РЕШЕНИЕ

№ 148

гр.Бургас, 08.02.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 17 януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2499 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е С.П.Н. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Стамболийски 32, ет.3. Жалбоподателката участва в производството лично, както и чрез пълномощник – адвокат Д.Д.-Ф. ***.

Ответник по жалбата е директора на ДСП Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Д..

Заинтересована страна е К.Ж.П. с адрес ***. П. не взема участие в производството, редовно призован.

Заинтересована страна е и малолетния син на жалбоподателката и К.П. – Б. Константинов П., ЕГН:**********.

Предмет на оспорване е заповед № ЗД/Д-А-187/07.10.2021г. на ответника, с която малолетното дете Б. П. е насочено към ползване на краткосрочна социална услуга център „спешен прием“ към Център за обществена подкрепа „Филип Кутев“ на адрес гр.Бургас, ул.Филип Кутев 11а, за срок от един месец, считано от 07.10.2021г. Като правно основание за издаването на заповедта е посочен чл.20 ал.4 т.1 и 2 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето и чл.74 ал.1 т.1 и ал.3 от Закона за социалните услуги.

В жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта. Прави се оплакване за липса на изискуеми от закона реквизити на заповедта. Оспорва се пълнотата на изложените в мотивите обстоятелства, възприети от органа като основание за издаването на акта. Оспорва се обосноваността възприетите от органа фактически констатации. Оспорват се по-конкретно установените от органа липса на качества и нисък родителски капацитет по отношение на майката на детето. Правят се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради това, че не е надлежно изследван въпроса за настаняването на детето в семейството на майката, при разпореденото извеждане от дома на бащата, където то е настанено понастоящем. В тази връзка се сочи и обстоятелството, че родителите имат и друго дете – Деница Пеева, което се отглежда от майката и не е констатирано липса на родителски капацитет в тази насока. В съдебно заседание се правят и доводи за нищожността на оспорената заповед поради това, че със заповед за насочване към ползване на социална услуга органът не е имал компетентност да извърши настаняване на детето извън семейството. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Оспорва жалбата, като излага съображения за издаване на оспорения акт в съответствие с всички изисквания на закона. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Детето Б. Константинов П., ЕГН:**********, е родено от съвместно съжителство на С.Н. и К.П., на 16.10.2012г. По-късно родителите влошават отношенията си и се разделят. С влязло в сила решение № 269/12.02.2016г. по г.д. № 8499/2015г. на Районен съд Бургас е утвърдено споразумение по чл.127 ал.1 от СК между родителите, съгласно което детето Б. ще живее при бащата П.. В последствие майката С.Н. предявява пред съда искане за изменение на утвърденото споразумение и определяне местоживеенето на детето Б. при нея. С решение от 16.10.2020г. по г.д. № 1813/2020г. на Районен съд Бургас искането на Н. е отхвърлено. Фактическите констатации в мотивите на съдебното решение, са възприети от ответника при постановяването на оспорената по настоящото дело заповед. Установено е, че към 2020г. детето Б. е в еднаква степен отчуждено от родителите си. Последните имат поведение, явяващо се причина детето да е хронично емоционално травмирано. Самото поведение на родителите се нуждае от корекция и на моменти е несъвместимо с упражняване на родителски права. И двамата родители не показват съпричастност към детето, не се контролират, не намират за необходимо да спазват общоприетите норми на поведение в обществото. На практика причина за това е, че родителите са в крайно лоши отношения, често вдигат скандали в присъствието на детето Б.. Във вербалната агресия между родителите са въвлечени и участват и бабата и дядото на детето. Решението на съда е обжалвано и потвърдено с решение по в.г.д. № 2857/2020г. на Окръжен съд Бургас.

Съдебните инстанции са обърнали внимание в мотивите си, че следва при установените обстоятелства ДСП Бургас да упражни правомощията си за защита на дете в риск. Такива мерки ДСП не е предприела незабавно. В края на 2020г. и началото на 2021г. детето Б. продължило да живее при бащата, като предаването му за лични контакти на майката се извършвало пред сградата на Пето РУМВР Бургас. В ДСП постъпила информация, че въпреки горното, при всяко предаване на детето възникват конфликти в негово присъствие. В тази връзка със заповед № 3388з-424/05.10.2021г. на началника на Пето РУМВР Бургас е постановена спешна мярка „полицейска закрила“, при което детето Б. е отделено от родителите и предадено в център „Спешен прием“ при ЦОП „Филип Кутев“ от инспектор ДПС при РУМВР. На същата дата е проведено в ДСП Бургас заседание по прилагане на Координационен механизъм за взаимодействие в работата по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и е взето решение детето Б. да бъде насочен към ползване на социална услуга в общността – „Спешен прием“ към ЦОП Бургас. Прието е, че целта на тази услуга е спешно отделяне на детето от неблагоприятната семейна атмосфера и изолирането му от събитията, свързани с непрекъснатите конфронтации между родителите с оглед запазване на психическото и емоционалното здраве на детето и превенция на родителско отчуждение.

Към преписката е приложено и копие на социален доклад от 07.10.2021г., изготвен при поставянето на детето Б. под полицейска закрила и в качеството му на дете в риск, нуждаещо се от специална закрила. В социалния доклад са изложени подробни данни за състоянието на детето,у развитието му, семейната среда, капацитета на родителите и др. Не са констатирани данни, различни от установените в мотивите на цитираните съдебни актове. На практика се установява липса на реална корекция в поведението на родителите, както и липса на заявено от тях желание и намерение в тази насока и поради това - задълбочаване на негативните последствия за Б., както и увеличаване на риска за детето.

Към жалбата са представени заверени преписи от приемо-предавателни протоколи за предаване на детето Б. от 19.09.2021г., 26.09.2021г. и 03.10.2021г. В протоколите е отразено, че при връщането на детето от майката на бащата, последния не го е приел, а това е направил дядото по бащина линия, като последния отказал да се подписва на предоставените му протоколи.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от Алина Конкьова, директор на ДСП Бургас. Правното основание за настаняването, както е посочено в заповедта, е чл.20 ал.4 т.1 и 2 от ППЗЗД. При тези обстоятелства административният орган се явява компетентен за издаде оспорения акт, съобразно изискванията по чл.27 ал.1 от ЗЗД. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на компетентност поради това, че напрактика със заповедта се постигат правни последици по настаняване на детето извън семейството, каквито компетентен е да постанови единствено съда. В случая се касае за временно настаняване по административен ред, до произнасяне от страна на съда. Такова настаняване чл.27 ал.1 от ЗЗД изрично предвижда в случаите като настоящия. Не е налице основание за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.

Законът за закрила на детето не въвежда специални изисквания относно формата, в която следва да се издават актовете от категорията на процесния, поради което приложими са общите изисквания по чл.59 ал.2 от АПК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че в заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви. В текста на заповедта са изложени както фактическите констатации на органа, така и правните му изводи. Самите фактически констатации са достатъчни за обосноваване на съответните изводи. Сочените родителски качества на майката са обсъдени във връзка установяването на риск. Не са формулирани изрични изводи относно възможностите за настаняване на детето при майката преди извеждането му в институция, но това не е предмет на конкретната заповед, която е насочена към временно и спешно елиминиране на риск, в който детето е било поставено и който риск в съществена част произтича именно от поведението на майката. Като съобрази установената фактическа обстановка съдът намира, че в случая административният орган не допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Следва изрично да се посочи, че издадената заповед защитава малолетния Б. именно от родителите му и в частност от майка му, която (както и бащата) многократно го е поставяла в рискови ситуации и е упражнявала косвено насилие над детето си, чрез насилието, реализирано във всички случаи на контакт с бащата или дядото по бащина линия. По тази причина съдът намира, че правилно административният орган е предприел възможно най-бързо във времето всички мерки за защита живота, здравето и психиката на малолетното дете. Не е налице и нарушение на нормата на чл.35 от АПК, тъй като оспореният административен акт е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон при издаването на заповедта.

Съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, съгласно чл.27 ал.1, вр. с ал.2 от ЗЗД. Съгласно приложимите в случая чл.20 ал.4 т.1 и 2 от ППЗЗД в случаите, при които няма заявено желание от страна на родителите ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение, а когато се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за настаняване в социална услуга за резидентна грижа за деца, пострадали от насилие. В случая се установиха предпоставките на цитираната материалноправна разпоредба, явяваща се основание да се издаде оспорената заповед. Родителите на Б. отказват да възприемат поведение, несъпроводено с насилие в присъствието на детето и всеки от тях поддържа позицията си, независимо от ясното съзнание, че това поставя малолетния в риск и съществено деформира личностното му развитие. Множеството последователни актове на съдействие от страна на различни държавни и други институции и органи напрактика обосновават необходимостта интересите на детето Б. да бъдат защитени чрез отделянето му от опасната и увреждаща семейна среда, което се явява при установените обстоятелства единствения начин за постигане целта на закона, насочена към незабавна и адекватна защита на детето. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Обобщавайки горното съдът прие, че жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК оспорването следва да се отхвърли.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника 100лв. разноски по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С.П.Н. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Стамболийски 32, ет.3, против заповед № ЗД/Д-А-187/07.10.2021г. на директора на ДСП Бургас.

ОСЪЖДА С.Н. да заплати на Агенцията за социално подпомагане София 100лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :