Решение по дело №4397/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266500
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20131100104397
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

11.11.21г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Г.И.

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 14.10.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 4397/13г. и констатира следното:

Предявен е иск от Р. И. против Д. Д., Р. К., С. С., В. Д., Л. Д., Б. Д., Ц. Я., М. Д., М. М., Г. Б., В. П., В. Я., Н. А., Д. Я., Й. К., И. И., Г. Г., А. А., Л. А. и Й. А. с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС /за изкупуване на 16/20 ид. ч. от недвижими имоти: ПИ № 4907, с идентификатор 68134.4082.663 с площ от 377 кв. м. и ПИ № 4906, с идентификатор 68134.4082.664, с площ от 745 кв. м. - индивидуализирани подробно във влязло в сила съдебно решение на СГС 2а състав от 13.01.12г. по г.д. № 607 от 08г./.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Събраният в процеса доказателствен материал /писмен/ удостоверява /на практика тези обстоятелства не са и пряко спорни между страните/, че: ищцата е придобила 1/20 ид. ч. от процесните имоти /на основание на, по силата на - влязло в сила съдебно решение от 09.01.07г. на СРС по г.д. № 7882 от 05г., постановено в рамките на производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД; това обстоятелство е констатирано и в посоченото по-горе съдебно решение на СГС от 13.01.12г./; ответницитеА. са придобили в режим на СИО /на основание на, по сила на - последния съдебен акт, а именно: решение на СГС 2а състав от 13.01.12г. по г.д. № 607 от 08г., постановено в рамките на производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/ собствеността върху останалите 19/20 ид. ч. от същите имоти. Ищцата е придобила още 3/20 ид. ч. от имотите /на основание на, по силата на - договори, обективирани в нотариални актове № 156 от 22.12.06г. на нотариус А.И. и № 161 от 27.12.06г. на нотариус А.И./. Тези сделки /като вписани преди решението на СГС от 13.01.12г./ се явяват /вече - към момента; макар същите договори да не са имали такъв правен ефект към момента на влизане в сила на посоченото съдебно решение/ противопоставими /в хипотезата на чл. 115 от ЗС/ на ответницитеА.. С други думи /предвид изложеното/: ищцата се легитимира /към момента/ като собственик на 4/20 ид. ч. от имотите, а ответницитеА. се легитимират като собственици на останалите 16/20 ид. ч. от имотите.

Искът е неоснователен:

От една страна:

Принципно: производство по чл. 33, ал. 2 от ЗЗД е допустимо да бъде проведено /чрез иск като процесния/ и след приключване на процес по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД /приключил с положително решение в полза на купувачи - приобретатели, каквито в случая се явяват ответницитеА./. В тази насока /например/ е Решение № 52/08.06.82г. по г.д. № 32/82г. на ОСГК на ВС /което разглежда точно такава хипотеза/. Искът се явява предявен /предвид съображенията, изложени в същото съдебно решение/ в рамките на законния /2-месечен срок/ започнал да тече, считано от 09.02.13г. /когато е влязло в сила решението на СГС от 13.01.12г. – на практика едва от този момент за ищцата е възникнала възможността да упражни правото си на изкупуване, доколкото - едва тогава в полза на ответницитеА. е настъпил транслативния – придобивен ефект/. Възраженията на ответниците /в посочените две насоки/ са неоснователни.

Изложеното обосновава извода /от една страна/, че ищцата се явява легитимирана /принципно; в материално правен аспект/ да води процес по чл. 33, ал. 3 от ЗС /да иска изкупуване на придобитите от ответницитеА. идеални части от имотите, при съобразяване на квотата й на съсобственост към момента – съобразно изложените по-горе съображения в тази връзка досежно конкретните права на съсобственост на страните/.

От друга страна обаче: в случая /конкретно/ „вземането“ на ищцата /по чл. 33 от ЗС/ следва да бъде – отречено:

Правото на изкупуване може /е допустимо/ да бъде защитено /в специфична хипотеза като настоящата – след процес по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/ само, ако същото право е могло да бъде защитено и в рамките на общата хипотеза /при сключване на нотариална сделка/. Тази предпоставка не е налице:

От една страна: процесният имот е бил продаден /чрез предварителния договор от 18.06.05г., от който черпят права ответницитеА./ като цяло /а не като съсобствен/. От друга страна: към момента на продажбата /предварителната – по посочения договор/ процесната съсобственост все още не е съществувала /същата е възникнала – в полза на ищцата едва след провеждане на съдебен процес по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/. В такава хипотеза следва да се приеме, че в общия случай /при сключване на нотариална сделка – съобразно изложеното по-горе/ правилото, изискването по чл. 33 от ЗС не би могло да бъде спазено /нито нотариусът, нито страните по сделката са могли да спазят визираната в този законов текст процедура заради: липса на обявена, съответно на съществуваща съсобственост/. Поради това – същото право /съобразно изложеното по-горе/ не следва да бъде защитено и в настоящата хипотеза. Възприемането на обратната /противната/ логика би позволило – правата на купувачите /в случая – ответницитеА./ да бъдат засегнати без тези страни по правоотношението да са имали каквато и да е възможност да защитят правата си в контекста на процедурата по  чл. 33 от ЗС.

С оглед изложеното – искът следва да бъде отхвърлен.

Доказателства за сторени от ответниците съдебни разноски – липсват /не е и заявено искане за заплащане – присъждане на такива/.

Съдът,

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска /с правно основание чл. 33, ал. 3 от ЗС/ на Р.Б.И. ЕГН ********** против Д.В.Д. ЕГН **********, Р.В.К. ЕГН **********, С.М.С. ЕГН **********, В.Д.Д. ЕГН **********, Л.К.Д. ЕГН **********, Б.К.Д. ЕГН **********, Ц.Б.Я. ЕГН **********, М.Д.Д. ЕГН **********, М.Й.М. ЕГН **********, Г.Й.Б. ЕГН **********, В.Я.П. ЕГН **********, В.В.Я. ЕГН **********, Н.В.А. ЕГН **********, Д.В.Я. ЕГН **********, Й.Д.К. ЕГН **********, И.Т.И. ЕГН **********, Г.Д.Г. ЕГН **********, А.Д.А. ЕГН **********, Л.И.А. ЕГН ********** и Й.Д.А. ЕГН ********** /за изкупуване на 16/20 ид. ч. от недвижими имоти: ПИ № 4907, с идентификатор 68134.4082.663 с площ от 377 кв. м. и ПИ № 4906, с идентификатор 68134.4082.664, с площ от 745 кв. м. - индивидуализирани подробно във влязло в сила съдебно решение на СГС 2а състав от 13.01.12г. по г.д. № 607 от 08г./.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател: