Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №888 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „Финансово
счетоводна къща Актив“ ЕООД, представлявано от М Л В , против Решение №
260389/17.03.2021г., постановено от Районен съд – Варна по НАХД № 5220/2020г.,
с което е потвърдено НП №
541246-F566916/12.10.2020г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП – Варна, с което на „Финансово – счетоводна къща Актив“ ЕООД – Варна,
на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
В касационната жалба се
поддържа, че решението на Районният съд е неправилно, постановено при допуснато
нарушение на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата
отмяна.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се
явява, не се представлява. Със становище с.д. № 7469/20.05.2021г., чрез пълномощник заявява, че
поддържа депозираната жалба. Сочи, че дружеството не е развивало търговска
дейност и дори формално да са осъществени признаците на предвидено в закона
нарушение, то същото представлява маловажен случай, поради своята
малозначителност. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. С депозирани писмени бележки с.д. № 6995/12.05.2021г., чрез
процесуален представител оспорва подадената жалба. Отправя искане за оставяне в
сила решението на ВРС и моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че
решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Финансово счетоводна къща
Актив“ ЕООД, представлявано от М Л В , против НП № 541246-F566916/12.10.2020г.,
издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на
дружеството, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
За да
потвърди процесното НП, ВРС е приел, че при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН,
водещи до неговата отмяна. Издадено е от компетентен орган, описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира
адекватно защитата си. Санкцията е определена законосъобразно, в
минималния предвиден в закона размер и
не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Съдът намира решението на първоинстанционния съд за валидно и
допустимо, постановено при правилно приложение нормите на материалния закон и
при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, поради следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа
обстановка, въззивният съд е направил обосновани изводи досежно приложението на
закона, които се споделят от касационната инстанция, с оглед на което не са
налице визираните от касатора касационни основания за отмяна на атакувания
съдебен акт.
Съгласно чл. 92 ал.1 ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Видно от разпоредбата на §1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството „Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“
са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през
отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход
съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или
продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на
доходи и печалби. Доказване на горепосочените предпоставки са в тежест на дружеството,
което не е ангажирало безспорни доказателства в подкрепа на изложените и
поддържани в хода на производството твърдения. Не може да
се приеме за безспорно доказано твърдението, че дружеството не е имало
задължение за подаване на ГДД. Правилно ВРС е посочил, че за да се приеме, че
предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период, то трябва не
само да не е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, но и през отчетния период да
не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти, да не е осъществявало дейност, свързана с инвестиции, производство
и/или продажба, както и да не е осъществявало покупка на стоки и услуги с цел
получаване на доходи и печалби. Настоящият състав споделя изцяло изложените от
ВРС мотиви и позоваването на решение № 251 от 17.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3336/2019 г. на Административен
съд-Варна, постановено по сходен казус, поради което не следва да ги
преповтаря.
От
приетите по делото доказателства се установява, че привлеченото към
административнонаказателна отговорност дружество е извършило вмененото му
нарушение на чл.92 ал.1 ЗКПО. Изводите на административнонаказващия орган не се
опровергават от приобщените по делото писмени доказателства. Обективната
съставомерност на деянието е установена по безспорен и категоричен начин със
събраните доказателства.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора,
че в настоящия случай е приложима нормата на чл.28 ЗАНН. Предмет на нарушението
по чл.92 от ЗКПО е неподаването на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО
изобщо, респ. неподаването й в срок, като за съставомерността на деянието
законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е
вредни последици за някой субект или за фиска като цяло. Законодателят е
определил, че годишната данъчна декларация следва да бъде подавана в конкретен
срок, а бездействието на данъчния субект да я подаде в този срок е
административно нарушение, при осъществяване на фактическия състав на което
наказващият орган е длъжен да санкционира субектът за неизпълнение на вмененото
му задължение. С изтичане на срока за подаване на декларация, се поражда
задължението на органа да установи извършването на нарушението, като от този
момент започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за съставяне на
АУАН, така и за издаване на НП. Без значение е фактът, с колко време
задълженото лице е закъсняло при подаване на годишната си данъчна декларация,
тъй като законодателят не е обусловил налагането на наказание в зависимост от
времето, с което данъчно задълженото лице е просрочило изпълнението на
задължението си по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Нарушението на това задължение е
формално такова, на просто извършване, като административнонаказателната
разпоредба не изисква настъпване на вреди от нарушението, поради което
наличието на настъпили конкретни вреди от извършеното нарушение е ирелевантно
при преценката дали е налице маловажност на административното нарушение и не
биха могли да обосноват маловажен случай на извършеното нарушение.
Единственият релевантен за приложението на
чл.28 от ЗАНН факт е, че санкционираното дружество е извършило нарушение от
посочения вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо
отговорността обстоятелство. От друга страна, засегнатият кръг обществени
отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с
определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под
особена закрила и режим. Фискалните правоотношения са особено значими и
нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена
опасност от другите административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и
правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите
по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една
страна, между тях и данъчните органи, от друга. Процесното нарушение е типично
за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, което е още един извод за липсата на основания то да бъде квалифицирано
като маловажно.
С оглед горното, настоящият състав на съда приема, че ВРС
е приложил правилно материалния закон и решението не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
С оглед изхода на спора и направеното от
пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съдът намира, че касатора следва да бъде осъден да заплати такива на основание
чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. и като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в Наредбата размер.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260389/17.03.2021г.,
постановено от Районен съд – Варна по НАХД № 5220 по
описа на ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА „Финансово счетоводна къща
Актив“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М Л В , да
заплати на ТД на Национална агенция по приходите-Варна, сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: