Решение по дело №102/2019 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 37

                                               

 

Гр. В** 17.05.2019г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ВОС    гражданска    колегия

В   открито съдебно  заседание  на  седемнадесети април

две   хиляди    и     деветнадесета  година     в     състав: 

 

                                                Председател:  А** П**

 

                                                       Членове:  Д** М**

                                                                       Г** Й**

                                                           

При    секретаря  В** К**

и   в   присъствието   на    прокурора      

като    разгледа    докладваното    от   Съдията  М**

Въззивно    гражданско   дело   № 102 по  описа  за  2019г.

и     за     да    се    произнесе,      взе      предвид     следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на общ. Д** против решение № 9/22.01.2019г. постановено по гр.д. № 658/2018г. по описа на БРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът не правилно е приел че ищцата е узнала най-рано за решението за възстановяване на работа на 21.09.2018г. когато е подала заявление за възстановяване на работа, при което положение срокът служителят да се яви и да заеме предишната си работа е изтекъл на 05.10.2018г. Поддържа се, че това заявление е било подадено по пощата от което може да се направи извод, че ищцата по делото е узнала за влязлото в сила решение преди датата на заявлението и срокът следва да тече от 18.09.2018г. Поискано е да се отмени обжалваното решение и се отхвърли предявения иск.

По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба Ю.И.Д. в който се поддържа, че постановеното от БРС решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Поддържа се, че по делото са събрани гласни доказателства, че ищцата се е явила на работа на 27 и 28.09.2018г. , но не е била допусната до работа. Поискано е да се потвърди обжалваното решение.

Жалбоподателят е представил писмено доказателство с въззивната жалба, което не е било прието, тъй като е могъл да се снабди със същото при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становищата на ответната по жалба страна и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в определения законов срок, поради което е допустима.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

Пред БРС е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1,т.2 и т.3 от КТ, като се поддържа в исковата молба, че ищцата е възстановена на заеманата  преди уволнение длъжност „директор“ на Детска градина „К**“ с.А** с Решение от 31.08.2018г. по Гр.Д. № 409/2018г. по описа на БРС. Със заповед № 11/03.10.2018г. считано от 04.10.2018г. на ново е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ във вр.с чл.345, ал.1 от КТ. Ищцата поддържа, че на 21.09.2018г. е подала до работодателя молба за възстановяване на работа, но незаконосъобразно работодателят е прекратил трудовото правоотношение на посоченото по-горе основание с мотиви, че е изтекъл четиринадесет дневния срок за явяване за заемане на длъжността.  Поддържа, че след подаване на заявлението работодателят не е предприел никакви действия за допускане до работа на ищцата и е издал атакуваната заповед. Поискано е същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

В писмения си отговор община Д** поддържа че искът е неоснователен, тъй като решението за възстановяване на работа е влязло в сила на 15.09.2018г., а на 18.09.2018г. се твърди, че ищцата е била запозната със съобщението за възстановяване на работа. На 01.10.2018г. работодателят е издал заповед за възстановяването на предишната длъжност на ищцата, считано от 02.10.2018г., но същата в този ден не се е явила за да й бъде връчена заповедта за възстановяване поради което на 03.10.2018г. е била издадена заповедта за прекратяване на трудовото  правоотношение.

По делото са представени писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания от които се установява, че със заповед № 11/03.10.2018г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника е било прекратено на основание чл.325, ал.1,т.2 от КТ във вр.с чл.345, ал.1 от КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че решението за възстановяване е влязло в сила на 15.09.2018г., на 21.09.2018г. ищцата е подала заявление за възстановяване на работа, но не е посочила от кога да бъде възстановена. Работодателят се е позовал с изтичането на четиринадесет дневния срок по чл.345, ал.1 от КТ. Съгласно тази разпоредба при възстановяване на работника на  предишната му работа, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа. По делото е представено съобщение от РСБелоградчик до ищцата с което същата е уведомена  за резултата по Гр.Д. № 409/2018г., по което решението за възстановяване е влязло в сила на 15.09.2018г. В съобщението е посочено че същата има право да се яви на работа за заемане на длъжността в срок от две седмици от получаване на съобщението. Съобщението е връчено на адвокат пълномощника на ищцата на 04.10.2018г. Преди получаване на съобщението от БРС, ищцата е подала заявление до работодателя, което е получено в община Д** на 21.09.2018г. Със заповед от 01.10.2018г. кметът на община Д**е възстановил ищцата на  предишната длъжност „директор“ на ДГ „К**“ с.А**, считано от 02.10.2018г. Няма данни тази заповед да е връчена на ищцата.  На 03.10.2018г. работодателят е издал заповедта за уволнение.

От така установените обстоятелства, обосновано и законосъобразно БРС е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна и е отменил обжалваната заповед. Съдът е приел, че двуседмичния срок е изтекъл на 05.10.2018г., а ищцата се е явила на 04.10.2018г., което обстоятелство не се оспорва от ответника по делото. Тези изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, като следва да се има предвид и показанията на разпитания по делото свидетел С***, който заявява, че ищцата около 27-28.09.2018г. е видял ищцата пред община Д**, което обстоятелство не е оспорено от ответната страна, но свидетелят не заявява поради каква причина ищцата е била на това място.   

Дори и да се приеме, че ищцата е разбрала за резултата по делото, както твърди ответната страна на 18.09.2018г. и не се е явила да заеме длъжността в двуседмичния срок по делото липсват доказателства същата да е уведомена от работодателя за издадената от него заповед на 01.10.2018г. с която я възстановява на предишната длъжност, като в заповедта е отбелязано че следва да се доведе до знанието на лицето за което липсват писмени доказателства.

Ще следва да се потвърди обжалваното решение като обосновано и законосъобразно за което ОКРЪЖНИЯ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9 от 22.01.2019г., постановено по гр.дело № 658/2018г. по описа на БРС.

Решението подлежи на касационно обжалване  в едномесечен срок от връчването му пред ВКС при наличие на предпоставките чл.280 от ГПК.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

             

           2.