РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1263
гр.Пловдив, 11. 06. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 15,05,2019 година, в състав :
Административен съдия :
Стоил Ботев
с
участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията адм. Дело № 986/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр.
с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.
Жалбоподателят –
Й.З.П., ЕГН **********,*** обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 19-1030-000221/12.02.2019 г. издадена от М. М., на длъжност Началник група към ОДМВР
Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед рег.№
317з-391/06.02.2017 г., с която му е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2А Б.А
прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца на ППС, марка – Мерцедес ЦЛК
200, с рег.№ ***, като са отнети СРМПС № ********* и 2 броя табели ***.
В жалбата се твърди, че наложената ПАМ е
неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и
процесуален закон, при неправилно установена фактическа обстановка, поради
което моли да бъде отменена изцяло.
Ответникът – Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция в становище на л.14 ,
счита жалбата за неоснователна.
Окръжна прокуратура - Пловдив редовно уведомена, не встъпва в съдебното производство.
Съдът намира жалбата за подадена в
срока по чл.149 ал.1 от АПК и от лице с
правен интерес, поради което е
процесуално допустима , а разгледана по същество е неоснователна.
Административната преписка е
приложена по делото от л.14 до л.27.
Съдът от събраните по делото
доказателства установи следната
фактическа обстановка:
С АУАН № ********* от 12, 02, 2019г. е било
установено , че жалбоподателят като
водач на МПС – мерцедес с рег.№ *** в
гр. Пловдив, на кръстовище на улици П.Пенев и Освобождение, на същата дата в
20,40ч. извършва нарушение , като преминава на червен светофар и управлява без
да притежава свидетелство за управление на МПС / СУМПС/ и контролен талон към него. За горните
нарушения на водача са отнети свидетелство
за регистрация на МПС / СРМПС/ и два броя регистрационни табели с номера ***.
От приложената по делото докладна
записка / л. 17/ съдът установи , че на 12,02,2019г. жалбоподателят е
управлявал горния автомобил , извършил е сочените нарушения и не е спрял на
подаден светлинен и звуков сигнал на контролните органи , бил е последван от
тях и в близост до блок 175 и 176 е бил
спрян. При спирането жалбоподателят е
заявил , че жената до него е управлявала процесния
автомобил, но изготвилите докладната служители К. и М. са видели лично, кой от
коя врата слиза и са изготвили цитирания по-горе АУАН. Жалбоподателя е бил
отведен в близкото Пето РПУ и е бил задържан.
На същата дата е била издадена и
оспорената ЗППАМ №
19-1030-000221/12.02.2019 г. издадена от
Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив, с която му е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2А Б.А, т.е. прекратяване на регистрацията за срок от 6
месеца на ППС, марка – Мерцедес ЦЛК 200, с рег.№ ***, като са отнети СРМПС №
********* и 2 броя табели с изписани номера ***.
Актът за административно нарушение е
съставен от длъжностно лице – мл.автоконтрольор към
ОД МВР-Пловдив, сектор ПП, който акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена сила до
доказване на противното. Актосъставителят е
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДв.П
и авторството не е оспорено. Фактическите установявания могат да бъдат
квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ. В
случая не бяха ангажирани доказателства за опровергаване констатациите в АУАН,
както и в ПАМ-а. АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла
на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта.
Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За
целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта
за налагането й е самостоятелен административен акт.
От приложената справка от 5 страници за нарушенията на водача се установява, че жалбоподателя е
санкциониран за множество нарушения , а процесната ЗППАМ е обжалвана /л.26/ по съдебен ред.
Същевременно от първа страница на справката
съдът установи , че на П. е било отнето СУМПС на 18,12,2015година , т.е към
датата на съставянето на АУАН-12,02,2019г. и издаването на процесната
заповед същия не е разполагал и
притежавал свидетелство за
правоуправление.
Съдът приема за безспорна горната
фактическа обстановка и по нея няма спор от страните.
В съдебната фаза в първото о.з. жалбоподателят не се е явил , а неговия процес.
представител адв.И.М. заявява, че не може да се яви в
днешното съдебно заседание, поради което моли да не се дава ход на делото и
същото се отложи за друга дата. Съдът след като е констатирал, че жалбата е
подадена от жалбоподателя П. чрез адв.М. пред
настоящия съд на 03.04.2019 г., че призовките за днешното съдебно заседание са
получени на 18.04.2019 г., че в представената молба от адв.М.
не се сочи каква е служебната ангажираност за да не може се яви в о.з. , както
и че самият жалбоподател П. не твърди да е да е възпрепятстван по какъвто и да
е начин и да не може да се яви в днешното съдебно заседание е оставил без
уважение горното искане и е дал ход на делото.
Жалбоподателя не е пожелал да се
събират нови доказателства, нито е представил такива.
От правна страна следва да се посочи следното:
Спорът е относно законосъобразността
на отразените и приложени правни норми в
оспорената ЗППАМ.
С процесната Заповед
на П. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, буква А , т.е. Прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца, както и са отнети СРМПС № ********* и
2 броя табели с изписани номера ***.
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП
/в редакция към ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г/ правни последици не представляват
административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По
смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за
налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Видно от приложените по делото / л.22-24/ три упълномощителни
заповеди № 317з-391/ 06.02.2017г. на
директора на ОДМВР – Пловдив и Заповед № 81213/1524 /09.12.2016г., следва да се
приеме че оспорената заповед е издадена от териториално и материално
компетентен орган в предписаната от закона форма, като са посочени фактически и
правни основания за издаването й. Същият е мотивиран, Административният орган
изчерпателно е описал допуснатите от жалбоподателя нарушения, което опровергава
оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви. При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила.
В настоящия случай , както по-горе се
каза жалбоподателя жалбата си твърди, че не е доволен от наложената ПАМ, че същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния и процесуален закон, при неправилно установена
фактическа обстановка, поради което моли да бъде отменена изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка нито авторството на
нарушението . Към АУАН ням приложено възражение в тридневния срок по ЗАНН.
Съгласно непротиворечивата практика
на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента
на установяване на нарушението , в случая към момента на издаване на процесната Заповед за прилагане на административна мярка ,
т.е. към 12,02,2019година.
Законодателят в чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) на ЗДП е
приел , че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, трябва да се управлява от правоспособен водач.
В случая при тежест на доказване върху жалбоподателя той не успя да обори установеното от АНО , че
на 12,02,2019г. в гр. Пловдив, около 20,40ч.
е управлявал личното си МПС без да притежава свидетелство за
правоуправление.
Както по-горе съдът посочи същото му
е било отнето /л.19/ на 18,12,2015г.
Въз основа на горното поведение от
страна на жалбоподателя , на основание
чл. 171 от ЗДП му е наложена и процесната ЗППАМ.
Законодателят в горната правна
норма /2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр.
54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в
сила от 3.01.2018 г./ е посочил че се ) прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач или не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното ППС.
Към момента на издаване на оспорената заповед АНО правилно и
законосъобразно е приложил относимата правна норма
, както и законосъобразно му е отнето
СРМПС , както и двете регистрационни табели, поради което жалбата на Й.П. следва да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172 от АПК Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.З.П., ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
19-1030-000221/12.02.2019 г. издадена от
М. М., на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция Пловдив,
упълномощен със Заповед рег.№ 317з-391/06.02.2017 г., с която му е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/
по чл.171, т.2А Б.А прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца на
ППС, марка – Мерцедес ЦЛК 200, с рег.№ ***, като са отнети СРМПС № ********* и
2 броя табели ***.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховният
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия :