Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.04.2017г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен
съд, гражданска колегия на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година
в публично съдебно заседание в следния
състав:
Районен съдия:
Добринка Кирева
секретар:
Р.И.
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Кирева гражданско
дело №4 по описа на РС-Свиленград за 2017г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.224,ал.1 от КТ .
Постъпила е искова
молба от Г.П.Ф. с ЕГН
**********, с адрес: *** против: „С.” ООД, гр.Свиленград, ЕИК: *********, с адрес : гр. Свиленград,
ул. „Генерал Струков'п 5,
вх.Б, ет.1, оф.5. представлявано от Х.Д.Щ. - Управител, в която се твърди, че с ответника били
в трудовоправни отношения, произтичащи от сключен помежду им трудов договор № 149 от 01.11.2013
г., който от срочен се трансформирал в безсрочен такъв, на пълно работно
време от 8 часа, за заемане от ищеца на длъжността „шивач" в „С.” ООД, с
място на изпълнение на трудовите й
задължения - „С." ООД - ***.С ответника прекратили трудовите си взаимоотношения
по реда на чл. 325 ал.1 т. 1 от КТ,
за което била издадена и заповед № 64 от дата 28.10.2016г., с която трудовото й
правоотношение било прекратено от управителя на дружеството, считано от
30.10.2016г., на основание чл.325 ал.1, т.1 от КТ. След прекратяване
на трудовото правоотношение, бившият й работодател не се е свързвал с ищцата и не й бил изплатил
никакво обезщетение, дължимо й се по закон. На основание чл.
224 ал.1 от КТ, работодателят следвало да й изплати обезщетение, определено по реда на чл,177 от КТ, за всеки ден неползван
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което й се признавало за
трудов стаж за годините 2014г., 2015г. и
2016г., който неползван платен годишен отпуск не бил определен от работодателя
в уволнителната й заповед, но бил в размер на 57 работни дни, тъй
като от деня на постъпване на работа до
датата на уволнението й ,ищцата не била ползвала такъв платен отпуск, а същият
бил отлаган по реда чл. 176 от КТ.
С
оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение,
с което: ДА ОСЪДИ ответника на основание чл. 224 ал.1 от КТ да й заплати сумата в размер на
1140 /хиляда сто и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение, определено по
реда на чл.177 от КТ, за всеки ден неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето което й се признава за
трудов стаж за годините 2014г., 2015г. и
2016г., общо в размер на 57 работни дни, ведно със законната лихва върху сумата
на обезщетението, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.
Моли
съда да присъди в полза на ищеца и
направените по делото разноски.
В срока за
отговор по делото е депозиран отговор от ответника, в който
счита предявения иск за допустим,но за частично неоснователен . Поради това, че ответникът не бил станал причина
за завеждане на делото моли съда да не му възлага направените по делото
разноски.
Обезщетението
за 2014 г. било погасено по давност, тъй като правото за
ползването му било погасено по давност,съгласно чл.176а КТ.
Г.Ф.
била назначена на работа в „С.” ООД Свиленград с Трудов
договор № 149/01.11.2013 г. на длъжност шивач, с основно месечно
трудово възнаграждение 310 лв, при 100% изпълнение при
сделна система на заплащане. Работникът
постъпил на работа на 04.11.2013г.От
01.12.2013 г. до 28.02.2014 г., Г.Ф. била в платен и неплатен отпуск. През
м.март 2014 г. заработила три дни и след
това била в неплатен отпуск. От м.април 2014
г. до 29.10.2016 г.била последователно в отпуск за отглеждане на дете или в болнични.С Молба от
25.10.2016г. Г.Ф. пожелала прекратяване на трудовото
си отношение с ответника и със Заповед
№ 64/28.10.2016 г. на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 30.10.2016 г.,бил прекратен
трудовият договор. Същия ден, по изричното желание на лицето,
била оформена и предадена трудовата й
книжка. С Искане от
09.11.2016 г. Г.Ф. поискала да й бъдат издадени документи свързани с трудовите
й взаимоотношения с фирмата. С писмо техен № 172/22.11.2016 г. на лицето били
предоставени исканите документи. На Г.Ф.,
на основание чл.224 ал.1 от КТ, било начислено
обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 58 дни, пропорционално на
времето, което се признавало за трудов стаж, в размер на 551 лв. Обезщетението било определено съгласно
чл.177 от КТ. База за изчисляването на обезщетението било брутното
трудово възнаграждение от най-близкия месец
назад, в което лицето имало отработени минимум десет работни дни./ в случая
м.ноември 2013 г.- двадесет работни дни/. След изготвяне на месечната
ведомост на работните заплати, лицето било поканено на 28.11.2016 г. да подпише
фиша и получи сумата,но ищцата отказала.
В тази връзка ако това се оспорва от ищцата моли, да бъдат допуснати двама свидетели за тези обстоятелства.
Заповед
№ 044/03.01.2017 г. на Управителя на „С.” ООД Свиленград било определено времето на
неизползвания отпуск в размер на 58 дни и
обезщетението в размер на 551 лв. На Г.Ф.
с писмо техен № 177/03.01.2017 г.били изпратени: копие
от ведомостта за заплати от м.октомври 2016 г, в която е начислено това обезщетение; копие от Заповед №
044/03.01.2017г.Причината да не й
бъде изплатено обезщетението в размер на 551 лв. бил отказът на ищцата да го получи.
Оспорва
размера на иска за разликата от 551 лв. до пълния предявен
размер от 1 140 лв., тъй като размера на обезщетението било в размер на
551 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска
за сумата 551 лв. и да го отхвърли за разликата от 551 лв. до пълния
предявен размер от 1 140 лв. и да присъди на ответника разноските
по делото, като моли съда да не присъжда разноски на ищцата, тъй
като ответникът не бил станал причина за завеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото и се
установява от писмените доказателства (трудов договор № 149 от 01.11.2013г. ,молба
от ищцата от 25.10.2016г. до ответника за прекратяване на трудовото й
правоотношение и Заповед №64/28.10.2016година за прекратяване на трудовото
правоотношение/, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността
„шивач” с място на работа в щивашки
цех с основно месечно възнаграждение в
размер на 310 лева до 30.10.2016г. , когато със заповед№ 64/28.10.2016г. , считано от 30.10.2016г. е било прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ.
Налична е и справка от актуалното
състояние на ответното дружество вписано в търговски регистър.
Приети са като доказателства по делото искане
от ищеца до ответника за предоставяне на
извлечение о ведомостите за заплати ,заверени копия от съхраняваните в
трудовото досие на ищцата документи,както и молби за отпус и заповедите
издаване във връзка с молбите; писмо от ответното дружество до ищцата с
изх.№172/22.11.2016г. за предоставяне на изрично изброени в писмото писмени
документи във връзка с отправено искане от нейна страна.
Налична е Заповед №044/03.01.2017година ,съгласно
която на ищцата е определено обезщетение за платен годишен отпуск за 58дни общо
за периода във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед
№64/28.10.2016год. в размер на 551лева.
Приобщено по делото е копие от трудовото досие на ищцата.
За
изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице О.Б. ,сочи че в
резултат на направените проверки и проучвания отразени в констатациите му
неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2014г.; 2015г. и 2016година по
смисъл на чл.176 и чл.224 от КТ възлиза на 57дни,като дължимото обзещетение за
неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за горепосочените години/като при
определянето му вещото лице е взело предвид брутното трудово възнаграждение за
месеца/пълен работен месец/,предхождащ
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника в размер на 541,50лева.
В
съдебно заседание вещото лице О.Н.Б.
поддържа заключението си ,като уточнява,че според изискванията единствения възможен
вариант за изчисляване на полагаща се отпуска за ищцата, било да се вземе
впредвид заработката когато е започнала
работа – 10дни и повече,тъй като същата била на сделна форма на плащане и в
случая бил открил заработка макар и намалена,поради неизпълнение на трудовите
норми и тя послужила за определяне на размера на дължимото обзещетение,в
противен случай вещото лице следвало да вземе впредвид за база -брутна работна
заплата по трудов договор.Не можел да установи дали това намалено заплащане се
касаело за виновно неизпълнение от страна на ищцата на трудовата норма,тъй като
такова отбелязване липсвало в документите ,които вещото лице проверило.
По искане на
ищеца бе назначена и изслушана допълнителна съдебно-икономическа
експертиза , съгласно заключението на която неизползвания от ищеца платен
годишен отпуск за 2014г.; 2015г. и 2016година по смисъл на чл.176 и чл.224 от КТ възлиза на 55дни/като вещото лице корегира дните на
отпуска доколкото е отчело,че ищцата е ползвала неплатен годишен отпуск ,който
не се зачитал за трудов стаж за 2014г./,като дължимото обзещетение за неизползвания
от ищеца платен годишен отпуск за горепосочените години/като при определянето
му вещото лице е взело предвид изискванията на чл.21, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата приета с ПМС №4/17.01.2007 г. ,според вещото лице възлиза в размер
на 1099,83лева,произтичащи от 733,65лева отпуск + добавка от 366,18лева по чл.21,,ал.2 от
НСОРЗ.
В
съдебно заседание вещото лице О.Н.Б.
поддържа заключението си.
Доколкото от страна на ответинка се оспорва твърдението,че
е бил отказал заплащането на дължимото обезщетение и поради тази причина е
станал причина за завеждане на делото ,съдът разпита по един свидетел за всяка
от страните.
Разпитаният по делото от страна на ищеца свидетел Ф.Ф./
бивш съпруг на ищцата/ ,сочи че присъствал когато ищцата отишла във фирмата на
ответника да си търси обезщетението за неизползван платен годишен отпуск,но тъй
като бил в коридор чул ,че съпругата му разговаря с някого за пари първоначално
за 400лева,а впоследствие чул,че й казват,че могат да й дадат само 260 лева,но
не разбрал за какво точно били тези пари.
Разпитаният от страна на ответника свидетел П.П.,сочи че
той бил счетоводител на фирмата и знаел за случая. Познавал ищцата и той
изготвил документите й за да й ги връчи. Към онзи момент бил изчислил дължимото
й обезщетение в размер на 551лева,като й предложили да й го изплатят,но ищцата
отказала, тъй като й се сторило малко,но не обяснила каква точно сума
претендира.
При така установената фактическата обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Относно иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ Фактическият състав на
правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск изисква
кумулативното наличие на предпоставките - прекратено трудово правоотношение и
неизползван платен годишен отпуск.Правото на платен годишен отпуск възниква в
полза на лица, които през съответната година са престирали работната си сила в
полза на своя работодател. Поради което
в тежест на работника- ищец е да
установи по настоящото производство ,че трудовият договор между страните е прекратен на посоченото
основание, поради което му се дължи претендираното обезщетение по чл.224 от КТ
,а в тежест на ответника е да установи
че е заплатил същите или са погасени или
недължими по други причини .
Фактът, че трудовото
правоотношение на ищеца с ответника е прекратено е безспорен.
Спорен по делото е размерът на
дължимото обзщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Обезщетението по предходната алинея се
изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на трудовото
правоотношение /чл.224, ал.2 от КТ/.
Според
чл.177, ал.1 от КТ, за времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най – малко 10 работни дни.
Съгласно
чл.18, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, среднодневното брутно трудово възнаграждение
по чл.177, ал.1 от Кодекса на труда се установява, като полученото
при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най – малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този
месец.Следователно
обезщетението се присъжда в брутния размер на трудовото възнаграждение, а що се
отнася до дължимите данъци, те следва да се удържат от работодателя при
изплащането му/ така и Решение №21 /22.01.2014г. постановено по вгрд№896/2013г.
по описа на ХОС/.
Когато работникът
или служителят не е отработил пълен работен месец се прилага разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, според който брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ
се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се
умножи по броя на работните дни за същия месец. Следва да се има предвид и че размерът
на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения
годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не
може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното
основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
Съгласно
чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ, когато по силата на нормативен акт на Министерския
съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена
дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата
или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило
в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на
чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща
добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно
трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. В посочения случай
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от наредбата ще се приложи, ако
към или след датата, на която работничката или
служителката е започнала ползването на разрешения платен годишен отпуск, по
съответния ред и начин, са увеличени работните заплати. Смисълът на цитираната разпоредба е да
"компенсира" работниците и служителите, които поради факта на
ползване на платен годишен отпуск не получават увеличената си работна заплата,
която биха получили ако не ползваха отпуск. С оглед на това, когато базата за изчисляване
на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск е месец, предхождащ ползването на отпуска, а
работните заплати са увеличени в месец, който не е база за изчисляване и през
който се ползва платен годишен отпуск, то се заплаща добавка.
От друга страна пък,съгласно ТР №2/2013г на
общото събрание на гражданска колегия на ВКС на въпроса: По какъв начин се
изчислява обезщетението по чл. 225,ал.3 КТ, ВКС приема,че : Обезщетението по чл. 225,ал.3 КТ се определя
на базата на последното брутно трудово възнаграждение , получено преди
незаконното уволнение като същото не може да бъде по- малко от размера на
установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането
на работа .
При това положение и съгласно цитираната законодателна уредба, съдът намира,че справедливо и съотносимо към определяне на размера на дължимото обзещетение в настоящият случай ,същото да е изчислено по реда на чл.177 от КТ вр с чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ,тъй като неоправдано би се направило разграничение на работници на които трудовото правоотношение е било прекратено и такива,които продължават да полагат труд,като първите биха били поставени в едно неравностойно положение спрямо вторите. От друга страна по аргумент за по силното основание и съобразявайки горецитираното ТР №2/2013г. съдът намира,че щом обезщетението по чл.225,ал.3 от КТ не може да бъде по- малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа, то и обезщетението на работник,който поради ползването на платен годишен отпуск е с неиндексирана работна заплата,която е под минималната такава, следва работника да бъде компенсиран на основание чл.21,ал.2 от НСОРЗ независимо дали трудовото му правоотношение продължава да съществува или е прекратено,тъй като разпоредбата на чл.177 от КТ /към която препраща чл.224,ал.2 от КТ/не прави такова разграничение.
С оглед на горното съдът кредитира
допълнителното заключение на вещото лице /по изложените по-горе доводи/като
добросъвестно и компетентно дадено съобразно поставените задачи, в което е
посочено че е налице и втората предпоставка - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ не е изплатено на ищеца при
прекратяване на Трудовия му договор, както и не е ползвал платен годишен отпуск
за целия процесен период, през които е бил в трудовоправни отношения с
ответника.
От страна на
ответника обаче се отправя възражение за изтекла давност относно
вземането на ищеца по претенцията му с правно основание чл.224,ал.1 от КТ и в тази връзка следва да се има предвид следното :През различните периоди от време е
действала различна нормативна уредба по отношение на правото на работника на
платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл.176, ал.4 от КТ в редакцията на ДВ, бр.26 от
1986 година сочи, че правото на работника на платен годишен отпуск се погасява
след изтичане на 3 години от края на годината, за която се полага този отпуск.
С измененията на чл.176 от КТ (обн. в ДВ бр.100/1992 година), в сила от
01.01.1993 година е отпаднал тригодишния
давностен срок, с изтичането на който се погасява правото на платен годишен
отпуск. Съгласно разпоредбата на чл.176а от КТ,
в сила от 01.03.2011 година, правото на работника и служителя да ползва полагащия му се платен годишен
отпуск, се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината,
в която е отпаднала причината за неползването му. С Решение №12 от 11.11.2010
година по конституционно дело №15/2010 година, Конституционният съд се е
произнесъл относно неизползваните отпуски за минали години като е подчертано,
че тази законова норма има действие за напред във времето. Конституционният съд
изрично посочва в мотивите на цитираното Решение:
„Предвиждането на давностен срок
е въпрос на правна политика на Държавата,
действа стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл.4, чл.16,
чл.48,
ал.1 и ал.5
от Конституцията. Предвидената в чл.176, ал.3 от КТ давност има действие
занапред.”
Последното изречение е особено важно. То означава, че двегодишната давност,
която предвижда чл.176, ал.3 от КТ,
както
вече бе посочено по-горе в настоящото изложение, се отнася само за платения годишен
отпуск, придобит от 2010 година
насетне, а не и за натрупаните неизползвани платени годишни отпуски за
предходните години: 1993-2009 година.
За тях въвеждането на давност е недопустимо, защото означава ограничаване с
обратна сила на придобити права, което създава правна несигурност и
непредсказуемост при тяхното ползване, и противоречи на принципите за сигурност
и справедливост, за правовата и социалната Държава по абзац 3 и 5 от Преамбюла и чл.4, ал.1
от Конституцията. Натрупаният
неизползван платен годишен отпуск от предходните години се ползва съобразно
материалноправните норми, които са били в сила към момента на неговото
възникване в периода 1993-2009 година.
А през този период законът не е предвиждал давност за ползването на платения
годишен отпуск. Затова придобитото субективно право на платен годишен отпуск
през този период може да се ползва за в бъдеще, т.е. и сега. Работодателят, който осигурява упражняването на субективните
права на работниците и служителите по трудовото правоотношение, организира
упражняването и на правото на натрупан и неизползван платен годишен отпуск в
предходните години, в периода от 01.01.2010 година насетне. Но ако междувременно
трудовото правоотношение на работника или служителя бъде прекратено, остатъкът
от натрупания неизползван платен годишен отпуск за периода 1993-2009 година подлежи на общо основание на
обезщетяване по чл.224, ал.1 от КТ,
защото този отпуск е и продължава да бъде платен годишен отпуск, правото на
който не е погасено по давност по чл.224, ал.1 от КТ, и е част от юридическия патримониум
на работника или служителя.
В
приложения в кориците на делото Трудов договор има посочен размер на този отпуск, а именно
20 дни. Правото на платен годишен отпуск е възникнало в патримониума на ищцата в
пълния си обем от 18 дни за 2014 година, в размер на 20 дни за 2015 година и в размер на 17дни за
2016година /съгласно заключението на вещото лице по допълнителната възложена
експертиза/. Соченото право при
прекратяване на Трудовия договор се е трансформирало в право на
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Съгласно именно посочената разпоредба -
чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за
който не е погасено по давност. В разпоредбите на чл.42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и на чл.224, ал.1 от КТ е уредено правилото, че размерът на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. Съгласно чл.355, ал.2 от КТ и чл.23, ал.2 от
цитираната Наредба 4-часовия работен ден се зачита за пълен трудов стаж (за
разлика от осигурителния такъв), т.е. без значение дали лицето е работило на 4-, 5-, 6-, 7- или
8-часов работен ден при законоустановено работно време от 8 часа дневно,
трудовият му стаж ще бъде зачетен в пълен размер.
Погасяването
на правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск, съгласно чл. 176а, ал.1 КТ /нов –
ДВ, бр.18 от 2011 г./, настъпва, когато не е ползван до изтичане на две години
от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това.
Новият ред за ползване на платен годишен отпуск / чл. 173 КТ/ е въведен със ЗИДКТ, обн. ДВ,
бр.58/2010 г. в сила от 30.07.2010 г. Ето защо в случая не може въобще да се
поставя въпрос за погасяване на правото на ползване на отпуск за 2008 г. до 2009 г., оттук за недължимост на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за тези години. Непогасено е и правото на
ползване на отпуск за 2015г.,
тъй като давността започва да тече на 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2016г.,както и за 2016
година ,тъй като давността изтича съответно на 31.12.2017г. Съгласно §3ж /нов – ДВ, бр.18
от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г./ ПЗРКТ неизползваният платен годишен отпуск
или част от него за 2010 г., включително отложеният по реда на чл. 176, ал.1 КТ, може да се ползва до
31.12.2012 г. При това положение следва да се приеме,че е погасен по давност дължимия
отпуск за 2014година,като съответно може
да се ползва както следва за 2014година в размер на 18дни /съгласно
допълнителното заключение на вещото лице Б./до
31.12.2016г. ,тъй като в
конкретния случай исковата молба е депозирана на 03.01.2017г., т.е. след изтичане
двегодишния давностен срок, посочен в § 3ж ПЗРКТ.
Предвид
обстоятелството, че правото на отпуск за периода от 2015година до прекратяване на трудовото правоотношение на
30.10.2016г. не е погасено по давност при прекратяване на трудовото
правоотношение през 2016година, то на ищеца се дължи обезщетение за 37 работни
дни /след приспадане на тези погасени по давност посочени по-горе в мотивите на
съда в общ размер на 18 дни за 2014година /в общ размер на 739.85 лв./37дни х 19,996лева-съгласно допълнителното заключение на
вещото лице в тази му част/, като за
разликата от 739.85 лева до пълния предявен размер от 1140,00лева
за иска с правно основание по чл.224,ал.1 от КТ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан .
В полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 739.85 лева, считано от предявяване на иска на 03.01.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, на която има право и която му се дължи
предвид искането в тази насока.
По
разноските и държавните такси:
По делото се
констатираха направени от страна на ищеца разноски за адвокат в размер на 300лева,а
от страна на ответника заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300лева.Съобразно изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от страна на ищеца разноски в размер на 194,70лева,а на
основание чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените разноски от страна на ответника в размер на 105,30лева.
Страните дължат и 5
лв. държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС Свиленград разноските за вещо
лице ,заплатени от бюджетните средства на съда , а именно в размер на 190,00лева. Също така в тежест на ответника
следва да се присъди в полза на РС Свиленград
и дължимата държавна такса по предявеният и уважен иск в размер на 50,00лв., съгласно Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.78, ал.6 от ГПК.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „С.” ООД, гр.Свиленад, ЕИК: *********, с адрес : гр. Свиленград,
ул. „Генерал Струков”
5, вх.Б, ет.1, оф.5. представлявано от Х.Д.Щ. - Управител ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г.П.Ф. с ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 739.85 лева, ведно
със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска на 03.01.2017г.
до окончателното изплащане на вземането ,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 2015 година до прекратяване на трудовото правоотношение на 30.10.2016г., като иска в останалата част за
разликата над 739,85лева до пълния предявен размер от 1140,00лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен,поради
погасяването му по давност .
ОСЪЖДА ищцата Г.П.Ф.
с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника
„С.” ООД, гр.Свиленад, ЕИК: *********, с адрес : гр. Свиленград,
ул. „Генерал Струков”
5, вх.Б, ет.1, оф.5. представлявано от Х.Д.Щ. - Управител сумата в размер на 105,30лева,представляваща направените
по делото разноски за адвокат по гр.д.№4/2017г. по описа на РС
Свиленград.
ОСЪЖДА ответника „С.” ООД, гр.Свиленад, ЕИК: *********, с адрес : гр. Свиленград,
ул. „Генерал Струков”
5, вх.Б, ет.1, оф.5. представлявано от Х.Д.Щ. - Управител ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Г.П.Ф.
с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 194,70лева,представляваща
направените по делото разноски за адвокат
по гр.д.№4/2017г. по описа на РС
Свиленград.
ОСЪЖДА ответника „С.” ООД, гр.Свиленад, ЕИК: *********, с адрес : гр. Свиленград,
ул. „Генерал Струков”
5, вх.Б, ет.1, оф.5. представлявано от Х.Д.Щ. - Управител ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по
сметка на РС-Свиленград сумата в размер на 190,00лева/сто
и деветдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице по гр.д.№4/2017г. по описа на РС
Свиленград ,ведно с 5 лв. (пет лева)
в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ответника „С.” ООД, гр.Свиленад, ЕИК: *********, с адрес : гр. Свиленград,
ул. „Генерал Струков”
5, вх.Б, ет.1, оф.5. представлявано от Х.Д.Щ. - Управител ДА ЗАПЛАТИ да заплати в
полза на ВСС по сметка на РС-Свиленград
сумата в размер на 50,00 лева/петдесет лева/, представляваща ДТ
по гр.д.№4/2017г. по описа на РС
Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева)
в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му.
Районен съдия:....................