На 03.06.2024г.
К. превел 6881,00 евро, като остатъкът от 1214,00 евро така и останал неплатен. Доколкото
ответникът бил в забава, то за периода на същата се дължала и съответната законна лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Р. К. чрез адв. Я. – АК-София, е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 211645/17.06.2025г. на СРС. Заявява, че претендираното от
ищеца вземане е заплатено с банков превод още на 13.02.2025г. Изтъква, че за процесното
вземане е било образувано обезпечително производство – ч.гр.д. № 2029/2025г. на СРС.
Веднага след уведомяването за наложеното по него обезпечение ответникът погасил дълга
си, като представил доказателства за това в обезпечителното производство.
Със Становище, вх. № 263438/01.08.2025г. на СРС, ищецът чрез адв. К. признава, че
вземането е погасено чрез плащане, но, доколкото то било извършено след подаването на
1
исковата молба, разноските по делото следвало да бъдат възложени на ответника.
В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв.
К., който признава, че са получили търсените по делото суми, като претендират единствено
разноски. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи сключването на описания в исковата молба договор, размера на
уговореното възнаграждение – такса за обучение, и настъпването на падежа за плащането ú.
В тежест на ответника е да установи, че е платил съответната сума. Извън горното всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен Договор за обучение №
119/10.04.2024г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца осигуряване на
съответните условия за целодневно обучение пет дни в седмицата на ученика К. К.ов К.
срещу заплащането на такса „Обучение“, чийто стандартен размер бил 9600,00 евро., от
който му е била направена отстъпка, като размерът на таксата с отстъпката възлизал на
8095,00 евро, че същата е следвало да се плати по банков път до 01.06.2024г., че на
03.06.2024г. К. превел сумата от 6881,00 евро, а като остатъкът от 1214,00 евро, както и
лихвата за забава към нея, общо 1332,75 евро, бил преведен на ищеца на 13.02.2025г.
Съгласно чл. 153 ГПК на доказване в процеса подлежат само спорните факти.
Доколкото е извършил плащане на претендираните спрямо него суми, т.е. е признал тяхната
дължимост, то спорни факти по делото няма. С оглед нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
извършеното в хода на делото плащане на сумите, то предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Въпреки че исковете биват отхвърляни, то това става
поради извършено в хода на делото плащане, поради което и в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски. Същият е заявил претенция в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не е платил на падежа задълженията си. Ищецът е инициирал на
14.01.2025г. производство за обезпечаване на бъдещ иск – ч.гр.д.2029/2025г. на СРС, по
което е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки с определение
от 15.01.2025г. и е издадена обезпечителна заповед на 17.01.2025г. Ответникът е заплатил
процесните суми едва на 13.02.2025г., при това след като на 07.02.2025г. му е била връчена
обезпечителната заповед. Ищецът от своя страна е депозирал исковата молба по настоящото
дело на 04.02.2025г. /преди връчване на съобщението за наложен запор и преди плащането
на задълженията/ с оглед спазването на указания по ч.гр.д. № 2029/2025г. на СРС срок по чл.
390, ал. 3 ГПК. Затова и ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и
дължи разноските по него, както и тези по ч.гр.д. № 2029/2025г. на СРС /ТР 6/2012-2013-
2
ОСГТК, т. 6/. Ищецът е доказал разноски в настоящото производство в размер на 816,50
лева, които следва да се присъдят в негова полза. Също така следва да му се присъдят и
доказаните разноски по ч.гр.д. № 2029/2025г. на СРС в размер на 754,69 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище
в град София, срещу К. Р. К., ЕГН **********, от град София, искове с правно основание
по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както
следва:
1214,00 евро неплатена остатък от главница за годишна такса „обучение“ по
сключен между страните Договор за обучение № 119/10.04.2024г., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /04.02.2025г./ до окончателното
изплащане на сумата;
113,37 евро за лихва за забава за периода 01.06.2024г.-03.02.2025г.
ОСЪЖДА К. Р. К., ЕГН **********, от град София, да заплати на „***********“
ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 816,50 лева, представляващи разноски в първоинстанционното исково
производство /гр.д. 6631/2025г. на СРС/, както и сумата от 754,69 лева, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 2029/2025г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3