№ 422
гр. Плевен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20254400500574 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 343/18.03.2025 г. на Плевенски районен съд, постановено
по гр. дело № 2561/2024 г. по описа на същия съд е отхвърлен предявения иск
от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предходно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М.С. и Д.К.К. против А. В. М., ЕГН **********, с правно
основание чл. 415 ГПК за признаване за установено, че А. В. М., ЕГН
********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предходно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.С. и Д.К.К. сумата от 1126.49 лв., от
които: 117.39 лева дължими вноски по договор за лизинг от 04.05.2021 г. за
*** за периода от 25.06.2021 г. до 24.12.2021 г.; 48.72 лв. дължими вноски по
договор за лизинг от 04.05.2021 г., за аксесоари за периода от 25.06.2021 г. до
24.12.2021 г.; 608.33 лв., дължими по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 09.02.2021 г., от които: 176.48 лв., дължими за
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от
1
09.02.2021 г. за периода от 25.06.2021 г. до 24.10.2021 г.; 431.85 лв.,
дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.02.2021 г., от които: 188.81
лв., представляващи три стандартни месечни такси и 243.04 лв. за устройство
***, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.-352.05 лева,
дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от
24.12.2020 г., от които: 89.33 лв., дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.12.2020 г. за периода от
25.06.2021 г. до 24.09.2021 г.; 262.72 лв. дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 24.12.2020 г., от които: 103.86 лв., представляващи три стандартни
месечни такси и 158.86 лв. за устройство ***, представляващи разлика между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план, както и дължима законова лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането,
като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно
решение от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предходно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *** чрез пълномощника – адв. Г. З., в
която се изразява становище, че същото е неправилно, немотивирано и
постановено при нарушение на процесуалните правила. Въззивникът счита, че
ПлРС не е разгледал в съвкупност всички представени писмени доказателства,
поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, достигнал е до грешен извод и е приложил грешно материалния
закон, което е довело до неправилност на съдебното решение. Посочва, че
съдът неправилно е приел, че ищцовото дружество не е установило при
условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдените
договорни правоотношения с ответника, като заявява, че след като е уважено
доказателствено искане на ищеца за прилагане на предходно проведено
заповедно производство към исково производство по чл.422 от ГПК,
последното се смята за продължение на заповедното производство и по него се
2
ползват доказателствата, приложени към заповедната процедура.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и немотивирано
в частта, в която се оставят без уважение исковете за абонаментни такси и
такси за потребление на мобилни услуги по договори за Мобилни услуги, като
посочва, че по делото са приложени писмени доказателства, а именно фактури
с отразено детайлно потребление, от които е видно, че потребителят е
използвал незаплатени телекомуникационни услуги. Районен съд - Плевен не
е отчел факта, че осигуряването на достъп до мобилната мрежа, респективно
до уговорените мобилни услуги от страна на мобилния оператор е породило
задължение от страна на абоната да заплати дължимите за това месечни такси
и цената на допълнително използваните мобилни услуги, ако има такива.
Въззивникът счита, че Районен съд - Плевен не е съобразил договорката
между страните, обективирана в подписаните между тях индивидуални
договори, досежно прекратяването на процесните договори, като посочва, че
основанието, на което са прекратени договорите за мобилни услуги е чл.19 б.
„б“ т.„в“ от Общите условия, приложими към тях. Съгласно тази разпоредба
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД има право едностранно да прекрати
индивидуален договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми
след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно тези Общи условия. Твърди, че дружеството е изпълнило
задължението си да даде подходящ срок на абоната да изпълни задължението
си, съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД.
Въззивникът счита, че Районен съд - Плевен не е съобразил
индивидуалните уговорки между страните, касаещи неустойките за
предсрочно прекратяване на процесиите договори, вследствие на което
неправилно е приложим материалния закон. Твърди, че претендираните суми
за неустойка се формират чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки,
които обезпечават две различни престации - по договора за мобилни услуги,
представляваща три месечни такси, поради факта, че потребителят е ползвал
преференциални условия за предоставените му мобилни услуги при
сключване на договор с първоначален срок от 24 месеца; както и по договора
за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена,
без да е върнато устройството при прекратяване на договора и
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
3
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство
при сключване на абонаментен план или договор за лизинг.
Въззивникът посочва, че процесните договори са индивидуални
договори между двете страни. Длъжникът е имал възможност да влияе пряко
върху съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне от негова
страна на срока на сключваните договори и устройствата, които е
закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг. Чрез
определянето на тези параметри, се определя и размерът на дължимата от
длъжника неустойка. Според чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, поради
което, според въззивника процесните клаузи са действителни и обвързват
страните по договора. По отношение на частта от неустойката,
представляваща общата сума на разликата между стандартната цена без
отстъпка на устройствата и преференциалната цена при сключване на
договорите, въззивникът счита, че и в тази част клаузата не противоречи на
закона и добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, нито е налице обоснована вероятност за това.
Съобразно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Видно е, че неустойката
е така формулирана, че при предсрочно прекратяване на договора за
абонамент на мобилни услуги поради вина на потребителя, той възстановява в
полза на мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за
устройството.
Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е отчел, че
едновременно с прекратяването на договорите за мобилни услуги веднага и
автоматично настъпва и предсрочната изискуемост на договорите за лизинг,
след което са прекратени и самите договори за лизинг. Тъй като
прекратяването е по вина на лизингополучателя, към датата на прекратяване
на договорите и деактивиране на услугите за ответника е възникнало
задължение, представляващо предсрочно изискуеми вноски за лизинг на
лизинговите активи. С оглед датата на прекратяване на договорите за мобилни
услуги по вина на абоната, разликата между стандартната цена на
предоставените мобилни устройства, съгласно ценова листа към датата на
4
сключване на договора за мобилни услуги и заплатената цена от длъжника
при предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на
договора, е дължима като неустойка и е начислена за всички устройства във
финалните фактури.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на
ПлРС и да постанови друго по съществото на спора, с което да признае за
установено съществуването на вземането на „ИЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от
А. В. М. за сумата от 1126.49 лв., както и дължима законова лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането. Претендира направените деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. В. Ч. от
ПлАК в качеството на особен представител на въззиваемата А. В. М., в който
се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.
Посочва се, че въззиваемата не е направила възражение по ч.гр.д. № 1250/2021
год. по описа на ПлРС, тъй като не са й връчени редовно книжата, но съгласно
разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на
посочените от ищцовата страна задължения. Твърди се, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е да доказало
наличието на задължения и ако има такива от страна на ответницата, за кои
конкретните периоди се отнасят, уведомявана ли е по установения ред,
запозната ли е с всички документи, касаещи нейните плащания и налице ли са
задължения, които не е изплатила, ако има такива.
Въззиваемата страна счита въззивната жалба за неоснователна и
недоказана и като такава, моли,същата да бъде отхвърлена изцяло.
В съдебно заседание, въззивникът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не се
представлява. В постъпила писмена молба, пълномощникът – адв. Г. З. от САК
моли съда, да отмени първоинстанционното решение да постанови друго, с
което да признае за установено съществуването на вземането на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от А. В. М. за сумата от 1126,49 лв. Претендира
направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемата А. В. М. чрез назначения особен
представител моли съда, да потвърди първоинстанционното решение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
5
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран.
По подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** пред Плевенски районен съд
е образувано ч.гр.д. № 7077/2023 г. по описа на същия съд, като е издадена
Заповед за изпълнение № 4010/21.12.2023 г., с която е разпоредено длъжникът
А. В. М., ЕГН ********** да заплати „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***
сумите:
- 117.39 лева дължими вноски по договор за лизинг от 04.05.2021 г. за
*** за период 25.06.2021 г,- 24.12.2021 г.;
- 48.72 лева дължими вноски по договор за лизинг от 04.05.2021 г, за
аксесоари за период 25.06.2021 г,-24.12.2021 г.;
- 608.33 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 09.02.2021 г., от които:
• 176.48 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 09.02.2021 г. за период 25.06.202124.10.2021 г.;
• 431.85 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
6
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.02.2021 г., от
които: 188.81 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 243.04
лева за устройство ***, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план.
