Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Касационното производство е образувано по жалба от К. С. З. от [населено място], [улица], вх...., срещу Решение № 6/19.01.2024 г., постановено по НАХД № 78/2023 по описа на Районен съд – Е., с което е потвърдено Наказателно постановление № **********/14.06.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново /РДГ– Велико Търново/, с което на К. С. З. за нарушение по чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложена „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът твърди, че изводите на съда за доказаност на нарушението противоречат на събраните по делото доказателства, тъй като съдът не е съобразил показанията на С. Д. М. и М. Ч., от които се установява липсата на извършване на твърдяното нарушение. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Не се претендират разноски.

Ответникът по касация – Директорът на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, в представения по делото отговор на касационна жалба и в съдебно заседание чрез г.ю. Ц. заема становище за неоснователност на касационната жалба като развива съображения за правилност на решението на районния съд. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

На 20.10.2022 г. от служители на ИАГ – София и служител в ТП „ДГС – Елена“ [населено място] била извършена проверка в отдел 262, подотдел „з“, находящ се в землището на [населено място], общ. Елена, представляващ държавна горска територия, за който имало издадено позволително за сеч №0691253/11.10.2022г. на „Р.А.-03-Б.“ ООД с нает регистриран лесовъд К. З.. При проверката било установено, че са отсечени 25 бр. дървета от дървесен вид бук с диаметри от 18 до 34 см. с кубатура 6 пл.куб.м. и 17 бр. дървета от дървесен вид габър с диаметри от 18 до 30 см с кубатура 3 пл. куб.м., немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. Констатирано било също, че са направени извозни пътища с дължина 100 м и широчина 3 м, които не били обозначени на терен и в технологичния план. За установеното при проверката е съставен Констативен протокол ИАГ № 153110/20.10.2022 г. При така констатираното от проверяващите е било преценено, че е налице нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, извършено от К. С. З.. За нарушението е бил съставен АУАН № 007599/14.12.2022 г., връчен на нарушителя на същата дата. Въз основа на съставения АУАН и изброените по-горе доказателства от директора на РДГ - гр. В. Търново е издадено Наказателно постановление № *********/14.06.2023 г., с което на К. С. З., лицензиран лесовъд, за това, че за периода от 14.10.2022 г. до 20.10.2022 г. не изпълнява задължението си да следи за спазване на правилата за сеч – да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета, като в описания по-горе имот има извършена сеч на 25 бр. дървета от дървесен вид бук и 17 бр. дървета от дървесен вид габър, или общо 42 бр. дървета от дървесен вид бук и габър, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна, му е наложена глоба в размер на 300 лева.

При така установеното от фактическа страна Еленският районен съд е формирал извод за законосъобразност на оспореното пред него НП. Въззивният съд е обсъдил всички наведени в жалбата възражения като е преценил същите за неоснователни. Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове и при издаването им не са допуснати нарушения от формална страна. Посочил е, че жалбоподателят е лицензиран лесовъд, тоест същият може да бъде субект на нарушението. Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е намерил нарушението за безспорно доказано, като същото е описано със съставомерните му елементи – форма на изпълнителното деяние, време и място на извършването му. Изложил е и мотиви, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен, а наложеното наказание в минимален размер отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения. С тези мотиви РС – Елена е потвърдил обжалваното пред него НП.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Еленският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност на нарушението предвид несъобразяване от въззивния съд на показанията на С. Д. М. и М. Ч.. В случая съдът е изградил правните си изводи въз основа на задълбочен и цялостен анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, като е мотивирал съображенията си кои от тях кредитира, съответно е посочил по какви причини не кредитира показанията на посочените от касатора свидетели Д. М. и М. Ч.. Кредитирането на едни или други свидетелски показания е право на решаващия състав, като в случая съдът подробно е обосновал изводите си. Настоящата инстанция намира, че правилно съдът при постановяване на решението си е кредитирал показанията на С. на ответника - И. М. П., М. П. П., С. Х. Й., И. Н. Н. и С. И. С., част от които непосредствено са възприели наличието на сеч на немаркирана дървесина в горепосочения имот при извършената проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност. Дадените показания от посочените свидетели са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях при проверката и няма пречка да обосноват изводите на районния съд относно установената от него фактическа обстановка. Правилно съдът не е кредитирал показанията на С. Д. М. и М. Ч., тъй като същите не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, а и предвид заинтересоваността на всеки от тях от изхода на делото с оглед служебните и приятелските им отношения с нарушителя, които поставят под съмнение тяхната обективност и безпристрастност.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, заявеното от процесуалния представител на директора на РДГ – Велико Търново искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като К. С. З. следва да бъде осъден да заплати в полза на РДГ – Велико Търново сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/19.01.2024 г., постановено по НАХД № 78/2023 по описа на Районен съд – Елена.

ОСЪЖДА К. С. З., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх...., да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.