РЕШЕНИЕ
№ 14110
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.ОВА
като разгледа докладваното от С. В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110115015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена на 22.03.2022 г. от малолетната А. К. М.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Ж. Й. С., ЕГН
**********, срещу К. Г. М., ЕГН **********. Предявени са два обективно съединени иска
с правна квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс СК). Предявена е и
акцесрона претенция по чл. 146 СК.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като родителите ѝ са разделени. Твърди,
че до настоящия момент не е предявявала никакви претенции към ответника нито за
издръжка, нито за режим на лични отношения. Поддържа, че е в седми клас и посещава
курсове, школа по български език и литература и по математика, като разходите възлизат на
около 160 лева месечно. Твърди, че баща ѝ не ѝ осигурява необходимата издръжка, както и
че има възможност да заплаща издръжка в претендирания размер. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 450,00
(четиристотин и петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба
(22.03.2022 г.) до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане,
както и издръжка в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева за една година назад от
датата на подаване на исковата молба (22.03.2022 г.).
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
който оспорва исковете за размера над 200,00 лева, като твърди, че няма възможност да
заплаща издръжка в претендирания размер. Поддържа, че работи на четиричасов работен
ден, както и че издържа дете, родено на 24.12.2020 г. По отношение на претенцията за минал
период моли съда да уважи иска до минималния размер на издръжката съгласно чл. 142 СК,
като се приспадне сумата от 930,00 лева, платена на детето, чрез майката в този период.
1
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и видно от представените по делото писмени
доказателства, непълнолетната А. К. М. (навършила 14-годишна възраст в хода на
производството), ЕГН **********, е дете на ответника (л.6 от делото).
От справка актуално състояние на действащи трудови договори се установява, че за
ответника има регистрирано трудово правоотношение с „Вен и Ко“ ЕООД по трудов
договор, сключен на 28.01.2019 г. (л.50 от делото). Видно от справка за осигуряване на
физическите лица и техните работодатели, както и за осигурителите, работодателят „Вен и
Ко“ ЕООД осигурява ответника за четиричасов работен ден, като за периода от м.01.2020 г.
до м.05.2022 г. ответникът е с осигурителен доход в общ размер на 9 497,21 лева, или средно
на месец 327,49 лева (л.51 от делото).
От приложената по делото справка за осигуряване на физическите лица и техните
работодатели, както и за осигурителите, работодателят „Демакс“ АД осигурява Ж. С. на
осемчасов работен ден, като за периода от м.09.2020 г. до м. 05.2022 г. същата е с
осигурителен доход в общ размер на 24 033,40 лева, или средно на месец 1 144,45 лева (л.50
от делото).
Видно от писмо и справки от НОИ за м. 05.2022 г. за майката на ищцата е деклариран
осигурителен доход в размер на 1166,96 лева (л. 45 и л. 56 от делото), като за същия период
за ответника е деклариран осигурителен доход в размер на 365,65 лева (л. 45 и л. 57 от
делото).
От представеното по делото удостоверение, издадено от „Демакс“ АД се установява,
че за периода от м.03.2021 г. до м. 02.2022 г. майката на ищцата Ж. С. е получила брутен
доход в общ размер на 14 164,28 лева, или средно на месец 1 180,36 лева (л.7 от делото).
Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане, че ответникът
има още едно дете – К. К.ов М., роден на 24.12.2020 г. (л.25 от делото).
Видно от приложените по делото седем броя разписки за периода от м.03.2022 г. до
м.09.2022 г. ответникът е платил издръжка на детето, чрез неговата майка Ж. С., в общ
размер на 1400,00 лева или по 200,00 лева на месец (л.61-62 от делото).
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален
доклад от ДСП-Младост, от който се установява, че непосредствени грижи за отглеждането
и възпитанието на детето се полагат от неговата майка. През последните години контактите
между детето и бащата зачестили, като е имало период, в който за около три месеца детето е
живяло при баща си, предвид обучението му онлайн. Когато детето било при баща си,
последният се грижел нищо да не му липсва. Установява се също така, че ищцата е ученичка
в Професионална гимназия по екология и биотехнология „А. Златаров“. По данни от
доклада, майката от две години работи в печатница „Демакс“ АД като книговез, като
месечният доход, с който разполага, е в размер на 1 160 лева (л. 59 от делото).
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
процесуалните отношения между страните обстоятелството, че ответникът е заплатил
сумата от 930,00 лева за иска по чл. 149 СК, което се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – три броя разписки от 10.06.2021 г., 12.10.2021 г. и 08.12.2021 г. (л.
26 и 27 от делото)
Други относими по делото писмени доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на предявения иск по чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
2
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т. е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете" и на нуждата от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от
трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този
смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.).
Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и
на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо
състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно
развитие. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява
както с нуждите на детето, така и с възможностите на задължения родител, т.е. конкретните
възможности на ответника да дава издръжки са предпоставка за нейния размер - чл. 142, ал.
1 СК.
Съгласно съдебната практика, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и други обстоятелства, които ги повлияват, като следва да се
съобразят и възможностите на родителите. Следва да се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето - да се имат предвид усилията, които се полагат от
родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето,
за покрИ.е на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно (в
този смисъл – ППВС № 5/1970 г.; ППВС № 5/1981 г.; Решение № 204 от 17.10.2014 г. по гр.
д. № 2664/2014 г.; III г. о. на ВКС; Решение № 9 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 4657/2013 г., IV
г. о. на ВКС).
В настоящия случай, нуждите на ищцата са обичайни за децата на нейната възраст.
Същите са свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала,
медицински грижи, културни потребности, развлечения. Липсват данни за ежемесечни
разходи, свързани със заболяване на детето. Във връзка с твърдените частни уроци по
български език и литература и по математика по делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установи, че ищцата действително има разходи за извънкласни форми на
обучение.
По делото се установява, че ответникът е трудово ангажиран с четиричасово работно
време и реализира доходи от около 327,49 лева. Същият е в работоспособна възраст,
трудоспособен, като по делото липсват данни същият да страда от заболявания, повлияващи
възможността му да полага труд и изискващи регулярни разходи за лечение, поради което
съдът намира, че същият може да бъде трудово ангажиран и да реализира доходи при пълно
работно време поне в размер на минималната работна заплата за страната. Същевременно,
по делото се установи по безспорен начин, че бащата има и други алиментни задължения –
второ дете (около двегодишна възраст), на което също дължи издръжка.
Съдът намира, че съобразявайки условията, при които живее детето, съобразно
социално-икономическите условия в страната, неговата възраст към момента,
възможностите на родителите, то издръжката следва да бъде определена в размер на 500,00
лева месечно.
Така съдът намира, че майката следва да поеме издръжка от 225,00 лева, предвид, че
реализира задоволителен доход, но същевременно върху нея падат ежедневните грижи за
детето, както и посрещането на непредвидени разходи за детето. От друга страна бащата
следва да поеме останалата част от необходимата сума за издръжката на детето, а именно
сумата от 275,00 лева, тъй като по-големият дял от издръжката следва да се поеме от
родителя, който не полага непосредствени грижи за детето и при когото детето не живее.
3
Това разрешение е съобразно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., където се приема, че усилията, които
родителят полага във връзка с отглеждането на детето се вземат предвид при определяне на
размера на издръжката, която този родител дължи. Дори и ответникът да среща известни
материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето, защото бащата
има не само правно, но и нравствено задължение да издържа детето си, поради което
затрудненията му не следва да се поемат от детето. При определяне на размера на
издръжката съдът съобрази и обстоятелството, че ответникът не оспорва иска до размера от
200,00 лева.
По делото се установи, че за периода от м. март до м. септември 2022 г. ответникът е
участвал в издръжката на -детето като му заплащал издръжка в размер на 200,00 лева
месечно. Извършените от ответника в хода на процеса плащания като факти следва да бъдат
зачетени на основание чл.235, ал.3 ГПК. Посочената разпоредба задължава съдът да изгради
изводите си относно спорното право и върху тези релевантни факти, които са настъпили
след предявяване на иска и преди приключване на устните състезания, тъй като същите се
обхващат от силата на пресъдено нещо на решението.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК е
основателен за сумата от 275,00 лева, която следва да бъде присъдена от м. октомври 2022 г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като в
останалата му част до пълния предявен размер от 450,00 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. За периода от м. март 2022 г. до м. септември 2022 г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разликата между определената от съда издръжка и
платената от него такава, която разлика възлиза на 75,00 лева.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция по чл. 146 СК за законна лихва.
По отношение на предявения иск по чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира издръжка
и за минал период. Възможността да се търси издръжка „за минало време“ обхваща периода,
за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до
една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка.
Съдът като съобрази изложеното по-горе и взе предвид, че стандарта на живот през
исковия период не е бил много по-различен от настоящия, същевременно, че детето е било
на по-малка възраст, намира, че за издръжка на детето е била необходима сумата от 450,00
лева, като дължимата от ответника за процесния период издръжка е в размер на 250,00 лева
месечно, т.е. за исковия период дължимата издръжка е в общ размер на 3 000,00 лева.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установи, че в
периода от една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда,
ответникът е заплатил издръжка на ищцата в общ размер на 930,00 лева, като по този начин
е участвал в издръжката на детето през месеците юни, октомври и декември 2021 г.
Ето защо иск по чл. 149 СК се явява частично основателен, доколкото се установи по
делото плащане от страна на ответника на издръжка на ищцата в този период.
По тези съображения искът по чл. 149 СК следва да бъде уважен за размера от 2
070,00 лева за периода 22.03.2021 г. – 22.03.2022 г., като следва да бъде отхвърлен за сумата
над уважения размер от 2 070,00 лв. до пълния предявен такъв от 5 400,00 лева като
неоснователен.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
4
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 275,00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане на разноски има от ищеца. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи направените от ищцата разноски, но по
делото не са представени доказателства от последната, че е заплатила изцяло уговореното
адвокатско възнаграждение, а само частично (л. 2 от делото), поради което и претенцията
следва да бъде уважена съобразно размера на реално платеното и съразмерно с уважената
част от иска, а именно 83,13 лева.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените
искове следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в общ размер на
478,80 лева, от които 396,00 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 143, ал. 2
СК (4% върху сбора присъдената издръжка за три години) и 82,80 лева – държавна такса по
иска с правно основание чл. 149 СК (4% от уважения размер на претенцията). Следователно,
ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд, разноски в
общ размер на 478,80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, К. Г. М., ЕГН **********, да
заплаща на непълнолетната А. К. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка Ж. Й. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 275,00 (двеста
седемдесет и пет) лева, считано от 01.10.2022 г. до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане, както и месечна издръжка в размер на 75,00
(седемдесет и пет) лева за месеците март 2022 г., април 2022 г., май 2022 г., юни 2022 г.,
юли 2022 г., август 2022 г., септември 2022 г., представляваща разликата между дължимата
издръжка и платената от ответника такава, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
275,00 лева до пълния предявен размер от 450,00 лева, като неоснователен и за разликата
над 75,00 лева за месеците март 2022 г., април 2022 г., май 2022 г., юни 2022 г., юли 2022 г.,
август 2022 г., септември 2022 г. поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК, К. Г. М., ЕГН **********, да заплати на
непълнолетната А. К. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Ж. Й. С., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 2 070,00 (две
хиляди и седемдесет) лева за периода 22.03.2021 г. – 22.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 2 070,00 лева до пълния предявен такъв от 5 400,00
лева като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на А. К. М., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Г. М., ЕГН **********, да заплати на
непълнолетната А. К. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Ж. Й. С., ЕГН **********, разноски в размер на 83,13 (осемдесет и три лева и
5
тринадесет стотинки) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К. Г. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, разноски в размер на 478,80 (четиристотин седемдесет и
осем лева и осемдесет стотинки) лева, представляващи държавна такса върху присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6