Присъда по дело №658/2023 на Окръжен съд - Русе

Русенска окръжна прокуратура е обвинила:
А. M. В., EГH **********, в това, че през периода 06.09.2015г. -
10.09.2015г. в гр.Русе в съучастие със С.В.Г. от гр.Русе, като съизвършител с
цел да набави за себе си и за С.В.Г. имотна облага, принудил чрез заплашване-
заплаха за убийство А. Т. Т. от гр.Русе да извърши нещо противно на волята си
— да се разпореди със свое имущество, като продаде свои недвижими имоти с
идентификатор №******— зeмeдeлcки земи с площ от 27 839 дка, трета
категория, находящи се в местност „********" в землището на с.Семерджиево,
обл. Русе, EKATTE ***** на стойност 36 137.00 лв. и земеделски земи с площ
от 11,280 дка, трета категория, находящи се в местност „********" в
землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE ***** на стойност 14 769.00
лв. и да предаде на С.В.Г. парична сума в брой на обща стойност 8 440,00 /осем
хиляди четиристотин и четиридесет лева/ и с това причинил на А.Т.Т. от
гр.Русе значителни имуществени вреди в размер на 43 346,00 лв. /четиридесет
и три хиляди триста четиридесет и шест лева/ - престъпление по чл.214, ал.2,
т.2 и т.1 вр. с ал.1 вр. с чл. 213а, ал.3, т.2, вр. с ал. 2, т.1, пр.1 и т.4, вр. чл.20,
ал.2 oт НК.
С.В.Г., ЕГН: **********, в това, че през периода
06.09.2015г.-10.09.2015г. в гр.Руее в съучастие с А. М. В.от гр.Русе, като
съизвършител с цел да набави за себе си и за А. М. В. имотна облага, принудил
чрез заплашване- заплаха за убийство А. Т. Т. от гр.Русе да извърши нещо
противно на волята си - да се разпореди със свое имущество, като продаде свои
недвижими имоти с идентификатор №******— зeмeдeлcки земи с площ от 27
839 дка, трета категория, находящи се в меетноет „********" в землището на
с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE ***** на стойност 36 137.00 лв. и
земеделски земи с площ от 11,280 дка, трета категория, находящи се в местност
„********" в землището на е.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE ***** на
стойност 14 769.00 лв. и като предаде на С.В.Г. парична сума в брой на обща
стойност 8 440,00 лева /осем хиляди четиристотин и четиридесет лева/ и с това
причинил на А. Т. Т. от гр.Русе значителни имуществени вреди в размер на 43
346,00 лв. /четиридесет и три хиляди триста четиридесет и шест лева/-
престъпление по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. с ал.1 вр. с чл. 213а, ал.3, т.2, вр. с
ал. 2, т.1, пр. 1 и т.4, вр. чл.20, ал.2 oт HK.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният
граждански иск от Р.Т.Т., ЕГН: ********** от гр.Русе, в качеството му на
наследник на починалия си брат А.Т.Т., ЕГН: **********, срещу двамата
подсъдими, за сумата 43 346 лева /четиридесет и три хиляди триста
четиридесет и шест лева/- причинени имуществени вреди от престъплението,
която да му заплатят солидарно, ведно със законната лихва от 10.09.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Р.Т. е конституиран в процеса, в качеството на частен обвинител и граждански
ищец.
1

Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че
двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни по обвинението, за
което са предадени на съд, като бъде наложено наказание на всеки един от тях
по реда на чл.54 от НК. На подс.А.В. предлага наказание в размер на 8 години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
строг режим, както и кумулативно предвидените наказания „глоба“ в раземр
на 8000 лева и „конфискация“ на ½ от имуществото на подсъдимия. На
подс.С.Г. предлага назазание в размер на 7 години лишаване от свобода, което
да бъде изтъяпно при пърованачелн строг режим, както и комулативно
предвидените наказиня „глоба“ в раземр на 7000 лева и „конфискация“ в
размер на ½ от имуществото на подсъдимия. Изразява становище, че
предявеният граждански иск е доказан по осонование и размер и следва да
бъде уважен изцяло, със законната лихва. Излага подробни съображения в
подкрепа на тезата си.
Частният обвинител и граждански ищец Р.Т. и неговият
повереник адв.В.В. от РАК считат, че обвинението е доказано и двамата
подсъдими следва да бъдат признати за виновни, като ми бъдат наложени
наказанията, по вид и размер, както са поискани от прокурора. Твърдят, че
предявеният граждански иск в размер на 43 346 лева, причинени имуществени
вреди от престъплението, е основателен и доказан и следва да бъде изцяло
уважен, като двамата подсъдими бъдат осъдени солидарно да заплатят тази
сума на пострадалия, със законната лихва от датата на деянието. Претендират
се и направените от пострадалия разноски по делото.
Подсъдимият А.В. твърди, че не е извършил престъпление, били
са наети от А.Т. да санират апартамента му, за което са подписали договор и
иска да бъде оправдан. Упълномощеният му защитник адв. С.Б. от РАК
изразява становище, че се касае за гражданско парви отношения между
подсъдимите и св.А.Т., спрямо него не е упражнявана никаква физическа или
психическа принуда, поради което подсъдиимят следва да бъде признат за
невинен и оправдан, като предявеният гражданският иск следва бъде
отхвърлен изцяло. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че е извършено
престъпление на подсъдимият да бъде наложено минимално наказания,
предвид изтеклите почти 10 години от инкриминираното деяние. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.
Подсъдимият С.Г. твърди, че не е извършил престъпление, били
са наети от А.Т. да санират апартамента му, за което са подписали договор и
иска да бъде оправдан. Упълномощеният му защитник адв. П.П. от РАК
изразява становище, че се касае за гражданско правни отношения между
подсъдимия и св.А.Т., поради което подсъдимият следва да бъде признат за
невинен и оправдан изцяло. Гражданският иск следва да бъде отхвърлен.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че е извършено престъпление на
подсъдимия да бъде наложено наказание под минимума предвиден в текста,
като се отчете продължителния период от време изтекъл от инкриминираното
деяние, полагането на труд и грижи за многодетно семейство от страна на
2

подсъдимия. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и
исканията.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за ус‐
тановено от фактическа страна следното:
Подсъдимият A. М. В. е роден на **.**.**** г. в гр.Русе,
български гражданин, не е женен, има две деца, без образование, работи в
строителството, с постоянен и настоящ адрес - гр.Русе, ул. "*******" №*.
Понастоящем той притежава недвижим имот, находящ се в гр.Русе ,ул.
"***********" №** партиден № **********, идентификатор: ********,
съгласно документ № ***********/*******. /справка от Община- Русе
Дирекция „Местни данъци и такси“ /л.311 от делото/ и едно МПС - лек
автомобил „Опел Астра“ 1.6 И, с рег. № *******, с рама ****************,
номер на двигателя ************** /справка от ОД МВР-Русе Сектор „Пътна
полиция“ приложена на 313-314 от делото/. Няма данни за реализирани
трудови доходи /справка то ТД НАП-Варна Офис-Русе на л.308-309 от
настоящето дело/.
Подс.А.В. е осъждан през годините общо 19 пъти, като към
датата на инкриминираното деяние е осъждан 16 пъти, с влезли в сила
присъди, като е изтърпявал ефективни наказания. Последната му присъда към
датата на деянието е Споразумение № 75/07.02.2013г. по НОХД № 271/2013г
на РРС, с което за извършено на 09.10.2012г. престъпление по чл.343в ал.2 от
НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг
режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 07.02.2013г. ,като наказанието е
изтърпяно на 18.05.2013г., видно от отразеното в справката за съдимост,
приложена в папка 6, л.148-153 от ДП.
Подсъдимият С.В.Г. е роден на **.**.**** г. в гр.Добрич,
български гражданин, женен, има пет деца, с начално образование, работи в
строителството, с постоянен и настоящ адрес - гр.Русе, ул.
„*****************" № *, вх. **, ет. *, ал. **. Понастоящем той притежава
три МПС, както следва: Лек автомобил „Опел Вектра“ 2.0 ИГЛ, с рег. №
*******, номер на рама ****************, номер на двигател
**************; Лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******, номер на
рама ****************, номер на двигател **************; Лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № *******, номер на рама ****************, номер на
двигател ****************, видно от приложената на л.306-307 от
настоящето дело справка от ОД МВР-Русе Сектор „Пътна полиция“. Няма
данни за реализирани трудови доходи /справка то ТД НАП-Варна Офис-Русе
на л.303-304 от настоящето дело/.
Подс.С.В. е осъждан общо пет пъти, към датата на
инкриминираното деяние, видно от справката за съдимост, приложена в п.6,
л.65 и на л.155-56 от ДП. Последната му присъда е Споразумение по НОХД №
1192/2011г., с което за извършено на 07.11.2010г. престъпление по чл.343в от
НК му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
3

задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години с
периодичност 3 пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител
за срок от 2 години; безвъзмезден труд в полза на обществото- 150 часа
годишно за срок от 1 година. Съдебният акт е влязъл в сила на 01.06.2011г.
Въпреки липсата на доказателства дали е изтърпяно наказанието „пробация“ и
кога, съдът намира, че подсъдимият не е реабилитиран по право към датата на
инкриминираното деяния за последното си осъждани. Това е така, тъй като
първите две осъждания на С.Г. са за престъпления извършени от него като
непълнолетен през 2004г., за които той е реабилитиран за всяко едно от тях, а
по второто осъждане с изтичането на изпитателния срок на 22.12.2006г.
Третото му осъждане е за престъпление извършено през 2008г. като
пълнолетен, по което е реабилитиран, съгласно чл.86 ал.2, вр.ал.1 т.1 от НК, с
изтичане на изпитателния срок- на 10.02.2012г. Четвъртото споразумение няма
характера на осъждане, по смисъла на НК, тъй като с него той е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
глоба, по реда на чл.78а от НК. С оглед на това подсъдимият не може повторно
да бъде реабилитиран като пълнолетен за последното си осъждане, дори да се
приеме, че е изтърпял наказанието „пробация“ веднага след влизането на
присъдата в сила /което би било могло да стане най-рано през м.юни 2012г./,
тъй като по отношение на това последно осъждане следва да намери
приложение чл.88а от НК.
Пострадалият А.Т.Т. е роден на **.**.****г. в с.Семерджиево,
обл.Русе. След смъртта на по-малкия си брат през 2006г. той продължил да
живее сам в жилището му, находящо се в гр.Русе, ул. "******" №**, вх. *, ет.*.
Към м.септември 2015г. същият бил пенсионер, на ** години, не бил женен и
нямал деца. По характер бил неконфликтен, скромен и притеснителен. Не
излизал много, социален патронаж му доставял храна в къщи по обяд.
Пострадалият поддържал контакти основно с другият си по-малък брат - Р.Т.
/роден през ****г. и тогава на ** години/, който живеел със семейството си в
гр.Русе.
Ha 06.09.2015г. /неделя/ oкoлo 13.00 часа на входната врата на
жилището на постр.А.Т., находящо се в гр.Русе, "******" №**, вх. *, ет.* се
пoзвънилo. Пострадалият бил сам и обядвал. Когато отворил тoй видял група
oт непознати мъже oт ромски произход, кoятo включвала и подс.А.М.В. и
подс.С.В.Г.. Те се представили за бригада строителни работници и му
обяснили, че са им останали материали oт друг обект, като му предложили да
извършат външнo саниране на неговия апартамент. Мъжете наобиколили
пострадалия и влезли вътре без покана. Пострадалият нямало как да не
допусне тяхното влизане, тъй като той бил сам, a те били много настоятелни и
гo превъзхождали числено, физически и възрастово. Подс.А.В. се представил
като „А.", a подс.С.Г. като „К.", след което започнали да обсъждат темата зa
санирането на външните стени на апартамента. Уговорили се зa материалите,
които да бъдат вложени и цена на външнo саниране на фасадата от 1200 лева.
Върху блaнкa предоставена oт подс.С.Г., било попълнено
4

съдържанието на Договор зa строително-ремонтни работи, съгласно който на
06.09.2015г. между лицата А.Т. в качеството на възложител и С.В. в качеството
на изпълнител е постигнато съгласие относно външнo саниране на жилището
на св.Т. за сумата oт 1200 лева. Копие от договора за строително-ремонтни
работи е приложен в папка 1, л.58-59 от ДП, към жалбата на А.Т. от
15.09.2015г.
Пострадалият се съгласил и осигурил парите, санирането
започнало веднага, като строителните дейности били извършени от
свидетелите: А. Г. М., Р. Е. М. /М./, И. И. В. /първи братовчед на подс.А. и на
В./ и от св.И. П. В.. Участвали и двамата подсъдими А. В. и С.Г., но те почти не
се включвали в ремонта, като стояли в жилището на Т. и настойчиво
разпитвали пострадалия oтнocнo притежаваните oт него пари, имoти и за
близките му.
Всичко това се случило внезапно и неочаквано зa пострадалия,
за когото присъствието на чуждите лицa в жилището му и техните въпроси
предизвикали объркване и притеснение. Той бил стресиран, психически
дестабилизиран и не намирал у себе си кураж и начин дa им се
пpoтивoпocтaви. Това негово състояние и поведение, резултат на психическите
особености на личността му и създалата се обстановка, било правилно
разчетено и умело използвано oт подсъдимите, кoитo усилвали непрекъснато
психическия натиск върху пострадалия, за да се осведомят възможно най-
подробно за имотното му състояние. Те се държали нагло и самоуверено, като
обсъждали пред пострадалия богатият си криминален опит.
След като разбрали oт Т., че в бaнкaтa има определена сума пари
започнали заплахи от страна на подсъдимите, като заплахите произлизали
основно от подс.А.В., който постоянно му обяснявал как като знаел името на
даден човек можел да го открие и да му направи какво ли не. Двамата
подсъдими повтаряли, че ако убият някого могат така да скрият всичко, че
никой да не разбере. Това възбудило у постр.Т. силно безпокойство, тъй като
преди това бил разпитван за брат му и за неговото семейство. Създалата се
ситуация, постоянното говорене и заплахите го накарала да изпита силен
страх, както за себе си, така и за брат си Р.Т. и неговото семейство, за което по-
рано им казал. Поради преживявания интензивен стрес и страх, пострадалия
изпаднал в дезориентация и нe знаел как да постъпи, като подсъдимите не го
оставяли сам, за да му попречат да разсъждава спокойно и да се свърже по
телефона с брат си или с друго лице от своето обкръжение.
Вследствие упражненото му въздействие постр.Т. се съгласил да
изтегли от банката парите, които има и да ги даде на подсъдимите, за да
преустановят упражнявания тормоз и да го "оставят на мира". През нощта на
06.09.2015г. срещу 07.09.2015г. подс.С.Г. и подс.А.В. останали да нощуват в
дома на пострадалия, на което той не могъл да се противопостави. Те
претърсили апартамента, като намерили документи за собственост на
земеделски земи, които пострадалия съхранявал в шкаф в хола си.
5

На 07.09.2015г./понеделник/ двамата подсъдими взели
пострадалия с техен лек автомобил и го закарали до две банки, където имал
влогове, за да изтегли пари от тях. В 9,29,36 часа А.Т. изтеглил от Алфа банка
сумата от 4840,70 лева, с което закрил депозита си в тази банка не на падаже,
видно от приложеното Банково извлечение в папка 1, л.42-43 от ДП. На същата
дата той изтеглил 4340,14 лева от Райфейзен банк, с което прекратил депозита
си не на падежа, видно от приложените банкови документи в папка 1, л.46-48
от ДП. На същата дата той изтеглил от банкомат сумата от 400 лева от
сметката си в ,,Уникредит Булбанк" AД, видно от извлечение по
разплащателна сметка, приложено в папка 1, л.56 от ДП.
След като изтеглил посочените суми А.Т. ги предал на
подсъдимите. Въпреки дадените им пари те продължили да го притесняват,
санирането се извършвало от горепосочените четирима свидетели, като
подсъдимите постоянно били с пострадалия, като продължавали да го
разпитват какво друго притежава, има ли още пари или някакви имоти за
продаване. Основно въпросите задавал подс.А., когото пострадалия възприел
като „главатар на групата“ и всичко ставало под негово ръководство.
Сутринта на 07.09.2015г. Т. открил, че папката, в която държал
документите за земеделските си земи, съхранявана в шкаф в хола, е разместена
и попитал какво става. Подс.А.В. му отговорил, че са намерели купувач за
земята му. Постр.Т. възразил и не искал да продава земите си, нo подсъдимите
били настойчиви и непреклонни и със заплахи и с наложения oт тях пълен
контрол върху поведението на пострадалия го склонили да продаде земите си.
Подс.А.В. казал на пострадалия, че ще го свърже с купувач и
предоставил оригиналите на документите му за собственост на земеделски
земи на брат си- В.В..
Ha 07.09.2015г. В.В. се свързал със св.Г.Д. от с.Червена вода,
който бил земеделски производител и ce интересувал от придобиването нa
земи. В.В. предложил на св.Д. да купи 40 дка от земите на постр.Т. в
землището нa с.Семерджиево и му продиктувал идентификационните им
номера. След извършена справка, св.Д. пожелал дa ги закупи, като казал на
В.В. да подготви всички необходиим докуменит и да ги занесе при нотариус
С.В. в гр.Русе, с когото често работел. В.В., чрез брат си подс.А.В.,
организирал среща с пострадалия още на същия ден.
Междувременно подсъдимите В. и Г. казали на пострадалия, че
ще подготвят всички необходими за продажбата документи за продажбата и
предприели активни действия, свързани с набавянето на тези документи. Те
давали на А.Т. да попълва и подписва различни документи, за които той не бил
наясно точно какви са, като през цялото време Т. бил придружаван от
подсъдимите и така нямал възможност да се свърже с някой от близките си.
На същата дата от името на пострадалия е подадено заявление вх
№ ***4/07.09.2015г. до началника на Общинска служба по земеделие за
издаване на скица, с което се иска издаването на 2 броя скици, бърза поръчка,
6

за което е заплатена съответната такса /приложените на ДП в п.1, л.142-143 –
заявление и в п.1, л.141- квитанция/, с приложен към заявлението нотариален
акт за собствеността на земята. По заявлението била извършена съотвената
справка за собственост на имота /в п.1, л.146-147 от ДП/ и изготвено
удостоверение за характеристики на имоти изх. № 805/07.09.2015г. /приложено
в оригинал в п.2, л.37 от ДП и в копие в п.1,л.138 от ДП/, в което е посочено
името на св.С.Б. като изготвил го, но е положен подписа на нейна колежка
Т.И.. Въпреки че за бърза поръчка срокът за изготвяне на скиците е 3 дни, те
били издадени още същия ден /скици приложени в п.1,л.77-78 от ДП/ и
получени лично от пострадалия също на 07.09.2015г., видно от отразеното в
копието от регистър на Общинска служба по земеделие-Русе, приложен в
папка 1, л.145 от ДП.
На 07.09.2015г. неустановено по делото лице попълнило искане
до Дирекция „МДТ" на Община-Русе от името нa постр.Т., искане с вх. №
6727, 6728/07.09.2015г. зa издаване на Удостоверение за данъчните оценки на
земеделски имоти с идентификатор съответно ***** и ****** в землището нa
с.Семерджиево: имот №******, нaмиpaщ се в землището нa с.Семерджиево,
oбл.Pyce местността „********", EKATTE ***** с площ 27.839 дкa, начин нa
трайно ползване - нивa, трета категория при неполивни условия и имот
№*****, намиращ се в землището на с.Семерджиево, обл.Русе местността
„******", EKATTE ***** с площ 11.280 дка, нaчин на трайно ползване - нива,
трета категория при неполивни условия. Това искане било подписано от
подс.С.Г. без да има представителна власт за това /съдебно-почеркова
експертиза п.2, л.28 от ДП/. Била поискана бърза поръчка и заплатена такса за
такава, която се изготвяла до 3 дни, но въпреки това още същият ден били
издадени Удостоверения зa данъчните оценки по чл.264, ал.1 от ДОПК с
№6727/07.09.2015г. и № 6728/07.09.2015г., изготвени от св.Н.Ч. и cъщитe били
получени на същата дата личнo от постр.Т., който собственоръчно изписал
имената си и се е подписал /п.2, л.35 и л.36 от ДП/.
Ha 07.09.2015г. по обяд подсъдимите завели Т. с автомобил в
барче намиращо се в гр.Русе, ж.к."******", където обядвали. Там дошъл и
купувача на земите, представил се като Г.Д. от с.Червена вода. При проведения
разговор, постр.Т. се опитал да продаде по-малка част от наследствените си
земи в землището нa с.Семерджиево, които били общо около 40 дка, но св.Д.
бил запознат какво притежава и отказал, като казал, че иска дa купи всички
земи. Тогава пострадалият се опитал да се пазари за цената и накрая
постигнали уговорка със св.Д. за сумата от 800 лева за декар. /Така той
трябвало да получи от продажбата 31 295 лева, тъй като притежавал 39,119
декара/.
Пострадалият останал с впечатление, че 16 000 лева от
стойността на земята ще му бъде преведена по банков път, a останалата част от
цената ще получи допълнително на ръка, но той не получил никакви пари
извън преведените му по банков път.
7

След изготвянето на всички необходими документи, нa
07.09.2015г. около 15,00 чaca В.В. ги занесъл нa св.Х.Б.- помощник нотариус
по заместване в кантората нa нотариус С.В. /рег. № *** нa Hoт.кaмapa/ за
изповядване на сделка по покупко-продажба: нотариален акт за собственост,
скици и данъчни оценки, като настоявал св.Б. да разговаря по телефона със св.
Д.. B разговора св.Б. разбрал, че уговорената цена по сделка за oкoлo 40 дкa
земеделски земи е 16 000 лв. Двaмaтa се уговорили сделката да cе осъществи
на следващия ден.
На 08.09.2015г. по настояване на подсъдимите пострадалият
изтеглил 400 лева от банковата си сметка в ,,Уникредит Булбанк" AД oт ATM в
гр.Русе /п.1, л.56 от ДП/, която сума предал лично нa подсъдимите, без дa са
съставяли документи за това.
Ha 08.09.2015г. /вторник/ в ранния предиобед в кантората на
нотариус В., находяща се в гр.Русе, бул."*********" №** пристигнали В.В.,
купувача св.Г.Д., a подсъдимите довели постр.А.Т. като продавач. Сделката
била изповядана при помощник нотариуса по заместване св.Х.Б.. Въпреки
желанието му, В.В. не бил допуснат от св.Б. при изповядване на сделката с
нот.акт №***/08.09.2015г., TOM V, peг.№******, н.д. № ***/****г. по
нот.регистьр.
Пострадалият подписал документите пред нотариуса за
продажбата, като Т. не си и помислил да се възпротиви, да повика полиция или
да се оплаче от случващото се, предвид поредните дни на тормоз от страна на
подсъдимите, тъй като случващото се развило твърде бързо и било силно
объркващо за него, а и знаейки че подсъдимите го чакат пред кантората на
нотариуса.
След подписване на нотариалния aкт, св.Д. отишъл дo клoн на
„ПИБ" AД и превел с платежно нареждане сумата от 16 000 лева по банкова
сметка на постр.А.Т. /платежно нареждане, приложено в п.1,л.73 от ДП/.
След изповядване на сделката подсъдимите, отвели пострадалия
с техния автомобил, управляван от неустановено по делото лице, към гр.Варна,
като му казали, че имат своя работа до някакво село в района, за да не му
позволят да контактува с близките си. Завърнали се в гр.Русе късно, като през
нощта на 08.09.2015г. срещу 09.08.2015г. подс.В. и подс.Г. отново останали да
нощуват в дома нa пострадалия.
Тъй като външното саниране приключило подсъдимите
започнали да увещават пострадалия дa му извършат вътрешен ремонт, за което
според тях щели да му бъдат нужни допълнителни парични средства.
Пострадалият не искал вътрешен ремонт и не е имал никакви уговорки с
подсъдимите за такъв. Въпреки това те боядисали таваните на коридора и
кухнята му, около 14 кв.м, за което той по-късно им заплатил 200 лева- сред
намесата на полицията и пред органите на реда.
Ha 09.09.2015г./сряда/ подсъдимите отвели постр.Т. до
8

„Алфабанк" ЕАД, клон „*****", намиращ се в гр.Pyce, ул."Плиска" № 5 кaтo
иcкaли oт нeгo дa изтeгли получената от продажбата на земеделските земи
сума и да им я даде. Притеснен от подсъдимите, уплашен за живота си и за
този на брат си и неговото семейство пострадалият отново не посмял да
откаже или да им се противопостави. Тъй като сумата надвишавала 10 000
лева, oт банката изискали предварителна заявка и парите следвало да бъдат
реално получена на следващия ден. Ha св.В.А. - управител на банковия клон
му направило впечатление, че клиента А.Т. е видимо изнервен, отговаря
сравнително уплашено и с нежелание на въпроса за какво ca му парите. С
оглед на това, съгласно банковата политика за сигурност и предвид
зачестилите измами на възрастни xopa бил подаден сигнал до OД MBP-Pyce.
Св.А. чул част от разговора между полицейките служители и пострадалия, в
който послединят казал, че го е изнудват за парите във връзка с ремонт.
Ha следващия ден- 10.09.2015г. подсъдимите В. и Г.,
придружавани oт св.И.И. В. и св.И.П. В. завели c л.а. „Мерцедес" с № *****
пострадалия в ,,Алфабанк" ЕАД, клoн „*****", намиращ се на ул.“Плиска“ в
гр.Русе да изтегли заявената парична сума от сметката си. Те спрели л.а.
близост до банката, където изчаквали постарадалия. А.Т. влязъл в банката, за
да изтегли парите си.
Там на място пристигнали - Я. Г., А. К., К.К. и С.П. служителите
в OД MBP-Русе. Те изчакали пострадалия да изтегли 10 000 лева и провели
беседа c нeгo. Постр.Т. бил видимо притеснен и първоначално му било
неприятно да говори за причината поради която тегли парите. От разговора c
него се изяснило, че няколко лица от ромски произход настоявали за
прекомерно голямо възнаграждение във връзка с строителни дейности в
жилището му. Обяснил, че тези лица личнo са го довели до банката с л.а.
„Мерцедес" с № ***** и го чaкaт да изтегли и да им даде парите от продажба
на негови земеделски земи. Св.Т. заявил, че разполага с 16 000 лева по
сметката си в банката, като първоначално изтеглил 10 000 лeвa, нo
впоследствие върнал 7000 лева и така в него останала сумата от 3000 лева.
Той завел полицейските служители на паркинга срещу банката,
където в л.а. „Мерцедес" с № *****, бежов на цвят го чакали подсъдимите
А.М.В. и С.В.Г. и свидетелите И.И. В. и И.П. В.. Подсъдимите заявили, че
имали сключен договор с А.Т. за саниране на апартамента му за сумата oт 1200
лева. Всички, заедно с полицейските служители отишли до апартамента на
пострадалия, там представили Договора за саниране сключен на 06.09.2015г.
между А.Т. и С.В. и показали извършените строителни работи.
След като възвърнал увереността си в присъствието нa
полицейските служители Т. заявил на подсъдимите, че не желае повече да cе
пoлзвa от услугите им. Тъй като те имали претенции, че са започнали да
извършват вътрешен ремонт, заедно със полицейските служители oтишли в
дома нa пострадалия. Там тoй доплатил нa подсъдимите 200 лева за
извършено боядисване на тавани нa вътрешни помещения. Лицата били
9

предупредени устно да не търсят повече никакъв контакт с постр.Т..
Останалата част oт изтеглената сума в размер на 2800 лева била предадена в
присъствието на полицейските служители на съсед на А.Т. - св.Г.Д.Г..
Пострадалият му предал парите с думите да не ги дава на никого, а да му ги
върне когато дойде с брат си. По-късно тези пари били върнатати от св.Г. на
пострадалия в присъствието на брат му- св.Р.Т. Т..
Ha 11.09.2015г. подсъдимите oтнoвo се опитали да cе свържат с
постр.Т., кaтo изпратили младо момиче да го извика пoд предтекст да
разговарят зa пари за ремонт, но той им отказал и сигнализирил полицията.
Ha 23.09.2015г. постр.А.Т. подал жалба до прокуратурата, в
кoятo подробно описал действията, с които бил изнуден дa cе разпореди със
свое имущество- парични суми и земеделски земи против волята си, с което ca
му причинени имуществени вреди.
По случая била образувана предварителна проверка по жалбата
на А.Т., като през годините многократно материалите бил препращани по
компетентност между Специализираната прокуратура, РП-Русе и ОП-Русе,
имало откази на наблюдаващите прокурори да се образува ДП, произнасяне от
горестоящите прокуратури, включително и от ВКП. Движението на
преписката е подробно описано в Постановлението от 31.07.2017г. на РОП
/папка 2, л.7-9 от ДП/. С постановление на РОП от 29.03.2018г. е било
прекаретно ДП, което постановление е отменено с Определение №
368/14.06.2018г. на РРС, постановено по ЧНД № 963/2018г на РРС и делото е
върнато на РОП за изпълнение на дадените указания /п.2,л.103-105 от ДП/. С
Постановление от 12.10.2018г. на РОП /приложено в папка 3, л.1 от ДП/
разследването по ДП било възложено на следствените органи. С Постаноление
на РРП от 16.07.2020г. ДП отново било прекратено, което постановление е
отново отменено с Определение № 260003/19.08.2020г. на РРС, постановено
по ЧНД № 1370/2020 на РРС и делото е върнато на РОП за изпълнение на
дадените указания / п.4,л.2-5 от ДП/.
През 2018г. А.Т. бил настанен в Дом за стари хора „*********“ в
гр.Русе. На 08.08.2023г. той починал, видно от приложения на л.36 от делото
препис-извлечение от смъртен акт. Негов единствен наследник е брат му Р.Т.Т.,
видно от удостоверенията за наследници и за родствени връзки, приложени на
л.30-33 от настоящето дело.
Изготвената на ДП и приета по делото комплексна
психиатрично-психологична експертиза е изследвала пострадалия А.Т.Т.
приживе през 2020г. От нея е видно следното:
А.Т. страда oт органично разстройство нa личността. Kъм месец
септември 2015г. същият е бил в състояние правилно да възприема, запаметява
и възпроизвежда фактите, имaщи значение зa досъдебното производство и да
дава достоверни показания за тях.
Към момента на изготвяне на експертизата Т. може да
10

възпроизвежда фактите имащи отношение към случилите се с него през
м.септември 2015г. събития в хронологичен ред без годности за достоверно
възпроизвеждане на конкретни парични суми. Близките му го описват като
много трудолюбива, скромна личност, с елементи на наивност и внушаемост,
без наличие на свадливост и сприхавост. He ca налице данни за
психопатологични продукции и употреба на психоактивни вещества и алкохол.
Ho време на клиничното интервю cе представя психомоторно забавен, в ясно
съзнание, контактен, ориентиран всестранно, отговаря коректно на зададените
въпроси с удължено време на реакция. Емоционално-волево - хипотимен,
хипобуличен, астенизиран. Мисловен процес- забавен по тeмп,
обстоятелствен, отвлекаем, често cе връща към отдавна отминали житейски
събития. Апсихотичен, липсват сетивни измами. B личностов аспект cе отчита
висока чувствителност към външни влияния, затруднения в адаптацията,
устойчиви личностови тенденции по посока на срамежливост и пасивност.
Случилото cе c А.Т. през м.септември 2015г. е оказало влияние
върху психичното му състояние, като непосредствено след това отключва
адаптационна реакция за период oт някoлкo месеца по посока на
тревожно[1]депресивно състояние с вегетативни симптоми. Същият започнал
да изпитва страх oт всичко, заключвал се, стоял на тъмнo, самоизолирал cе в
къщи, не контактувал с близки и познати, получил сърцебиене, стягане в
сърдечаната област, стомашно-чревен дискомфорт, трудно заспивал нощем,
нямал настроение, загубил апетит, отслабнал на килограми. Описаните
симптоми продължили за период oт 2-3 месеца, като отзвучали без прилагане
на психотропни медикаменти.
Изготвената по ДП и приета по делото строително техническа
експертиза /папка 4, л.77-78 от ДП/ е определила обема и стойността на
извършените СМР в апартамент, находящ cе в гр.Pyce, ул.“********“ № **,
вх.*, ет.*. Касае се за тристаен апартамент, разположен на първия етаж в блок
“***********“ А, който е с две изложения- Север/ЮГ и без тераси, панелна
сграда. Извършените строителни работи през м.септември 2015г.,
представляват изграждане на топлоизолационна система по две от външните
стени на апартамента – с обем 42 кв.м. с единична стойност 30 лева или на
обща стойност 1260 лева, както и полагане на латекс по таван на 14 кв.м., с
единична стойност 5 лева или на обща стойност 60 лева. Така стойността на
разходите за направа на външна топлоизолация и на боядисване на таваните
възлиза на общо 1320,00 лева.
Изготвената на ДП и приета по делото съдебна строително-
техническа експертиза /п.4,л.143-146 от ДП/ е определила пазарната
стойност на земеделските земи към 08.09.2015г. както следва: Пазарната
стойност на имот № ******, c плoщ 27.839 дкa, нaмиpaщ cе в зeмлищeтo на
c.Ceмepджиeвo, обл.Русе местността „********", EKATTE *****, начин на
трайно ползване- нива, трета категория при нeпoливни условия към
08.09.2015г. възлиза на 36 137 лева. Пазарната стойност на имoт № *****, с
площ 11.280 дка, намиращ cе в землището на с.Семерджиево, обл.Русе
11

местността „******", EKATTE *****, начин на трайно ползване- нивa, трета
категория при неполивни условия с 14 769,00 лева. Така общата стойност на
двата имота възлиза на 50 906 лeвa.
От изготвената на ДП и приета от съда съдебно-почеркова
експертиза /п.2, л.28 от ДП/ е видно, че подписът положен в реквизит
„подпис“ на Искане за издаавен на удостоверение за данъчна оценка до
Община-Русе, Дирекиця МДН вх. № 6727, 6728/ 07.09.2015г. и подписът
положен под текста на обяснения от С.В.Г., са изпълнени от едно и също лице.
От изготвената на ДП и приета от съда съдебно-почеркова
експертиза /папка 3,л.57-60 от ДП/ cе установява, че ръкописният текст в
Искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка до Община-Русе,
Дирекция MДT с вх.6727, 6728/07.09.2015г. не са изпълнен от лицаа С.В.Г.,
Г.А. Д. и В.М. В..
От назначената в хода съдебното следствие и приета от съда
съдебно-почеркова експертиза /л.335-339 от настоящето дело/ е видно, че
ръкописният текст в Искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка
до Община-Русе, Дирекция МДТ вх. № 6727, 6728 от 07.09.2015. не е изпълнен
от лицата А.Т.Т. и А.М.В..
През 2018г. А.Т. завел гражданско дело срещу Г.Д. за
горепосочените земеделски земи /п.6,л.81-94 от ДП/. Делото било разгледано
на три съдебни инстанции, като към момента на приключване на настоящето
дело земите не са реално върнати на Т., нито е запалтена тяхната левова
равностойност.
От престъплението на А.Т. е причинената имуществената вреда
в размер на 43 346,00 лева. Тази сума включва 34 906 лева, представляваща
разликата между между пазарната стойност на земеделските земи /50 906
лева, съгласно строително- техническата експертиза/ и реално получената от
пострадалия цена за продажбата на земите- 16 000 лева. Към нея е добавена
сумата от 8440 лева, изтеглена от пострадалия и дадена на подсъдимите. Този
размер на имуществените вреди не е възстановен до приключването на
настоящето дело. Доколкото дадените от пострадалия пари на подсъдимите в
размер на 1200 лева за извършеното външно саниране и 200 лева за
боядисване с латекс са правомерно заплатени, те не представляват
имуществени вреди за пострадалия.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена според
показанията на свидетелите: А.Т., Р.Т., В.А., Г.Г., Х.Б., Н.Ч., С.Б., Я. Г., А. К.,
К.К., Р.М., Г.Д.; частично от показанията на свидетелите И.И. В., И.П. В.,
А.М., Ф.А. Г.а, частично от обясненията на подсъдимите. От писмените
доказателства и доказателствени средства: договор за СМР от 06.09.2015г.,
смъртен акт, удостоверение за наследници, искане за издаване на данъчна
оценка до Община-Русе МДТ от 07.09.2015г., удостоверения за данъчни
оценки на земеделски земи; Нотариални актове, молба декларации, скици,
удостоверения, платежно нареждане /приложени в п.1 от ДП/, справки за
12

банкови сметки, банкови извлечения, справки за движение на парични
средства по сметки, образци за сравнителни изследвания; пълномощни и
договори в п.4, л.125-138 от ДП; препис от Решение № 260550/23.07.2021г. на
РРС по гр.д. № 5117/2018г /п.6, л.81-84 от ДП/; справки от НБД „Население“,
справки за задгранични пътувания на лица, свидетелства за съдимост,
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимите, автобиографии, справки за притежавано имущество и МПС от
подсъдимите и други. От заключенията на неоспорените от страните
експертизи: КСППЕ, две строително технически експертизи, три съдебно-
почеркови експертизи.
По делото няма спор относно самоличността и съдимостта на
подсъдимите, няма спор, че В.В. е брат на подс.А.В. и както и че свидетелите
И.И. В. и И.П. В. са първи братовчеди на подс.А.В. и на брат му- В.М. В..
Няма спор относно личността на пострадалия А.Т. и това, че той
никога не е бил женен, няма деца. За това, че през 2015г. и през месец
септември 2015г. е живеел сам в апартамент на първия етаж в гр.Русе, на
горепосоченият адрес. За това, че той е починал на 08.08.2023г., а частният
обвинител и граждански ищец Р.Т. е негов брат и единствен наследник.
Няма спор, че е сключен писмен договор на 06.09.2015г. между
подс. С.В. и пострадалия А.Т. за външно саниране на апартамента на
пострадалия за сумата от 1200 лева. Няма спор, че е извършено външно
саниране на две стени на апартамента, както и че сумата по договора е
заплатена на подсъдимите. Няма спор, че пострадалият е заплатил на
подсъдимите 200 лева за извършеното вътрешно боядисване в апартамента
му пред полицейските служители.
Няма спор, че пострадалият е притежавал горепосочените
земеделски земи, че те са прехвърлени на св.Д. с нотариален акт за продажба
сключен на 08.09.2015г. Както и че за тази продажба на пострадалият е
преведена по банков път от купувача сумата от 16 000 лева.
Няма спор на кои дати, от които свои сметки, какви суми е
изтеглил А.Т., като в тази насока са приложените по ДП банкови документи.
Посочените обстоятелства са доказани по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмените и гласни доказателства,
които са еднопосочни и непротиворечиви.
Съдът приема за категорично установено, че апартаментът на
А.Т. не е имал тераси, към месец септември 2015г., тъй като в тази насока са
както показанията на св.Р.Т., така и отразеното в строително-техническата
експертиза /п.4,л.77-78 от ДП/, който факт вещото лице е установило въз
основан на обективни данни, чрез направени справки в гугълмапс.
Съдът приема за безспорно доказано, че в санирането и
вътрешното боядисване на апартамента на пострадалия са взели участие
свидетелите: Р.М. /М./, А.М., И.И. В., И.П. В., както и че двамата подсъдими са
13

присъствали по времето на ремонта. В тази насока съдът дава вяра на
показанията на посочените свидетели, всеки един от които твърди, че е
участвал в санирането на посочените дати, част от тях и във вътрешното
боядисване, като работата на този обект им е била намерена от подсъдимите.
Съдът дава вяра на обясненията на двамата подсъдими в частта им- че те са
намерил обекта, на който са работили посочените свидетели. Показанията на
свидетелите и на двамата подсъдими в тези им части кореспондират и със
заявеното от пострадалия А.Т., който твърди, че ремонтът го правили няколко
млади момчета.
Съдът приема за безспорно установено, че на 10.09.2015г. до
банковия клон на ул.“Плиска“ пострадалият е бил заведен с л.а. Мерцедес,
бежов на цвят, рег. № *****, в който са били освен пострадалия А.Т. и
подсъдимите А.М.В. и С.В.Г. и свидетелите И.И. В. и И.П. В., които са
изчаквали пострадалия до банката, където са установени от полицейските
служители. Тези обстоятелства са доказани както от показанията на
свидетелите А. К., Я. Г., К.К. -полицейски служители и очевидци на
присъствието на посочените лица, така и от показанията на св.А.Т.- че е бил
закаран с кола от подсъдимите. Те се потвърждават частично и от обясненията
на подсъдимите, всеки един от които не отрича, че са закарали пострадалия с
л.а. до банката, но твърдят, че били помолени от Т. за това и са му направили
услуга, както и че с тях е бил и още един човек, който е шофирал, когото
подс.С.Г. твърди, че е бил А.. В същото време св.А.М. твърди, че не ходил до
банки с пострадалия, същият не е установен и от полицейските служители в
или до лекия автомобил паркиран вблизост до банковия клон. С оглед
изложеното съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите И.И. В.
и И.П. В., които твърдят, че не са ходили до посочената банка с пострадалия и
не са били в л.а. когато е дошла полиция, като необективни и противоречащи
на останалите доказателства, на които съдът дава вяра.
Спорните по делото въпроси са свързани с това дали
пострадалият А.Т. сам е поискал да му бъдат извършени външна изолация и
вътрешни ремонти, дали сам е поискал да продаде земеделските си земи и във
връзка с това дали той е търсил съдействието на подсъдимите или
подсъдимите са го уговаряли и изнудвали да извърши това. Дали пострадалият
доброволно е теглил парите си от банковите сметки, подписвал документи или
е правил това под натиск от подсъдимите и след отправени му заплахи, дали е
давал изтеглените пари на подсъдимите или не. Както и относно това дали
двамата подсъдими са влизали в апартамента на пострадалия, стояли ли са там,
преспивали ли са при Т. или не.
Относно тези спорни по делото обстоятелства са събрани две
групи гласни доказателства.
От една страна са показанията на пострадалия А.Т. и тези на
брат му св.Р.Т., който пресъздава казаното му от А.Т. след случилото се, в
които сочат за конкретните действия на подсъдимите през инкриминирания
14

период, за тяхното агресивно и заплашително поведение и въздействието,
което са оказали върху пострадалия. Показанията на свидетелите: Я. Г., А. К.,
К.К.- полицейките служители, които са очевидци на случилото се в банковия
клон и до лекия автомобил, на състоянието и поведението на пострадалия,
като пресъздават и казаното пред тях от А.Т. за случилото се. В тази насока са
показанията на св.В.А.- управителя на банковия клон, който лично е възприел
поведението на пострадалия по повод искането му да изтегли 10 000 лева,
което поведение именно го е мотивирало да сигнализира органите на
полицията, както и казаното от пострадалия на полицията- че е изнудван за
пари във връзка с ремонт. В тази насока са и показанията на св.Г. Г.- съсед на
пострадалия, който свидетелства както за живота и поведението на
пострадалия през годините, така и за това, на което е станал очевидец във
връзка с инкриминираното престъпление. В тази насока са и показанията на
св.Х.Б.- помощник нотариуса, при когото са занесени документите за сделката
от В.В. и при когото същата е изповядана.
От друга страна са обясненията на подсъдимите А.В. и С.Г.,
които твърдят, че всичко е било извършено доброволно от пострадалия. Той ги
заговорил и поискал да му санират апартамента, за което са подписали
договор, съгласил се с цената. Бил доволен от работата им и затова пожелал да
му направят вътрешен ремонт. Твърдят, че не са оставали да нощуват в
апартамента на пострадалия, не са го водили извън Русе към гр.Варна, не са го
принуждавали да тегли пари или да продава земеделски земи. Напротив А.Т. е
поискал съдействието на подсъдимите да продаде земеделските си земи, те
само са го свързали с брата на подс.А.В.- В., но нямат никакво отношение към
сделката и платените суми по нея. В тази насока са показанията на
свидетелите И. И.В., И. П.В. и св.А.М., които твърдят сходни обстоятелства,
свързани с извършеното саниране, липсата на принуда, че никой не е оставал
да спи в дома на пострадалия, не са ходили с него до банки и други. В тази
насока са частично и показанията на св. Г.Д.- относно доброволната продажба
на земеделските земи и договорената цена от 16 000 лева. В тази насока са
показанията на св. Ф. Г.а -съпруга на подс.Г. относно това, че подсъдимия Г. не
е оставал да нощуват в дома на пострадалия.
Показанията на свидетелите Н.Ч. и С.Б. не изясняват спорните
по делото въпроси и не могат да бъдат отнесени към нито една от посочените
две групи гласни доказателства. Те изясняват реда за подаване на искания,
съответно в Община-Русе и в Земеделската служба, механизма на изготвяне
на съответните справки, документи и тяхното получаване. Техните показания
напълно кореспондират с приложените по делото писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира с доверие.
За да прецени, на коя група гласни доказателства да даде вяра,
съдът изходи от обективните данни по делото, съдържащи се в експертните
заключения по неоспорените от страните експертизи, които намира за
обективни, компетентни и мотивирани. С оглед на това съдът дава вяра на
първата групи гласни доказателства, като последователни, логични и
15

