№ 1095
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110215011 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ИВ. П. М., ЕГН: ********** срещу
Наказателно постановление (НП) № 21-4332-016258/05.08.2021г. издадено от
началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 185 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административни наказания, както следва „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и „глоба в размер от 120,00 лева, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение
на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Подадена е жалба лично от лицето, в която е посочено, че не е съгласен с
обжалвания акт, доколкото чадърът е стърчал извън карето. В срока за
обжалване е депозирана и допълнителна такава чрез адв. Р.. В нея са
изложени съображения, че издаденото наказателно постановление е
материално и процесуално незаконосъобразно и се иска от съда същото да
1
бъде отменено. Посочено е, че актът, въз основа на който е издадено то е
нищожен. Алтернативно се твърди, че описаното нарушение представлява
маловажен случай по смисъл на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, редовно призован жалбоподателят И.Т. М., не се
явява, представлява се от адв. Асенова, която иска от съда да отмени
обжалваното постановление, излагайки съдържащите се в жалбата
съображения.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.05.2021г. ИВ. П. М. управлявал в гр. София по бул. „Ботевградско
шосе“ с посока на движение изход товарен автомобил марка „Мерцедес 411
ЦДИ“ с рег. № ******, собственост на „Тони транс 99“ ЕООД и на № 264
бензиностанция „ОМВ“ поради недостатъчен контрол върху МПС реализирал
ПТП /самокатострофира/ в рекламен чадър, след което напуснал мястото на
произшествието без да уведоми органите на МВР.
Действията на И.М. и настъпилото ПТП били възприети от свид. К.П.,
която към този момент работела на бензиностанция „ОМВ“. Същата
възприела как жалбоподателят влиза вътре, купува си нещо и си тръгва, както
и удара с чадъра и напускането на местопроизшествието от И.М.. За
описаното, свид. П. съобщила на органите на реда. Същите пристигнали на
място около 12:00 часа, съставили протокол за ПТП, снели обяснения от
свидетелите на ПТП и съставил докладна записка по заявеното от свид. П..
На 22.07.2021г. свид. Ц.Х. Ц., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при 02
ГР. ОПП-СДВР, съставил АУАН с бл. № 221054/22.07.2021г. за извършени от
ИВ. П. М. нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
АУАН бил съставен въз основа на докладната записка и на основание чл. 40,
ал. 3 ЗАНН, което било изрично посочено в акта.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното от И.М.
НП № 21-4332-016258/05.08.2021г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
2
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите Ц.Х. Ц. и КР. СТ. П.; декларация от ИВ.
П. М. по повод настъпилото ПТП; скица на ПТП; протокол на ПТП; справка
за допуснатите нарушения от И.М. към момента на извършване на
процесното деяние; справка от Централната база на КАТ; заповед № 8121К-
13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-
515.14.05.2018г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват
показанията на свид. К.П.. Същата е била свидетел – очевидец на настъпилото
ПТП. Свидетелката П. потвърждава, че на процесната дата, час и място т.а.
„Мерцедес 411 ЦДИ“ с рег. № ******, управляван от непознато за нея лице, е
реализирало ПТП в рекламен чадър, намиращ се на бензиностанция „ОМВ“,
след което напуснал мястото на произшествието без да уведоми органите на
МВР. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. П., тъй като ги намира за
пълни, обективни и последователни. Освен от гледна точка на съдържанието
им, показанията на свидетелката съответстват и на останалите събрани по
делото доказателства. Следва да бъде дадено доверия на всички, приобщени
от съда по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Съдът приема, че подадената жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговото
частично изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
3
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността им – заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121з-515.14.05.2018г.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което
обжалваното НП е съобразено с всички изисквания на процесуалния закон.
Неоснователни са изтъкнатите в подадената жалба възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в частност, че
административното нарушение не е било описано пълно и ясно в АУАН и
НП. Както в АУАН, така и в НП и двете нарушения – по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и
по чл. 123, ал.1, т.3, б. "в" от ЗДвП са описани по ясен и недвусмислен начин.
Ясно е посочено мястото и времето на извършване на нарушенията, както и
всички факти, обуславящи съставомерните признаци на вменените на
жалбоподателя административни нарушения. В този смисъл съдът счита, че
не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, в
частност нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Налице е пълен идентитет
между фактите, описани в АУАН и в НП, поради което и правото на защита
на наказаното лице не е било нарушено по никакъв начин.
При извършената служебна проверка на материална законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
две административни нарушения.
От събраните по делото доказателства и по-специално от показанията на
свид. П., която е и очевидец на деянието, се установи, че жалбоподателят М.
поради недостатъчен контрол върху управлявания от него товарен автомобил
е причинил констатираните в Протокола за ПТП щети по чадъра. С това и
последният е нарушил законовото си задължение по чл. 20, ал.1 ЗДвП, а
именно да контролира непрекъснато управляваното МПС. С това и И.П. е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 20, ал. 1
ЗДвП.
Нарушението е извършено при форма на вина непредпазливост
4
(небрежност), тъй като И.П. не е предвиждал общественоопасния характер на
своето деяние и неговите общественоопасни последици, но като водач на
МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че вследствие на своето поведение
може да причини настъпилите щети.
При индивидуализацията на административнонаказателната отговорност
на И.М. за извършеното нарушение по чл. 20, ал.1 ЗДвП законодателят е
предвидил в санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП "глоба" в размер на 20
лева, поради което и наказващият орган правилно и обосновано е наложил
съответното административно наказание.
Съобразявайки събраните по делото доказателства съдът счита, че
жалбоподателят И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава
и на второто от вменените му административни нарушения - това по чл. 123,
ал.1, т.3, б. "в" ЗДвП.
От обективна страна се установи, че в конкретния случай е настъпило
ПТП между товарния автомобил „Мерцедес“, управляван от жалбоподателя
М., който при потегляне и невъзможност да спре своевременно, излизайки от
бензиностанцията е причинил щети на разположен там чадър, чието рамо е
стърчало. От настъпилото ПТП са причинени единствено имуществени вреди,
като в случая не е било налице съгласие между участниците в ПТП по
отношение на тях, доколкото жалбоподателят М. изобщо не е спрял да изчака
представител на бензиностанцията, а е напуснал самоволно
местопроизшествието. Обратно на извършеното от него, жалбоподателят М. е
следвало да не напуска местопроизшествието, да сигнализира органите на
ОПП-СДВР и да изчака тяхното идване до изясняване на случая. При това
положение съдът намира, че със своето действие (напускане на
местопроизшествието), респ. бездействие (неуведомяване на органите на
ОПП-СДВР) жалбоподателят М. е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Административното нарушение е осъществено и от субективна страна
при форма на вина пряк умисъл, доколкото М. е съзнавал, че в резултат на
маневрата с управляваното от него МПС е настъпило ПТП с процесния лек
автомобил, съзнавал е, че най-вероятно ще настъпи спор със собственика на
чадъра относно обстоятелствата на инцидента, като въпреки това е напуснал
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, целейки този
5
резултат. Обстоятелството, че жалбоподателят е разбрал за настъпилото ПТП
не се отрича и е признато от същия в приетата по делото декларация, дадена
от него. Не се установява обаче обективна пречка, която да е препятствала
същия да спре навреме и да не напусне ПТП.
При индивидуализиране на административнонаказателната отговорност
на нарушителя М. съдът съобрази рамките на предвиденото административно
наказание за това нарушение съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП, а именно „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при индивидуализацията на размера на
съответното административно наказание следва да се вземат предвид
„тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя“. В конкретния случай административнонаказващият орган не
е събрал никакви доказателства за имущественото състояние на М. за
преценка по реда на чл. 27, ал.3 ЗАНН относно справедливия размер на
наказанието, както и не е изложил каквито и да е аргументи и мотиви за
определянето на административните наказания за нарушението по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „в“ ЗДвП над техния минимум. При това положение съдът намира,
че кумулативно предвидените административни наказания по чл. 175, ал.1,
т.5 ЗДвП следва да бъдат наложени на нарушителя М. в техния минимален
размер, а именно „глоба“ 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец. Така наложените административни наказания в пълна степен
биха постигнали визираните от законодателя цели в разпоредбата на чл. 12
ЗАНН, като биха действали предупредително спрямо нарушителя М.,
дисциплинирайки същия да не извършва повторно административни
нарушения.
Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП следва да бъде изменено в частта, касаеща извършеното
нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б. "в" ЗДвП, като размерът на наложените
административни наказания следва да бъде намален.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъде
присъдена сумата от 22,92 лева – разноски в настоящото произовдство.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. т. 4 от
6
ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-016258/05.08.2021г.
издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което
на ИВ. П. М., ЕГН: **********, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 20,00 лева за извършено административно нарушение по
чл. 20, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 120,00 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от два месеца за извършено нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложените
административни наказания за извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ ЗДвП на 1 (един) месец „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ и „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ИВ. П. М., ЕГН: ********** сумата от
22,92 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Aдминистративен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7