Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 08. 05. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
април през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 606
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР.
Постъпила е искова молба от Н.А.А. от ***, в която се
твърди, че през периода от 06. 08. 1979 год. до 01. 06. 1981 год. и през
периода от 28. 04. 1984 год. /неправилно посочено в исковата молба като 18. 04.
1984 год./ до 15. 11. 1993 год. ищецът е работил в бившето „Автостопанство № 9”
*** като шофьор на товарни коли над 12 тона. Твърди се, че на 02. 01. 1993 год.
е възникнал пожар в предприятието, в което е работел ищецът, при който са
изгорели всички документи- трудови досиета и трудови книжки. Твърди се, че за
горното обстоятелство ищецът разполага с издадено удостоверение № ФС- У- 326/
13. 02. 2002 год. от Община ***. Твърди се, че поради липса на документи за
трудовия му стаж на ищеца е било отказано издаването на УП- 3 обр. 30. Твърди се, че този трудов стаж е записан в
новата трудова книжка на ищеца, като положеният труд е втора категория съгласно
т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с
Постановление № 60 на ЦК на БКП и МС от 28. 12. 1967 год. /отм. от 01. 01. 2000 год./. В заключение ищецът
Н.А.А. моли съда да постанови решение, с което бъде установен трудовият му стаж
през процесните периоди в „Автостопанство № 9” *** като шофьор на тежкотоварни
автомобили над 12 тона, както и бъде установено, че стажът е изработен при
условията на втора категория труд. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, ангажира
становище, че искът е недопустим, като алтернативно навежда доводи за неговата
неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното
удостоверение № ФС- У- 326/
13. 02. 2002 год. на кмета на Община ***, че при възникнал пожар на 02. 01.
1993 год. в „САТТ” ЕАД *** е изгоряла част от архивата на фирмата до м. 12.
1992 год. и не могат да бъдат издадени документи като УП- 2, Обр. 30, за
предишни периоди, които да послужат при пенсиониране.
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното писмо рег. № 09- 00- 9/ 02. 03.
2018 год. на заместник- министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, че „САТТ” ЕАД *** няма правоприемник, като с решение от 26. 10.
2001 год. по ф. д. № 1718/ 91 год. по описа на Плевенския окръжен съд е било
вписано заличаване на дружеството.
По делото /л. 3- 7/ е приложена трудова книжка № 59,
издадена на Н.А.А., от която се установява, че през периода от 06. 08. 1979
год. до 01. 06. 1981 год. и през периода от 28. 04. 1984 год. до 15. 11. 1993
год. ищецът е работил на длъжността „шофьор” в „Автостопанство № 9” ***,
преобразувано впоследствие в ДФ „САТТ” ***.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите В.Ц.
и Р.Б., които твърдят, че ищецът е работил в „Автостопанство № 9” *** като
шофьор на товарни автомобили „Роман”- 16 тонен и „Шкода“- с 12 тона ремарке.
При анализа на така събраните писмени и гласни
доказателства съдът приема, че предявеният от Н.А.А. иск е процесуално недопустим
в частта му, в която се претендира да бъде установено, че ищецът е управлявал
тежкотоварни автомобили над 12 тона и че положеният от него труд е втора
категория съгласно т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране. Посочването на товароносимостта на автомобила е от съществено
значение за определяне на категорията труд при пенсиониране, доколкото ако се
приеме, че ищецът е бил шофьор на товарен автомобил над 12 тона, то положеният
от него труд следва да се приеме за втора категория труд. Категорията на труда
и действително извършваната работа обаче са факти с правно значение, за които
законът не предвижда възможност за установяване чрез иск /арг. от 124 ал. 4
изр. 2 от ГПК/. В този смисъл е и константната съдебна практика както по
приложението на отменения УУТССР /срв. решение № 105 от 03. 10. 1960 год. на
ОСГК на ВС, ППВС № 8 от 26. 06. 1963 год.- т. 14, решение № 606- 92- III г. о., решение № 258- 99- ІV г. о.,
решение № 1443- 2009- IV г. о. и др./, така и по приложението на сега действащия ЗУТОССР /срв. опр.
№ 795- 2014- III г. о./. Впрочем това изрично е
посочено и в разпоредбата на чл. 1 ал. 4 от ЗУТОССР, според която
осигурителният стаж се установява по съдебен ред, а категорията труд- в
производството по чл. 98 от КСО, т. е.
по административен ред. Ето защо в тази му част производството по делото следва
да бъде прекратено.
В
частта й, в която се иска да бъде установена продължителността на положения от
ищеца трудов стаж на длъжността „шофьор“ при „Автостопанство № 9” *** /респ. „САТТ”
ЕАД ***/, исковата молба се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество- основателна. Поначало правилни са доводите на ответника, че е налице
документ- трудова книжка, в която са отразени заеманата от ищеца длъжност,
месторабота и размерът на получаваното трудово възнаграждение през отделните
години. Съгласно чл. 347 и 349 от КТ трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя. Същата представлява надлежно писмено
доказателство, годно да установи трудовия стаж на ищеца в пенсионното производство.
Наличието на трудова книжка обаче не представлява абсолютна процесуална пречка
за разглеждане на иска по същество, а този документ следва да се цени като
писмено доказателство по смисъла на чл. 6 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 5 от
ЗУТОССР. Допълнително потвърждение за правния интерес от предявяването на иска
е обстоятелството, че на ищеца е отказано издаването на образец УП- 13 за
процесните периоди именно с мотива, че при осигурителния орган липсват
предадени разплащателни ведомости от работодателя, а и дейността на последния е
прекратена без правоприемство. Всичко това дава основание да се приеме, че
въпреки издадената нова трудова книжка ищецът има интерес спорът относно
положения труд да бъде разрешен със сила на присъдено нещо /така: опр. № 40-
2016- III г. о./. Както се посочи и по- горе, от отразените в
трудовата книжка на ищеца обстоятелства, а и от показанията на разпитаните
свидетели, които са работили при същия работодател и имат преки и
непосредствени впечатления от относимите към предмета на делото факти, се
установи по безспорен и категоричен начин положения от ищеца трудов
/осигурителен/ стаж през процесните периоди и заеманата длъжност. Поради това
следва да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено по отношение
на Териториално поделение на НОИ ***, че през периода от 06. 08. 1979 год. до 01.
06. 1981 год. и през периода от 28. 04. 1984 год. до 15. 11. 1993 год. ищецът Н.А.А.
е работил на длъжността „шофьор” в „Автостопанство № 9” ***, преобразувано
впоследствие в „САТТ” ЕАД ***, което време се признава за трудов стаж.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и при съобразяване на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 2 от
06. 06. 2016 год., ОСГК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 150 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 606/ 2018 год. по описа на
Плевенския районен съд в частта му, в която се претендира да бъде установено,
че ищецът Н.А.А. от *** е управлявал тежкотоварни автомобили над 12 тона и че
положеният от него труд е втора категория съгласно т. 53а от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ ***, че през периода от 06. 08. 1979 год. до 01. 06. 1981 год. и през
периода от 28. 04. 1984 год. до 15. 11. 1993 год. ищецът Н.А.А. от ***, ЕГН **********,
е работил на длъжността „шофьор” в „Автостопанство № 9” ***, преобразувано
впоследствие в „САТТ” ЕАД ***, което време се признава за трудов стаж.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ***, с адрес: ***, ***, представлявано
от директора Г.Д.С., да заплати на Н.А.А. от ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 150 лв. съобразно уважената
част от иска.
В частта му, в която е прекратено производството по
делото, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Плевенския окръжен съд в 7- дневен срок от връчването му на страните. В останалата му част решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: