Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………./12.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на единадесети юни през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодородва, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9440
по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 192657 от 10.08.2017
г. по гр.д. № 20802/2016 г. на СРС, 138 състав, е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, че Л.Л.К. дължи на „ Т.С.“ ЕАД, следните суми: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 724,07 лв. -
главница, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.03.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 16.12.2015
г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихва в
размер на 53,79 лв. за периода от 30.4.2013 г. до 12.12.2015 г., за които суми
е издадена заповед по чл.410 ГПК от 06.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 78627/2015г. на
СРС, 138 състав, КАТО Е ОСЪДЕНА Л.Л.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 870 лв. - разноски за държавна такса, депозити за експертизи
и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство.
Решението
е постановено при участието на " Н." ЕАД, ЕИК ********, като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Л.Л.К. чрез пълномощник адв.Е.Г., с
оплаквания за за неправилност на
решението поради нарушение на процесулните правила по обсъждане на събраните по
делото доказателства, за неправилно крeдитиране на приетата ССчЕ. Оспорва
се фактурите и СТе да установяват наличе на задължения на ответницата за
исковия период, излагат се и оплаквания за нередовно водено счетоводство на
ищеца, за липсата на доказателства за стойността на реално доставеня и
потребена топлинна енергия /ТЕ/. Правят се за първи път и вазръжения за
погасителна давност на вземанията, за липсата на радиатори в имота, за
недължимост н асума за услуга дялово разпределение, за неправило определяне на
сума за сградна инсталация.
Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД не са взела становище по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, като с писмена молба след този срок, подадена за
откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за
въззивната инстанция вкл. за защита от юрисконсулт
С
последващо решението определение по чл.248 от ГПК, първоинстанционния съд по
същото дело е оставил без уважение молбата на ответницата за изменение на
решението в частта за разноските.
Определението е обжлавано с жалба
от отвтеницата чрез адв.Е.Гриторова с искане за отмяна и намаляване на
разноские на ищеца за юрисконсулт за заповедното ида исковото производства до
минималните размери по чл.25 от Наредбата за правната помощ.
Не
е подаден отговор на жалбата срещу опрделението по чл.248 от ГПК от противната
страна-ищец.
Третото
лице-помагач не е взело становище по двете жалби на ответницата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
СРЕЩУ РЕШЕНИЕТО ПО ЧЛ.235 ОТ ГПК:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ищецът иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи продажна цена за потребена
топлинна енергия и
за усблуга дялово разпределение за
периода м.03.2013г. –м.04.2015г.,
както и обезщетение за забавено изпълнение за периода 30.04.2013 г.-12.12.2015 г. съгласно издадена
заповед за зипълнение по чл.410 от ГПК.
Ответницата в
срока по чл. 131 ГПК, не е
подала писмен отговор. Едва с въззината жалба прави
оплаквания и възражения по исковете, които обаче като направени след срока по
чл.131 от ГПК въззивният съд не може да обсъжда, тъй като не е проведено и производство
по чл.64 от ГПК за възстановяване на срока за отговор на исковата млоба.
Въззивният съд може само да допусне нови доказателства поради обективна пречка
за ответницата да ги посочи и представи пред пърпвата инстанция в срок/ така
Решение № 129/06.03.2017 г. пжо гр.д.№ 4579/2015 Г. на ВКС, ГК, ІІ г.о./ Така
възизвинтя съд е допуснал събиране на нови писмени доктазателства на
ответвницата -10 фискални бона и 1 служебен бон, и гласни доказателсгва-
последните останали несъбрани поради неосигуряване/недовеждане/ на свидетеля от
ответната страна.
В допълнение и по
наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният
съд намира следното:
Ответницата не е дала
отговор на исковата молба в срока по чр.131 от ГПК при което всичките й
възражения изложени с въззивната жалба, с изключение на тези, отнасящи се до
погасителния ефект на направените от нея плащания , са преклудирани съгласно
чл.133 от ГПК, и не следва да се обсъждат от въззивния съд.
Предметът на проверка на
въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно преценката
на събраните по делото доказателства и значението на липсващите такива, както и
относно приетото и кредитирано от СРС заключение на съдебно-техническа
експертиза, и несъгласието на ответницата с нея.
Не се установи при въззивната
проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният
съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства за
качеството потребител на ТЕ на ответницата като собственик на топлоснабдено
жилище, за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата по
доставка на ТЕ при договор при Общи условия, обвързващи ответницата като
собственик на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и
цената на реално доставената ТЕ за жилището й, установети от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства за отчет, представени от
третото лице-помагач.
Първоинстанционният съд е
изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Досежно правилността на
първоинстанционното решение настоящият въззивен състав намира наведените от
ответницата с въззивната жалба доводи за неправилност за неоснователни.
Ищецът носи доказателствената
тежест да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответницата по
силата на качеството собственик на ответницата също и за количеството и стойността на потребената ТЕ за процесното
жилище за исковия период. Приетият нотар
акт удостоверява , че ответницата е собствентик на процесния жилище имот в
исковия период, което и не се оспорва от нея. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона
за енергетиката, облигационната връзка - договор за продажба на топлинна
енергия - се създава по силата на закона със собственика/вещния ползвател на имота. Страни по договора са
топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот
За да уважи предавените искове
за главница, и обусловения иск за мораторна лихва за забава, първоинстанционият
съд не се е позовал на представените от ищеца фактури, а на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, коато е дала заключение и въз основа на
документите, приети по делото-
документите за отчет и изравнение от третото лице-помагач. Ето защо
оплакването по въззивната жалба на ответниците за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд относно липсата на фактури, или тяхното
невръчване на ответниците, се явява неоснователно. Изготвяни от щеца фактури
като изготвени от него документи, нямат обвързваща доказателствена сила и
ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение да установи при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, а именно доставяне на претендираното количество
ТЕ за исковия период за имота собствен на отвтеницата. Съдът не е основал
решението си на едностранно съставените от ищеца фактури, а на други събрани и
неоспорени доказателства, въз основа които може да бъде извършената преценката
за реално доставената и потребена от ответницата ТЕ за исковия период- в случая
СТЕ е съобразявала и отчети-подписани от титуляра на л.51 от 9.05.2013 г., и
два констативни протокола от 18.05.2014 г. и от 16.05.2015 г. за неосигурен
достъп до ап.89-собствен на Л.К., за редовен отчен и н автората дата. Тези три
документа не са жоспорени, този от 9.05.2013 г. носи подпис на ответницата, и
от него се установява че е измерена само количество топла вода по водомер, а от
изравнителните смети е видно, че в имота й има щтранг-лира в банята.
Представени с апо делото и изравнителни сметки за исковия период изготвени от третото
лице-помагач което дружество се явява и ФДР съгласно ЗЕ и договор между ищеца и
третото лице-помагач въз основа които се извършва преценката за реално
доставената и потребена от ответниците ТЕ за исковия период за собственото й
жилище, която сума не се установи да е платена. При преценката на тези същи
доказателства- отчети, изравнителни сметки и съдебно-текхническа експертиза,
въззивният съд прави същите изводи, като тези направени от първоинстанционния
съд за установеност с тези доказателства на реално доставено количество ТЕ и
потребено от ответницата за собственото й жилище за исковия период. От
експертизата се установява още, че топломерът в АС е преминавал периодично
изискуемата по закон метрологична проверка. Неоснователно е оплакването на
ответницата относно сумата за дялово разпределение. Същата, както е и посочено
в първоинстанционното решение, е отделно посочена като дължима главница в
заявлениетопо чл.410 от ГПК, и съгласно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61,
ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Общите
условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост, за услугата дялово разпределение се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По
отношение на размера на цената на услугата за дялово разпределение с въззивната
жалба няма оплакване, и въззивният съд не може да го преразглежда.
Освен това доводите относно неправомерно
фактуриране на доставените количества топлоенергия са без значение за
дължимостта на сумите. След като е установена доставката на топлоенергия,
ответникът дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало
фактури за тези доставки доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез
счетоводните му записвания. Без значение е дали ответната страна е получавала
издаваните от ищеца фактури и дали ги е подписала, тъй като задължението за
плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот,
а не от фактурирането й. Заключението по комплексната СТ и икономическа
експертиза е дадено от компетентни вещи лица с притежавани специални знания в
науката топлотехника и счетоводството, мотивирано е подробно и е обосновано,
като вещите лица са дали отговор на поставените им задачи, предвид на което и
настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.202 от ГПК
намира, че следва изцяло да го кредитира. Отвтеницата както етажен собстнвеник дължи и
цена за ТЕ за сградна инсталация като обща част на ЕС, независимо дали ползва
ТЕ за отопление на собствения си имот= В този смисъл съдът съобрази т.2 от ТР № 2/ 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСГК на ВКС и ТР № 2/2017 г. по т.д.№ 2/82016 г. на
ОСГТК на ВКС, сочещи на липсата на
противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП, вр. пар.1 от ДР на ЗЗП, съобразно което в
сградите-ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа за битови нужди, етажните
собственици са задължени да плащат цената на реално потребената ТЕ, вкл. и за
общите части на сградата. Приетата СТЕ сочи че за исковия период ТЕ отдадена от
сградната инсталация, е изчислена съгласно приложимата методика на Наредбата за
топлоснабдяването, при измерване на количеството ТЕ в абонатната станция с
годни средства за измерване (СИ).
След като и стойността на
топлинната енергия, определена по прогнозен дял, става изискуема 30 дни след изтичането
на периода, за който е начислена, върху тази стойност също се дължи лихва за
забава. С въззивната жалба не са направени оплаквания относно дължимостта на сума
за лихва за забава, и въззивнитя съд, при ограничението по чл.269, изр. второ
от ГПК не може да приеме различно от това с обжлаваното решение по дължимостта
на лихвата за забава.
Неоснователно се
явява и другото оплакване с въззивната жалба относно направеното погасяване с
плащания. Плащанията по 10 фискални бона и 1 служ. бон са извършени след
подаване на заявлението по члр.410 от ГПК от ищеца в съда, в 10-те фискални
бона изрично е посочено, че се плаща по конкретно посочени фактури, които са от
дати след края на исковия преиод по това дело, поради което нямат погасителне ефект към исковите суми. Така е и
с 1 служ.бон от 22.01.2016 г., , от чието съдържание не се утановява какво е
платено чрез „Фаст пей ХД“ АД Ответницата
не е доказала при плащанията да е поискала погасяванията да се отнасят по
различен начин от този, посочен във приетите по делото фискални бонове, като не
е осигурила допуснатия от въззивния съд свидетел за разпит, при което съдът,
предвид и приетото и неоспорено заключение по ССчЕ, приема, че исковите суми са
останали непогасени. Въззивният съд приема заключението на ССчЕ при преценката
по чл.202 от ГПК за компетентно, същото не е било оспорено отн икоя от страните
при приемането пред СРС, и
при липсата на оспорване на иска и на доказателсвата в сроковете по
чл.131 и чл.146 от ГПК, то съдът намира, че оплакванията с въззивната жалба
относно редовността на счетоводството не могат да се обсъждат. Така искът за
главницата за цената на ТЕ се явява основателен и доказан, също и този за
цената на услугата дялово разпределение, и този за лихва з азабава.
По разноските за въззивната
инстанция: Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и изхода на спора, направените от
въззивницата-ответник разноски за въззивното производство остават в нейна тежест. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на разноски
пред въззивната инстанция, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт
съобразно характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая
обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда
претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от
последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, след
сроковете за отговор по въззивната жалба, с която се иска жалбата да се
отхвърли и възлагане на разноски, което не може да се счита осъществена защита
по делото, за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането за
разноски на ответника не може да се уважи за въззивната инстанция.
ПО ЖАЛБАТА СРЕЩУ
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.248 ОТ ГПК:
Въззивният съд
намира, че обжалваното определение за неправилно по изложените в жалбата срещу
него доводи на ответната страна за определяне за защита от юрисконсулт на
минималните размери за заповедното и исковото производства. За заповедното
производство за защита от юрисконсулт с едължи на ищеца само 50 лв.-минималния
размер по чл.26 от Наредбата за правна помощ, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, тъй като
заявлението е по образец, и съда определян размера на възнаграждениетопо чл.78,
ал.8 от ГПК, а не самата страна-заявитетел.
За първоинстанционното
исково производство на ищеца се следват 150 лв.за защита от юрискосулт, тъй
като в първата инстанция се провежда същинския доказателствен процес и се
събират доказателства. Така на ищеца се полага възстановяване на направените
разноски- 100 лв. общо държ. такса в заповедното и исковото първоинстанционно производства,
370 лв. за вещи лица, и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
и исковото първоинстанционно производства, или общо 670 лв.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение по чл.248 от ГПК от 25.03.2019
г. по
гр.д. № 20802/2016 г. на СРС, 138 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ
решение № 192657 от 10.08.2017 г. по гр.д. № 20802/2016 г. на СРС, 138
състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО ОСЪЖДА Л.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, представлявано от Г. Х. Б., с адрес:
гр.София, ул. „ ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 670 лв. -
разноски за държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение за исковото и заповедното производство, вместо посочените в
решението 870 лв. разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192657 от 10.08.2017 г. по гр.д. №
20802/2016 г. на СРС, 138 състав, съобразно и изменението в частта за
разноските.
Решението е
постановено при участието на " Н." ЕАД, ЕИК ********, като трето лице
- помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.