Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 28.01.2022 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на десети януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 315/ 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.11 от
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба на Ю.Б. (B. Y.)
– гражданка на ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 292з-2131/ 15.10.2021
г., издадена от директор на ОДМВР – Кърджали.
Изложени са съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с
целта на закона. Твърди се, че оспорената заповед е издадена при неправилно
тълкуване и прилагане на Закона за чужденците в Република България. Адиминистративният орган не е доказал фактическите
основания за издаване на заповедта. Мотивите на обжалвания АА са неясни,
вътрешно противоречиви, в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответстващи на целта на закона. Искането е да се отмени
оспорения административен акт, като преписката се върне на административния
орган за произнасяне по заявлението на Ю. Б. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощник.
Ответникът – Директор на ОДМВР – Кърджали, не
се явява и не се представлява. В писмени бележки на пълномощник са изложени
подробни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.26, ал.11 от ЗЧРБ, 14-дневен срок и от лице, което
е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С оспорената Заповед № 292з-2131/ 15.10.2021
г. на директора на ОДМВР – Кърджали, на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, чл.23,
ал.7 от ЗЧРБ и чл.18, ал.1, т.11 от ППЗЧРБ, е отказано предоставяне на право на
продължително пребиваване или продължаване на срока за пребиваване на чужденец
в Република България на Ю.Б., гражданка на ***, родена на *** г. в ***, ***,
паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в Република
България на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ. На основание чл.69, ал.1 от ППЗЧРБ
е определен 30-дневен срок за напускане на страната.
От събраните доказателства се установява, че
оспорения АА е издаден в изпълнение на Определение № 129/ 16.09.2021 г.,
постановено по адм.д. № 214/ 2021 г. на АС –
Кърджали.
Съгласно отразеното в обжалваната заповед, в
група “Миграция” при ОДМВР – Кърджали е постъпило заявление УРИ 292р-11433/15.06.2021
год. от Ю.Б. – кандидат за продължително пребиваване в Република България на
основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, който е със следното съдържание:
Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които
притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно
законодателството на Република България, държавата си на произход или друга
държава и разполагат е достатъчно средства за издръжка в страната.
След извършена проверка, на 23.06.2021 г.,
относно заявеното жилище, в изпълнение на разпореждане УРИ
8121р-22191/18.10.2017 г. на главния секретар на МВР и на основание чл.30,
ал.1, т.б от ЗМВР, от служители на група „Миграция” - Кърджали е установено, че
жилището се ползва от друго семейство. Прието е, че Ю.Б. не разполага с
осигурено жилище, поради което е постановен отказ да се предостави право на
продължително пребиваване на лицето в Република България по подадено заявление,
рег. № 11413/ 15.06.2021 г. за предоставяне на право за продължително пребиваване.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган съгласно чл.23, ал.7 от ЗЧРБ – директор на областна
дирекция на МВР – Кърджали. Спазено е изискването в чл.59, ал.2 от АПК за
мотивираност на акта, доколкото са посочени фактически основания за
постановяването му.
Оспорената заповед на директора на ОДМВР –
Кърджали е в съответствие и с материалния закон.
Съгласно посоченото правно основание за издаване
на обжалвания административен акт – чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, Отказва се издаване на
разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната
на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а
- 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и
33т.
Съгласно справка за чужденец – АИС „ЕРЧ“ (л.
78 д.) жалбоподателката Ю. Б. е със статут на
продължително пребиваващ в Р България чужденец до 26.08.2021 г., предоставен с решение
№ ***/ *** г. Разрешението е получено на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ.
Разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ посочва
изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за получаване на
разрешение за продължително пребиваване в Р България: да имат осигурено жилище,
задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за
издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не
по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната
пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на
пребиваване. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение
за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението
за издаване на виза по чл. 15, ал. 1, а навършилите 18-годишна възраст
чужденци, с изключение на лицата, които притежават статут на лица без
гражданство в Република България, представят и документи за съдимост или за
криминална или за полицейска регистрация, издадени съгласно законодателството
на държавата на гражданството, на държавата на произход или на обичайното
пребиваване. Изискванията са подробно уредени в чл.14, ал.1 и чл.23 от ППЗЧРБ.
В настоящия случай спорът се свежда до това
дали жалбоподателката има осигурено жилище, което е
едно от изискванията в чл.24, ал.1 от ЗЧРБ, съответно – в чл.14, ал.1, т.3 от
ППЗЧРБ. Относно това изискване в заявлението, УРИ 292р-11433/ 15.06.2021 г., за
предоставяне право на продължително пребиваване е посочено, че се прилага
декларация от домакин. От нотариално заверена декларация (л.87 д.), по т.20 от
§ 1 от ДР на ЗЧРБ, става ясно, че ЕТ „ Бехи – Б. Ч.“,
представлявано от Б. М. Ч. в качеството си на собственик на имот в ***, ***, дава
съгласието си лицата Ю.Б. и С. Б. да бъдат регистрирани на адреса и да ползват
жилището за неопределен срок и безвъзмездно.
По подаденото заявление е извършена проверка
от служители на дирекция „Миграция“ в ОДМВР – Кърджали, резултатите от която са
отразени в докладна записка, УРИ 292р-12185/ 23.06.2021 г. Приобщени са и
обяснения на семейство С. и М. У. От тези доказателства се установява, че те са
наематели на жилището, на основание договор за наем. Живеят непрекъснато в това
жилище от месец август 2018 г. и не желаят други лица да обитават същото.
От справка за пътувания на тези две лица се
установява истинността на твърденията им, че през по-голямата част от посочения
период на ползване на жилището – август 2018 г. до момента на проверка, живеят
в Република България.
Съгласно справка за чужденец – АИС „ЕРЧ“ на
този адрес, в същото жилище са регистрирани още 8 лица, чужди граждани.
Посоченото обстоятелство не е анализирано в оспорената заповед, поради което не
следва да бъде обсъждано от съда, тъй като административният орган не е
формирал мотивите си за липса на осигурено жилище на жалбоподателката
с множеството адресни регистрации на същия адрес на други чуждестранни лица.
Впоследствие, след отстраняване нередовности на заявлението, е представен нотариално
заверен договор за наем с дата 18.08.2020 г. (л.62 д.), съгласно който Б. М. Ч.
отдава на Ю.Б. стая от описаното в нотариално заверената декларация жилище за
сумата от 30 лв.
АС – Кърджали приема, че административният
орган е доказал основанието за издаване на оспорената заповед, а именно, че жалбоподателката Ю.Б. не е представила доказателства за
осигурено жилище. От административната преписка по безспорен начин се
установява, че на заявения адрес, в ***, ***, от месец август 2018 година живее
семейство, което не е съгласно Ю. Б. да обитава същото жилище, състоящо се от
спалня и хол с кухня. Следователно, административният орган е доказал, че жалбоподателката не разполага с реална възможност да
обитава жилището.
Представеното от пълномощника на жалбоподателката писмо, рег. № 489700-7530/ 11.11.2021 г. на ИД административен секретар на МВР Б. М. Ч.,
относно резултати от извършена проверка по подаден от нея сигнал, не води до
извод за недоказаност на посоченото обстоятелство. Констатациите в този
документ касаят различни факти. На следващо място, относимите,
при преценката дали да се уважи заявлението на Ю. Б., доказателства са събрани
от служители на дирекция „Миграция“ в ОДМВР – Кърджали в изпълнение на
служебните им правомощия. Няма доказателства тези служители да са извършили
неправомерни действия.
Поради изложените съображения жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора, на основание
чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. То следва да се определи в
размер на 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС –
Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата
на Ю.Б. (B. Y.), гражданка на ***, паспорт *** срещу Заповед № 292з-2131/
15.10.2021 г. на директора на ОДМВР – Кърджали.
Осъжда Ю.Б. (B. Y.),
гражданка на ***, родена на *** г. в ***, ***, паспорт ***, да заплати на ОДМВР
– Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. (сто лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: