Решение по адм. дело №662/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на З. В. К. от гр. Русе, гражданка на Украйна, [ЛНЧ], срещу Заповед № ЗСПД/Д-Р/11385/15.10.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Русе, с която на жалбоподателката на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД е отказано отпускане на еднократна помощ за 1 дете. В жалбата е изложено становище, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че чужденците имат право на социално подпомагане съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/. Изложени са доводи, че разпоредбата на чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ противоречи на международни договори, които Република Бългярия е ратифицирала, както и на правото на ЕС.

Моли се за отмяна на оспорената заповед. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателката се явява лично. Поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Русе изразява подробно становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи, че оспореният акт е изцяло законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, за което представя списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежната страна при наличието на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

З. К. е гражданка на Украйна, притежаваща регистрационна карта на чужденец, издадена от Държавна агенция за бежанците при министерски съвет. Картата е с № *********, валидна до 04.03.2026 г. /л. 3 от преписката/, като с нея е предоставена временна закрила в РБългария по реда на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на З. В. К. и на придружаващото я деца под 14годишна възраст – А., р.23.11.2017г. и Е., р.17.07.2014г. На картата е посочено, че жалбоподателката има право да остане на територията на РБългария, на основание чл.39, ал.1, т.1 от ЗУБ.

От представеното с жалбата Удостоверение за раждане/л.12/ превод от украински език/ се установява, че З. В. К. е майка на А. Ю. К., р. на р.23.11.2017г. в [населено място], Украйна.

Жалбоподателката е подала заявление-декларация с вх. № 3СПД/Д-Р/11385/02.10.2025 г./л.1 пр./ за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, с което е претендирала заплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, в качеството си на майка и законен представител на малолетния А. Ю. К. с [ЛНЧ]. Не е спорно, че детето е записано за втори клас за учебната 2025/2026 година. По подаденото заявление директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Русе издал процесната Заповед № ЗСПД/Д-Р/11385/15.10.2025 г., с която е отказано на З. К. отпускането на еднократна помощ за 1 дете. Видно от изложените в заповедта кратки мотиви на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД вр. чл.10а ЗСПД - членовете на семейството са граждани на Украйна и няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейния помощи за деца.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден именно от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Русе и в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на законовите изисквания за форма с оглед на което не са налице пороци водещи до неговата нищожност.

В хода на проведеното административно производство съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде оспорения акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на правото на жалбоподателката да получи поисканата с подаденото заявление социална помощ.

Оспорената заповед е материално незаконосъобразна по следните съображения:

Спорният по делото въпрос е за правото на лица, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от социално подпомагане в държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи, сред които е и еднократната помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Според разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

От текста на разпоредбата е видно, че ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Разпоредбата е обща и не съдържа конкретизация, но и ограничения относно вида на социалните помощи, на които имат право посочените лица. При съпоставка между разпоредбата на чл. 3 от ЗСПД и на чл. 39 от ЗУБ следва да се отчете, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 г., а правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ е въведено законодателно през 2007 г., т. е. ЗУБ се явява по-нов закон и в съответствие с правилото Lex posterior derogat legi priori (По - новият закон отменя по-стария.), следва да се приложи по-новият закон, тъй като в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин. Следователно, с оглед предвиденото в чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ право на социално подпомагане на чужденците с временна закрила, следва да се приеме, че като такова лице жалбоподателката има право и на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

В тази връзка съдът отчита, че семейните помощи за деца са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1 от Конституцията, които съгласно чл. 5 от ЗСПД се финансират от държавния бюджет (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗСПД, и да осигурява най-добрия интерес на децата в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

На следващо място, нормата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (какъвто е и настоящия случай), следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право.

Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не могат да се ограничават.

С оглед изложеното дотук, оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Заповед № ЗСПД/Д-Р/11385/15.10.2025 г. следва да бъде отменена, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-Р/11385/15.10.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Русе, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик по чл. 10а, ал. 1 от Закона за социални помощи за деца.

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Русе за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно. Съдия: