№ 147
гр. Пазарджик, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500821 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.294 ал.1 във връзка с чл.268 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №60160 от 30.11.2021г. на Върховния касационен съд на Р
България, първо гражданско отделение, постановено по гр.д.№1518/ 2021г. по
описа на същия съд, е отменено решение №260127 от 15.12. 2020г. по в.гр.д.
№744/2020г. на Пазарджишки окръжен съд и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
С касираното въззивно решение №260127 от 15.12.2020г.
Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционно решение №95
от 08.07.2020г. на Районен съд гр.П. постановено гр.д.№ 625/2019г. по описа
на същия съд, с което на основание чл.109 от ЗС е осъдена М. Н. ДР., ЕГН-
**********, с адрес гр. П., ул. “А.С.“ №47, да премахне тераса ведно с
дървена конструкция върху нея, която тераса е изградена в източната част на
втори етаж на сграда с идентификатор 55302.501.3589.1 по кадастралната
карта за гр.П., изградена в имот с идентификатор 55302.501.3589 по КК за
1
гр.П., находяща се в гр.П., ул.“А.С.“ №47,като са присъдени и разноски в
полза на ищцата. Първоначалното въззивно производство /в.гр.д.№744/2020г.
е инициирано с въззивна жалба, с вх.№260170 от 31.08.2020г. подадена от
ответницата в производството пред първата инстанция М.Д., като е извършен
доклад на жалбата и на писмения отговор по реда на чл.268 от ГПК, и е
оставено без уважение направено доказателствено искане от пълномощника
на въззивния жалбоподател.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с
въззивната жалба с вх.№260170 от 31.08.2020г. подадена ответницата в
производството пред първата инстанция М.Н. Д. чрез пълномощника си
адв.П.А.. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт, като се иска да бъде отменен и отхвърлена
заявената претенция по чл.109 от ЗС с присъждане на разноските. Поддържа
се, че в същност ищецът не преминава през процесната тераса, а под нея,
защото е изграден допълнителен вход за поземления имот с идентификатор
55302.501.3589, от към ул.“С.П.“, а не през входа, от който е предвиден за
влизане в дворното място с административен адрес гр.П., ул.“А.С.“ №47
съгласно скица на ПИ №15-575571 от 26.06.2019г. на СГКК-гр. Пазарджик.
Твърди се още, че жалбоподателката е извършила всички фактически
действия, които са във възможностите й да поддържа процесната тераса в
добро техническо и конструктивно състояние за които ищцата не й е пречела
като е махнала покривната конструкция направена от родителите й, която е
била по-тежка от настоящата покривна конструкция над терасата и е била с
нарушена цялост от износване във времето. Твърди се, че по този начин е
предотвратила непосредствените валежи върху терасата и дори е отвела
дъждовната вода чрез улуци и че горната част на терасата е в цялост и се
поддържа от ответницата съгласно снимковия материал и че ищцата не може
да й пречи за осъществяване на тези действия. Посочва, че проблемите
касаят долната част на терасата с падането на мазилката и отлепените чела на
терасата, вследствие на премахнати от ищцата тенекии, оголили и свлекли
армирането по снимка 3 от заключението на експерта и показанията на
св.С.К. за многократните отправени искания на ответницата да ремонтира
терасата, но че не й е бил осигурен достъп от ищцата до терасата. Твърди
жалбоподателя, че тя няма как да види състоянието на терасата от долната
страна, тъй като между процесната жилищна сграда с идентификатор
2
55302.501.3589.1 и сграда с идентификатор 55302.501. 3589.2 има изградена
незаконна постройка, ползвана от ищцата и не е заснета съгласно скицата и
по тази причина според жалбоподателя се получава едно затворено
пространство под терасата оградено с коридор, който е вход за жилището на
ищцата и покрива му е самата тераса и незаконната постройка като това място
се ползвало само от ищцата. Поддържа, че ищцата не може да претендира, че
е нарушено правото й на собственост и има пречки за ползването на имота си
в своя обем, след като същата с действията си е допринесла за това
фактическо положение недопускайки ответницата-сестра си да отстрани
повредите по терасата предвид строежа на къщата от преди 60г. и
необходимост от ремонтни дейности по нея поради износването на
материалите. Поддържа, че по делото е установена липса на първата
предпоставка за уважаване на иска-действителното поддържане на терасата в
лошо състояние като пречка за ищеца да ползва в пълен обем правото си на
собственост, което състояние не е по вина и бездействие на жалбоподателя, а
по вина на ищцата отказваща достъп до терасата за да се отремонтира. Не се
установявали и неоснователни действия на ответницата-поддържането на
процесната тераса в състоянието, в което е в момента представляващо
неоснователно действие. Оспорва се като неправилен извода на съда, че е без
значение кой е построил процесната тераса и по-точно от праводателите на
ответника или от самия ответник, доколкото от това произтичало
процесуалната легитимация на страните. Поддържа, че съдът не е установил
годината на построяване на процесната жилищна сграда за да се установи
дали по тогавашните правни норми процесната тераса е била допустима да
бъде изградена и в каква степен отговаря на законовите норми към момента
на построяването. Счита, че съдът не може да вменява правомощия на
вещото лице да отговаря на въпроса дали терасата е законно построена или не
и да гради изводите си на експерта, че терасата е незаконно построена. Съдът
не посочил правна норма с която да обоснове защо процесната тераса е
незаконна и че по действащата нормативна база е извършила действия по
направа на покривна конструкция над терасата. Коментира се, че изводът на
съда, че терасата е незаконна тъй като липсват издадени строителни книжа-
виза за проектиране, като аргументите на жалбоподателката са, че нормите на
ЗУТ не предвиждат задължително издаване на виза за покривната
конструкция. Твърди, че и по тази причина няма издадена виза за
3
проектиране, съответно инвестиционен проект и разрешително за строеж,
като според жалбоподателката е необходимо само конструктивно становище
по чл.147 от ЗУТ. Коментират се и норми по Наредба №7 за правила и
нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени
зони/НПНУОВТУЗ/-чл.88.ал.3 за отстояния между сгради в съседни имоти и
разстоянията от вътрешните линии на застрояване, за балкони и еркери до
1,5м когато могат да излизат пред вътрешните линии на застрояване, с което
навежда извод, че терасата е допустима. Излага и довод за искане на
допълнителна техническа експертиза за фактическото положение на терасата.
Поддържа довода, че терасата е допустима съгласно чл.88 ал.2 да бъде
изградена и ако е с по-големи размери от разрешените следва да се намалят
до предвидените и разрешени стойности, а не да се премахва изцяло тъй като
би се нарушило правото на собственост на собственика на терасата в неговия
законов обем и че тя е законово допустима за изграждане. Посочва, че следва
да бъдат проследени законовите разпоредби назад във времето и изследване
въпроса за допустимостта на построената тераса към втори жилищен етаж по
тогава действащите строителни правила и норми като се изследва и въпроса
за годината на построяване на жилищната сграда. Моли да се отмени
обжалваното решение и се отхвърли иска.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната по спора страна Д.Н. чрез пълномощника си адв.Г.М.,
в който жалбата се квалифицира като неоснователна и необоснована.
Коментира се основанието на което ищцата е придобила в съсобственост с
ответницата по покупко-продажба процесния поземлен имот, като ищцата
притежава първи /партерен / етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, а
ответницата втория етаж; че ответницата е извършила реконструкция
покривайки с дървена конструкция незаконно изградена към етажа й тераса,
като в резултат на тези действия са извършени в разрез със строителните
правила и норми. Коментира се в тази връзка заключението по назначена
техническа експертиза и свидетелски показания, и навежда извода, че без
съгласието на ищцата и без изготвяне на строителни документи и разрешения
конструкцията на терасата е сериозно компрометирана, като към настоящия
момент е увиснала над входа на ищцата към притежавания от нея етаж при
повредени от падащи от бетоновата обшивка на терасата парчета стъпала под
нея водещи към частта от дворното място ползвана от ищцата и при наличие
4
на риск, създаващ реални опасения у ищцата, части от терасата, както и
самата тераса да се срутят и да предизвикат на домакинството й непоправими
имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства следва единствен обоснован правен извод за основателност на
исковата претенцията. Коментират се нормите уреждащи статута на
балконите и еркери по нормите на ЗУТ /чл.31 и следващите/и Наредба №7,
като се навежда извода, че естеството на нарушението е такова, че с него се
пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем и че ответникът
примерно осъществява действия в съсобствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този
имот. Посочва, че всяко смущаване на правото на собственост може да бъде
предмет на негаторна защита и независимо кой в случая е изградил терасата
доколкото пасивно легитимиран по иска е всяко лице, а не само извършителят
на нарушението ако към момента на предявяването на иска поддържа
противоправното състояние в засегнатия имот. Моли да се потвърди
обжалваното решение с присъждане на разноските.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ответницата по иска М.Н. Д. от гр.П., обл.Пазарджик както и отговора
на жалбата от насрещната по спора страна, и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.109 от Закона за
собствеността за премахване на тераса, изградена на втори етаж и с
дървена конструкция над нея от двуетажна масивна жилищна сграда в
гр.П., с административен адрес-ул.“А.С.“ №47 и ул.„С.П.“ №1а,
нарушаваща и ограничаваща правото на собственост на ищцата ,
обитаваща първи жилищен етаж от сградата.
В исковата си молба против ответницата М. Н. ДР., ищцата Д. Н. Н., с
посочени адреси и ЕГН, твърди, че е собственик по покупко-продажба на ½
ид.ч. от ПИ с идентификатор №55302.501.3589 по КККР на гр.П., одобрени
със заповед №РД-18-39 от 17.07.2012г. на ИД на АГКК с адрес на ПИ гр.П.,
ул.“Ал. С.“ №47, с площ от 240кв.м., урбанизирана територия, начин на
5
трайно ползване-ниско застрояване, номер по предходен план 3589, при
съседи ПИ с идентификатори 55302.501.3590; 55302.501.9681;
55302.501.3587; 55302.501.3588 и 55302.501.9677. Останалата ½ ид.част от
имота била собственост на ответницата М.Д.. Твърди се, че в съсобствения
ПИ има масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
№55302.501.3589.1, като първият /партерен/ етаж от същата е собственост на
ищцата, а ответницата притежава втория етаж. Твърди ищцата, че
ответницата извършила реконструкция на етажа си, като покрила с дървена
конструкция незаконно изградената към етажа й тераса. С тези действия,
извършени в разрез с всички строителни правила и норми и без съгласието на
ищцата, както и без изготвяне на надлежните строителни документи и
разрешения, конструкцията на сградата/гредоред/ била сериозно
компрометирана и въпросната тераса увиснала над входа към етажа на
ищцата. Ищцата твърди, че същевременно с това падащи от бетоновата й
обшивка парчета увредили стъпалата под нея, водещи към ползваната от
ищцата част от дворното място. Счита, че е налице реална опасност части от
терасата, както и самата тераса, да се срутят и да предизвикат сериозни и
непоправими имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че това
обстоятелство създава пречки за нормалното използване на собствеността от
ищцата и поражда правен интерес да заяви исковата претенция като моли да
се осъди ответницата да преустанови действията си, създаващи пречки на
ищцата за упражняване на правото й на собственост, като премахне
незаконната тераса към етажа си покрита с дървена конструкция, и да
заплати разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М.Д. в който твърди, че искът е недопустим , а по същество
неоснователен. Оспорва фактите и обстоятелствата изложени в исковата
молба. Твърди, че претенцията е резултат на влошени междуличностни
отношения между сестрите. За процесната тераса твърди, че е съществувала
към датата на сключване на договора за покупко-продажба-н.а. №73, том II
н.д.№714 от 10.07.1997г. на РС-П., с който ответницата става собственик на
втория етаж от жилищната сграда, към който принадлежи и терасата. Твърди,
че терасата е изградена от родителите й , не я е изграждала допълнително, а й
е прехвърлена заедно с етаж която цялостно и конструктивно е свързана
със самостоятелния втори жилищен етаж. Твърди, че полага грижи за
6
етажа, за неговата цялост, функционалност и конструктивност и че е покрила
терасата с лека покривна конструкция за което не се изисква разрешение и
конструктивен проект именно за да може да се поддържа, да бъдат отвеждани
дъждовните води, а не да рушат както покритието на терасата така и дворното
място. Посочва действия на ищцата по сезиране на Община П. от 2018г.
относно законността и носимоспособността на процесната тераса, като
общината не е констатирала закононарушения и че ищцата е родена и живее
този имот и до момента не й е пречила, и че преченето на ищцата започва
изведнъж и от около 1година. Ответницата по иска твърди още, че не тя е
извършвала реконструкция на терасата, а само я поддържа в добро
конструктивно състояние. Твърди, че тя не е изграждала процесната тераса.
Моли да се отхвърли иска.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че на 18.12.1997г. ищцата Д.Н. Н. е придобила в
собственост по алеаторен договор срещу задължение за издръжка и гледане
при запазено право на ползване на прехвърлителите на стая по избор, на
партерен етаж от двуетажна жилищна сграда застроен на 87кв.м. и ½ ид.ч. от
застроено и незастроено дворно място, цялото от 242кв.м.,в
гр.П.,ул.“А.С.“№47 при съседи -улици от две страни, Л.Н.Н. З. Г. А. и Т. М.
М., за който имот се отрежда парцел XIV-3589 в кв.200 по плана на града/ н.а.
№126, том V, дело №1873/1997г./ .Установява се, че на 10.07. 1997г. другата
½ ид.ч. от процесното дворно място и целия втори етаж от масивната
жилищна сграда на площ от 70кв. е придобита в собственост от сестрата на
ищцата и ответница по иска също от своите родители чрез покупко-продажба
и за сумата от 18460лв. Процесните дворно място и парцел, по КККР на гр.П.
от 2012г. са записани като поземлен имот с идентификатор 55302.501.3589 с
площ от 240кв. и многофамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена
площ от 84кв.м., записана с идентификатор 55302.501.3589.1 с вписани в
скицата собственици М.Д. и Д. Н. Н. и с вписани и двата нотариална акта за
собственост от 1997г. посочени по-горе. Процесната многофамилна жилищна
сграда е застроена на уличната регулация и граничи от запад и от юг с две
улици по скицата-№15-575571 от 26.06.2019г. ул.“А.С.“ от запад и от
югозапад-ул.“С.П.“. В скицата е посочено още, че по предходния план
имотът е имал номер 3589-така както е записано в н.а. №126, том V дело
7
№1873 от 18.12.1997г. В другия нотариален акт като номер на имота е записан
словом-3569, тоест налице е грешка в номерацията по отношение на третата
цифра-вместо 8 е записана цифрата 6.
За изясняване на спора от фактическа страна и с оглед задължителните
указанията на ВКС на РБ дадени в отменителното си решение, от въззивната
инстанция е допусната и изслушана повторна съдебно техническа експертиза,
заключенията по които изготвени от вещото лице инженер конструктор Г.
АЛ. Г., които въззивният съд възприема изцяло като обективни, обосновани и
компетентно изготвени и неоспорени от страните и от които се установява, че
предмет на спора е изградена тераса към втория етаж на жилищна
полумасивна сграда и която сграда е строена през периода 1960г.-1962г., със
застроена площ от 84кв.м., намираща се в ПИ с идентификатор по КККР на
гр.П. №55302.501.3589 с площ от 240кв.м. Установено е, че къщата е на два
етажа, с различни собственици-ищцата на първия етаж, а ответницата на
втория етаж като са оформени два отделни самостоятелни входове за първия
и за втория етаж. По отношение на конструкцията на жилищната сграда,
експертът е установил, че тя е с полумасивна конструкция, с каменни
ивични основи, ограждащи стени с дебелина от 38см. на първия етаж ,
изпълнени от печени и непечени тухли, и с дебелина от 25см. от
керамични тухли на втория етаж, дървен гредоред за междуетажна подова
конструкция, дървен тавански гредоред и дървена покривна конструкция,
като покривното покритие е от керамични керемиди. Установено е от
експерта, че достъпът до първия етаж се осъществява с входна врата към
югоизточната фасада на сградата, а до втория етаж има изградено външно
бетоново стълбище до площадка на северната фасада, свързана с тераса към
източната и югоизточната фасади на къщата. За последната е констатирано,
че е покрита с дървен навес и е предмет на делото. За стоманобетоновата
тераса е установено, че е строена след 1967г., а дървения навес за
покриването й е изпълнен през 2015г. Характеристиките на терасата са
посочени по следния начин:/-Дължина от 9м. и ширина от 1.50м., като на
1.70м. от северния край започва стеснение, което завършва с ширина от
1.14м., измерено от долната страна на плочата. Терасата е оградена с пана от
армировъчна стомана и парапет с височина от 0.90м.; покрита с дървена
конструкция, носена от дървени колони 8/8см, разположени съответно до
фасадата и до периферията на терасата. Установено е, че терасата в единия си
8
край е вкопана във фасадните зидове от югоизток и изток, а другият край се
носи от 4бр. колони, изпълнени от азбестоциментови тръби с външен
диаметър от 12.5см. За колоните е посочено, че подпират терасата на 0.20см.
от края й и са разположени съответно на 1м. от южния край на терасата и на
4.17м., 2.34м. и 1.50м. между осово хоризонтално разстояние, като
височината на терасата над терена под нея е 2.50-2.65м. Констатирано е, че
успоредно на югоизточната фасада на сградата има пукнатина в терасата с
дължина от 3м., а между двете колони с междуосово разстояние 4.17м. има
провисване на стоманобетоновата плоча което е 7см. Констатирано е още,
че на отделни участъци от свободния край на терасата челото е напукано, като
има разрушен бетон и оголена арматура. Установено е от експерта, че в
зоната на провисването и в двата края /юг и север/ е паднала варовата
мазилка от долната страна на плочата. Експертът посочва, че при направения
оглед не са му били представени от страните никакви строителни книжа,
както за жилищната сграда, така и за стоманобетоновата тераса и дървения
навес над нея. Заключението на експерта е, че съгласно строителни правила и
норми за изграждане на населени места от 1959г., се допускат пред
вътрешните строителни линии със страничните съседи балкони до 1м като
тези балкони не могат да заемат повече от 1/3 от съответното лице на
сградата /чл.30/, а съгласно чл.88 ал.2 пред вътрешните линии на застрояване,
когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните
линии са равни на изискуемите, се допускат балкони до 0.9м. и еркери до
0.3м., а /ал.3/ при разстояния по-големи от изискуемите, балконите и еркерите
са до 1.5м., които могат да излизат пред вътрешните линии на застрояване по
чл.31 от ЗУТ на разстояния не по-големи от 0.9м за балкони и 0.3м. за еркери.
Според ал.5 / от 2005г./ еркерите по ал.2 и ал.3 и балконите по ал.2, 3 и 4 не
могат да заемат еднометровите ивици в краищата на съответните фасади към
вътрешните регулационни линии. Въз основа на изброените норми експертът
заключава, че ако въпросната тераса се третира като издатина, същата не
отговаря на нормите нито по време на изпълнението й нито на сега
действащите. Заключението на експерта е, че статистическата схема на
конструкцията на терасата е двустранно подпряна плоча с конзолен край като
в южния край има конзола с дължина 1м., се съгласно теорията и практиката
на стоманобетонните конструкции, конзолната плоча следва да бъде запъната
в стоманобетонни пояс, греда или стена като двустранно подпрените плочи
9
трябва да са запънати от двете страни в стоманобетонен пояс, греда или
стена.От тази гледна точка и като съобрази действащите в момента
нормативи експертът заключава, че минималния размер на бетоновите
колони за гр.П. е 25/25см., армирани с 4 Ø 12 надлъжна армировка. Отчита се,
че към момента на изпълнението употреба на съдържащи азбест материали в
строителството е била допустимо, но от началото на 2005г. употребата е
забранена като канцерогенни. Изводът на експерта във връзка с установената
конструкция на терасата е ,че изпълнението на процесната стоманобетонова
тераса не отговаря на конструктивните изисквания, както по време на
строителството така и към момента. По въпроса дали терасата е застрашена
от самосрутване експертът след огледа й заключава, че замереното
провисване е от 7см. в средата на отвора между колоните, разположени на
4.17м. една от друга като от горната страна на плочата, успоредно на
фасадната стена в тази зона се е образувала пукнатина с дължина около
3метра. Според нормите допустимото провисване за гладки подови плочи е в
размер на 1/200, където единицата е отвора между подпорите и че допустмото
провисване е 417/200 или 2.08см. или в случая реалното провисване е
3.36пъти по-голямо от допустимото. Експертът освен това отчита и
пукнатината от горната страна на плочата и прави извода, че съществува
реална възможност от самосрутване на терасата при повишаване на товара от
покривната конструкция и дава пример с обилен снеговалеж. Допълва, че
възможното самосрутване обхваща зоната от южния край до втората колона,
приблизително 5м. от дължината на терасата. Съобразявайки
конструктивното изпълнение на терасата, счита, че могат да бъдат
премахнати между 5 и 7метра от терасата-да се разрушат една или две от
подпорните колони на терасата и че за да се изпълни това, оставаща част от
терасата трябва предварително да бъде укрепена със стоманени греди,
подпрени на нова стоманена колона и допълнително укрепени със стоманени
профили оставащите 2 или 3 съществуващи колонии. По въпроса дали
събарянето на терасата ще застраши конструкцията на жилищната сграда
експертът отговаря, че събарянето на част от въпросната тераса 5м. и 7м.
няма да застраши конструкцията на жилищната сграда, но за да се изпълни
това трябва, оставащата част от терасата предварително да бъде укрепена
със стоманени греди за подпиране на плочата, подпрени на една нова
стоманена колона и допълнително укрепени със стоманени профили
10
оставащите 2 или 3 съществуващи колони, като за безопасното събаряне на
плочата следва да бъде изградено подпорно скеле, като за недопускане
увреждане на конструкцията на сградата стоманобетоновата плоча се изреже
покрай фасадата и по края на оставащата част с диамантен диск, като се има в
предвид и това, че премахването на азбестосъдържащи строителни материали
е под специален режим, тъй като същите се третират като опасни отпадъци.
Допълва, че за изпълнението на горното премахване и укрепване е необходим
проект, одобрен от Главния архитект на Община П.. По отношение на
дървената конструкция над терасата експертът посочва, че заедно с
премахването на част от стоманобетоновата конструкция, съответно трябва да
бъде премахната и частта от дървената покривна конструкция над нея тъй
като няма да има основа за дървените колони по периферията на терасата.
При вариант събаряне на първите 5 /пет/метра от терасата, дейностите и
работите които следва да се извършват са-премахване на покривната
конструкция-покривно покритие, обшивка, ребра и греди между първите и
вторите двойки дървени колони; Първата двойка дървени колони се
премества над втората колона подпираща стоманобетоновата плоча като тези
дървени колони се анкерират към хоризонталните носещи дървени греди,
след което се премахва останалата част от дървената покривна конструкция
над първите 5м. от стоманобетоновата плоча. При вариант събаряне на
първите 7/седем/ метра от терасата е възможно премахване на покривната
конструкция-покривно покритие, обшивка, ребра и греди между първите и
вторите двойки дървени колони; първата двойка дървени колони се
премества над третата колона подпираща стоманобетоновата плоча и тези
дървени колони се анкерират към хоризонталните носещи дървени греди;
премахва се останалата част от дървената покривна конструкция над първите
7метра от стоманобетоновата плоча, като при премахването на част от
покривната конструкция трябва да се преоформи и отводняването на
оставащата покривна плоскост като се насочи към двора на собственика на
втория етаж. Отново и при този вариант експертът посочва, че за да се
пристъпи към изпълнение на преустройството на покривната конструкция е
необходимо конструктивно становище, одобрено от главния архитект на
Община П.. В допълнителното заключение експертът посочва паричната
стойност на строително-ремонтните дейности като при вариант първи-
премахване на първите 5м. от южната страна на терасата, дейностите са
11
посочени в 13пункта и са на обща стойност 2202.30лв, а при вариант втори
при премахване на 7.34 метра от южната страна на терасата дейностите са
описани в 12пункта като количествено-стойността сметка е в размер на
1406.50лв.
В съдебно заседание експертът поддържа изцяло заключенията си.
Повтаря, че е извършил оглед на място и че терасата не отговаря на нормите,
като известна част от нея може да бъде укрепена, защото другата част има
такова провисване, които не допуска вече укрепване. Посочва, че
строителните норми от 1959г. са за издатини, увисването е в първите 5метра
от терасата, като следващата част не е увиснала; че терасата не отговаря на
нормите като цяло. Категоричен е, че събарянето на останалата част от
терасата след първите 5метра ще доведе до невъзможност другия обитател на
втория етаж да ползва жилището си и по-точно да влезе в жилището.
Посочва, че има разлика между заключението му и становището на
конструктора Т., доколкото последната посочва, че няма никакви видове
деформации, но че в същност сега на място се вижда, че има видимо такива.
Предполага, че когато Т. е гледала терасата може на не е било чак такова
провисване, като същата е изготвила становището 3 /три/ години по-рано и
че становищата са коренно различни. Предполага, че е възможно това да се е
получило при обилен сняг. Категоричен е, че има техническа възможност сега
да се заздрави терасата, като за укрепването следва да се използват метални
профили, за частта която не е дървена. Според експерта терасата
представлява пристройка към жилищната сграда, като след заснемане е
установил, че края на плочата навлиза в сградата около 15-20см. над тухления
зид, който е около 30см. Провисването е измерено в размер на 7см /седем
сантиметра/. Обяснява, че това провисване ако е захванато стабилно в зида,
би трябвало пукнатината която се е образувала да е около 5мм /пет
милиметра/. Посочва, че плочата като корав елемент, се е извъртяла, което
означава, че е захваната само за самата стена. Допълва още, че фактът, че
зида е изпълнен от сурови тухли /кирпич/ влияе върху конструкцията на
плочата защото долната конструкция е от глинени тухли, и бетонът не може
да има сцепление с пелените тухли и връзката е много по-слаба, затова тя не
може да има здравината като бетона. Експертът не може да отговори дали
печените тухли са по протежението на цялата тераса или по периферията.
Уточнява, че няма напукване на терасата при четвъртата колона, а е само
12
паднала мазилка като бетонът е разрушен където е валяло. Експертът не може
да отговори дали ако се премахне цялата тераса би се възпрепятствал достъпа
на ответницата до втория етаж защото не знае каква е конструкцията и как ще
издържи конструкция без най-северната част от терасата. За двата варианта
посочва, че са еднакво добри и разрешават въпроса, като разликата е
единствено в стойността на разходите. Обяснява, че ако се събори по-малко
ще се укрепва повече, че терасата трябва да се укрепи отдолу, като от към
другия край на улицата трябва да има също колона. И да се захване за края на
зида, като оставащите съществуващи части следва да се покрият със
стоманени профили. Счита, че констатираното провисване на терасата е
резултат от неправилното изпълнение на терасата поради голямото
разстояние между двете колони и че дървената конструкция е допринесла
също за провисването защото е утежнила допълнително терасата и оттам за
провисването. Експертът посочва, че няма фуга между конструкцията на
сградата и конструкцията на терасата и че фуга се поставя на 1см, но това е
основно когато двете конструкции са твърдо свързани-бетон с бетон, стомана
със стомана и че в случая се касае за глинена стена свързана с бетонна
конструкция така, че няма как да възникнат тези деформационни
напрежения, които възникват при твърдо изградена връзка. Експертът е
категоричен, че постройката не може да бъде укрепена в цялост и че
функционално тези останали 7 метра могат да се ползват по предназначение.
Експертът сочи, че между трета и четвърта колона разстоянието е 2.30м, а
между 4 и 5-та колона е 1.5м и заключва ,че няма други провисвания, че
входа към първи етаж се намира след 7/седмия/ метър на терасата. Експертът
конкретизира за допълнителното си заключение, че при премахването на
частта от терасата, трябва да се подпре отдолу и да се отреже от към стената
от юг към север и напречно метър и половина преди да започне да се
разрушава, но че категорично трябва да е подпряна отдолу. Уточнява, че
откъдето ще се реже терасата, отдолу се подпира и става стабилна като при
5м. гредата се слага на 5м., а при 7м-на седмия метър. Посочва ,че при 7м.
фактически се премахва цялата издатина от фасадата. Допълва, че е трасирал
цялата конструкция като пристройка, като от двете страни разстоянията са
по-големи от 3м. на границите на имот и че следва да се изготви
конструктивно становище при двата варианта. Повтаря че и при двата
варианта на частично премахване на терасата е осигурен достъп на
13
ответницата до втория етаж.
В производството пред първата инстанция е изслушано заключение по
назначена съдебно-техническа експертиза , изготвена от вещото лице Й.Г.Л.
строителен техник, а не инженер конструктор, което дава заключение, че
събарянето на терасата няма да окаже влияние на конструкцията, който извод
няма как да бъде споделен и приет за меродавен предвид липсата на
професионална компетентност на експерта като инженер инструктор и до
колкото след като се касае за изследване на състоянието на конструкцията на
жилищната сграда към която е прикрепена процесната тераса, единствено
компетентен да се произнесе по този експертен въпрос е инженер-
конструктор, каква специалност вещото лице Л. няма и това обстоятелство е
известно както на страните така и на съда. По същите съображения не следва
да се обсъждат и останалите изводи на експерта строителен техник относно
съобразяването на процесната тераса и изградената върху нея дървена
конструкция със строителните правила и норми, оценката на разходите за
материали и труд и дали е компрометирана или не конструкцията на сградата
предвид състоянието на процесната тераса.
Не следва да се кредитират и констатациите в конструктивното
становище на инж. Конструктор Д.Г.Т. което е изготвено и представено по
искане на една от страните по спора, което предполага съмнение в
безпристрастността и обективността на експерта, доколкото същият е събирал
данни едностранно и само от една от страните, възложител за изготвяне на
експертното становището, а от друга огледът и констатациите са от
началото на месец август 2018г. или преди повече от 3г. и 6 месеца спрямо
настоящото заключение на инж. Г., тоест предвид протичащите обективни
процеси влияещи пряко на състоянието на терасата и дървената конструкция
като атмосферни условия-време, дъждове, студове и сняг, умора на
железобетонната конструкция от която е изградена терасата, водеща до
намаляване на устойчивостта й, разпадане на части от бетона и армировката и
други видими деформации съобщени от експерта Г., което означава, че
състоянието на плочата към момента на констатациите на инж.Т. коренно се е
променило през следващите 3г. /три години/ и половина по начин, че то
необратимо и значително се е влошило като качество и здравина на терасата,
като безопасен и надежден обект, довело е до значително провисване и то в
пъти над допустимите норми , което основно е резултат от сама конструкция
14
и подпори на терасата, установени от Експерта Г.. Налага се извода, че в
терасата прочитат динамични разрушители процеси с течение на времето
които са необратими и налагат вземане на мерки за евентуалното
заздравяване на терасата по начин, че същата да може да бъде ползвана по
предназначение и за достъп до втория жилищен етаж макар и в ограничен
обем и редуциран размер, ако състоянието позволява за това.
Пред първата инстанция са събирани и гласни доказателства които, не
променят изводите на експерт конструктора инж.Г.. Свидетелят Г.С.Г., във
фактическо съжителство с ищцата, установява, че процесната тераса се
намира над входа където преминава, намира се в лошо състояние, напукана,
увиснала, в недобро състояние. Посочва, че е очевидец на падането на
парчета и ги е почиствал. Уточнява, че парчетата са от мазилката. Допълва, че
от терасата стърчи оголена арматура, и че може да се нарани някой от
парчетата като размер и тежест. Посочва че е очевидец ,че отдолу под
терасата е имало стъпало което е счупено, потрошено защото е слабо от
цимент, което е повредено от падаща мазилка. Знае, че долният етаж на
къщата е строен със сурови тухли, за горния етаж не знае, но че терасата е
увиснала видимо. И че се променя с течение на времето, като увисва повече.
Уточнява, че от 2-3г. пада мазилката. И че във входа, ползван от ищцата
пада мазилката. Свидетелят също ползвал процесния вход. Знае, че терасата
е правена преди много време, но не може да уточни точно кога, как и кой я е
строил. Повтаря ,че мазилката пада и терасата е увиснала, в окаяно състояние,
има слаб бетон, падащ надолу на парчета, терасата била подпряна на малки
колонки, започващи от земята и я държат и отпред. Свидетелят уточнява на
снимков материал покритие от тенекия, поставено от него и премахнато по-
късно. Уточнява, че за дворното място към етажа ищцата преминава под
терасата. Посочва местоположението на подпорите които държат терасата-две
десни и една лява и че се преминава под цялата тераса и се влиза за първия
етаж на къщата. Обяснява, че страните влизат през различни входове за
отделните етажи. Свидетелят посочва, че е поискано от ответницата да се
оправи терасата, за да не падне. За подпорите свидетелят сочи, че те
представляват етернитови плоскости. За подпорните тръби допълва, че са от
старите водопроводни тръби с диаметър от 12см., кухи и че само на тези
подпори се разчита за терасата. Св.С.Л.К. във фактическо съжителство с
ответницата М. Н. ДР. установява, че терасата е била с етернит и е започнала
15
да пада при ответницата и със свидетеля решили да бутнат етернита и да
направят нова конструкция. Повтаря, че върху конструкцията на терасата
имало ламарина свалена преди да дойде вещото лице. Според свидетеля
нямало проблеми с валежа и оттичането на водата, като при старата
конструкция водата падала на ъгъла на терасата, защото същата /етернитовата
конструкция/ била изгнила, при махането на тенекията се „оголили
железата“. Допълва, че терасата е напукана, но не може да каже дали е
напукана терасата от долу защото нямали достъп. За терасата допълва, че тя
обикаля къщата като започва от входа в който влиза ответника и от източната
част и че ако се бутне тази част, салончето от долу оставало голо. Допълва,
че на скиците не е отразена една постройка, свързана с терасата от долу, със
стена, издигната отдолу под терасата. Свидетелят твърди, че ответната
страна/ М.Д./ е искала да подсили терасата, но няма достъп до терасата. Знае,
че терасата е в окаяно състояние, има стърчащи железа които трябва д се
поправят, челата не са опадали, но трябва да се подсилят с колони, за да не
потъва терасата. Допълва, че терасата е хваната за гредореда и железата.
Счита, че захващането е стабилно защото при едно бутане пада целия етаж.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищцата Д. Н. Н. да установи, че
ответницата М. Н. ДР. ограничава упражняването на правото й на собственост
като поддържа процесните тераса и дървена конструкция над нея в състояние
опасно за живота и здравето на обитаващите първи /партерен/ етаж, в
частност ищцата от процесната масивна двуетажна жилищна сграда, с
идентификатор №55302.501.3589.1 находяща се в ПИ с идентификатор
№55302.501.3589 по КККР на гр.П., с административен адрес гр.П., ул.“А.С.“
№47. Установява се от доказателствата по делото, че процесната тераса и
дървена конструкция са изградени като част от втори етаж и са собственост
на ответницата Д. закупила етажа заедно със съществуващата към този
момент тераса, а в последствие изградила и въпросната дървена конструкция
над нея. Установено е по делото, че се касае за незаконен строеж не само
поради липсата на строителни книжа за изграждането му, но и поради факта
че изпълнението на строежа е несъответно на всякакви строителни правила,
норми и нормативи и по начина по който е извършено обективно създава
16
предпоставки за неговото компрометиране като здравина, надеждност и
сигурност за обитаващите сградата. Отдалечеността във времето на строежа
на терасата и изграждането в последствие на дървената конструкция, която в
известна степен е утежнила цялата конструкция включително терасата,
наличието на оголена арматура и постоянно падащи парчета от бетона,
фактът на лошото изпълнение на строените несиметрично и неправилно
разположени подпорни колони, както и тежестта на конструкцията,
неправилното й захващане за тухления зид от сурови тухли, в продължение
на времето са създали предпоставки за напукване и увисване на терасата, като
в същност провисването на терасата е 3.36пъти по-голямо от допустимото,
тоест опасността терасата да се самосрути при това си състояние е реална и с
всеки изминат ден тя се увеличава, като се има в предвид и пукнатината в
горната страна на плочата. Актуалното физическо и фактическо състояние
описано от експерта инж.Г. съответства и на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като следва да се отбележи че в компрометираната
тераса активно продължават да действат разрушителни процеси отслабващи
постоянно здравината й и намаляващи сигурността на обекта.
Независимо от това обаче и предвид указанията на ВКС на РБ дадени в
отменителното си решение, по настоящото дело са събрани и са налице
обективни данни даващи възможност успешно и в съответствие със
строителните правила, норми и нормативи да се постигне запазване и
заздравяване на част от терасата по начин, че тя да продължи да функционира
по предназначението си и да може да се ползва от обитателите на втори
жилищен етаж, както и да не създава опасност при преминаването под нея от
страна на ищцата и другите обитатели на първи етаж от сградата, независимо
че не се касае за законен строеж предвид действалите към момента на
построяването й както и към момента строителни правила и норми. Експертът
инж.Г. е категоричен, че терасата не може да се запази в този си вид изцяло,
тъй като част от нея е силно компрометирана като здравина, сигурност и
надеждност и че това се отнася за частта в която има и се е образувала
пукнатина успоредно по югоизточната фасада с приблизителна дължина от
3м. Тази част следва да бъде елиминирана и отстранена, доколкото е налице
и провисване на стоманобетонната плоча което е от 7см. Тези състояния са
неотстраними и не могат да бъдат заздравени по никакъв начин за който
извод вещото лице е категорично. С оглед данните по делото експертът дава
17
два варианта за събаряне на част от терасата до петия или до седмия метър
от терасата, с което няма да се застраши конструкцията на жилищната
сграда, но и остатъка от самата тераса ще може да се ползва по
предназначение и за влизане във втория жилищен етаж.
Въззивният съд приема, че след като в случая и при двата предложени
варианта на вещото лице за събаряне и за заздравяване на плочата и
дървената покривна конструкция положителният ефект от укрепването и
заздравяването на конструкцията ще бъде един и същ, както и като съобрази
обстоятелството, че в интерес и на двете страни е терасата да продължи да
функционира и да се използва по своето предназначение след нейното
укрепване, то в хипотеза когато терасата не е изцяло застрашена от
самосрутване и част от нея може да бъде заздравена по начин, че да не пречи
на ищцата за упражнява в пълен обем правата си, какъвто е случая, следва
при условията на чл.109 от ЗС да бъде предписано преустройство вместо
пълно премахване на съоръжението, което пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост, така както предлага експерта инж.Г. с първия
вариант на заключението. Преченето на ищцата да упражнява в пълнота
правото си на собственост видно от съдържанието на исковата молба се
изразява основно, че чрез изградената терасата е нарушена конструкцията на
сградата, каквото в същност не се установява от експерта. Другото твърдение
е провисването на конструкцията над входа към първи етаж, което е
несъмнено установен факт, с уточнението, че провисването не е във всички
части на терасата, а само за част от първите три линейни метра от терасата и
от 7см. На трето място се сочат падащи парчета от бетоновата й обшивка
довели до повреда на стъпалата под нея водещи към ползваната от ищцата
част от дворното място, които падащи парчета са факт, установен и от
свидетелите и само за част от терасата. Последният довод в исковата молба е,
че има реална опасност части от терасата, както и самата тераса да се срутят.
Следва да се отбележи, че чрез премахването /събарянето/ на първите 5/пет/
метра от терасата /така както предлага и експерта-първи вариант/ в която
част попадат и увисналата й част над входа, падащите парчета от терасата,
реалната опасност да се срути трасата изчезва като напълно се постига ефекта
на саниране и заздравяване на останалата част терасата. Чрез описаните от
експерта дейности по оставащата част от терасата и съответстващата на това
дървена конструкция се заздравява изцяло обекта, същият се привежда в
18
състояние незастрашаващо и неопасно за живота и здравето на ищцата,
същият продължава да бъде използван по предназначение, тоест чрез
посочените и извършени строителни дейности терасата и дървената
конструкция се привеждат във вид неопасен за ищцата и в достатъчна степен
гарантиращ безопасността на придвижването под нея на обитателите на първи
етаж. По този начин чрез предписване на преустройство несъмнено се
премахват всички пречки описани от ищцата в исковата молба, които не й
позволяват към момента да упражнява в пълнота правото си на собственост.
Строителните дейности следва да бъдат извършени от ответницата Д. като
собственица на втория етаж, на терасата и дървената конструкция, като
следва да извърши строителните дейности, описани от експерта инж.Г. в
заключението си и след като надлежно се изготви и одобри от главния
архитект на Община П. конструктивно становище и за плочата и за дървената
конструкция.
Съдът не споделя доводите развити във въззивната жалба за пълна
неоснователност на претенцията по чл.109 от ЗС по отношение на процесната
тераса и дървената покривна конструкция. В момента състоянието на
терасата е тотално компрометирано, здравината и сигурността й са силно
занижени предвид налични провисвания, пукнатини, падащи камъни, оголена
арматура и други. В това си състояние същата е опасна за живота и здравето
не само на ищцата, но и на останалите обитаващи сградата включително и за
самата ответница. Цялостното премахване на терасата и дървената
конструкция обаче не е целесъобразно и ненужно тъй като има достатъчно
здрава и обособима част от терасата и дървената покривна конструкция която
може да бъде запазена и да продължи да функционира след преустройство и
доколкото терасата служи за вход за втория етаж, обитаван от ответницата.
Тази функция няма да бъде ограничена или изцяло премахната, което не би
лишило ответницата от възможност за достъп до втория етаж.
В случая първоинстанционният съд е постановил изцяло премахване на
терасата, което е неправилно. Съдът не е събрал доказателства и не е
изследвал въпроса дали може да се запази изцяло или част от терасата чрез
извършване на преустройство като се осъществят строителни дейности така,
че същата да остане да функционира по предназначението си и същевременно
с това да бъдат премахвани всички ограничения на ползване на правото си на
собственост от ищцата върху етажа си, разположен под терасата. В този
19
смисъл съдът е постановил незаконосъобразно решение, вместо което е
можел да постанови извършване на преустройства чрез които от една страна
част от терасата остава и може да се използва по предназначение, а от друга
страна оставащата част да бъде заздравена и преустроена по начин, че да
елиминира всички ограничения на правото на собственост на ищцата
твърдени по делото.
Без значение за уважаването или отхвърлянето на претенцията по
чл.109 от ЗС е дали терасата и дървената покривна конструкция над нея са
законно построени или не. От значение е единствено факта дали към
момента обектът създава неудобства и ограничава правото на собственост на
ищцата,както и застрашава здравето й. Констатираните факти, че терасата се
намира над входа на първия жилищен етаж, собственост на ищцата, и че
увисването на терасата над входа на ищцата, напукването на носещата
бетонна основа и падащите части от основата не дават възможност на
последната пълноценно да упражнява собствеността върху жилището и
дворното място, по естеството си представляват такива увреждания, че не е
нужно ищцата да доказва невъзможността да ползва имота в пълен обем,
както и установената от св.Г. и съществуваща реална опасност, изразяваща се
в оголена и стърчаща арматура на основата на терасата и падащите части от
мазилката от основата на терасата и за изцапване с боклук на тялото и
дрехите, както и честото почистване на двор от тези от паднали парчета. В
случая са налице действия и бездействия на ответника очевидно по-големи от
обикновените по чл.50 от ЗС. Създадено е ненормално фактическо състояние
по отношение здравината и сигурността на терасата и на дървената над нея
конструкция. Не се установява по делото липса на съдействие от страна на
ищцата за премахване на създадените ограничения на правото на собственост.
Освен това не е съществувала пречка тези необходими действия по
укрепването и заздравяването на терасата да са били извършени по
административен ред и чрез съдействието на Общината П. доколкото
ответницата е заинтересована процесната тераса да бъде здрава и да не увисва
и да създава предпоставки за напукване, падане на части от нея и други
застрашаващи здравето на ищцата. Не се установява ответницата по иска да е
извършила всички необходими дейности, вероятно поради това че не
притежава специални знания и доколкото липсват по делото данни да е
изготвила с помощта на експерт конструктивно становище как следва да се
20
преустрои и заздрави терасата още повече, че към момента както се посочи е
видимо компрометирана здравината и устойчивостта на терасата по
категоричен начин. Отговорността за състоянието на терасата е основна и
най-вече на ответницата Д. доколкото същата представлява част от етажа
който обитава, тази тераса основно се ползва от нея което означава, че тя е
тази която следва да полага грижи за здравината и устойчивостта й.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени и се
постанови ново като исковата претенция се уважи за нещо различно-чрез
предписване на преустройство вместо цялостно премахване на терасата и
дървената конструкция пречещи на ищцата да упражнява правото си на
собственост, по вариант първи от заключението на експерта-премахване на
първите 5/пет/метра от терасата и съответстващата на тази част дървена
конструкция.
При този изход на делото в полза на ищцата Д.Н. ще следва да се
присъдят разноски за трите инстанции тъй като краен резултат исковата
претенция по чл.109 от ЗС се уважава изцяло, в общ размер на 1819.50лв от
които 705лв за първата инстанция, по 450лв за въззивната и за касационната
инстанции и 214.50лв за въззивната инстанция при новото разглеждане на
спора.
Не е налице прекомерност на адвокатските възнаграждения на ищцата
тъй като същите съответстват на НМРАВ превишението е несъществено тъй
като се касае за фактическа и правна сложност на спора както съдът отчита и
продължителността на разглеждане на делото във всички възможни
инстанции.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №95 от 08.07.2020г. на Районен съд гр.П.
постановено гр.д.№ 625/2019г. по описа на същия съд, с което на основание
чл.109 от ЗС е осъдена М. Н. ДР., ЕГН-**********, с адрес гр. П., ул. “А.С.“
№47, да премахне тераса ведно с дървена конструкция върху нея, която
тераса е изградена в източната част на втори етаж на сграда с идентификатор
55302.501.3589.1 по кадастралната карта за гр.П., изградена в имот с
идентификатор 55302.501.3589 по КК за гр.П., находяща се в гр.П., ул.“А.С.“
21
№47.
ПО ИСКА на Д. Н. Н. от гр.П., ул.“С.П.“ №1 „а“, ЕГН-**********
против М. Н. ДР. от гр.П., ул.“А.С.“ №47, с ЕГН-**********, ОСЪЖДА М.
Н. ДР. на основание чл.109 от ЗС да извърши преустройство на южната страна
на тераса ведно с дървена конструкция върху нея, която тераса е изградена в
източната част на втори етаж на сграда с идентификатор 55302.501.3589.1 по
кадастралната карта за гр.П., изградена в имот с идентификатор
55302.501.3589 по КК за гр.П., находяща се в гр.П., ул.“А.С.“ №47, по
вариант първи от заключението на експерта инж.Г. / №1187 от
22.02.2022г.-л.36 от делото/ КАТО ПРЕМАХНЕ /СЪБОРИ/ първите 5 /пет/
метра от терасата при предварително укрепване на оставащата част от
терасата със стоманени греди за подпиране на плочата, подпрени на една
нова стоманена колона и допълнително укрепени със стоманени профили
оставащите 2/две/ или три съществуващи колони; За безопасното събаряне на
плочата ответницата да изгради подпорно скеле, като за недопускане на
увреждане на конструкцията на сградата стоманобетоновата плоча да се
изреже покрай фасадата и по края на оставащата част с диамантен диск, при
съобразяване, че премахването на азбестосъдържащи строителни материали е
под специален режим като опасни отпадъци, като за изпълнението на горното
премахване и укрепване да бъде изготвен проект, одобрен от главния
архитект на Община П..
ОСЪЖДА ОТВЕТНИЦАТА М. Н. ДР. ДА ПРЕМАХНЕ СЪОТВЕТНО И
ЧАСТТА от дървената покривна конструкция над стоманобетоновата
терасата поради липса на основи за дървените колони по периферията на
терасата; КАТО ПРИ СЪБАРЯНЕТО на първите 5/пет/метра от терасата, ДА
ПРЕМАХНЕ покривната конструкция- покривното покритие, обшивка, ребра
и греди между първите и вторите двойки дървени колони; Първата двойка
дървени колони да се премества над втората колона подпираща
стоманобетоновата плоча; да се анкерират дървените колони към
хоризонталните носещи дървени греди, КАКТО И ДА СЕ ПРЕМАХНЕ
останалата част от дървената покривна конструкция над първите 5/пет/ метра
от стоманобетоновата плоча и да се преоформи и отводняването на
оставащата покривна плоскост като се насочи към двора на собственика на
втория етаж, като за преустройството на покривната конструкция се изготви
22
предварително конструктивно становище одобрено от главния архитект на
Община П., а дейностите по терасата и по дървената покривна конструкция се
извършат и съгласно СХЕМА на терасата към жилищната сграда в ПИ с
идентификатор 55302.501.3589.1 приложена към заключението на експерта
инж.Г. №1187 от 22.02.2022г./л.36 от делото/, която да се счита за неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА ОТВЕТНИЦАТА М. Н. ДР., с посочен адрес и ЕГН, ДА
ИЗВЪРШИ и следните строителни дейности във връзка с постановеното от
съда преустройство на терасата и дървената покривна конструкция над нея,
по вариант първи на вещото лице инж.Г.- премахване на първите
5/пет/метра от южната страна на терасата както следва: 1. Укрепване на
колони К2, К3 и К4, като се облицоват с по 4 L стоманени профили
70/70/5мм; 2.Монтиране на стоманена колона СК 1, изпълнена от UPN 140 ;3.
Монтиране на стоманена греда СГ1, изпълнена с UPN 140; 4.Монтиране на
стоманена греда СГ2 изпълнена от UPN 140 ; 5.Укрепване на частта от
терасата , която ще бъде премахната с подпорно скеле; 6.Премахва се
покривната конструкция-покривно покритие, обшивка, ребра и греди между
първите и вторите двойки дървени колони; 7.Преместване на първата двойка
дървени колони над втората колона подпираща стоманобетоновата плоча;
8.Анкериране на дървените колони към хоризонталните носещи дървени
греди; 9.Премахване на останалата част от дървената покривна конструкция
над първите 5.0м./пет метра/ от стоманобетоновата плоча; 10.Изрязване на
стоманобетоновата плоча покрай стената на сградата и напречно на
разстояние 5.0м./пет метра/ от началото на терасата; 11.Разбиване с къртач
изрязаната стоманобетонна плоча, товарене на превозно средство и
извозване; 12.Замазване с циментова замазка на обрушените места по
оставащата стоманобетонна плоча, както и участъците с открита армировка, и
13.Оформяне на отводняването на останалата покривна конструкция на
терасата, като дейностите се извършат и съгласно СХЕМА на терасата към
жилищната сграда в ПИ с идентификатор 55302.501.3589.1 приложена към
заключението на експерта инж. Г., вх.№1877 от 22.03.2022г./л.53 от делото, /
която да се счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА М. Н. ДР., ЕГН-**********, с адрес гр. П., ул. “А.С.“ №47,
ДА заплати в полза на Д. Н. Н. от гр.П., ул.“С.П.“ №1 „а“, ЕГН-**********
разноски по делото в общ размер на 1819.50лв /хиляда осемстотин и
23
деветнадесет лева и 50ст/ за всички инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24