№ 59
гр. Гълъбово, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20235550100543 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД **** срещу И. Ю. И. от *****.
С исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД гр. София Договор за потребителски кредит № 398193/30.10.2020г.
за сумата от 1500,00лв., която ответникът се е задължил да върне на
кредитора със съответното оскъпяване на 12 седмични вноски по 154,12лв. в
срок до 30.10.2021 г.
При неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, се
начисляват допълнителни неустойка и лихва за забава. Срокът на договора
бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 30.10.2021 г. и не
бил обявен за предсрочно изискуем.
Кредитополучателят дължал законна лихва за забава върху
неплатената главница за времето на забавата. На посоченото основание, на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна
лихва, за периода от 01.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, която била в общ размер на 292,64 лева, като за периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Вземането си към ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е прехвърлило на
ищеца с договор за цесия, за който на ответника е изпратено уведомление с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/398193 от дата 28.10.2022 г.,
изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.
1
Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано
ч.гр.дело № 371/2023 г. по описа на РС Гълъбово. Съдът е издал заповед за
изпълнение, но ответникът е депозирал възражение, поради което съдът е
указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Това
породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск
по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 1500 лв. - главница, представляваща
задължение по Договор за потребителски кредит № 398193/30.10.2020 г.,
349,44лв. - договорна лихва за периода от 30.11.2020 г. до 30.10.2021 г.,
292,64лв. - обезщетение за забава за периода от 01.12.2020 г. до 31.08.2023г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва факта, че между него и ищеца има сключен
договор за предоставяне на сумата от 1500 лева. При сключване на договора,
обаче са били представени клаузи, които противоречат на добрите нрави и
поставяли кредитополучателя в явно неизгодни условия.
Неравноправни били клаузите за задължение на кредитополучателя да
представи обезпечение при отпускане на кредита. Тези клаузи били
неизпълними, некоректни и явно неизпълними по отношение на параметрите
на договорните взаимоотношения. Тези клаузи правели договора за
потребителски кредит нищожен. Искането за обезпечаване на кредит от 1500
лв. с гаранция от 1800 лв. водело до абсурдно условие по отношение на
кредитополучателя, което било неизпълнимо и показвало явна
неравнопоставеност на страните при сключване на договора.
Оспорва надлежността на извършената цесия. Не ставало ясно какво е
отношението между ищеца, „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД“ и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и това правело претенцията неясна, неточна и
без логична връзка за извършване на каквито и да е било действия от страна
на ищеца. Счита, че ищецът няма правно основание да води настоящия иск.
Твърди, че дължи единствено парите, които е взел по договора, а именно -
главница, без допълнителните начислени суми.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че в частта за
гаранция и поръчителство на договора клаузите са нищожни и това прави
самия договор нищожен.
Претендира разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 371/2023г. по описа на Районен съд
– Гълъбово, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал
заповед за изпълнение № 206/21.08.2023г., с която е разпоредил длъжникът И.
Ю. И. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.
София следните суми: сумата от 1500,00лв. /хиляда и петстотин лева/ –
главница по договор за потребителски кредит № 398193/30.10.2020г.,
349,44лв. /триста четиридесет и девет лева и 44 стотинки/ – договорна лихва
за периода от 30.11.2020г. до 30.10.2021г., 292,64лв. /двеста деветдесет и два
лева и 64 стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 01.12.2020г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2023г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
съдебни разноски - държавна такса в размер на 42,84лв. /четиридесет и два
лева и 84 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
/петдесет лева/.
С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането.
В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за паричен заем № 398193 от
30.10.2020г. се установява, че между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД“ АД, гр. София
/заемодател/ и ответника И. Ю. И. /заемополучател/ е сключен договор, по
силата на който заемодателят е отпуснал заем в размер на 1 500 лева, която
ответникът се е задължил да върне на кредитора със съответното оскъпяване
на 12 седмични вноски по 154,12лв. в срок до 30.10.2021 г. При неизпълнение
на задълженията от страна на кредитополучателя, се начислявали
допълнителни неустойка и лихва за забава. В договора с подписа си
ответникът е удостоверил получаването на сумата.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната
сума, поради което в тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е
изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му
заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора. Такива
доказателства по делото не са представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.10.2022. От същия е
видно, че „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е прехвърлило възмездно на цесионера
„Агенция за събиране на вземания” ООД, **** свои ликвидни и изискуеми
вземания, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към договора,
между които и процесното вземане.
Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им. Ищецът представя към исковата молба
уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде връчено на
ответника, ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение № 3 от 16.04.2014г. на
3
ВКС по т.д. № 1711/2013г., I т.о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013г., II т.о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор също така,
че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение № 137 от
2.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014г., III г. о., решение № 156 от
30.11.2015г. на ВКС по т.д. № 2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата
молба, не е връчено ответника-кредитополучател или на негов упълномощен
представител. Т.е. до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по
чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е стигнало. Изпращането на уведомитолно писмо не
може да се приравни с връчването на длъжника.
Видно от отбелязването в известията за доставяне, изпратените до
ответника уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради
изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен
от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно
ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и
докаже възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В
случая ищецът твърди в заявлението и исковата си молба, че
правопораждащият процесните вземания факт е сключен между „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД гр. София и ответника договор за паричен заем № 398193 от
30.10.2020г. и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД гр. София и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ****, по силата на който вземането на „АЙ ТИ
ЕФ ГРУП“ АД гр. София, произтичащо от договор за кредит е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви.
Ищецът обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на
вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че
предявения от ищеца иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Ответника не е представил списък с направените разноски съгл.чл. 80
4
ГПК , предвид което същите не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, против И. Ю. И.,
ЕГН **********, с адрес: **********, иск да се признае за установено по
отношение на И. Ю. И., ЕГН ********** съществуването на вземането на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* за
следните суми: сумата от 1500,00лв. /хиляда и петстотин лева/ – главница по
договор за потребителски кредит № 398193/30.10.2020г., 349,44лв. /триста
четиридесет и девет лева и 44 стотинки/ – договорна лихва за периода от
30.11.2020г. до 30.10.2021г., 292,64лв. /двеста деветдесет и два лева и 64
стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 01.12.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 31.08.2023г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 31.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, съдебни разноски -
държавна такса в размер на 42,84лв. /четиридесет и два лева и 84 стотинки/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с п.а. против И. Ю.
И., ЕГН **********, с п.а. заповед № № 206/21.08.2023г., за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 371/2023г. по описа на
Районен съд – Гълъбово.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5