Решение по дело №199/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 962
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 4 юли 2019 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20195330200199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 9 6 2

 

гр. Пловдив, 21.05.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието секретаря Станка Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 199/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от Б.Т.Т. с ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 1387549 от 28.08.2016 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП (редакция към 28.08.2016 г.).

В жалбата се излагат съображения за липсата на авторство предвид предхождащата деянието промяна в управителния орган на дружеството, собственик на лекия автомобил, който е бил заснет. Моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, тъй като липсват каквито и да е доказателства за връчването на фиша на санкционираното лице, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.08.2016 г. в 10:54 ч. в с. Горна махала, път 2-64, км. 23, при въведено ограничение на скоростта 60 km/h с пътен знак „В26“ и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № **** се е движил със скорост от 98 km/h, като е превишил максимално допустимата с 38 km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство /АТС/ № TFR-M № 511. Електронният фиш е издаден на лицето Б.Т.Т. в качеството му на управител на „Хипоферайнс имобилиен“ с ЕИК *********.

Установява се автоматизирано техническо средство TFR-M № 511 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична техническа проверка през март 2016 г.

Установява се, че от 25.08.2016 г. дружеството собственик на лекия автомобил е сменило фирмата си и се именува като „УниКредит флийт мениджъмнт“ ЕООД, като от същата дата е заличено обстоятелството управител на дружеството да е Б.Т.Т. и са вписани други лица да изпълняват тази функция.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство, снимков материал за поставянето на знак Е24, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4835 на БИМ и приложение към него, протокол за проверка № 8-32-16/18.03.2016 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС, разпечатка на фиш серия К № 1387549, три броя разпечатки от партидата на дружеството в Търговски регистър към АВ.

Връчването на НП и собствеността върху лекия автомобил марка не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано във връчения /съгласно изявлението на жалбоподателя/ електронен фиш на жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна страна се установява извършеното нарушение, но не и авторството на деянието. Посоченото лице Б.Т. не е материалноправно легитимирано лице да отговаря за извършеното нарушение.

Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се издава на собственика на МПС или на лицето посочено в нарочна декларация от собственика на МПС, като ползвател на МПС. От друга страна чл. 188, ал. 2 от ЗДвП разпорежда когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание да се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая предвид направената служебна справка в информационния масив на ТР към АВ се установява, че към момента на извършване на деянието – 28.082016 г., собственик на лекия автомобил е било дружеството „УниКредит флийт мениджъмнт“ ЕООД, правоприемник на „Хипоферайнс имобилиен“ ЕООД, считано от обявяване на това обстоятелство в ТР към АВ, а именно от 25.08.2016 г. От същия ден е променен и състава на управителите на дружеството, като действащите до онзи момент Б.Т. /жалбоподател/ и Д.Т. са заличени като управители на юридическото лице и са заменени с трима нови М.Г., Д.Л. и А.К.. Известно е, че осъществяването на определено обстоятелство относно някое дружество има действие от момента на вписването му в ТР към АВ – чл. 140, ал. 4 от ТЗ. Следователно към момента на извършване на деянието, 28.08.2016 г., управители на дружеството са били лицата, които са вписани като такива на 25.08.2016 г., не и санкционираното лице Б.Т.. В този смисъл не са налице материалноправните основания за ангажиране отговорността именно на жалбоподателя за допуснатото нарушение, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП санкционираното физическо лице да е управител на дружеството собственик на автомобила. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Доколкото нарушението е констатирано на 28.08.2016 г., преди законодателните изменения в ЗДВП с ДВ бр. 54 от 2017 г. и в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР в сила от 16.01.2018 г., изискването за надлежно поставяне на знак Е24 е съществен елемент от фактическия състав на използването на АТСС за установяване на административни нарушения, като липсата на такова надлежно поставяне е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив. Установява се по настоящото дело от приложения снимков материал на поставянето на въпросния знак, че същият е бил разположен на пътната/крайпътната настилка облегнат в най-долната част на стойка за поставени знаци. Това положение противоречи на чл. 14 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, която следва да се приложи предвид липсата на регламентация. Тази разпоредба прогласява принципа, че пътните знаци и другите средства за сигнализиране трябва да са видими от разстояние, което позволява на вода да предприеме действия за осигуряване безопасността на движението. Освен това в същата наредба се предвиждат и определение отстояния на пътните знаци от настилката при определени условия, и никое от тях не предвижда знаците да са поставени на самата пътна настилка или на нейното ниво. Затова поставеният знак Е24 не отговаря на формалните изисквания на наредбата, а и поставянето му по този начин не постига целения от нея ефект. Не се постига и целената от МВР превенция и намаляване на пътнотранспортните произшествия. Това местоположение на знак Е24 следва да се приравни на липсата на пътен знак. Това също представлява основание за отмяна на електронния фиш.

По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено материалнонеотговорно лице, а и не са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен и последицата от това - неговата отмяна. 

Така мотивиран Районен съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 1387549 от 28.08.2016 г., издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Б.Т.Т. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП (редакция към 28.08.2016 г.).

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

 

                                                                                  

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала.

            А. Д.