МОТИВИ към Присъда № 219/25.06.2020г.
по НОХД № 326/2020г. на РС - Разград
Повдигнато и
внесено в съда e обвинение срещу Ц.Г.К.
ЕГН ********** за това, че на 16.04.2020
год. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, по време на извънредно положение, свързано
със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституция на
Република България, с Решение от 13.03.2020 год. на 44-то Народно събрание на
Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020 год., е нарушил предписание за
поставяне под карантина с изх. № 10815/14.04.2020 г. на Регионална здравна
инспекция Русе, издадено в изпълнение на въведените на територията на страната
противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест по хората
във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната със Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена
със Заповеди с номера: РД-01-140/19.03.2020 г., РД-01- 158/26.03.2020 г. и
РД-01-183/06.04.2020 г. всички на министъра на здравеопазването, издадени на
основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за
реда на регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като след
пристигане на 14.04.2020 г. от рискова стана - Румъния, не спазил срока на
14-дневната карантина - да пребивава на адрес: град Ц. К., ул.“**** и след като
напуснал адреса, на който се изпълнява карантината пребивавал на обществено
място по § 1а от ДР от Закона за здравето - излязъл да пие кафе пред смесен
магазин „Ками – К. Б.“ ЕООД, находящ се в град Цар Калоян на пл. “Демокрация“ -
престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от
НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита
същото за категорично и безсъмнено доказано. Пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен, като при определяне на наказанието съдът да съобрази
чистото му съдебно минало и наложи наказание „ лишаване от свобода „ в размер
на шест месеца, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК, а
наказанието „ глоба „ да бъде определено в минимален размер.
Защитата на подс. К. счита, че обвинението е недоказано, моли за
оправдателна присъда, алтернативно за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимият Ц.Г.К. признава
фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тях не се признава за виновен, не дава обяснения по същество, моли да бъде
оправдан по предявеното обвинение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия Ц.Г.К. е роден на *** ***, адрес за призоваване в
страната: гр. Ц. К., ул. “******, български гражданин, с основно образование,
разведен, месторабота: шофьор на товарен автомобил във фирма „РУСТРАНС“ ЕООД-
гр. Русе, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за
установена по делото фактическата обстановка така както е описана в
обвинителния акт, а именно:
Подс. Ц. Г.К. е шофьор на товарни
автомобили, като работи за фирма „РУСТРАНС“ ЕООД - гр. Русе, извършваща
международен превоз на товари. Подс. К. бил командирован от работодателя си за
времето от 13.04.2020 г. до 14.04.2020 г., за да извърши превоз на стоки от
Република Румъния. Същият се прибрал в Република България на 14.04.2020 г. в
10:49 часа, през ГКПП Русе Дунав мост.
Към този момент - 14.04.2020 г., на
територията на Република България с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно
събрание /обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г./, поради разрастващата се пандемия от COVID-19, било въведено извънредно положение на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., впоследствие
удължено отново с решение
на НС до 13.05.2020 г.
В тази връзка, по повод на усложняващата
се епидемиологична обстановка, на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл.
29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести със Заповед № РД-01-130/17.03.2020
г. изменена и допълнена със Заповеди с номера: РД-01-140/19.03.2020 г.,
РД-01-158/26.03.2020 г., всичките на министъра на здравеопазването била
въведена като част от противоепидемичните мерки задължителна карантина за срок
от 14 дни за всички български граждани и граждани на други държави с постоянно,
дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България
и членовете на техните семейства, влизащи на територията на Република България
от т. нар. „рискови“ държави, а след изменението на заповедта от 26.03.2020 г.
- „с регистрирани случаи на Ковид-19“, сред които била и Република Румъния.
Българските граждани - водачи на
тежкотоварни автомобили, пристигащи от тези държави, за периода на престой на
територията на страната, се поставяли също под карантина със задължение да не
напускат домовете си или мястото за настаняване, където са посочили, че ще
пребивават, като имали по изключение право да се намират в кабината на
тежкотоварния автомобил, да го управляват и да извършват товаро- разтоварни
дейности. Със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването били отменени горепосочените заповеди, но мерките за поставяне
на задължителна карантина за срок от 14 дни при влизане на територията на Р.
България, в това число и за българските граждани - водачи на товарни автомобили
останали абсолютно същите, преповторени в новата заповед.
Така, когато на 14.04.2020 г. в 10:49 часа подс.
К. влязъл в Република България от Република Румъния през ГКПП Русе Дунав мост
той попълнил във Формуляра за събиране на данни своите лични данни, информация,
че пристига от гр. Букурещ, Р. Румъния, постоянния си адрес и адреса, на който
ще пребивава в следващите
14 дни, а именно: гр. Ц.К., обл. Р.***. Подсъдимият (за втори път, видно от
Предписание за поставяне под карантина изх. № 9241/09.04.2020 г. на Регионална
здравна инспекция- Русе) бил запознат с разпоредените от министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки и декларирал, че е информиран да
спазва задължителната 14-дневна карантина, за което се подписал във формуляра.
От служителя на Регионална здравна инспекция - Русе му било издадено
Предписание с изх. № 10815/14.04.2020 г., с което бил поставен под карантина на
посочения от него адрес: гр. Ц. К., обл. Р., ул. “***. Предписанието му било
връчено срещу подпис, като изрично бил запознат, че при неизпълнение на
предписанието носи наказателната отговорност по чл. 355 от НК.
На 16.04.2020 г. подс. К. напуснал адреса, на който бил
посочил, че ще пребивава за времето на карантината, като отишъл в центъра на
гр. Ц. К., пл. „Демокрация“ в смесения магазин на „Ками – К. Б.“ ЕООД. Там си
поръчал кафе, като бил обслужен от св. К. С. Х. след което седнал на една от
касите /амбалаж/ пред магазина, за да го изпие. В този момент той бил забелязан
от минаващият наблизо св. Й. Д. - полицай при РУ на МВР- Разград. Последния се
познавал с обвиняемия и знаел, че работи като шофьор на товарни автомобили в
„РУСТРАНС“ ЕООД- Русе, и че във връзка с работата си често пътува извън
страната. Отделно от това, той знаел, че подс. К. е поставен под карантина,
защото именно същия ден /16.04.2020 г./ по утвърден план, следвало да извърши
проверка дали спазва наложената мярка. Св. Д. отишъл при подс. К. и му поискал
документите за самоличност. След това уведомил за случая дежурен ОДЧ при РУ на
МВР- Разград, като след направена справка било установено, че действително подс.
К. е поставен под карантина за периода от 14.04.2020 г. до 27.04.2020 г.
Подс. К. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Й. Драгойчев,
К. Хюсеин и Ст. Станков, както и на
писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 1873 ЗМ 246/2020г. по описа на РУ
МВР – Разград – Заверени копия на Предписание изх. № 9241/09.04.2020г.,
Предписание изх. № 10815/14.04.2020г.; Трудов договор № 014/24.09.2014г., Заповед за командироване от 13.04.2020г., Справка
за пътуване на лице български гражданин, Справка за нарушител / водач, Справка за съдимост, Декларация,
Характеристична справка. Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Ц. Г.К. не е
осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 355, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Нормата на чл.
355, ал.2 вр. ал.1 от НК е бланкетна и следва да бъде изпълнена със съдържание
с посочване на относимата правна уредба, в случая в областта на здравеопазването.
Посочените в диспозитива на обвинението Заповед
№ РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със Заповеди с номера: РД-01-140/19.03.2020 г., РД-01- 158/26.03.2020
г. са неотносими към обективната страна на деянието, доколкото с т. ІV на
Заповед № РД – 01-183/06.04.2020г. са изцяло отменени. По този начин единствена
действаща към момента на извършване на деянието – 14.04.2020г. е Заповед № РД –
01-183/06.04.2020г. на Министър на здравеопазването. В тази заповед сред изрично
изброените държави в т. І.2 не е
посочена Р Румъния, а в т. І.3,б.в от Заповедта изрично е указано, че забраната
не се отнася за „…транспортен персонал, ангажиран с превоз на товари…“, към
която група спада и подс. К.. Извън изричната забрана по т. І от Заповедта, т.
ІІ от Заповедта въвежда задължителна „ карантина „ по отношение на всички лица,
които влизат на територията на Р България. Изключение от тази задължителна „
карантина „ въвежда т. ІІ. т. 3, по отношение на лицата по т.І, т.3, б.в – „
…транспортен персонал …“, тези лица подлежат на така наречената „ …отворена
карантина…“ по т. ІІІ. т.3 от Заповедта. Неразделна част от тази Заповед е
Приложение № 1 към т.ІІ,т.1 – „ Предписание за поставяне под карантина „.
Такова предписание в конкретния случай е издадено от В. Г. Г. – Старши инспектор, Дирекция „
Обществено здраве „, отдел ДЗК, предполага се към РЗИ – Русе. По делото
обективно не са установени правомощията на Старши инспектор, Дирекция „
Обществено здраве „, отдел ДЗК да издава процесното предписание. Такова
правомощие не е посочено и в Заповедта. В чл. 61, 4 от Закон за здравето е
посочено, че предписанието за поставяне под карантина се издава от Директор на РЗИ, а в чл. 61, ал.6 от Закон за
здравето, разширява кръга оправомощени лица да издават предписания за
задължителна карантина до такива длъжностни лица определени от Директор РЗИ. В
Самото Предписание в т.2 не фигурира
изрична забрана за поставения под карантина да напуска жилището на адреса,
който е посочил във формуляра, а само хигиенни и санитарни мерки и хранителен
режим. Понятията „ …извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал.1…“, „
…изолация …“ и „ …карантина … „ са
въведени и формулирани в ЗИДЗЗ, обнародван в ДВ бр. 44 от 2020г. и са в сила от
14.05.2020г., т.е. след датата на деянието.
От изложеното съдът намира, че подс. К. не
е действал съзнавайки обществената опасност и наказуемостта на деянието, поради
липса на представа в какво точно се изразява действието на така наложената му „
карантина „, поради което следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото
обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: