РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 08.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в
публично заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №977 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД.
Ищцата Ц.Х.К. чрез процесуалния си представител
твърди, че с ответницата Н.Ю.Д. на 25.02.2019г. сключили писмен наемен договор,
по силата на който й е предоставила за временно и възмездно ползване недвижим
имот в гр. Русе, *********, за срок от една година, считано от 01.03.2019г.,
при месечна наемна цена 100 лв. От началото на ползване на имота наемателката
не е плащала наемната цена и дължимите консумативни разноски за ползването му и
въпреки проведените разговори не е искала да напусне имота доброволно. В края
на месец юли изпратила нотариална покана на наемателката, с която я уведомила
за прекратяване на договора и за дължимите суми до момента. Наемателката е била
уведомена за поканата чрез залепване на уведомление на адреса на наетия имот,
но не се е явила на посочения ден и час в поканата, за да предаде ключа от
имота и да заплати задълженията си. От съседи на наетия имот установила, че ответницата
го е напуснала на 12.09.2019г. Наемателката й дължи сумите 650 лв наем за
периода от 01.03.2019г. до 12.09.2019г., 346.36 лв неплатени задължения за
електроенергия и 208.56 лв неплатени задължения за вода. За събиране на
вземането си подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6090/2019г. на Русенски районен съд.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответницата при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено съществуването
на вземането й за сумите 650 лв наем за периода от 01.03.2019г. до
12.09.2019г., 346.36 лв неплатени задължения за електроенергия и 208.56 лв
неплатени задължения за вода, заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноските по
ч. гр. дело №6090/2019г. на РРС и по настоящото дело.
Ответницата Н.Ю.Д. чрез назначения й
особен представител заявява становище за неоснователност на иска. Оспорва
твърдението наетият имот да е предаден на ответницата за ползване, съгласно
чл.3 от договора, поради което тя не дължи наем. Оспорва размера на дължимия
наем за исковия период, като възразява, че наемът за месец март 2019г. е платен
във връзка с уговореното в чл.2, ал.2 и ал.3 от договора. Няма данни платеният
депозит да е възстановен на наемателката. Възразява, че с едностранното
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на наемателката,
облигационната връзка между страните е прекъсната автоматично от датата на
неизпълнението и наем не се дължи, а ако наемателката е продължила да ползва
имота, то тя дължи обезщетение за ползване, а не наем. Оспорва дължимостта и
размера на разходите за електроенергия и В и К. Моли искът да бъде отхвърлен.
По
делото са представени писмени доказателства, разпитан е свидетел и е приложено
ч. гр. дело №6090/2019г. на Русенски районен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №6090/2019г.
на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №2987/08.10.2019г. срещу Н.Ю.Д. за сумите 650.00
лв главница за неплатен наем за периода 01.03.2019г. до 12.09.2019г., 346.36 лв
главница за неплатени задължения за потребена електроенергия за периода от 01.03.2019г.
до 12.09.2019г., 208.56 лв главница за неплатени задължения за потребена вода за периода от 01.03.2019г. до
12.09.2019г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението - 04.10.2019г. до окончателното изплащане, както и за 25 лв
държавна такса и 300 лв адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищцата е предявила иска в законоустановения
едномесечен срок.
От представения по делото договор за наем от 25.02.2019г. се установява, че
Ц.Х.К. е предоставила на Н.Ю.Д. за временно и възмездно ползване недвижим имот, състоящ се от две стаи и баня с
тоалетна (с канализация), в
гр. Русе, ********, за
срок от една година, считано от 01.03.2019г. Уговорената месечна наемна цена 100 лв е платима до
10-то число на текущия месец в брой. Съгласно чл.4, ал.2 от
договора, текущите разходи, свързани с използването на имота (ток и вода), са
за сметка на наемателя. Съгласно чл.2, ал.3 от договора, при подписването му
наемателят заплаща на наемодателя един наем и депозит в размер на един наем, за
получаването на който договорът служи като разписка, а наемодателят може да
прихваща от депозита дължими суми след прекратяване на договора. Договорът е
подписан от страните по наемното правоотношение и не е оспорен.
Свидетелката П Й Б, живуща в същия двор, където се намира и наетото жилище,
собственост на наемодателката и съпруга й, установява, че след извършен ремонт
на същото, в него се нанесла ответницата с двете си дъщери и с куче. Ползвала
имота според предназначението му – за жилище, от месец март до средата на месец
септември 2019г., но и до този момент не е върнала ключа за същото. Това
наложило синът й, който има гараж в същото дворно място и там работи да смени
двете ключалки на помещенията. Свидетелката заявява, че ответницата не е
заплащала дължимия месечен наем, нито разноските за консумираните ток и вода.
Показанията на свидетелката не са оспорени, нито са опровергани с противни
доказателства, поради което съдът не намира основание за съмнение в тяхната
достоверност.
С нотариална покана рег. №3343, връчена на ответницата по реда на чл.47 ГПК
на 06.09.2019г., наемодателката Ц.К. е уведомила ответницата, че прекратява
договора за наем поради неплащане на наемната цена, съгласно чл.5, ал.3 от
същия и я кани да напусне наетия имот в 3-дневен срок, както и да й заплати
873.74 лв (500 лв + 248.08 лв + 126.66 лв) за наем и консумативни разноски,
като предаването на ключа и издължаването на сумата да се извърши в кантората
на русенския нотариус Петя Трендафилова. С Протокол общ. рег. №4225/24.09.2019г.,
акт №171, том 1, нотариус Петя Трендафилова е удостоверила, че на 20.09.2019г.
в 11.00 ч. – на уреченото място, дата и час, се е явил само подателят на
нотариалната покана Ц.Х., като адресатът не се е явил и до 17.00 ч.
От представените на л.8-12 фактури и фискални бонове се установява, че
наемодателят е платил сумата 208.56
лв общо за потребена вода за периода на наемното правоотношение.
От приложените на л.13-15 фактури се установява, че наемодателят е платил
сумата 346.36 лв общо за консумирана електроенергия
за исковия период.
Липсват доказателства, нито са наведени доводи от страна на ответницата да
е заплатила на ищцата дължимия наем и консумативни разноски.
При тези
данни съдът намира, че искът следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумите 550
лв наем за периода от 01.03.2019г. до 12.09.2019г., 346.36 лв неплатени
задължения за електроенергия и 208.56 лв неплатени задължения за вода, заедно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.10.2019г. до окончателното изплащане. Искът следва да се отхвърли за
разликата от 100 лв или за разликата над 550 лв до 650 лв дължим наем, съгласно
уговореното в чл.2, ал.3 от договора за наем прихващане на платения от
наемателя депозит в размер на един наем от дължимите суми след прекратяване на
договора.
Съдът не съобразява обясненията на ищцата, че не е получавала депозит 100
лв, предвид уговореното в чл.2, ал.3, изр.1, че договорът служи като разписка
за получаването му и тъй като никой не може да опровергава сам себе си.
Ответницата дължи на ищцата
сумата 298.03 лв разноски по ч. гр. дело №6090/2019г. на РРС, съобразно
уважената част на иска.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на
ищцата 504.35 лв разноски по
настоящото дело, съобразно уважената част на иска.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на Ц.Х.К. ***, ЕГН **********, към Н.Ю.Д. ***, ЕГН **********, за сумите
550 лв наем за периода от 01.03.2019г. до 12.09.2019г., 346.36 лв неплатени
задължения за електроенергия и 208.56 лв неплатени задължения за вода, заедно
със законната лихва върху главниците, считано от 04.10.2019г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 550 лв до 650 лв дължим
наем.
ОСЪЖДА Н.Ю.Д. да заплати на Ц.Х.К. сумите
298.03 лв разноски по ч. гр. дело №6090/2019г. на Русенски районен съд, както и
504.35 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: