№ 335
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500304 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество „К.Б.И..“,
Булстат *********, подадена чрез адв.П.И.., против определение №
14018/20.12.2022 г. постановено по гр.д.№ 7117/2022г. на ПРС, IХ гр.с., с
което е оставена без уважение молба с вх. № 94861/24.11.2022 г. на адв.
Катерина К., пълномощник на ищеца по делото, с искане за изменение в
частта за разноските на постановеното по делото Решение
№3889/22.11.2022г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното определение. Оспорват се съображенията на
първоинстанционния съд за определяне на възнаграждението съобразно
материалния интерес по делото, чийто размер се определя от сбора на цената
на всички обективно съединени искове. Поддържа се становището, че
съгласно нормата на чл.7, ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се дължи хонорар по всеки от трите обективно
съединени иска.
В отговор на частната жалба насрещната страна „ВИВА КРЕДИТ“
ООД мотивира становище за неоснователност на жалбата с искане да се
остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на първоинстанционното производство е била претенция с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД- за връщане на недължимо платени по
недействителен договор за кредит суми, посочени поотделно като
1
възнаградителна лихва в размер на 136,28 лв., неустойка в размер от 204,90
лв. и такса експресно разглеждане на договора в размер на 541,45 лева. С
постановеното решение РС е уважил изцяло претенцията. В хода на
производството ищецът е бил представляван безплатно от адвокатите Б.Г.К.
въз основа на договор между ищеца и Адвокатско дружество „Г.“, с вписана
промяна в наименованието на Адвокатско дружество „К.Б.И..“, в хипотезата
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С решението съдът е присъдил адвокатско
възнаграждение в полза на адвокатското дружество за осъщественото
процесуално представителство в размер на 480 лв. с ДДС, изчислен на
основание чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ , в редакцията действала към момента на
произнасянето на първата инстанция , съобразно материалния интерес по
делото и предвид представените доказателства за регистриране по ЗДДС на
АД „Г.“.
С молба, подадена в срока за обжалване на решението, адв.К.,
позовавайки се нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, е поискала изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, с присъждане на 400
лева и 20 % ДДС за всеки от предявените искове.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с
което е оставил без уважение искането. РС е посочил, че исковете почиват на
общо основание – недействителността на договора за кредит, сключен между
страните, и в който договор са уговорени процесните клаузи за
възнаградителна лихва, неустойка и такса „Експресно разглеждане“. Тъй като
исковете почиват на едно правоотношение и на общо основание, според РС не
следва да се присъжда възнаграждение за всеки иск, а адвокатското
възнаграждение следва да се определи от сбора на цената на всички искове.
Определението е правилно.
Изискването на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за определяне на възнаграждение съобразно вида и броя на предявените
искове намира приложение при определяне на възнаграждения при искове в
защита на различни интереси и съответно при различен характер на
осъществената защита. По делото е предявен иск за недължимост на вземания
на общо за тях основание, а именно поради недействителност на договор за
кредит на специално основание по чл.22 ЗПК. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая интересът на ищеца е един, а такава е и осъществената от
пълномощника на ищеца защита по делото, независимо от отделното
посочване на сумите според клаузите на договора в исковата молба. При това
положение съдът намира, че нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ е неприложима,
а така и е неотносима цитираната в жалбата съдебна практика. Дължимото
адвокатско възнаграждение за представителството, осъществено по реда на
чл. 38 от ЗАдв., следва да се определи въз основа на общия размер на сумата,
чиято недължимост се претендира. Съдът намира, че на осн. чл.38 от ЗАдв.
адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 400 лева при
приложимата към казуса редакция на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от
НМРАВ, към което на осн.чл. § 2а от Наредбата да се начисли ДДС, предвид
представеният Акт за регистрация по ЗДДС на Адвокатското дружество,
тоест размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи на 480
2
лева с вкл. ДДС. Като е достигнал до същия извод, районният съд е
постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14018/20.12.2022 г. постановено по
гр.д.№ 7117/2022г. на ПРС, IХ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3