№ 788
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С. Гражданско дело №
20221110133501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на
ответника С. С. Д., че дължи на ищеца „И.С.К.“ ООД сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 06.01.2022 г. по ч. гр. д. № 74431/2021 г.
по описа на СРС, 24 състав, а именно: 1400 лв. – неплатена падежирала главница по договор
за потребителски кредит № 2698/14.09.2021 г., сключен от разстояние, ведно със законна
лихва върху главницата за периода от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането, 69,30 лв. –
договорна лихва за периода от 29.10.2021 г. до 29.10.2021 г. и 6,61 лв. – мораторна лихва за
периода от 14.12.2021 г. до 30.12.2021 г.
Ищецът „И.С.К.“ ООД твърди, че на 14.09.2021 г. между страните бил сключен
договор за потребителски кредит SO № 2698. Договорът бил сключен при предвидените
условия за договор от разстояние – използвани били средства за комуникация за неговото
сключване, като отговарял и на изискванията на ЗЕДЕП. На ответницата била отпусната
сумата от 1400 лв., като същата била предоставена на кредитополучателя на датата на
сключване на договора чрез превод по личната й банкова сметка. Твърди, че договорът е
сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в профила си в платформата на
кредитодателя, въвеждайки с SMS персонален идентификационен шестцифрен код,
изпратен му от автоматичната система на „И.С.К.“ ООД, с който кредитополучателят
потвърждавал съгласието си за сключване на договора и имал силата на саморъчен подпис
на основание чл. 13, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗЕДЕП. Посочва, че съобразно условията на
сключения договор след получаването на сумата кредитополучателят получил правото да я
1
ползва и се задължил да я върне в срок 45 дни след получаването или на 29.10.2021 г. – на
една погасителна вноска, а впоследствие била уговорена нова крайна падежна дата –
13.12.2021 г. Твърди, че длъжникът се задължил да заплати и договорна лихва в размер на
69,30 лв., съгласно условията по сключения договор. Доколкото длъжникът не бил изпълнил
задълженията си по договора, то той дължал и мораторна лихва в размер на 6,61 лв. за
периода от 14.12.2021 г. до 30.12.2021 г. По Ищецът твърди, че падежната дата за връщане
на кредита е настъпила, поради което моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, в законоустановения срок по
чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете изцяло като
неоснователни. Посочва, че липсват доказателства да е подписала процесния договор за
кредит, както и кредитът да е бил усвоен. Оспорва се представените документи и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 74431/2021 г. по описа на СРС, 24 състав се установява,
че е издадена заповед № 546 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
06.01.2022 г., по силата на която е разпоредено С. С. Д. да заплати на „И.С.К.“ ООД сумата
от 1400 лв. - главница, ведно със законна лихва от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 69,30 лв. - договорна лихва за периода от 29.10.2021 г. до 29.10.2021 г., сумата от
6,61 лв. – мораторна лихва за периода от 14.12.2021 г. до 30.12.2021 г., както и разноски в
размер от 29,52 лв. - държавна такса и 800 лв. - адвокатско възнаграждение.
По делото е представен Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
2698/14.09.2021 г., сключен между „И.С.К.“ ООД и С. С. Д., в качеството им съответно на
кредитодател и кредитополучател, по силата на който на ответницата е предоставен кредит в
размер от 1400 лв., със срок от 45 дни, една погасителна вноска в размер на 1889,30 лв., с
падеж на 29.10.2021 г., при годишен процент на разходите: 47,98 % и фиксиран годишен
лихвен процент по кредита: 40,15 %.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, преди подписването му кредитополучателят е
избрал доброволно да ползва допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане
на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, а в ал. 2 –
че услугата експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит е
изцяло извършена и предоставена от „И.С.К.“ ООД, за което кредитополучателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в
размер на 420 лв., разсрочено на равни части, заедно с всяка от погасителните вноски – ал. 3
на чл. 1 от договора.
В чл. 2, ал. 1, т. 9 от договора е посочено, че общият размер на плащанията – 1889,30
лв. включва и такса експресно разглеждане, и се формира както следва: 1400 лв. – главница,
69,30 лв. – договорна лихва и 420 лв. – такса експресно разглеждане, за което е съставен
погасителен план – чл. 2, ал. 1, т. 10.
2
Съгласно чл. 3, ал. 2 с подписване на индивидуалния договор кредитополучателят
изрично заявява, че се е запознал, съгласен е и приема Общите условия, които са му
предоставени от „И.С.К.“ ООД.
Договорът за кредит е подписан с обикновен електронен подпис на 14.09.2021 г. от С.
С. Д., посредством SMS персонален идентификационен код за потвърждение, който подпис
не е оспорен по делото.
Представени са Общи условия за предоставяне на потребителски кредит от „И.С.К.
ООД, в които е дадено определение, че „такса за eкспресно разглеждане“ („Бърз кредит“ до
15 минути) представлява такса за допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя за експресно разглеждане на документи, която гарантира експресна
обработка на заявлението с искане за потребителски кредит при сроковете и условията,
описани в общите условия. Уговорена е и такса за удължаване на падежа за връщане на
сумата по договора за кредит, като е уговорено, че удължаването на срока за връщане
на кредита е допълнителна услуга, незадължителна услуга, която се предоставя по искане на
кредитополучателя, съобразно Тарифата на кредитора.
В представените по делото Общи условия на „И.С.К.“ ООД е уговорено, че
сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на
кредитополучателя, като за да получи желаната заемна сума, той подава заявление с искане
за потребителски кредит до дружеството, по образец, на сайта на дружеството, чрез
предварително създаден профил. Преди въвеждане на личните си данни кредитополучателят
следва да удостовери, че е уведомен и дава своето съгласие за обработка и съхранение на
личните му данни, след което въвежда личните си данни. След като в заявлението бъдат
попълнени наименованието на кредитния продукт, размер и срок на кредита, на
кредитополучателя се предоставя Стандартен Европейски формуляр (СЕФ), съдържащ
цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, чрез активен линк,
намиращ се в самото заявление с искане за предоставяне на потребителски кредит. След
като кредитополучателят провери въведените данни и се запознае със СЕФ той изразява
своето съгласие със същия чрез отбелязване. След като кредитополучателят е попълнил
заявлението с искане за потребителски кредит и след натискане на бутона „изпрати“ с цел
избягване на съмнения при получаването му, на предоставения мобилен телефонен номер
автоматично се изпраща SMS Персонален идентификационен код за потвърждение под
формата на кратко текстово съобщение. Кредитополучателят следва да попълни правилен
SMS в полето, указано в самото заявление/профила, с което се счита, че потвърждава и
подписва заявлението. Ако SMS персонален идентификационен код за потвърждение не е
попълнен или не е попълнен правилно, заявлението с искане за потребителски кредит не
може да бъде изпратено и дружеството няма да го получи за разглеждане. За да се пристъпи
към сключване на индивидуален договор за потребителски кредит е необходимо
дружеството да одобри отпускането на потребителския кредит на кредитополучателя, като
едновременно с уведомлението за това дружеството изпраща на посочения в
заявлението/профила email индивидуалния договор за потребителски кредит, съдържащ
3
погасителен план ведно с Общите условия, неразделна част от договора.
Кредитополучателят натиска активен линк в имейла – „Съгласен съм и приемам и
подписвам тези документи“, след което въвежда „Давам изрично и доброволно съгласието
си чрез въведения от мен SMS персонален идентификационен код за потвърждение, имащ
действие на саморъчен електронен подпис, да сключа и подпиша индивидуален договор
за кредит“, следва натискане на бутон „подписвам“, с което договорът се счита за сключен и
подписан. Страните изрично се съгласяват въвеждането на SMS персонален
идентификационен код за потвърждение да има силата на саморъчен подпис, съгласно чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕУУ (преди ЗЕДЕП).
По делото са приложени също Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, подписан с обикновен електронен подпис за
потребител С. С. Д., и Анекс № 1 към индивидуален договор за потребителски кредит SO №
2698/14.09.2021 г., от 18.10.2021 г., с който страните са постигнали съгласие за удължаване
на срока на действие на договора с 45 дни – т. е. до 13.12.2021 г., като във връзка с
удължаването на срока е предвидено кредитополучателят да заплати такса за удължаване на
срока в размер на 489,30 лв., съобразно Тарифата на „И.С.К. ООД, която е изискуема на
новата падежна дата ведно с общия размер на кредита по погасителния план, съдържащ се в
договора за кредит. Уговорено е, че общият размер на всички плащания с включена такса за
удължаване е 2378,60 лв. Анексът е подписан с обикновен електронен подпис на 18.10.2021
г. от С. С. Д., посредством SMS персонален идентификационен код за потвърждение, който
подпис не е оспорен по делото.
По делото е прието и преводно нареждане от 14.09.2021 г. за сумата от 1400 лв., с
основание за плащане – потребителски кредит SO-2698 от 14.09.2021 г., с наредител
ищцовото дружество и получател – ответницата – С. С. Д., а във връзка с допуснатото от
съда с определение № 32737 от 19.09.2023 г. разкриване на обстоятелства, представляващи
банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, е постъпило писмо изх. № 14-ИСК-
13480/1/28.09.2023 г. от „Б.Д.“ АД с информация, че по разплащателната сметка на С. С. Д.
(която сметка е посочена и в преводното нареждане), открита на 01.06.2018 г., на 14.09.2021
г. има получен превод в размер на 1400 лв., с основание „Потребителски кредит Дог. SO-
2698 от 14.09.2021 г.“ и наредител „И.С.К. ООД.
При така възприетата фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч. гр. д. №
74431/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, че издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.01.2022 г. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, са предявени и
настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при
наличие на съответните процесуални предпоставки.
4
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (договор за потребителски кредит) - при
спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, по което е предоставил на ответницата в заем
посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок; постигната
действителна уговорка за заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер, както и
изпадането на ответницата в забава в плащане на главницата.
В тежест на ответницата при доказване на горните факти е да установи
положителния факт на погасяване на дълга.
В случая ищцовото дружество се позовава на възникнало на 14.09.2021 г. между
страните правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние – по
електронен път чрез използване на интернет страница.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.),
според чл. 9 от който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10,
ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието „траен носител“ се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.
13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
5
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР (Обн., ДВ, бр. 105 от
22.12.2006 г.), като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието
„финансова услуга“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ – в § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и
на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е: 1.
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3. получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни
изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (сега Законът
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), като изявленията,
направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал.
2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронен документ е електронен документ
по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB,
L 257/73 от 28 август 2014 г.) - всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма
се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление -
чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13,
ал. 1 от закона - за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва, по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис и на усъвършенствания електронен подпис
стойността на саморъчен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). В случая такова съгласие е
постигнато в клаузата на т. 3.1 от Общите условия към договора, към които последният
6
препраща, съгласно която страните се уговарят, че ще признават електронния подпис,
положен чрез сайта на доставчика на услугата, със стойността на саморъчен подпис в
отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП (сега чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е установената в чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3
ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
В случая ответницата не е поискала представянето на електронните документи,
представени на хартиен носител (договор, Общи условия, анекс, СЕФ) и на електронен
носител - в открито съдебно заседание представителят на ответницата изрично е заявил, че
не оспорва, че подписите са положени от ответницата, но че не е спазена формата по ЗЕДЕП
- че положеният подпис няма характеристиките на саморъчен подпис, не е оспорен
механизмът на сключване на договора, поради което съдът счита, че същите следва да бъдат
ценени като доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК, тъй като
възпроизвеждането им върху хартиен носител не променя характеристиките им и ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в
този смисъл решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. по описа на ВКС, IV г.
о., решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
Следователно, при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР и при
наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ (налице е изрична уговорка, с която
страните са придали на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен) следва да
се приеме, че представените по делото електронни документи – договор за кредит и анекс
към него, възпроизведени на хартиен носител, са саморъчно подписани документи и се
ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това, от своя страна,
безспорно доказва възникването на процесното заемно правоотношение между страните, а
наведените от ответната страна възражения, с които се оспорва постигнатото съгласие и
изразена от потребителя воля да бъде обвързан от договора за потребителски кредит са
неоснователни.
Доколкото по делото е представен договор за кредит като приложение към исковата
молба и той е генериран след спазване на процедурата и приемане на ОУ и представяне на
преддоговорна информация, то чрез представянето му се доказва по делото, че са спазени
преддоговорните задължения на кредитодателя.
В тази връзка, въз основа на събраните доказателства съдът приема, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, като кредиторът е
превел в полза на ответницата сумата по кредита в размер на 1400 лв. – видно от
представеното банково извлечение, на дата 14.09.2021 г., което се доказва и от приетото по
7
делото писмо от „Б.Д.“ АД за разкриване на информация, представляваща банкова тайна,
според което сумата от 1400 лв., предмет на индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 2698/14.09.2021 г. е преведена по банкова сметка с титуляр С.
С. Д. и усвоена на 14.09.2021 г., което е допълнително доказателство за постигнатото
съгласие за сключване на договора.
На следващо място, съдът следва да извърши преценка относно действителността на
договора за кредит, като при тази преценка не е обвързан от посочените от ответницата
основания, тъй като нормите, уреждащи нищожността са от императивен порядък и за тях
съдът следи служебно. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК,
вменяваща служебно задължение на съда да следи за съществуването на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед изложеното, настоящият състав дължи
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора годишен процент на разходите от 47,98 %
не съответства на действителния такъв. От съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвидено
е още при сключването на договора, че кредитополучателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит, която такса е в размер на
420 лв. и с падеж – падежът на месечната вноска – 29.10.2021 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания.
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал.
