№ 271
гр. Ямбол, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500352 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на М. Т. М. от с.*****
чрез пълномощника му адв.Г. Д., АК-Ямбол против решение № 375/14.07.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 600/2022 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОСЪЖДА М. Т. М., с ЕГН ********** от с.*****, ул.********** да заплати на Т. Т.
М., ЕГН ********** от с.*****, ул.********** сумата от 204,24 лв., представляваща рента
за стопанската 2020/2021 г. по договор за аренда на земеделски земи от 11.03.2014 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Иска се отмяна на този акт, произнасяне по съществото на спор, като съдът отхвърли
предявеният иск като неоснователен и присъждане на разноските пред двете инстанции
разноски.
Счита се, че първоинстанционният съд е постановил необосновано и
незаконосъобразно решение като е изложил фактическата обстановка, установена със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, но мотивите на съда са в
противоречие между приетото от него и крайният извод относно дължимостта на
претендираната сума. Установената от съда фактическа обстановка не се оспорва.
Твърдяното от въззивника противоречие в мотивите към обжалваното решение, се състои в
това, че съдът от една страна приема, че правата на лицето придобило идеална част от
имотите са противопоставими на тези произтичащи от договора за аренда, то има право да
сключи други договори без да се съобразява с вече сключени такива, вписани след налагане
1
и вписване на възбраните, при това положение договора за наем сключен с "М.и-63"ООД
произвежда действие и това дружество е в правото си да ползва 1/2 ид.част от нивите, а от
друга, че ответникът дължи заплащане и за идеалната част продадена на публичната продан,
от чието ползване е бил лишен.
В законоустановения срок ищецът по делото, сега въззиваем Т. Т. М. е депозирал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в
сила. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че земите са били предоставени от ищеца-
арендодател на арендатора-ответник и той ги е обработвал, включително и през стопанската
2020/2021 г.; че придобиването на 1/2 идеална част от имотите от друг собственик и
предоставянето им под наем от него, не освобождава арендатора от задължението му да
заплаща рента за останалата 1/2 идеална част от предоставените му от арендодателя
земеделски земи. Счита се за неоснователно твърдението на ответника, че за стопанските
години 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. арендодателят не е изпълнил задължението
си по сключения договор за аренда да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на
имотите, тъй като 1/2 идеална част от тези имоти е била ползвана от трето лице, на което
ответникът не би могъл да противопостави права въз основа на сключения договор за
аренда. Според въззиваемия това неизпълнение на арендодателя е невиновно, тъй като то се
дължи на причина, която не може да се вмени в негова вина по смисъла на чл.81 от ЗЗД.
Въззивникът не е представил надлежни доказателства в подкрепа на твърдението си, че
арендодателят не му е осигурил спокоен достъп до имотите и че поради виновно
неизпълнение задължението на последния да му предостави безпрепятствено ползване на
арендуваните обекти, той не е могъл да ги обработва и събира плодове от тях. Иска се
атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
Въззивникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, а чрез
пълномощника си поддържа въззивната жалба и желае уважаването й.
Въззиваемата страна също редовно призована се представлява от пълномощника си в
съдебно заседание и поддържа становището си за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Гр.д.№ 600/2022 г. по описа на ЯРс е образувано по искова молба на Т. Т. М. против
М. Т.ов М. за осъждане на ответника да заплати сумата 204,24 лв., представляваща остатък
от неплатена арендна вноска за стопанската 202/2021 г. за ползването на земеделските
имоти, съгласно сключения между страните договор за аренда на 11.03.2014 г.
М. М. е възразил с отговор по чл.131 от ГПК, че не дължи претендираната арендна
вноска, тъй като както и ищецът сам заявява 1/2 ид.част от имотите е била възложена на
трето лице Е.А.К. след като тази част му е била продадена на публична продан. Половината
от имотите е била предмет на изпълнително производство преди придобиване на имотите в
тяхната цялост от ищеца пред 2010 г. и същите са били възбранени от съдебния изпълнител
2
през 2009 г. След придобиването на 1/2 от имотите от третото лице ответникът М. е сключил
договори за ползването на тачи част под наем с него и му е заплащал съответната цена за
ползването им, а другата 1/2 е плащал на ищеца М. въз основа на сключения помежду им
договор за аренда.
По установената от ЯРС фактическа обстановка не се спори и същата въз основа на
представените писмени доказателства е следната:
По нот.акт № 20 т.2 д.№ 208/2010 г. Т. Т. М. е закупил от П.З.П. и Ц.З.П. две ниви в
землището на с.***** – от 9,105 дка в м.“Ормански път“, имот № 66188 и от 11,320 дка в
м.“Сък чанлък“, имот № 77092. На 11.03.2014 г. между страните по делото е сключен
договор за аренда на земеделска земя /вписан надлежно/, по който Т. Т. М. предоставя на М.
Т.ов М. за временно и възмездно ползване на двете земеделски земи, придобити от него по
нот.акт № 20/2010 г. за срок от 20 години като плащането е уговорено 20 лв. на декар
арендувана площ, платими най-късно до края на всяка стопанска година.
М. М. е представил копия от наложените от ЧСИ рег.№ 841 по и.д.№ 1696/2009 г. две
възбрани, вписани в АВ, СВ Ямбол на 2.11.2009 г. върху 1/2 ид.ч. от недвижими имоти
собственост на П.З.П., сред които са и процесните нива от 9,105 дка в м.“Ормански път“,
имот № 66188 и нива от 11,320 дка в м.“Сък чанлък“, имот № 77092. Видно от вписано на
22.01.2018 г. постановление за възлагане на недвижим имот от 19.12.2017 г. по и.д.№ 8/2013
г., ЧСИ рег.№ 878 И.Христова след проведена публична продан е възложила върху Е.А.К.
по 1/2 ид.ч. от двете процесни земеделски земи в м.“Ормански път“ и м.“Сък чанлък“. За
двата имота в постановлението за възлагане е посочено, че са прехвърлени след наложената
по изпълнителното дело възбрана от длъжника П.З.П. на Т. Т. М..
След придобиване на половината от двата имота, видно от представените три
договора за отдаване под на недвижим имот за стопанките 2018/2019, 2019/2020 и 2020/2021
години, Е.К. е предоставил тази част за временно и възмездно ползване на наемателя „М.И-
63“ ООД, представлявано от М. Т.ов М.. С влязло в сила решение на 23.07.2021 г., вписано
на 28.07.2021 г. по гр.д.№ 792/2021 г. ЯРС е развалил договора за аренда от 11.03.2014 г. От
„М.И-63“ ООД е платена на Т. М. на 11.02.2022 г. /преди завеждане на делото/ 1/2 ид.част от
рентата, съгласно представеното от ищеца извлечение от преводно нареждане за
стопанската 2020/2021 г. за 10,213 дка по 20 лв., а именно сумата 204,26 лв.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка и достигайки до извода, че че
правата на лицето придобило идеална част от имотите са противопоставими на тези
произтичащи от договора за аренда, районният съд е уважил предявения от Т. М. иск за
заплащане на 1/2 от арендна вноска за стопанската 202/2021 г. за ползването на земеделските
имоти.
Въз основа на така установеното, въззивният съд прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
3
въззивната жалба за основателна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗАЗ, каквото е правно основание на
предявеният иск, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и
срокове. Действително въз основа на сключения договор за аренда от 11.03.2014 г. до
момента на неговото разваляне по съдебен ред Т. М. има качеството на арендодател, а М. М.
на аренадатор. Обемът на правата, от които може да се ползва арендодателя Т. М. в случая е
половината от арендованите две земеделски земи и за тази част е безспорно установено, че
същият е удовлетворен като е получил арендно плащане за стопанската 2020/2021 г. преди
завеждане на настоящата претенция. За другата половина от отдадените под аренда земи
арендно плащане не му се дължи, тъй като същият не е собственик на тази част и не би
могъл да я предостави за обработване под аренда. От събраните по делото доказателства е
изяснено, че Т. М. е придобил двата земеделски имота в цялост след като върху 1/2 от
същите е била наложена от съдебен изпълнител възбрана в рамките на изпълнително
производство с длъжник единия от продавачите на М.. След като тази част е била предмет
на принудително изпълнение, същата е била придобита на публична продан и възложена от
съдебния изпълнител на третото лице Е.К.. Както и въззивникът е посочил в жалбата,
съгласно разпоредбата на чл.453 т.5 от ГПК на взискателя и на присъединилите се
кредитори, съответно и на приобретателя на публичната продан, не могат да се
противопоставят договори за наем и аренда, както и всички споразумения с които се
предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи, по отношение на
които са били наложени и вписани възбрани. Т.е. на приобретателя на публичната продан
Козловски не може да бъде противопоставен договора за аренда върху придобитата от него
1/2 от двата имота, тъй като по отношение на тях е имало вписана възбрана, както е
отразено и от ЧСИ в постановлението за възлагане. Независимо от това дали след
възлагането на третото лице ответникът М. е сключил с него договор за наем на половината
земя или не, М. М. като арендатор по договор от 11.03.2014 г. може да обработва отдадени
му под аренда от Т. М. земи само в размер 1/2 идеална част, съответно арендодателя има
право да получи арендно плащане само за тази част, каквато е и получил.
Предвид изложеното изводът, който следва да бъде направен е за неоснователност на
предявения от Т. М. иск, който следва да бъде отхвърлен, а тъй като първоинстанционния
съд е постановил осъдително решение същото следва да бъде отменено.
При този изход на въззивното производство въззиваемия следва да бъде осъден да
заплати на въззивника направените пред двете инстанции разноски в размер 25 лв. пред
въззивния съд и в размер 350 лв. пред районния съд.
На основание изложеното, ЯОС
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 375/14.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 600/2022 г. по описа
на ЯРС и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Т. М., ЕГН ********** от с.*****, ул.**********
против М. Т. М., ЕГН ********** от с.*****, ул.********** иск с правно основание чл.8
ал.1 от ЗАЗ за сумата от 204,24 лв., представляваща рента за стопанската 2020/2021 г. по
договор за аренда на земеделски земи от 11.03.2014 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. Т. М., ЕГН ********** от с.*****, ул.********** да заплати на
основание чл.78 ал.3 от ГПК на М. Т. М., ЕГН ********** от с.*****, ул.*******
направените пред двете инстанции разноски, както следва: в размер 25 лв. пред въззивния
съд и в размер 350 лв. пред районния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5