- 352.05 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 24.12.2020 г., от които:
• 89.33 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 24.12.2020 г. за период 25.06.202124.09.2021 г.;
• 262.72 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.12.2020 г, от
които: 103.86 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 158.86
лева за устройство ***, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план, ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 480,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Съобщението за издадената Заповед за изпълнение е връчено
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №
3766/29.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 7077/2023 г. по описа на ПлРС е
указано на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск относно
вземането си срещу длъжника А. В. М..
Подадена е искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***
против А. В. М., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за сумата от 1126,49 лв.
За да отхвърли предявения иск, Плевенски районен съд е приел, че
ищцовото дружество не е установило при условията на пълно и главно
доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с
ответницата. Приел е, че изложените с исковата молба обстоятелства и факти
не са подкрепени с конкретни доказателства, най-вече Договорът за мобилни
услуги между ответното дружество и ответницата, както и Допълнителното
7
споразумение от 04.05.2021 г., като не са приложени доказателства в тази
насока, както и доказателства, установяващи справки налице ли е задължение
от страна на ответната страна, за кои периоди, получила ли е съобщение за
това, отзовала ли се е. Приел е, че е проведено заповедно производство, но не
е спазен закона и разпоредбите на ГПК, с оглед обстоятелството, че А. В. М.
не е намерена на адреса, не е получила лично доказателствата и не е могла да
възрази и да вземе становище.
Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата
въззивна инстанция.
На първо място, по възражението на особения представител на
ответницата, че макар да е спазена процедурата по чл.47 ал.5 от ГПК, същата
не е уведомена изрично и не е могла да изрази личното си становище по
ч.гр.д. № 7077/2023 г. по описа на ПлРС, настоящата съдебна инстанция счита
същото за неоснователно. Назначаването на особен представител е резултат от
неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса.
Книжата по делото са били изпратени на настоящия и постоянен адрес на
ответницата, като на основание чл.47 ал.5 вр. ал.1 от ГПК, предвид редовно
извършена процедура по връчване, на А. В. М. е назначен особен
представител на основание чл.47 ал.6 от ГПК, с цел охрана на интересите й.
Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител
в тази хипотеза осигурява равнопоставеност на страната, по отношение на
която е приложена фикцията на чл.47 ал.5 от ГПК. Фигурата на особения
представител се припокрива с тази на упълномощения процесуален
представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на
препис от решението и т.н. И в двата случая, представителят има право да
извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично
упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 ГПК. В този смисъл,
особеният представител се явява надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Връчването на
книжата на особения представител не представлява приемане на
материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на
делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация
на невъзможност да предяви правата си по договора по съдебен ред, поради
неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на
8
книжата, вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно извършено, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Следва да се отбележи, че институтът на особеното представителство по чл.47
ал.6 от ГПК е общ за всички производства и с него се цели гарантиране на
правото на защита на ответника.
От писмените доказателства към приложеното ч.гр.д. № 7077/2023 г. по
описа на ПлРС се установява, че между страните са сключени Договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.02.2021 г., Договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.12.2020 г., Допълнително
споразумение от 04.05.2021 г. към Договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер ***, Договор за лизинг от 04.05.2021 г. за устройство *** с телефонен
номер ***, Договор за лизинг за базови аксесоари от 04.05.2021 г.
Съдът намира, че не са налице нарушения на ЗПК, водещи до
недействителност на процесните договори. С подписването на съответния
договор абонатът изразява волята си, като поема задължението да заплаща
стойността на предоставените му услуги и съответните абонаментни такси.
Освен това, всеки договор е придружен и с подписана декларация-съгласие, че
абонатът е запознат с общите условия на оператора. Процесните договори,
които са предмет на договаряне между двете страни са индивидуални.
Длъжникът е имал възможност да влияе пряко върху съдържанието на
клаузите за неустойка, чрез определяне от негова страна на срока на
сключваните договори и устройствата, които е закупувал/получавал за
ползване по силата на договор за лизинг. Чрез определянето на тези
параметри, се определя и размерът на дължимата от длъжника неустойка.
Според чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, поради което, съдът счита, че
процесиите клаузи са действителни и обвързват страните по договора.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни договори, ответникът
дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договорите,
независимо от потреблението на услуги през съответния период. Породилите
действие договори създават задължение на абоната да заплаща ежемесечни
такси, съобразно избраните абонаментни планове. Съдът намира, че сумите се
9
дължат от ответника, доколкото дължимостта им не е обвързана от реалното
ползване на услуги. Операторът е задължен да предостави достъп до мобилна
мрежа/до уговорените в съответния договор услуги, като задължението за
заплащане на месечна такса не е обвързано от потреблението. Видно от т.7 от
Общите условия, „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД предоставя услуги на
потребителите си при условията на действащото законодателство, като за да
получи достъп до мрежата, потребителят следва да притежава валидна лична
СИМ карта, регистрирана в базата данни на Мрежата. Видно от чл.5 от
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.12.2020 г. и в чл.5
от Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.02.2021 г.
изрично е посочено, че към договорите се предоставя и 1 бр. СИМ карта,
която е индивидуализирана чрез сериен номер в чл.6 от договорите.
Потребителят е подписал договорите, вкл. чрез саморъчно изписване на
имената си, от което се установява, че операторът е изпълнил задължението си
да предаде СИМ карта, регистрирана в базата данни на Мрежата, на
потребителя.
За дължимите суми от ответницата А. В. М., ищецът е издал фактури за
съответните периоди, приложени по делото като писмени доказателства.
Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си качество имат
формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на
изявлението и неговото авторство /чл.180 от ГПК/. Представените по делото
заверени преписи на фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и
възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми, като не е необходимо
тези фактури да са подписани, доколкото чрез същите не се установява
основанието на вземането. Установява се, че във всяка фактура е посочено
името на съставителя, а освен това същата отговаря на всички изисквания на
Закона за счетоводството и няма пречка да бъде приета и ценена като
доказателствено средство. Потребителят по договор за мобилни услуги е
задължен да заплаща определените от „Йеттел България“ ЕАД цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в чл.27 от Общите условия. Заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името
на абоната. Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми /чл.26 от Общите условия/.
Месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред оператора в 6–
месечен срок след датата на издаване на фактурата или по общия ред,
10
предвиден в действащото законодателство /чл.31 от Общите условия/. Съдът
намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало
процесните фактури със съответните приложения към тях, които отразяват
ползването на мобилни услуги от конкретния номер, предоставен на
ответника по подписан от него договор с ищцовото дружество. Не са
представени доказателства, че ответникът въобще е оспорил издадените
фактури
За изясняване на делото от фактическа страна, в първоинстанционното
производство е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза. От
заключението на вещото лице В.А.В. се установяват сключените между
страните договори, както следва: Договор за мобилни услуги № *** от
24.12.2020 г. за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер: ***;
Договор за мобилни услуги № *** от 09.02.2021 г. за предоставяне на мобилни
услуги с предпочетен номер: ***; Допълнително споразумение № *********
от 04.05.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер *** за промяна на мобилни услуги, като при
подписване на настоящото споразумение Потребителят получава устройство:
марка SAMSUNG ***; Договор за лизинг от 04.05.2021 г. за предоставяне на
Лизингополучателя за временно и възмездно ползване на устройство: марка
SAMSUNG модел ***, с телефонен номер ***, като е посочен погасителния
план към Договора за лизинг; Договор за лизинг от 04.05.2021 г. за
предоставяне на Лизингополучателя за временно и възмездно ползване на
вещ/вещи, представляващи базови аксесоари, като е посочен погасителния
план към Договора за лизинг.
Вещото лице е установило, че за ползваните от ответницата А. В. М.
мобилни услуги са издадени следните фактури:Фактура №
**********/25.07.2021 г. за отчетен период: 25.06.2021 г. - 24.07.2021 г. с обща
сума за плащане с ДДС в размер на 199,77 лв. Срок за плащане на
задълженията по отчетния период: 09.08.2021 г.; Фактура №
**********/25.08.2021 г. за отчетен период: 25.07.2021 г. - 24.08.2021 г. с обща
сума за плащане с ДДС в размер на 193,44 лв. Срок за плащане на
задълженията по отчетния период: 09.09.2021 г.; Фактура №
**********/25.09.2021 г. за отчетен период: 25.08.2021 г. - 24.09.2021 г. с обща
сума за плащане с ДДС в размер на 287,31 лв. Срок за плащане на
задълженията по отчетния период: 10.10.2021 г.; Кредитно известие №
11
**********/25.10.2021 г. за отчетен период: 25.08.2021 г. - 24.09.2021 г. с обща
сума за плащане с ДДС в размер на 282,55 лв. Срок за плащане на
задълженията по отчетния период: 09.11.2021 г.; Фактура №
**********/25.11.2021 г. за отчетен период: 25.10.2021 г. - 24.11.2021 г. с обща
сума за плащане с ДДС в размер на 560,17 лв. Срок за плащане на
задълженията по отчетния период: 10.12.2021 г.; Фактура №
**********/25.12.2021 г. за отчетен период: 25.11.2021 г. - 24.12.2021 г. с обща
сума за плащане с ДДС в размер на 1 126,49 лв. Срок за плащане на
задълженията по отчетния период: 09.01.2022 г.
От заключението на вещото лице се установява, че дължимите суми от
ответницата А. В. М. по процесните договори за месечни и еднократни
такси/абонаменти, допълнителни пакети и потребление на мобилни услуги за
процесния период са както следва: За предпочетен номер *** в размер на 87,22
лв. и за предпочетен номер *** в размер на 170.68 лв. Вещото лице е
установило, че по Кредитно известие № **********/25.10.2021 г., по
фактура № **********/25.11.2021 г. и по фактура № **********/25.12.2021 г.
няма потребени услуги. Размерът на дължимите неустойки за процесния
период е общо в размер на 694,57 лв., от които дължима неустойка за
предсрочно погасяване на услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 09.02.2021 г. в размер на 431,85 лв., от които: 188,81
лв., представляващи три стандартни месечни такси и 243,04 лв. за устройство
***, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план и за
предпочетен номер *** от 24.12,2020 г. в размер на 262,72 лв., от които: 103,86
лв., представляващи три стандартни месечни такси и 158,86 лв. за устройство
***, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Общата
стойност на неизплатените от А. В. М., ЕГН ********** лизингови вноски е в
размер на 174,02 лв., от които: за устройство марка SAMSUNG модел ***, с
телефонен номер *** в размер на 122,98 лв. и за Пакет базови аксесоари в
размер на 51,04 лв.
При това положение, съдът намира, че посочените суми се дължат от
ответницата А. В. М., като неплатени по процесните договори, сключени с
12
ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
По отношение на дължимите неустойки за процесния период, от
заключението на вещото лице се установява, че Договор за мобилни услуги №
*** от 24.12.2020 г. с предпочетен номер +*** е прекратен на 21.11.2021 г.
Договор за мобилни услуги № *** от 09.02.2021 г. с предпочетен номер +***
е прекратен на На 17.12.2021 г.
Според условията на договора, в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина или инициатива на Потребителя или при
нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в т.ч. приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване:
- неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок в размер на всички най - високи според
условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В
случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните
абонаменти, Потребителят дължи и възстановяване на част от разликата
между най - ниския и най - високия месечен абонамент за плана,
съответстваща на оставащия срок на договора;
- в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок
на договора.
С оглед тези данни, безспорно, ответницата А. В. М. дължи и неустойка
за процесния период. В настоящия случай, претендираните суми за неустойка
се формират чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които
обезпечават две различни престации - по договора за мобилни услуги,
представляваща три месечни такси, поради факта, че потребителят е ползвал
преференциални условия за предоставените му мобилни услуги при
сключване на договор с първоначален срок от 24 месеца; както и по договора
за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена,
13
без да е върнато устройството при прекратяване на договора и
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство
при сключване на абонаментен план или договор за лизинг.
Съдът намира, че при формиране на неустойката не се създават условия
за неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, не се нарушава
принципа за справедливост и така формирана, неустойката не излиза извън
присъщите й по закон функции - обезщетителна и обезпечителна. Не са
представени доказателства, че ответницата е оспорила фактурите, а освен
това, същата не представя доказателства за изпълнение на задължението си за
заплащане по стойност и за съответните периоди на дължимите суми така,
както са посочени в издадените фактури.
С оглед изложеното, съдът счита, че е налице виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответницата А. В. М., поради което
претенцията на ищеца е основателна. От доказателствата по делото, както и от
заключението на вещото лице няма данни за извършени плащания от
ответницата А. В. М. в периода от прекратяването на договорите до момента.
При тези данни, настоящата съдебна инстанция счита, че предявеният
иск е основателен. Досежно дължимите от ответницата А. В. М. суми по
процесните договори, съдът съобрази заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
С оглед изложеното, следва да бъде отменено Решение № 343/18.03.2025
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 2561/2024 г. по описа
на същия съд, като бъде признато за установено, че ответницата А. В. М.
дължи на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следните суми:
- 117.39 лева дължими вноски по договор за лизинг от 04.05.2021 г. за
*** за период 25.06.2021 г. - 24.12.2021 г.;
- 48.72 лева дължими вноски по договор за лизинг от 04.05.2021 г, за
аксесоари за период 25.06.2021 г. - 24.12.2021 г.;
- 602.33 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 09.02.2021 г., от които:
• 170.48 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 09.02.2021 г. за период 25.06.2021 - 24.10.2021
14
г.;
• 431.85 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.02.2021 г., от
които: 188.81 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 243.04
лева за устройство ***, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план.
- 349,94 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 24.12.2020 г., от които:
• 87.22 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 24.12.2020 г. за период 25.06.202124.09.2021 г.;
• 262.72 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.12.2020 г, от
които: 103.86 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 158.86
лева за устройство ***, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план, ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до претендираната сума в размер на 1126,49 лв. искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен, съответно решението в тази си част следва да
бъде потвърдено, макар и не по изложените в него мотиви.
При този изход на делото ответницата А. В. М., ЕГН ********** следва
да заплати на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** направените
деловодни разноски общо в размер на 2173,00 лв., от които: в заповедното
производство в размер на 505,00 лв. /25,00 лв. държавна такса и 480,00 лв.
адвокатско възнаграждение/, в първоинстанционното производство в размер
на 1243,00 лв. /50,00 лв. държавна такса, 413,00 лв. депозит за особен
представител, 300,00 лв. депозит за вещо лице и 480,00 лв. адвокатско
възнаграждение/ и за настоящата въззивна инстанция в размер на 425,00 лв.
/25,00 лв. държавна такса и 400,00 лв. депозит за особен представител /.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 343/18.03.2025 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр. дело № 2561/2024 г. по описа на същия съд, като вместо
него, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, че А. В. М., ЕГН ********** дължи сумата общо
в размер на 1118,38 лв., от които:
- 117.39 лева дължими вноски по договор за лизинг от 04.05.2021 г. за
*** за период 25.06.2021 г. - 24.12.2021 г.;
- 48.72 лева дължими вноски по договор за лизинг от 04.05.2021 г, за
аксесоари за период 25.06.2021 г. - 24.12.2021 г.;
- 602.33 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 09.02.2021 г., от които:
• 170.68 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 09.02.2021 г. за период 25.06.202124.10.2021 г.;
• 431.85 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.02.2021 г., от
които: 188.81 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 243.04
лева за устройство ***, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план.
- 349,94 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 24.12.2020 г., от които:
• 87.22 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 24.12.2020 г. за период 25.06.202124.09.2021 г.;
• 262.72 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.12.2020 г, от
които: 103.86 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 158.86
лева за устройство ***, представляващи разлика между цената на
16
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план, ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 343/18.03.2025 г. на Плевенски районен
съд, постановено по гр. дело № 2561/2024 г. по описа на същия съд, в частта, в
която искът е отхвърлен за разликата от сумата 1118,38 лв., до
претендираната сума в размер на 1126,49 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК А. В. М., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** направените
деловодни разноски общо в размер на 2173,00 лв., от които: в заповедното
производство в размер на 505,00 лв., в първоинстанционното производство в
размер на 1243,00 лв. и за настоящата въззивна инстанция в размер на 425,00
лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17