№ 34
гр. Шумен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233600500021 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на К. Д. Ж., ЕГН **********, от гр. Велики
Преслав срещу решение № 209/28.11.2022 г. по гр.д. № 559/2022 г. по описа на ВПРС.
Жалбоподателката счита, че не е осъществила акт на домашно насилие срещу
ищцата, поради което моли въззивният съд да я признае за невиновна и да я освободи от
наложената й глоба.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата М. Я. И., ЕГН **********, от гр.
Велики Преслав, действаща чрез пълномощника адв. В. Н. от ТАК е депозирала отговор на
жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
С обжалваното изцяло решение първоинстанционният съд е задължил на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН К. Д. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Ш..... да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на М. Я. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. В.П...; отстранил е на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН К. Д. Ж., ЕГН **********
от съвместно обитаваното с М. Я. И., ЕГН ********** жилище, находящо се в гр. В.П..., за
1
срок от осемнадесет месеца; забранил е на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на К. Д. Ж.,
ЕГН ********** да приближава на по-малко от 10 метра М. Я. И., ЕГН **********, както и
жилището, което М. Я. И. обитава, находящо се в гр. В.П..., за срок от осемнадесет месеца и
е наложил, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на К. Д. Ж., ЕГН ********** „глоба” в размер
на 200 лева. Със същото решение е осъдил К. Д. Ж., ЕГН ********** да заплати държавна
такса в размер на 25.00 лева и 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист, както и да
заплати на М. Я. И., ЕГН ********** направените разноски по делото, в размер на 400 лева
– за заплатено адвокатско възнаграждение.
При извършена проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е
валидно и допустимо.
По същество, възприе следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на въззиваемата М. Я.
И., в която е посочила, че преди известно време внучката й – ответницата и жалбоподател в
настоящото производство К. Д. Ж. се преместила да живее в дома й в гр. Велики Преслав. В
началото същата се държала добре, но с течение на времето състоянието й се влошило.
Ответницата страдала от психическо заболяване, за овладяване на което не приемала
лекарства, като през последните месеци агресивните й прояви зачестили. Последният
инцидент се случил на 30.10.2022 г., когато Ж. ударила баба си с лопата в тила, с думите
„Смотан боклук, умри!“. След това, ответницата взела чук и счупила прозореца на
междинната врата на къщата, ударила силно входната врата и всички стъкла паднали. След
инцидента ищцата се обадила на спешен телефон 112 и била откарана с линейка в
болницата в град Шумен, където й били направени 3 шева. След инцидента напуснала
жилището си и понастоящем пребивава при своя роднина, тъй като се страхува от
агресивното поведение на своята внучка. Позовавайки се на изложеното, ищцата е поискала
от съда да бъде издадена заповед за защита спрямо нея и на ответницата бъдат наложени
мерките по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, като тези по т. 2 и т.3 бъдат наложени за
максималния срок от 18 месеца.
Към молбата си ищцата е представила лист за преглед на пациент от 30.10.2022 г.,
амбулаторен лист от 31.10.2022 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 24, т. ІІІ, рег. № 903, д. № 463/2004 г. на ВПРС, удостоверение за наследници и
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Ответницата, редовно призована, не се е явила в съдебно заседание в
първоинстанционното производство и не е изразила становище по съществото на спора.
С определение № 557/03.11.2022 г. първоинстанционният съд е постановил издаване
на заповед за незабавна защита на ищцата от ответницата, с мерки по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от
ЗЗДН.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установява и не се спори от страните, че ищцата и ответницата са баба и внучка. От известно
време двете обитавали съвместно жилище, находящо се в гр. В.П..., придобито по
2
наследство от съпруга на ищцата и дядо на ответницата – Й.М.И., починал на 19.06.2015 г. и
оставил за наследници преживялата го съпруга и две дъщери – М.Й.М. / майка на
ответницата / и Е.Й.М..
От приложените по първоинстанционното дело материали по извършена проверка
ДЗ № 323р-17920/31.10.2022 г. и ДЗ № 323р-18315/04.11.2022 г. на Районна прокуратура –
Шумен, ТО- Велики Преслав се установява, че, във връзка с подаден сигнал за осъществен
от ответницата на 30.10.2022 г. акт на физическо и психическо насилие спрямо ищцата е
била образувана полицейска проверка от органите на РУ – Велики Преслав, по повод на
която на 01.11.2022 г. на ответницата е бил съставен протокол за предупреждение по чл.65,
ал.1 и ал.2 от ЗМВР.
Според отразеното в изготвената от съответния полицейски орган докладна записка,
на 30.10.2022 г., ответницата е нанесла
удари с лопата за смет по главата и ръката на ищцата. На място е пристигнал екип на
Спешна медицинска помощ – Велики Преслав, който е оказал помощ на пострадалото лице.
В хода на проверката, ответницата не е отрекла да е нанесла удари на баба си, но е навела
твърдение, че били с цел самозащита. Според твърденията й, конфликтът, който възникнал
между двете бил вербален, след което ищцата първа ударила ответницата с лопатата. Според
изготвената от полицейския служител докладна записка след инцидента, същият не е
констатирал видими наранявания по ответницата и няма данни тя да е ходила на лекар.
Видно от приложения лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 30.10.2022 г., при
преглед на ищцата на същата дата, в 14:25 часа е констатирано, че тя е с повърхностна
травма на главата.
Видно от амбулаторен лист от 31.10.2022 г., при преглед на ищцата на посочената
дата е установено, че в областта на темето на главата й е налице сатурирана разкъсно-
контузна рана с дъговидна форма с дължина 6-7 см. Раната е покрита с кафеникави
крусти. В областта на дясната мишница е налице кръвонасядане с диаметър 10 см.
По делото е приложен амбулаторен лист от 20.09.2022 г., видно от който, след
посещение при лекар във връзка със здравословни проблеми, ответницата е била насочена
към консулт с психиатър.
В представената от нея декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, ищцата е декларирала, под
страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК, че на 30.10.2022 г., около 13.30 часа К. Д.
Ж. / Ж. / е осъществила физическо насилие спрямо нея, като й се нахвърлила откъм гърба,
като е взела лопата и й нанесла удар в тила с нея и в дясната ръка. След удара усетила
топлина в главата и по нея потекла кръв. През цялото време К. Ж. й казвала „ Смотан
боклук умри „, като го повтаряла непрекъснато без да спре.
При така установените факти, съдът прие следното от правна страна:
В настоящия случай се претендира защита от домашно насилие, упражнено от
внучка спрямо нейната баба, като молбата на пострадалата за закрила е депозирана в
3
преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, редовна и допустима.
По основателността й, съдът взе предвид следното:
За обосноваване на твърденията си ищцата представя декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, в която са описани конкретни актове на упражнено върху нея физическо и
психическо насилие от страна на ответницата на 30.10.2022 г.. Презумираната от закона
доказателствена стойност на декларацията не се опровергава от събраните по делото
доказателства. Напротив, извършването на насилствени действия от ответницата спрямо
ищцата на посочената дата се потвърждава с категоричност от приложените материали по
извършена проверка ДЗ № 323р-17920/31.10.2022 г. и ДЗ № 323р-18315/04.11.2022 г. на
Районна прокуратура – Шумен, ТО- Велики Преслав и от медицинските документи.
В съответствие с горното, съдът приема за доказано, че на 30.10.2022 г. ответницата
е упражнила описаните в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН актове на физическо и
психическо насилие над ищцата, изразяващи се в нанасяне на удари с лопата за смет в
областта на тила и дясната ръка и отправяне на обидни думи и клетви, които действия се
квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и обосновават
правния интерес на молителката от предоставяне на търсената защита по ЗЗДН.
Що се отнася до мерките за защита, като съобрази факта, че страните са баба и
внучка, обективните причини за възникналата ситуация, в основата на които са влошените
отношения между тях, както и характера на осъщественото от ответницата домашно
насилие, което е създало реална опасност за живота и здравето на ищцата, предвид възрастта
й и е било оценено от нея като силно стресиращо, съдът намира, че защитата на
пострадалото лице следва да се осъществи чрез налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от ЗЗДН, а именно задължаване на ответницата да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на ищцата, отстраняване на ответницата от съвместно
обитаваното с ищцата жилище, находящо се в гр. В.П..9, за срок от осемнадесет месеца и
забрана на ответницата да се приближава на по-малко от 10 метра от ищцата, както и до
жилището, което тя обитава, находящо се в гр. В.П.., за срок от осемнадесет месеца от
влизане на решението в сила.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН и съобразно тежестта на допуснатото от същата
неправомерно поведение, на ответницата следва да бъде наложена и глоба в размер на
200.00 лева.
Съобразно изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН жалбоподателката следва да заплати държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 209/28.11.2022 г. по гр.д. № 559/2022 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав.
ОСЪЖДА К. Д. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Ш..... да заплати по
сметка на Окръжен съд – Шумен сумата от 12.50 лева – държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5