№ 9711
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110109358 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от *** срещу П. Г. И..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на
доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик
на топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, абонатен № ***.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
сума в размер на 791,97 лева – стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 19.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 128,05
лева – мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 03.05.2023 г., 30,33 лева –
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.05.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 5,84 лева – мораторна лихва за период от
15.06.2020 г. до 03.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 27325/2023 г. по описа на СРС, 32
състав. Претендира разноски за производството, включително възнаграждение
1
за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, лично уведомен, не подава отговор на
исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът редовно
призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не се явява и не изпраща представител,
както и не изразява становище за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът – редовно призован за о.с.з., се представлява от пълномощник,
който поддържа исковата молба и с оглед процесуалното поведение на
ответника, моли съдът да постанови неприсъствено решение по реда на чл.
238 ГПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 791,97 лева –
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.05.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 128,05 лева – мораторна лихва за период
от 16.10.2020 г. до 03.05.2023 г., 30,33 лева – главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 19.05.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,84 лева – мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.06.2023
г. по ч.гр.д. № 27325/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок, отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е налице искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на предявените искове, с оглед изложените в
2
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, с исковата молба, поради което в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата от 75 лв. – разноски за
настоящото исково производство, от която 25 лв. – държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт, както и сумата от 75 лв. – разноски по ч.гр.д.
№ 27325/2023 г. на СРС, 87 състав, от която 25 лв. – държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че П. Г. И. с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 791,97 лв. (седемстотин
деветдесет и един лева и 97 стотинки) – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 19.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 128,05
лв. (сто двадесет и осем лева и 05 стотинки) – мораторна лихва за период от
16.10.2020 г. до 03.05.2023 г., сумата от 30,33 лв. (тридесет лева и 33
стотинки) – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
19.05.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,84 лв. (пет лева и 84
стотинки) – мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.06.2023 г.
по ч.гр.д. № 27325/2023 г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК П. Г. И. с ЕГН ********** и адрес:
***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски за настоящото исково
производство и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски по ч.гр.д.
№ 27325/2023 г. на СРС, 87 състав
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3