РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203660 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Я. Д. Б. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Бургас, ул. **********, срещу Наказателно постановление № 20-0769-
000002/07.01.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че жалбоподателят вече е бил наказан за това нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 24.08.2020г., а жалбата е
депозирана на 28.08.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Жалбоподателят Я. Д. Б. придобил на 12.06.2019 г. лек автомобил „Опел“ с рег. №
А******НМ, но не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в
законоустановения срок, поради което и регистрацията била служебно прекратена на
13.08.2019 г.
На 31.08.2020 г., около 10.50 часа, жалбоподателят управлявал горепосочения лек
автомобил в гр. Бургас, по бул. „Стефан Стамболов“ до Механотехникум в посока х-л
1
„Космос“, като бил спрян за проверка, при което му бил съставен АУАН №
308688/31.08.2020г. (л.9) за нарушения по чл. 145, ал. 2, 190, ал. 3 и чл. 103 от ЗДвП, въз
основа на което било издадено Наказателно постановление № 19-0769-004592/29.09.2019г.
При извършване на последваща проверка по преписката било констатирано, че
автомобилът е с прекратена регистрация, поради което била сезирана Районна прокуратура-
Бургас. На 19.11.2019 г. по преписката с вх. № 8541/2019 г. бил постановен отказ да се
образува досъдебно производство.
Въз основа на отказа, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на 07.01.2020г. било
издадено и атакуваното НП, в което било описано управлението на автомобила на
31.08.2020 г., както и че регистрацията на същия била служебно прекратена.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по
случая и решил, че с поведението си Б. е осъществил състава на нарушението по чл. 140,
ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния
автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно
прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 18.02.2020г. е бил оправомощен да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. Постановлението е издадено съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН след отказ за образуване на досъдебно производство. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1
от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за
управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба.
Основният довод на жалбоподателя, че вече е бил наказан за същото нарушение е
неоснователен. С Наказателно постановление № 19-0769-004592/29.09.2019г.
жалбоподателят е бил наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно която приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
2
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Видно е,
че се касае за налагане на наказание за неизпълнение на съвсем различно задължение, за
което е предвидена и отделна санкция в чл. 177, ал. 6 от ЗДвП. Нарушението на чл. 145, ал. 2
от закона се осъществява чрез бездействие в определен срок. Нарушението по чл. 140, ал. 1
от закона се осъществява чрез действие- управление на МПС, което не е регистрирано, без
значение причините за липса на регистрация.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателят не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира
автомобила на свое име. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията
се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е
предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме
свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения
не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ,
бр. 105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите случаи на
служебно прекратяване на регистрацията.
В конкретния случай автомобилът е бил собственост на жалбоподателят Я.Б., който е
следвало да го регистрира, но не го е сторил.
Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.
Съставът намира, че е налице и виновно поведение. Видно от изложеното, служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е
законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният
автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, жалбоподателят, управлявайки собствения си
автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с
предвидените от закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма
на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както
при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай
разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.
В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание.
В горепосоченият смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 73 от
22.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2538 / 2020 г. на XVI състав на Административен съд –
Бургас, Решение № 1778 от 22.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 1983 / 2020 г. на XV състав на
Административен съд – Бургас и др.
Наложената от АНО санкция е в минимално предвидения от закона размер, като съдът
няма възможност да я определи в по-нисък размер.
Не са налице обстоятелства, които да обосноват квалифицирането на извършеното като
3
маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, още повече, че видно от справката за
нарушител водач, жалбоподателят е многократно наказван за нарушение по ЗДвП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-000002/07.01.2020г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Я. Д. Б. с ЕГН:
**********, адрес: гр. Бургас, ул. **********, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4