Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 497/12.05.2011 г., постановено по гр. дело № 327/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. са отхвърлени предявените искове по чл. 327 от ТЗ от „М.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., бул. “П.” № ..., представлявано и управлявано от М. М. М.против „Л. 2.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. ”Х. К.” № ..., представлявано и управлявано от Н. Г. Т., за заплащане на следните суми: 1 281.98 лв. – главница по сключен между страните договор за покупко-продажба на велосипеди, оформен с фактура № 2505/21.05.2008 г.; 352.99 лв. – главница по сключен между страните договор за покупко-продажба на велосипеди, оформен с фактура № 2665/04.06.2008 г., като неоснователни и недоказани. Със същото решение е осъдено на основание чл. 86 от ЗЗД „Л. 2.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. ”Х. К.” № 33, представлявано и управлявано от Н. Г. Т., да заплати на „М.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., бул. “П.” № 13, представлявано и управлявано от М. М. М., следните суми: 424.84 лв. (четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 1 281.98 лв. – главница по фактура № 2505/21.05.2008 г. за периода 21.05.2008 г. до 25.01.2011 г. – датата на предявяване на настоящата искова молба; 114.68 лв. (сто и четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи мораторна лихва за забава върху сумата от 352.99 лв. – главница по фактура № 2665/04.06.2008 г. за периода 04.06.2008 г. до 25.01.2011 г. – датата на предявяване на настоящата искова молба, както и 471.28 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки), представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Л. 2.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. ”Х. К.” № 33, представлявано и управлявано от Н. Г. Т. против Решение № 497/12.05.2011 г., постановено по гр. дело № 327/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението в неправилно, в частта, с която е уважен иска по чл. 86 от ЗЗД, както и в частта за разноските, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага се, че районният съд неправилно бил тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. По отношение на разноските районният съд бил отхвърлил главния иск, но въпреки това същите били осъдени да заплатят разноските по делото изцяло, като по този начин била нарушена разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е депозирал писмено становище, с което е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 327/2011 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявени от „М.” Е., гр. П. против „Л. 2.” Е., гр. В. Т. искове за сумата от 1 281.98 лв. – главница по фактура № 2505/21.05.20008 г. и 424.84 лв. – лихва за забава, както и сумата от 352.99 лв. – главница по фактура № 2665/04.06.20008 г. и 114.68 лв. – лихва за забава. В исковата молба се излага следното: Ищцовото дружество „М.” Е. гр. П. твърди, че имал сключени с ответното дружество множество неформални договори за продажба на велосипеди и аксесоари, оформени с фактура № 2505/21.05.2008 г. и фактура № 2665/04.06.2008 г. Твърди, че е изпълнил задължението си по договора и е доставил на ответното дружество подробно описаните в исковата молба велосипеди, съответно на 21.05.2008 г. и 04.06.2008 г., за което били издадени стокови разписки, а ответникът от своя страна не е заплатил продажната им цена на падежа – получаването на стоката. Общата стойност на доставените по посочените две фактури велосипеди възлизала на 1 634.97 лв. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 1 281.98 лв. – главница по фактура № 2505/21.05.20008 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане и 424.84 лв. – лихва за забава, както и сумата от 352.99 лв. – главница по фактура № 2665/04.06.20008 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане и 114.68 лв. – лихва за забава, както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът не е оспорил и признал предявените искове за главниците,като твърди, че е изпълнил същото след датата на предявяване на иска, за което представя платежни документи. Оспорва иска за заплащане на мораторни лихви върху главницата като неоснователен. Твърди, че не дължи такива, тъй като не била налице ликвидÝост и изискуемост на вземането за главницата. Моли в условията на евентуалност съда да прекрати делото или да отхвърли иска изцяло, като възложи разноските на ищеца. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Между страните по делото „М.” Е. гр. П. и „Л. 2.” Е., гр. В. Т. имало установени търговски правоотношения за продажба на велосипеди и аксесоари срещу задължение за заплащане на продажна цена от ответното дружество. Не спорно, че между страните са сключените между договори за покупко-продажба на посоченото в представените фактури видове и количество велосипеди, на посочената в същите стойност, както и факта на доставката на стоките – фактура № 2505/21.05.2008 г., ведно със стокова разписка № 15 281/21.05.2008 г. и фактура № 2665/04.06.2008 г., ведно със стокова разписка № 15 568/04.06.2008 г. Видно от представените по делото първични счетоводни документи - платежни нареждания от 28.02.2011 г., 28.02.2011 г., 07.03.2011 г., 14.03.2011 г., 28.03.2011 г. и 31.03.2011 г., и съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно която се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, съдът приема за установено, че ответникът е заплатил главницата по договорите на посочените в платежните документи дати – след получаването на препис от исковата молба. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 497/12.05.2011 г., постановено по гр. дело № 327/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 294, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1от ЗЗД. По отношение на предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон Безспорно е установено, че ищцовото дружество - „М.” Е. гр. П. е изпълнило задължението си по договорите, видно от фактура № 2505/21.05.2008 г. и фактура № 2665/04.06.2008 г. и е доставил на ответното дружество подробно описаните в исковата молба велосипеди, съответно на 21.05.2008 г. и 04.06.2008 г., за което били издадени стокови разписки. Ответникът е приел стоката, но от своя страна не е заплатил продажната им цена на падежа – получаването на стоката. Ответното дружество е заплатило сумите по фактурите след завеждане на делото - видно от представените по делото първични счетоводни документи - платежни нареждания от 28.02.2011 г., 28.02.2011 г., 07.03.2011 г., 14.03.2011 г., 28.03.2011 г. и 31.03.2011 г. Ответникът не е изпълнил своевременно поетото задължение. Ищецът има интерес от забавеното изпълнение. Налице реално изпълнение, което следва да бъде прието от кредитора и което погасява задължението. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция, в тази им част, и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон за сумите - 1 281.98 лв. – главница по фактура № 2505/21.05.20008 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 352.99 лв. – главница по фактура № 2665/04.06.20008 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащанеса неоснователни и като такива следва да бъде отхвърлени. По отношение на предявените искове с правно основание чл. 294 от Търговския закон във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите Относно предявения иск с правно основание чл. 294 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 424.84 лв. – лихва за забава, върху главница по фактура № 2505/21.05.20008 г.и 114.68 лв. – лихва за забава, върху главница по фактура № 2665/04.06.20008 г. същите се явяват основателни и доказани в пълния си размер, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца горните суми. По делото е безспорно установено, че стоката е доставена на купувача, че същият не е заплатил стойността й при предаването й, което се установява и от признанията на ответника, каквото е изискването на чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Поради това, ответникът изпада в забава и дължи лихва за това на ищеца за периода от датата на фактурите до подаване на исковата молба - 25.01.2011 г. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция, в тази им част, и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая следвало да се приложи разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Чл. 86, ал. 1 от ЗЗД постановява, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И в двата случая се касае до акцесорни вземания, които могат реално да съществуват само при наличие на главен дълг. Независимо, че и в двата случая дължимата сума се изчислява в лихви - договорна лихва в първия случай и определена от закона във втория, вземанията се различават по своята същностна характеристика. Обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за забавено изпълнение на парично задължение, макар и дължимо в размер на законната лихва от деня на забавата, по своята същност не е лихва и затова когато се дължи наред с главница, съдът не следва да прилага правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. – В т.см. Решениe № 1276 от 8.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 577/99 г., V г. о., докладчик съдията Т. Д. По отношение на разноските Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК указва, че в случаите, когато ответникът с поведението се не е дал повод за завеждане на делото, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай този текст не може да намери приложение. Безспорно е, че към момента на предявяване на иска „Л. 2.” Е., гр. В. Т. е имал задължения към „М.” Е. гр. П. по издадени 2 бр. фактури. Именно неговото поведение е породило правен интерес у ищеца да предяви съдебен иск пред съда и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответникът е започнал да извършил плащания по процесните фактури в хода на процеса. По правило, отговорността за разноските се понася от страната, срещу която е постановено решението, и спрямо нея то се явява като санкция за неоснователно предизвикания правен спор. В настоящото производство обаче, с поведението си ответникът е предизвикал образуването на делото и тъй като плащанията от същия са извършени в хода на процеса, то ищецът не е отговорен за отхвърлената част на иска му, защото поначало претенцията му е основателна. Следователно, направените от него разноски не следва да се редуцират до размера на уважената част от иска и правилно първоинстанционният съд с обжалваното решение е осъдил ответното дружество да доплати на ищеца разноски в размер на 471.28 лв. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 497/12.05.2011 г., постановено по гр. дело № 327/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд „Л. 2.” Е., ЕИК ..., със седалище и Óдрес на управление гр. В. Т., ул. ”Х. К.” № ..., представлявано и управлявано от Н. Г. Т., следва да бъде осъден да заплати на „М.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., бул. “П.” № 13, представлявано и управлявано от М. М. М. сумата от 200 лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 497/12.05.2011 г., постановено по гр. дело № 327/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. ОСЪЖДА „Л. 2.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. ”Х. К.” № ..., представлявано и управлявано от Н. Г. Т. да заплати на „М.” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., бул. “П.” № 13, представлявано и управлявано от М. М. М.сумата от 200 (двеста) лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |