№ 11112
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110140760 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от процесуалния представител на длъжника, с която се иска да бъде
допълнено определение № 2354/16.01.2024 г., като бъдат присъдени разноски в размер на
800 лв. на адв. ... на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 заявителят депозира становище, в което развива доводи за
неоснователност на претенцията.
Молбата е допустима. Подадена е в срок от лице с правен интерес. По същество молбата е
частично основателна.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда в полза адвоката.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. В случая от страна на процесуалния
представител на длъжника в заповедното производство е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна правна
защита.
Представен е договор за правна защита от 05.09.2023 г. Размерът на адвокатското
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на определяне от съда, който не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума (в посочения смисъл – определение №
319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
С оглед решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г., по съображенията по
цитираното решение настоящият състав приема, че следва да откаже приложение на НМРАВ
1
при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Следователно съдът не е обвързан
в преценката си от критериите по НМРАВ, а конкретното дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, така и с нисък материален интерес, поради което и
молбата бъде уважена. В заповедното производство длъжникът има право да направи
възражение в едномесечен срок от получаването на препис от заповедта за изпълнение, като
няма необходимост или изискване за мотивиране на възражението. В конкретния случай
възражението е бланково.
С оглед на горното възнаграждението, което следва да се присъди на процесуалния
представител на длъжника, за процесуално представителство по ч.гр.д. № 40760/2023 г. е в
размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 2354/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 40760/2023 г. по описа на СРС,
като ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., да заплати на адв. ... ..., ЕГН **********, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв сумата от 50 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на длъжника по ч.гр.д. № 40760/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването на преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2