Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 28.04.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
шести март две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1995 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
член 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът В.К.Я. с ЕГН ********** и Н.А.О. с
ЕГН **********,*** твърдят, че в резултат на пътнотранспортно произшествие
(ПТП) на ищците са причинени телесни увреждания.
На 20.01.2019 г., в посока запад - по път ***,
гр. К.– гр. С., на км. 253+500 м, в землището на гр. К., се движил лек
автомобил марка ***модел *** с peг. № *****,
управляван от водача И.И.Б., който нарушил правилата
за движение по пътищата, като при влажно време, мокра пътна настилка и в
тъмната част на денонощието, предприел маневра „изпреварване“ на движещия се
пред него автобус, като навлязъл в южната пътна лента за движение на МПС в
посока изток - запад към гр. С., в която в същото време се движел бус с марка М., модел ***** с peг.
№ *****, управляван от В.К.Я.. Последвал челен удар между двете МПС, при които
в следствие на настъпилото ПТП автомобилът ***преустановил праволинейното
движение на движещия се бус М., деформирал го и го
върнал назад в югозападна посока, където последният се преобърнал странично,
извън пътя. В резултат на това В.Я. и Н.О. получили телесни увреждания.
По случая било образувано ДП № 4-Рп/2019 г.
по описа на ВОП - П.. Наказателното производство било прекратено с
постановление от 11.04.2019 г., тъй като пострадалата Ч.пожелала да бъде
прекратено, а по отношение на пострадалите Я. и О. били Н.есени леки телесни
повреди. В хода на наказателното производство било установено, че техническата
причината за настъпване на процесното ПТП било поведението на виновния водач И.Б.,
който неправомерно предприел маневра „изпреварване“, без да има видимост и
достатъчно разстояние за извършване на маневрата, на разстояние от предупредителен
знак „Опасен завой надясно“, и забранителен знак „Забранено изпреварването“;
който в нарушение на нормите на ЗДвП управлявал лекия си автомобил с превишена
скорост, което не му позволило да спре безопасно, след което настъпил удар
между управлявания от него автомобил и участник 2 - М., модел *****. С оглед на
това, в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача на
лекия автомобил Б. и настъпилите общественоопасни
последици - причинените телесни повреди на В.Я. и Н.О..
За увреждащият л.а. с peг.
№ *****, управляван от И.Б. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с ответника, з.п. ***********от дата 08.06.2018 г., със срок на валидност една
година, считано от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г., валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 20.01.2019 г. По силата на този
договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лева, която сума представлявала минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за 2019 г.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата
на чл. 380 от КЗ, пострадалите предявили претенциите си за изплащане на
обезщетение пред ЗД „Б.И.“ АД и представили всички документи, с които
разполагат, с писмо, получено с о.р. на 05.03.2019 г. По случая била заведена
щета с № *******, по която застрахователят не предложил заплащане на
обезщетение в законоустановения срок. Затова били
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД „Б.И.“ АД за
причинените неимуществени вреди на ищците.
В резултат на процесното
ПТП пострадалият В.К.Я. получил следните травматични увреждания: **************
**************. След инцидента на 20.01.2019 г. пострадалият бил откаран в
Спешния център, фиш за спешна медицинска помощ, с диагноза: **************;
лист за преглед на пациент, диагноза - ************************. Извършени били
консултативни прегледи, изследвания и рентгенографии.
Извършени били консултации с ортопед и неврохирург. Назначена била терапия: **********.
Установено било **********. Изписан бил с препоръки за контролни прегледи;
проследяване на състоянието от ОПЛ. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът В.Я. търпял силни болки и много
страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания
продължавало и към настоящия момент, той не се чувствал добре физически и
емоционално. Преди процесното ПТП ищецът бил в отлично здравословно състояние,
бил активен мъж, нямал здравословни оплаквания, но след инцидента животът му
напълно се променил. Изпитвал цялостен дискомфорт
вследствие на получените травми, както и последващи
болки, които продължавали и към настоящия момент, като към момента той не бил
възстановен, за дълго време бил напрегнат, с нарушения на съня, като не бил в
състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките ищецът изживял
и силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял
да остане за цял живот в неговото съзН.ие.
В резултат на процесното
ПТП пострадалата Н.А.О. получила следните травматични увреждания: ******************************.
След инцидента на 20.01.2019 г. пострадалата била откарана в Спешния център,
фиш за спешна медицинска помощ и лист за преглед на пациент, с основна диагноза
- ********************. Извършени били консултативни прегледи, изследвания и рентгенографии. Извършена била и консултация с ортопед.
Установено било по ********** **********; **********; **********; **********; **********;
**********. Изписана била с препоръки за контролни прегледи; проследяване на
състоянието от ОПЛ. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП
ищцата търпяла силни болки и много страдания. Възстановяването от получените
при процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящия момент, не се
чувствала добре физически и емоционално. Преди процесното ПТП ищцата била в
отлично здравословно състояние, била активна, нямала здравословни оплаквания,
но след инцидента животът й напълно се променил. Ищцата изпитвала цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължавали и към настоящия
момент, като към момента тя не била възстановена, за дълго време била **********,
видно от Амб. Лист № ********** г., като не била в
състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките ищцата изживяла
и силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял
да остане за цял живот в нейното съзН.ие.
Предвид изложеното, причинените неудобства,
болки и страдания на пострадалите следвало да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали
по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства
и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Вредите на ищците били в резултат виновното
поведение на водача на увреждащия лек автомобил И.И.Б.,
а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.И.“ АД.
Съгласно чл. 432 от КЗ увредените имали право на пряк иск срещу
застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което за ищците бил налице правен интерес да искат от съда
определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и
имуществени вреди. Претендираната сума била
съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдания от причинените травматични увреждания, а от
друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което
осъди ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 5 000 лева, частичен
иск от по 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени
виновно от И.И.Б. при управление на лек автомобил
марка ***модел *** с peг. № ***** при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на
20.01.2019 г., в посока запад - по път І-6, гр. К.– гр. С., на км
253+500 м, в землището на гр. К., като за автомобила към датата на увреждането
е действала застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица ***********от
08.06.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 12.06.2018 г. до
11.06.2019 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от 27.01.2019 г. до
окончателното плащане. Претендира за разноски, присъдени по реда на чл. 38 ЗА.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер.
Оспорва описания механизъм на настъпването
на ПТП по посочения от ищеца механизъм. Оспорва изцяло представения като
доказателство към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от дата 20.01.2019 година.
Приложеният към исковата молба констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от дата 20.01.2019 година не съдържал
задължителните реквизити по образеца съставляващ Приложение № 1 по член 3
алинея 1 от НАРЕДБА № 1з-41 от 12.01.2009 година за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за фиН.сов надзор и Гаранционния фонд. Констативният протокол,
издаден от дежурния ПТП при ОД на МВР град П., РУ К.бил официален свидетелстващ
документ и имал обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите,
осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Пътнотранспортното
произшествие не било реализирано в присъствието на длъжностното лице, поради
което протоколът за ПТП не се ползвал с обвързваща доказателствена сила за
механизма на ПТП. В тази връзка следвало да бъде отчетено, че по въпроса за
доказателствената сила на протокола за ПТП ВКС дал разрешения в постановените
от него решения по реда на член 290 от ГПК, според които - протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП
— в този смисъл - Решение № 32 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2015
г., III г. о., ГК и Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013
г,, I т. о., ТК. В случая нямало данни и доказателства процесното ПТП да е
станало в присъствието на съставителя на констативния протокол, от което
следвало, че обстоятелствата и причините за ПТП, вписани в него не следва да се
зачетат като обективни и като действителните такива. В протокола не били
вписани лица, които да са били свидетели и въз основа на обясненията на които
съставителят да е възпроизвел фактите и обстоятелствата, при които е настъпило
въпросното ПТП. Протоколът бил подписан само от съставителя, но не и от
водачите на МПС, посочени като участници в ПТП, което било допълнителен
аргумент, че същият не би могъл да се възприеме като годно писмено
доказателство, установяващо механизма на настъпването на въпросното ПТП.
Оспорва и твърдяното виновно противоправно поведение и причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от
ищците неимуществени вреди.
Дори и да се приемело, че вредите са
настъпили вследствие на твърдяното ПТП, счита, че това обстоятелство не е
основание да се приема, че същите са в резултат на деликт
по смисъла на член 45 от ЗЗД - виновно, противоправно
деяние, в причинно-следствена връзка, с което е настъпила вредата.
В случай, че съдът приеме, че са налице
предпоставките на член 45 от ЗЗД и прецени, че трябва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинени на ищците
неимуществени вреди, моли при постановяването на решението си да отчетете и следните
обстоятелства:
Правилото на член 51 алинея 2 от ЗЗД
предвиждало възможност за намаляване на обезщетението за настъпили вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият
допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило било
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което той обективно създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди, респ. когато е налице причинна
връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Счита, че
от фактите и обстоятелствата, при които настъпило ПТП можел да бъде направен
обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване
е налице.
Според правилото на член 137а алинея 1 от
Закона за движението по пътищата - Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В същата насока бил и текста на член 188 алинея 1 от ППЗдвП. Не счита, че следва да е спорно по делото, че
участвалите при настъпило пътнотранспортно произшествие товарен бус с марка М., модел ***** с регистрационен № ***** бил
фабрично оборудван с обезопасителен колани. Не
следвало да е спорно също така, че пострадалият В.К.Я. управлявал МПС, а
пострадалата Н.А.О. била пътник във въпросния товарен бус
и като такива били задължени по време на движение да поставят обезопасителните си колани. Неизпълнението на това им
задължение обективно допринесло за настъпване на вредните последици, тъй като в
случай, че са били с поставени обезопасителни колани
дори и да било възможно да се получат увреждания, същите щели да бъдат в много
по-лека степен и в по-малък обем, респ. нямало да настъпят, респ. тяхното
ограничаване могло да бъде постигнато и в случай, че ищците са изпълнили
задълженията си по член 137а алинея 1 от ЗдвП и по
член 188 алинея 1 от ППЗдвП. Счита, че допуснатото от
пострадалите нарушение на правилата за движение е в пряка причинно-следствена
връзка за допринасянето на вредоносния резултат. На следващо място, счита, че
пострадалият В.К.Я., като водач на автомобил М., модел ***** с регистрационен №
***** допуснал и нарушение на разпоредбата на член 21 алинея 2 от ЗДвП, която
вменява в задължение при управлението на ППС да не се надвишава скоростта
сигнализирана с пътен знак. В случая в района, в които настъпило ПТП било
въведено ограничение на скоростта 50 км/ч, а от приложените към исковата молба
документи се установявало, че водача на автомобил М., модел ***** с
регистрационен № ***** управлявал същото над максимално разрешената за този
пътен участък скорост — 58 км/ч. Това обстоятелство осъществявало, както от
правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване
на вредоносния резултат по смисъла на член 51 алинея 2 от ЗЗД и счита, че
същото следвало да бъде отчетено от съда при постановяване на решението му по
съществото на спора, дотолкова доколкото то рефлектирало върху обема на
отговорността на ответното дружество. Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалите-ищци при ПТП към вредоносния резултат по смисъла на
член 51 алинея 2 от ЗЗД.
По отношение на размера на исковата
претенция за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Според правилото на член 52 от ЗЗД - „Обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост“. Вложеният от законодателя смисъл на думата
справедливост бил обусловен от общо приетите правила за поведение в обществото.
Според наложилата се съдебна практика „Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към
понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът
на извършването му; обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални
страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер
на обезщетението като възраст на увредения, социално и обществено положение,
бит и традиции на етноса“. В тази връзка счита, че претендираното
от ищците обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е прекомерно
завишено и не е съобразено, както с икономическата и социалната действителност,
така и с конкретни обстоятелствата, при които следва да се ангажира
отговорността на извършителя на деянието, респ. на застрахователя. Претенцията
за заплащане на обезщетение следвало да е съобразена и да съответства на
действително претърпените вреди, а не да е източник за неоснователно
обогатяване.
В случай, че съдът приеме искът за доказан
по своето основание, прави и възражение за прекомерност на претенцията.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
В ХОДА
на делото, на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на
исковете, като същите се считат предявени в размера от по 8000 лева за всеки от
ищците, частична претенция от общия размер по 25 000 лева.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от представения констативен протокол
за ПТП, че на 20.01.2019 г. по път І-6, гр. К.– гр. С., на км. 253+500 м, в
землището на гр. К., между лек автомобил марка ***модел *** с peг. № *****, управляван от водача И.И.Б.
и бус с марка М., модел ***** с peг.
№ *****, управляван от В.К.Я. възникнало ПТП. От изготвената схема на ПТП към
констативния протокол се установява, че водачът на ППС 1 (лек автомобил ******
с peг. № РВ 2235) е предприел маневра изпреварване на
движещо се пред него ППС (обозначен като ППС 3), при което е навлязъл в лентата
за насрещно движение и е последвал удар с ППС 2 (бус М.
***** с peг. № *****), управляван от ищеца Я., като
вследствие на удара ППС 2 е напуснало пътното платно вдясно, спрямо посоката си
на движение. В протокола за са посочени четири пострадали лица, включително
двамата ищци.
Представен е по делото протокол за оглед на
ПТП с изготвения към него фотоалбум, от които се установява, че
местопроизшествието се намира на прав участък в отсечката К.–С., на 50 м от
бетонна табела „Община С.“ срещу автосалон. Установено е, че пътят представлява
двулентов път, за двупосочно движение, без
разделителна мантинела или затревена ивица. Обща
ширина на пътя – 7.20 м, а всяка лента –по 3.60 м. На 23.20 м. източно от местопроизшествието
са били поставени табели със знаци: предупредителна табела „Опасен завой на
ляво“, под нея забранителна табела „Забранено изпреварването“. Лек автомобил ***с
рег. № ******* е бил разположен в средата на двулентовия
път, ориентиран в посока запад-изток с предната си част. МПС М. ***** с peг. № ***** се е намирало в момента на огледа в дясната
канавка, южно от пътя, на дясната си страна. Бусът е
бил ориентиран в посока югоизток с предната си част и северозапад със задната.
Двата автомобила са били силно деформирани в предните си части, с неработещи
двигатели и е имало изтекла течност върху асфалта и банкета. Следи от спирачен
път не са били открити и от двата автомобила.
От неоспорената съдебна автотехническа
експертиза се установява следното:
1. Скоростта на т.а. „М. ***“ преди да
задейства спирачната система е била около или по-малка от 70 km/h, а в момента на удара е била около 39 km/h.
2. Съгласно протокола за оглед,
местопроизшествието се намира на пътя между гр. К.и гр. С. т.е. извън населено
място. Съгласно протокола за оглед, в посоката на движение на л.а. „***530“, на
23 m източно от ориентира има знак за ограничение на скоростта до 50 km/h. Съгласно протокола за оглед, в посоката на движение
на т.а. „М. ***“ на 300 m западно от ориентира има пътни знаци, но те не са за
ограничаване на скоростта т.е. скоростта в тази посока е била нормативно
разрешената за път извън населено място за съответната категория МПС.
3. В момента на реакция на водача на т.а. „М.
***“ за задействане на спирачната система, при движение първоначално със
скорост около 70 km/h той се е намирал на около 61 m
преди мястото на удара, при движение първоначално със скорост около 60 km/h той се е намирал на около 47 m преди мястото на удара,
при движение първоначално със скорост около 50 km/h
той се е намирал на около 34 m преди мястото на удара, при движение
първоначално със скорост около 40 km/h той се е
намирал на около 23 m преди мястото на удара.
4. В анализираната пътна ситуация, водачът
на т.а. „М. ***“ при движение със скорост 70 km/h
(включително и с 90 km/h) е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
При възникване на опасност за движението,
технически правилно е водача да предприеме безопасно екстрено спиране.
Напускане на платното за движение и навлизане в банкета би създало опасност от
загуба на управление.
Съгласно цитираните показания на водача на
л.а. „***530“, той е навлязъл втори път в насрещната лента, като това е станало
след загуба на управление и на по-малко разстояние от това, на което се е
намирал при завършване на маневрата - изпреварване. Тогава отново е в сила
горния извод, че в анализираната пътна ситуация, водачът на т.а. „М. ***“ при
движение със скорост 70 km/h (включително и с 90 km/h) е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране.
5. Т.а. „М. ***” следва да има предпазни
колани на всички места.
6. Водачът И.И.Б.
е управлявал л.а. „***530“ по платното за движение на пътя гр. К.- гр. С. в
посока от изток на запад, като е предприел маневра - изпреварване. През това
време водачът В.К.Я. е управлявал т.а. „М. ***“ по платното за движение на
същия път в посока от запад на изток, срещу л.а. „***530“. При излизане от ляв
завой на пътя, водачът на т.а. „М. ***“ е забелязал л.а. „***530“ и е реагирал
с намаляване на скоростта. Водача на л.а. „***530“ в края на маневрата е
загубил контрол над автомобила и неконтролируемо се е насочил към лявата лента,
където е настъпил неизбежен удар в предната част на л.а. „***530“ и в предната
част на т.а. „М. ***“. След удара автомобилите са се установили на местата и в
положенията отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
Основна причина за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „***530“ - И.И.Б.
при предприетата маневра - изпреварване е загубил контрол над автомобила и е
навлязъл в лявата (южна) лента на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там насрещно се е движел
т.а. „М. ***“.
7. Скоростта на движение на л.а. „***530“ в
момента на удара е била около 77 km/h.
8. Съгласно протокола за оглед, в посоката
на движение на л.а. „***530“, на 23 m източно от ориентира има знак за „Опасен
завой надясно“, под него „Забранено изпреварването“, под него „Ограничение на
скоростта до 50 км/час“.
Съгласно протокола за оглед, в посоката на
движение на т.а. „М. ***“ на 300 m западно от ориентира има пътни знаци „Опасен
завой наляво“ и „Забранено изпреварването“.
9. Водачът на л.а. „***530“ би избегнал
произшествието, ако не бе навлязъл в лявата (южна) лента на платното за
движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато там насрещно се е движел т.а. „М. ***“.
Не се спори, че във връзка с ПТП е било
образувано наказателно производство – досъдебно производство № 4-Рп/2019 г. по
описа на Военно-окръжна прокуратура П., което е било прекратено на две
основания. На основание чл. 24, ал.1, т.1 пр. ІІ-ро
от НПК, тъй като деянието по отношение на пострадалите К.И.Я., Н.А.О. и В.К.Я.
не съставлява престъпление и на основание чл. 24, ал.1, т.9 от НК – тъй като
пострадалата Зорница Чучулигова е направила искане за
прекратяване на наказателното производство.
По делото е представен отговор изх. №
НЦ-2211 от 22.03.2019 г. адресиран до *** А.Б.и ищеца Я., с който ответното
дружество е отказало да заплати застрахователно обезщетение с мотив че липсва
влязъл в сила акт (присъда или наказателно постановление спрямо водача И.Б.), с
който вината му да е установена. В отговора е посочено, че в ответното
дружество е заведена преписка по щета № *******. Не е посочена датата на
завеждане на щетата.
Представено е известие за доставяне,
адресирано до ответника, в което е посочено, че е изпратено във връзка със щета
на двамата ищци, от *** А.Б., същото е било получено от секретар в ответното
дружество на 05.03.2019 г.
По делото е приет за безспорен и неподлежащ
на доказване факта, че към датата на ПТП е била налице валидно сключена
застраховка гражданска отговорност за лек автомобил ****** с peг. № ***** с посочената в констативния протокол за ПТП
полица – ***********от 08.06.2018 г., със срок на валидност една година,
считано от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г.
От представеното съдебномедицинско
удостоверение № 75/2019 г. се установява, че ищецът В.К.Я. е получил
травматични увреждания на 20.01.2019 г., както следва:
- от фиш за спешна медицинска помощ, карта
№ ***г.: ********;
- от лист за преглед на пациент в СО № ********г.:
поставена е диагноза: ********;
- от консултация с ортопед: ********;
- от консултация с неврохирург: пострадал
при ПТП, ********; ********.
В заключение съдебният лекар е приел, че
ищецът Я. е получил следните травматични увреждания: други **************
коляно; ******. Прието е, че травмите са получени по механизма на удар с или
върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие и добре отговарят
по начин и време да са получени така, както е отразено в предварителните
сведения. Отразено е също, че получените травми представляват разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От представеното по делото съдебномедицинско
удостоверение № ******г. се установява, че ищцата Н.А.О. е получила травматични
увреждания на 20.01.2019 г., както следва:
- от лист за преглед на пациент в СО № ******г.:
поставена е диагноза: ********; ******.
- от консултация с ортопед: ******;
- от рентгенография на пръсти на лява ръка:
******.
В заключение съдебният лекар е приел, че
ищцата О. е получила следните травматични увреждания ******************************.
Прието е, че травмите са получени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и/или неговото тангенциално действие и добре отговарят по начин и време
да са получени така, както е отразено в предварителните сведения. Отразено е
също, че получените травми представляват болки и страдания без разстройство на
здравето.
От представения по делото амбулаторен лист
№ ********** г. се установява, че ищцата О. е посетила за консултация психиатър
с основна диагноза ******, неуточнено. Оплакванията на ищцата са били, че към
момента на прегледа е ******. Лекарят е приел, че при прегледа ищцата е ******.
Няма данни за болестни мисли и сетивни измами. Емоционално и волево лабилна,
бледи астенни оплаквания. Назначено е лечение.
Съдът не обсъжда представените по делото
два броя съдебно-медицински експертизи и съдебната автотехническа
експертиза, назначени по военно досъдебно производство № 5/2019 г. по описа на
РС „Военна полиция“ П., тъй като е недопустимо експерти заключения по друго
производство да бъдат ползвани като доказателство.
От неоспорената в процеса съдебно-медицинска
експертиза се установява, че:
При настъпилото ПТП на 20.01.2019 г. на
ищеца В.Я. е било причинено: ************** коляно; ******. Навяхването на
шията е наложило поставяне на имобилизационна яка на Ш.за
срок от 14-21 дни и се преценява като довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК (по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК). Останалите
травматични увреждания са му причинили: болка и страдание, без разстройство на здравето
(по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК). Проведеното лечение е домашно амбулаторно и
се състои в ******. В медицинските документи по делото не се установяват
такива, документиращи затегнат оздравителен процес или усложнения във връзка с
травмата. Характерът на травмите е такъв, че следва да е налице пълно
оздравяване, а ако са налице оплаквания, то причината им следва да се търси
извън травматичните увреждания при ПТП преди 1 година. Дали Я. е бил с правилно
поставен обезопасителен колан може да се съди по
документите от огледа на МП, свидетели или от наличието на специфични
травматични увреждания, получени от въздействието на колана върху тялото. В
случая е налице ******, който при определени условия на поставяне биха могли да
бъдат получени от предпазен колан, който за шофьора преминава отляво на шията. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и/или неговото тангенциално действие и добре отговорят по начин и време
да са получени така, както се съобщава в ИМ и св. показания по делото - при
ПТП, водач на бус (травма в купето на автомобила). Обезопасителният колан не може да предотврати всички
травми, а и сам причинява травми по тялото в резултат на притискането на тялото
при ударите на автомобила. Лечението се е изразявало в обездвижване на шията и
евентуален прием на аналгетици. То не е отбелязано (медикаментозното
лечение). В резултат на проведеното лечение ищецът Я.е оздравял. Пълното
оздравяване е в рамките на 25-30 дни.
При настъпилото ПТП на 20.01.2019 г. на Н.А.О.
е било причинено: **********; ******; контузия на л********************. Проведено
е домашно-амбулаторни лечение чрез обработване на охлузванията и са приемани аналгетици. В медицинските документи по делото не се
установяват такива, документиращи затегнат оздравителен процес или усложнения
във връзка с травмата. Характерът на травмите е такъв, че следва да е налице
пълно оздравяване, а ако са налице оплаквания, то причината им следва да се
търси извън травматичните увреждания при ПТП преди 1 година. Дали О. е била с
правил но поставен обезопасителен колан може да се
съди но документите от огледа на МП, свидетели или от наличието на специфични
травматични увреждания, получени от въздействието на колана върху тялото. От
наличните документи по делото не се установяват налични специфични травматични
увреждания, даващи основания да се твърди, че по време на ПТП О. е била с правилно
поставен обезопасителен колан. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет
и/или неговото тангенциално действие и добре отговорят по начин и време да са
получени така. както се съобщава в свидетелските показания - при ПТП, пътник в бус /травма в купето на автомобила. В резултат на
проведеното лечение ищцата О. е оздравяла. При конкретните увреждания пълното
оздравяване е в рамките на 10-15 дни.
В показанията си св. Б., без родство и
правоотношение със страните, сочи, че на 20.01.2019г. около 18.00 часа, потеглил
от дома на приятелката си. Времето било
около 4 - 5 градуса, нямало сняг и лед. Минал през града покрай пазара и
настигнал автобус, превозващ пътници. Карал след него с необходимите скорост и
дистанция. Излизайки от града, там било забранено изпреварването, на 400 м след
изхода на гр.К.. Около мястото където свършила забраната на този знак,
предприемал маневра изпреварване. Маркировката била единична - прекъсната,
което означавало, че изпреварването е разрешено. Предприемал маневрата и подавал
сигнал, че ще изпреварва. Автобусът се движел с 45 - 50 км/час при ограничение от
90 км/час. Изпреварил градски автобус. Към мястото на изпреварване имал около 250
м видимост, на прав участък. При изравняването с автобуса видял фарове отсреща,
които се движели по-бързо от очакваното от свидетеля. Подавал повече газ, за да
приключи с изпреварването. При прибирането в неговата лента, според
техническата експертиза, скоростта му била около 90 км/час, автомобилът му
поднесъл и свидетелят загубил контрол над него. Опитвайки се да го изправи в
своята лента, автомобилът навлязъл в насрещното движение, станал неуправляем.
През деня било мъгливо, но вечерта мъглата се вдигнала. Мястото на ПТП било
усойно по принцип. Водачът на буса се опитал да
избегне удара, излизайки от лентата си за движение, по пътния банкет. При
загубването на контрол над автомобила на свидетеля, ударил левия фар на буса със своя десен фар. Колата му се завъртяла на 360
градуса и застанала перпендикулярно на движението. Бусът
се обърнал на една страна и излязъл извън пътното движение.
В показанията си свидетелката Я., майка на
ищеца сочи, двамата ищци живеят на семейни начала. На 20.01. била на църква по
това време, като се обадили на техния пастор, че има катастрофа. Той информирал
свидетелката, че синът й е катастрофирал. Свидетелката припаднала, качили я в кола и
отишли в болницата, където заварила сина си и снаха си. Синът й плачел и викал:
„Мамо кракът ми, рамото ми.“ и не можел изобщо да се движи. Снаха й също не
давала да я докосне, лицето й било надуто, кракът й бил наранен и ръцете били с
кръв и стружки от стъклото. В болницата лекарите им направили рентгенови снимки
навсякъде, и ги вдигнали за П.. На В. му сложили шина на врата, защото не можел
да се движи. След болницата ги прибрали, и двамата били на легло. Н. не можела
да се грижи за бебето, което било на три месеца по това време. Ръката й била
цялата подута и посинена, и нямало как да го държи. Бебето плачело за нея, тя
плачела за бебето. Не можела да го мие и къпе. Когато се прибрала, искали да го
кърми, но от стрес кърмата й спряла. Купили „А.“, „Ф.“, „Н.”, но бебето абсолютно
нищо не искало да пие. Комшиите им казали да вземат прясно мляко. Взехме прясно
мляко „В.“ и започнали да го хранят. Бебето не искало мноого
да го яде, но се наложило, иначе щяло да остане гледно. В. и Н. се възстановявали около четири месеца,
трябвало някой да им помага да стават. На Н. косата започнала да капе от стрес.
Не ги оставили в болница, защото Н. не искала да оставя бебето. Катастрофата била
преди близо две години. Сега горе- долу били добре, но стресът им останал.
Кърмата на Н. в последствие не се възстановила. След ПТП двамата станали
неспокойни, не можели да спят, сънували кошмари. Ищците живеели заедно със
свидетелката и тя се грижела за бебето. Помагала и още една жена. Ищците все
още изпитвали болки когато стане студено времето.
В показанията си св. А.сочи, че през 2019
г. В. и Н. катастрофирали между С. и К.. На петата минута свидетелката
пристигнала там. Н. била на земята, В. на друга страна на земята, изглеждали
зле. Свидетелката пристигнала преди линейката. В тежко състояния били и
двамата, Н. била наранена по лицето, краката. Не били в съзН.ие, не я чували. Закарали ищците в Карловската болница без
да изчакат линейката. Там им направили
рентген и изследвания, и ги изпратили по спешност в П.. На В. му сложили шина
на врата. В П. ги закарали с линейка, пак им направили изследвания и рентген.
Свидетелката познавала ищците и често гостувала в дома им. Двамата не лежали в
болница. След катастрофата се лекували около 3 месеца, през цялото време лежали,
В. бил натъртен по врата и рамото, Н. по крака и ръката, имала още белези от
стъклата по ръцете. Много ги боляло, не се чувствали добре. Постоянно били при
тях, помагали им, и за бебето помагали. Бебето било на три месеца. Когато отишли
на мястото на катастрофата по лицето на Н. имало кръв, В. бил натъртен и имал
кръв по носа. Не можели да се движат, свидетелката
и нейните роднини ги качили в колата да ги закарат до болницата. След болницата
имали нужда от помощ, не можели да стават и им помагали. В. бил с шината на
врата около месец и половина. Н. не можела да става, била шокирана, имала
болки, искала да си вземе детето, но не можела, беше наранена по ръката и
крака. Преди били по-спокойни, сега били изнервени. Н. не можела сама да се грижи
за детето, спряла й кърмата, косата й започнал да капе. Детето не можело да се
храни, трудно свикнало на хумана. Сега като поизстинело времето, пак ги боляло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Ищците претендират заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовават на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ е регламентирано правото на
пострадалия на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗДД
на прекия причинител на вредата. За да бъдат уважени предявените искове е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки, а именно: че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, на притежавания от
него лек автомобил, както и техния размер.
В настоящия процес не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 20.01.2019 г., по договор
сключен от ответното дружество за лек автомобил ****** с peг.
№ *****. Фактът се признава от ответника, установен е с неоспореното извлечение
от гаранционния фонд, номерът на полицата е посочен и в констативния протокол
за ПТП с пострадали лица, поради което съдът го приема за доказан. При това
положение съдът приема, че към датата на произшествието – 20.01.2019 г. е
налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента
– водач на лек автомобил ****** с peг. № ***** и
ответното дружество, което правоотношение е покривало съответния риск за
причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
възраженията на ответника касаят ангажирането на отговорността му доколкото се
оспорва застрахованото лице да се явява деликвент и
наличието на причинна връзка между негови действия и настъпилата вреда. Възражението е неоснователно.
Ответникът оспорва механизма на ПТП,
отразен в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.01.2019 г. Съдът
намира възражението му за неоснователно. Механизмът на ПТП, отразен в
протокола, който е бил съставен непосредствено след произшествието се потвърди
изцяло от писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и
приложеният към него фотоалбум. Протоколът за оглед се явява писмено
доказателство и няма пречка да бъда ползва, независимо, че и изготвен по друго
производство. Както съдът посочи по-горе, не се ползват като доказателство
изготвените заключения по СМЕ и САТЕ. Механизмът на ПТП, установен с
констативния протокол се установи последством
показанията на водача на лек автомобил ****** с peг.
№ ***** и неоспорената съдебна автотехническа
експертиза, приета в настоящото производство. Всички доказателства
кореспондират помежду си, липсват противоречия между тях и механизмът на ПТП,
както от техническа гледна точка, така и от гледна точка на поведението на
водачите е доказан. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице инж. М.
като обективно, безпристрастно, съответно на писмените и гласните доказателства,
събрани в процеса. Св. Б. изцяло потвърди поведението си на пътя, такова ккавото е посочено в исковата молба – при предприета
маневра за изпреварване на друго МПС е изгубил контрол над управлявания от него
лек автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е последвал удар с
насрещно движещия се автомобил, управляван от ищеца Я., който вследствие на
удара се е обърнал встрани от пътя. В тази насока доказателствата по делото не
съдържат противоречия.
В хода на процеса се установи, че при предприетата
маневра „изпреварване“, водачът на лек автомобил ****** с peг.
№ ***** е нарушил правилата за движение,
Законът за движение по пътищата в чл. 6,
т.1 предвижда, че водачите са длъжни да съобразяват поведението си със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка, а в чл. 20 е предвидено, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и
че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В конкретния случай
е установено по несъмнен начин, че след предприета маневра изпреварване в
близост до десен завой, обозначен като опасен, св. Б. е нарушил правилата за
движение, като не е установил достатъчен МПС, което е управлявал, не се е
съобразил с предвидимо препятствие – наличие на насрещно движещ се автомобил в
насрещната лента за движение, с оглед конкретната пътна обстановка и е допуснал
ПТП.
Налице са обективните елементи за
ангажиране на деликтната му отговорност, налице е
действие, несъобразяване с пътната обстановка, конкретната видимост и
неосигуряване на контрол на МПС, в нарушение на предписанията по чл. 6 т.1 и
чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и при настъпване на условията по чл. 179, ал.2 от ЗДвП
– вследствие неспазване на правилата за избор на скорост, и несъобразяване с
пътната обстановка и условията на видимост, е причинено ПТП. Действието е
извършено виновно, доколкото вината се презюмира и не
е оборена от ответната страна, в резултат на действието е допуснато
пътнотранспортно произшествие, от което са произтекли вреди. Причинната връзка
е установена посредством неоспореното заключение на вещото лице, гласните и
писмените доказателства, обсъдени по-горе.
По изложеното съдът приема, че са налице
всички предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на прекия извършител, а оттам и отговорността на ответното
дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със собственика на автомобила,
управляван от виновния за настъпване на ПТП водач. В разпоредбата на чл.386, ал.2
от КЗ е постановено, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Доказано
е по несъмнен начин, че като резултат на поведението на застрахованото лице,
ищците са претърпели претърпял болки и страдания, свързани с увредата в здравословното им състояние и те са в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП по вина на застрахованото лице. Болките и страданията се установяват и от
разпитаните свидетели, доведени от ищците, като съдът цени показанията на св. Я.
по реда на чл. 172 от ГПК, но въпреки родствената й връзка с ищеца Я. ги
кредитира изцяло, тъй като съответстват на установените от съдебно-медицинската
експертиза факти, логични и последодателни са. Освен
това показанията на свидетелите са непротиворечиви и кореспондират с писмените
доказателства, представени по делото. Според съда, вредите, които подлежат на
репариране в настоящия процес са болките, страданията и стреса, преживени от ищците.
Действително, получените травми от представляват леки телесно повреди по
смисъла на НК, но са причинили болки и страдания на ищците, самото произшествие
е източник на силен стрес, последица от преживения страх, извън физическата
болка, която всеки от тях е изпитвал. По тези съображения съдът намира искът за
репариране на неимуществени вреди за
основателен. болките, страданията, стреса, са доказани и несъмнено
представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
извършеното от застрахованото лице нарушение на правилата на ЗДвП. Поради това
за обезвредата им застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря пряко.
Съгласно член 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да се определи
размера на обезщетението, съдът отчита следните факти: продължителността на
търпените страдания от всеки от ищците, интензитета на същите, възрастта на лицата,
на което са причинени. Съдът взе предвид посочената в показанията на свидетелите
действително изживяна от ищцата О. остра реакция на емоционален стрес и страх,
които тя е продължила да търпи продължително време, както и по-сериозните
травми на ищеца Я.. По изложеното съдът намира, че справедливо обезщетение за
понесените от всеки от ищците неимуществени вреди е в размер на по 5000 лева за
всеки от тях. Не са ангажирани доказателства за болки и страдания над
обичайните и за разликата над 6000 лева, до пълния претендиран
размер от 8000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен. В тази им
част претендираните с обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди надхвърлят общественият
критерий за справедливост, обусловен от установените по делото обективни
обстоятелства. Неоснователно и недоказано в процеса остана наведеното
възражение за съпричиняване, доколкото ответникът не
ангажира никакви доказателства в тази насока.
Относно законната лихва, същата следва да
се присъди от датата на предявяване на иска, доколкото ищецът не доказа по
несъмнен начин да е представил всички поискани документи от застрахователя.
Наличните такива са представени с исковата молба, поради което претенцията на
ищците за присъждане за законната лихва считано от изтичане на 15 дни след
датата на събитието се явява неоснователна.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищците
се следват разноски с оглед уважената част от исковете. Адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. По силата на ал. 2 от същия текст на всеки от ищците се следва и
възнаграждение за адвокат, определено по реда на чл. 36, ал.2 от ЗА или съобразно
чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Интересът
на всеки от ищците е в размер на по 6000 лева съразмерно с уважената част от исковете
на всеки от ищците съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер
на по 630 лева без ДДС или на 756 лева с ДДС, или общият размер разноски за
двамата ищци възлиза на 1512 лева.
Ответникът също претендира разноски и
такива му се следват на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. С оглед отхвърлената
част от иска на ответника 347.75 лева.
При това положение следва да се осъди
ответникът да заплати на двамата ищци по компенсация деловодни разноски в
размер на 1164.25 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** ****,
р-н „Л.“, бул.,Д.Б.“ *** представлявано от С.С.П. и К.Д.К.
да заплати на В.К.Я. с ЕГН ********** *** сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
травматичните увреждания, причинени виновно от И.И.Б.
при управление на лек автомобил марка ***модел *** с peг.
№ ***** при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.01.2019 г., в посока запад - по път І-6,
гр. К.– гр. С., на км 253+500 м, в землището на гр. К., като за автомобила към
датата на увреждането е действала застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица ***********от 08.06.2018 г., със срок на валидност
една година, считано от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г., ВЕДНО със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 23.12.2019 г. до окончателното плащане,
като за разликата над 6 000 лева до пълния претендиран
размер от 8 000 лева, частичен иск
от 25 000 лева и за периода от 27.01.2019 г. до предявяване на иска, ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 от КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** ****,
р-н „Л.“, бул.,Д.Б.“ *** представлявано от С.С.П. и К.Д.К.
да заплати на Н.А.О. с ЕГН ********** *** сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
травматичните увреждания, причинени виновно от И.И.Б.
при управление на лек автомобил марка ***модел *** с peг.
№ ***** при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.01.2019 г., в посока запад - по път І-6,
гр. К.– гр. С., на км 253+500 м, в землището на гр. К., като за автомобила към
датата на увреждането е действала застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
с полица ***********от 08.06.2018 г., със срок на валидност една година,
считано от 12.06.2018 г. до 11.06.2019 г., ВЕДНО със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 23.12.2019 г. до окончателното плащане, като за
разликата над 6 000 лева до пълния претендиран
размер от 8 000 лева, частичен иск
от 25 000 лева и за периода от 27.01.2019 г. до предявяване на иска, ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление:*** ****, р-н „Л.“, бул.,Д.Б.“ *** представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на В.К.Я. с ЕГН ********** и Н.А.О.
с ЕГН **********,*** разноски по компенсация в размер на 1164.25 лева.
Банкова сметка *** сума на В.К.Я.: IBAN: ***.
Банкова сметка *** сума на Н.А.О.: IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.