Р
Е Ш Е Н И Е
№_____
гр.
Луковит, 13 август2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдия
Цариградска гр.д. №56/2020 г. по
описа на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Решение при признание на иск с правно
основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.)
Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд с ЕИК *********
с адрес на управление гр. С., ул. „Г. И.“ №*, ет. *, срещу В.Й.М. с ЕГН **********
***, с която се иска осъждането й да заплати сумата 21 544,46 лева,
представляваща регресната й отговорност за платеното от ищеца обезщетение за
вредите, причинени от виновното й поведение при управление на МПС, с което
причинила ПТП на 20.01.2013 г. с пострадали лица.
В отговора на исковата молба ответницата В.М.
Ответницата В.М. признава всички обстоятелства, на които ищецът
основава претенцията си, а именно, че тя виновно
е причинила ПТП на 20.01.2013 г. с лек автомобил, без да има сключена задължителна застраховка „ГО“, в резултат на
което са причинени травматични увреждания
на В. Д. В., за които Гаранционния фонд е
изплатил дължимото застрахователно обезщетение от 15 000,00 лева,
2 716,39 лева – законна лихва, 2 335,59 лева – съдебни разноски и
такси по изпълнението, както и 792,61 лева – платени по сметка на ЧСИ, и 712,50
лева – държавни такси по сметка на СГС, както и регресното му право на
вземане от ответницата в общ размер на 21 544,46
лева.
Ответницата възразява само относно
претендираните от нея разноски, като счита, че не е станала повод за завеждане
на делото и като признава изцяло иска, счита, че следва да бъде освободена от
тежестта за разноски, което възражение има своето правно основание в чл. 78,
ал. 2 ГПК.
Ответницата прави искане на основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът да разсрочи изпълнението на задължението на месечни вноски от
по 300,00 лева.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Калин
К. , който поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение
при признание на иска.
Ответницата В.М., редовно призована, не се явява,
представлява се от пълномощника си адв. М .М., който поддържа отговора на
исковата молба и представя писмени доказателства относно имущественото
състояние на ответницата във връзка с искането за разсрочване на задължението.
Съгласно чл. 237 ГПК при изричното признание на иска
от ответницата и предвид искането на ищеца „Гаранционен фонд“, съдът прекрати
съдебното дирене и обяви на страните, че ще се произнесе с решение съобразно
признанието.
В тази процесуална хипотеза съдът не изследва
основателността на иска и не прави фактически и правни изводи въз основа на
доказателствен анализ. Единствената съдебна проверка е дали признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и дали ответницата може да се
разпорежда с признатото право.
Регресното право на Гаранционния фонд да получи
платеното обезщетение от виновния водач, който е причинил вреди с МПС, за което
не е имало сключена задължителна застраховка „ГО“, има облигационен характер,
който се основава на непозволено увреждане със специална регламентация в чл.
288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм). Размерът на претендираната сума
е подкрепен с достатъчно доказателства, изключващи и евентуално противоречие с
ограниченията, поставени от добрите нрави.
При това положение главният иск заедно с акцесорната
претенция за законна лихва следва да бъдат да бъдат уважени.
По
възражението на ответницата за недължимост на разноските
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските в
производството се възлагат в тежест на ищеца, когато ответникът признае иска и
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
В случая е налице само условието ответникът да
признава иска, но не и кумулативното изискване да не е станал повод за
завеждане на иска.
С приложената като доказателство писмена регресна
покана (л. 39), връчена на 12.11.2019 г. на член от домакинството, ищецът е
уведомил ответницата, че е платил на база съдебното решение на СГС, което е
поставено при участието на ответницата с качеството на трето лице – помагач, и
е предоставил 1-месечен срок за изпълнение, вкл. е дал възможност за постигане
на спогодба за плащане на вноски.
Ответницата не твърди да е предложила изпълнение или
сключване на спогодба за разсрочено изпълнение, от което следва, че с бездействието
си е дала повод за завеждане на иск, който да позволи на ищеца да получи
принудително изпълнение.
Затова сторените разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото дело следва да се понесат от ответницата.
По
молбата за разсрочване на изпълнението
От
представените писмени доказателства е видно, че ответницата е разведена и има
три деца – на 5 г., на 16 г. и на 19 г. (ученичка). Получава възнаграждение като личен асистент
на майка си, която е със 100 % увреждане и силно увредено общо състояние и
неспособност за контрол върху тазовите резервоари, видно от ТЕЛК решението.
Брутният й доход за полаганите грижи на месец е 583 лева. Ответницата работи и
по трудов договор на 4 часа като готвач с с брутно възнаграждение 305 лева. Ответницата
има задължения по потребителски кредит с краен срок 2024 г. с месечни вноски
210 лева. Имуществото й включва жилище от 47 кв.м. и лек автомобил, произведен
през 1997 г.
Горните
факти, свидетелстват за тежко социално положение на ответницата, която полага
грижи за трите си деца и тежко болната си майка, мотивират съда да приеме, че е
налице основание задължението й към ищеца да бъде разсрочено на вноски от по 300.00
лева/месечно, колкото ответницата заяви, че може да отделя, за да погаси дълга
си. Подобни вноски биха могли да осигурят реално доброволно плащане, защото
принудителното при това материално положение на ответницата би било недопустимо
с оглед института на несеквестируемостта.
При
тези съображения Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) В.Й.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд с ЕИК ********* с адрес на управление гр. С.,
ул. „Г. И.“ №*, представляван от адв. К.К., по банкова сметка ***,
с IBAN: ***, BIC: ***,
сумата 21 544,46 лева (двадесет и една хиляди петстотин четиридесет
и четири лева и 46 ст.) представляващи регресно вземане за платеното
обезщетение на увреденото лице от ПТП, настъпило на 20.01.2013 г. по нейна вина
при управление на л.а. Рено Сценик с рег.№ ********, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва за забава, считано от 23.01.2020 г., и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1011.78
лева (хиляда и единадесет лева и 78 ст.), представляваща разноски в
производство - държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на дължимите съгласно настоящото решение
суми за главница, лихви и разноски, като ОПРЕДЕЛЯ
месечни
вноски в размер на 300.00 лева
(триста
лева), платими до 30-то число на месеца, считано от датата на влизане
в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на задълженията.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………………….