1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен
процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
8
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая се
касае за разход по кредита, пряко свързан с него, който е предварително известен на
кредитора, а общото задължение на ответницата е съответно на вписаното в погасителния
план – неразделна част от договора за кредит (чл. 2, ал. 1, т. 10), в който изрично е посочено
и задължението за такса експресно разглеждане в размер на 420 лв. Плащането на таксата за
експресно разглеждане обаче не е отразено като разход при формирането на посочения в
договора ГПР – 47,98 %, въпреки че е включено в общия дълг и месечните вноски. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Съдът приема, че доколкото таксата за експресно разглеждане е в размер почти една трета от
размера на главницата по кредита, то при отчитането на таксата като несъмнен разход
действителният ГПР би бил значително завишен и несъмнено би надхвърлил ограничението
от 50 %. При това положение според настоящия състав, макар формално процесният договор
да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Освен това ищцовото дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като
тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени
от всеки потенциален клиент. Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредита, а отделно от това кредиторът не може да изисква заплащане на
такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за
едно и също действие. Уговорената в разглеждания договор такса за експресно разглеждане
на документи представлява такса, свързана с усвояването на кредита, поради което спрямо
нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. Предвид изложеното и след като
ответницата е подала заявление за предоставяне на паричен ресурс, което е задължителна и
необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то от същата не следва да се изисква
заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се
разглежда заявката за кредитиране. Аналогично, таксата за удължаване на срока за
издължаване на кредита в размер на 489,30 лв., доколкото е свързана с действия по
управление на кредита, също попада под забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена
9
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения. Поради това неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора
не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не
може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при
съобразяване на чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
(така решение № 3609/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС, IV-A състав,
решение № 2764/31.05.2023 г. по в. гр. д. № 5265/2022 г. по описа на СГС, II-E състав,
решение № 2698/26.05.2023 г. по в. гр. д. № 9124/2021 г. по описа на СГС, II-E състав,
решение № 5552/01.11.2023 г. по в. гр. д. № 10284/2022 г. по описа на СГС, II-В състав,
решение № 3868/13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС, II-Б състав и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по кредита. По въпроса допустимо ли е предявен на договорно
основание иск да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на
кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по
смисъла на чл. 22 ЗПК, е формирана константна практика на ВКС (в този смисъл решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. по описа на ВКС, I т. о., решение №
50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.), според които
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по предявен
на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
10
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на
изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на чл. 23 в специалния ЗПК.
Ето защо в случая искът следва да бъде уважен за чистата стойност на кредита – 1400
лв., при липса на твърдения и данни за плащане на суми по договора за кредит от страна на
ответницата. Към посочената главница следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2021 г. до окончателното плащане.
Исковете за договорна лихва в размер на 69,30 лв. и за мораторна лихва в размер на
6,61 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни – чл. 23 ЗПК.
По разноските:
При този изход на спора на страните следва да се присъдят направените в
заповедното и в исковото производство разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената
част от исковите претенции.
Направените в заповедното производство разноски на ищеца възлизат на сумата от
829,52 лв., от които 29,52 лв. - внесена държавна такса и 800 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, от които в полза на ищеца съразмерно на уважените искове следва да се
присъдят 786,85 лв.
За исковото производство се претендират 156 лв. – държавна такса, 447,59 лв. –
депозит за особен представител и 800 лв. - адвокатско възнаграждение (по приложен
договор за правна помощ и съдействие от 20.06.2022 г. на лист 39 от делото). Възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответницата е основателно, като съдът приема, че възнаграждението
за адвокат на ищеца следва да бъде определено в минимален размер – съгласно
приложимата към момента на уговарянето му редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 333,32 лв., с
оглед фактическата и правната сложност на делото, срочното му разглеждане в едно
открито съдебно заседание и извършените от процесуалния представител на ищеца действия
в хода на производството, или от сумата от общо 936,91 лв. на ищеца за исковото
производство следва да се присъди сумата от 888,72 лв., съразмерно на уважените искове.
От ответницата не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С................... дължи на „И.С.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С.......... на основание чл. 23 ЗПК, сумата от 1400 лв. – главница по
индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2698/14.09.2021 г. (чистата стойност
на кредита), ведно със законната лихва от 30.12.2021 г. до изплащане на вземането, за която
11
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.01.2022
г. по ч. гр. д. № 74431/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „И.С.К.“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С.......... срещу С. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С................... искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. С. Д.
дължи на „И.С.К. ООД сумата от 69,30 лв. - договорна лихва за периода от 29.10.2021 г. до
29.10.2021 г. и сумата от 6,61 лв. – мораторна лихва за периода от 14.12.2021 г. до 30.12.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 06.01.2022 г. по ч. гр. д. № 74431/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С................... да заплати на „И.С.К.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С.......... на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 786,85 лв. - направени в заповедното производство разноски, както и
сумата от 888,72 лв. - направени в настоящото производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12