кореспонидращи, както помежду си, така и с експертните заключения.
Съдът дава вяра на комплексната психиатрично-
психологична експертиза, изследвала пострадалия А.Т.Т. приживе като я
намира за обективна, компетентна и аргуменитрана. От нея и от допълненията
направени от експертите в съдебно засадание се установява, че А.Т. страда oт
„органично разстройство нa личността“, която диагноза е базирана на
възрастовите промени на личността- мозъчно-съдови промени, които са
естествени и от тях страда фокуса, вниманието, концентрацията, но това не му
пречи да разбира или да възпроизвежда случилото се. При него няма дементен
процес. Kъм месец септември 2015г. той е бил в състояние правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имaщи значение зa
досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях.
Към момента на изготвяне на експертизата Т. може да
възпроизвежда фактите имащи отношение към случилите се с него през
м.септември 2015г., събитията в хронологичен ред без годности за достоверно
възпроизвеждане на конкретни парични суми. Близките му го описват като
много трудолюбива, скромна личност, с елементи на наивност и внушаемост,
без наличие на свадливост и сприхавост. He ca налице данни за
психопатологични продукции и употреба на психоактивни вещества и алкохол.
Пo време на клиничното интервю cе представя психомоторно забавен, в ясно
съзнание, контактен, ориентиран всестранно, отговаря коректно на зададените
въпроси с удължено време на реакция. Емоционално-волево - хипотимен,
хипобуличен, астенизиран. Мисловен процес- забавен по тeмп,
обстоятелствен, отвлекаем, често cе връща към отдавна отминали житейски
събития. Апсихотичен, липсват сетивни измами. B личностов аспект cе отчита
висока чувствителност към външни влияния, затруднения в адаптацията,
устойчиви личностови тенденции по посока на срамежливост и пасивност.
Случилото cе c А.Т. през м.септември 2015г. е оказало влияние
върху психичното му състояние, като непосредствено след това отключва
адаптационна реакция за период oт някoлкo месеца по посока на
тревожно[1]депресивно състояние с вегетативни симптоми. Същият започнал
да изпитва страх oт всичко, заключвал се, стоял на тъмнo, самоизолирал cе в
къщи, не контактувал с близки и познати, получил сърцебиене, стягане в
сърдечаната област, стомашно-чревен дискомфорт, трудно заспивал нощем,
нямал настроение, загубил апетит, отслабнал на килограми. Описаните
симптоми продължили за период oт 2-3 месеца, като отзвучали без прилагане
на психотропни медикаменти.
От тази експертиза се налага категоричният извод, че
показанията на А.Т. за случилото се са обективни и коректни, а самият той е
плах, наивен и внушаем, което напълно отговаря на поведението, което е имал
под въздействието на подсъдимите и обяснява действията му, включително и
защо не е потърсил помощ. Експертите сочат, че случилото се е имало
негативен ефект върху психиката му, което налага извода, че не се касае за
16

доброволни и спокойни отношения между пострадалия и подсъдимите, което
потвърждава показанията на пострадалия и е аргумент за отхвърляне тезата на
подсъдиимте.
Съдът дава вяра на строително техническата експертиза
/папка 4, л.77-78 от ДП/, определила обема и стойността на извършените СМР
в апартамент, находящ cе в гр.Pyce, ул.“******“ №**, вх.*, ет *, като я намира
за компетентна, базирана на обективни данни и мотивирана. От нея и от
допълненията на експерта, направени в съдебно заседание се установява, че се
касае за тристаен апартамент, разположен на първия етаж в блок “*********“
А, който е с две изложения- Север/ЮГ и без тераси, в панелна сграда.
Извършените строителни работи през м.септември 2015г., представляват
изграждане на топлоизолационна система по две от външните стени на
апартамента – с обем 42 кв.м. с единична стойност 30 лева или на обща
стойност 1260 лева, както и полагане на латекс по таван на 14 кв.м., с
единична стойност 5 лева или на обща стойност 60 лева. Така стойността на
разходите за направа на външна топлоизолация и на боядисване на таваните
възлиза на общо 1320,00 лева.
От тази експертиза се налага категоричният извод, че
апартамента на пострадалият не е имал тераси, което потвърждава показанията
на Р.Т. и опровергава обясненията на двамата подсъдими и показаният на
свидетелите И. И.В. и И. П.В. в тези им части. От нея се установява по
безспорен начин и обема извършени строителни работи и левовата им
равностойност към датата на деянието.
Съдът дава вяра на заключението на съдебно строително-
техническата експертиза /п.4,л.143-146 от ДП/, определила пазарната
стойност на земеделските земи към 08.09.2015г., като я намира за обективна,
категорична и мотивирана. Съгласно експерта пазарната стойност на имот №
******, c плoщ 27.839 дкa, нaмиpaщ cе в зeмлищeтo на c.Ceмepджиeвo,
обл.Русе местността „********", EKATTE *****, начин на трайно ползване-
нива, трета категория при нeпoливни условия към 08.09.2015г. възлиза на 36
137 лева. Пазарната стойност на имoт № *****, с площ 11.280 дка, намиращ cе
в землището на с.Семерджиево, обл.Русе местността „******", EKATTE
*****, начин на трайно ползване- нивa, трета категория при неполивни
условия с 14 769,00 лева. Така общата стойност на двата имота възлиза на
50 906 лeвa.
От тази експертиза се налага категоричният извод, че
притежаваните от А.Т. земеделски земи са 39,119 декара, че тяхната пазарна
стойност е значително по-висока от посочената в нотариалният акт за тяхната
продажба и от сумата преведена от св.Д. по банков път на А.Т.. Тези факти
съотнесени към изтеглените от св.Д. пари в размер на 30 000 лева и с
показанията на св.А.Т.- че е следвало да му дадат на ръка останалата част от
парите е аргумент в подкрепа на показанията на пострадалия в тази им част.
Съдът кредитира с доверие съдебно-почерковата експертиза
17

/п.2, л.28 от ДП/, като я намира за компетентна, обоснована и категорична. От
нея е видно, че подписът положен в реквизит „подпис“ на Искане за издаване
на удостоверение за данъчна оценка до Община-Русе, Дирекция МДН вх. №
6727, 6728/07.09.2015г. и подписът положен под текста на обяснения от С.В.Г.,
са изпълнени от едно и също лице.
Заключението на експертизата налага категоричният извод, че
именно подс.С.В.Г. е подписал искането до Община-Русе. Това е един от
документите, въз основа на който се събират останалите необходими
документи, за да може да бъде осъществена продажбата на земеделските земи.
Фактът, че подс. Г. е подписал това искане вместо собственика на земите- А.Т.
сочи, че той е имал активно участие и конкретни действия свързани с
продажбата на земите на пострадалия, което потвърждава показанията на
свидетелите А.Т. и Р.Т. и опровергава обясненията на подс.Г., че едва ли не не
знае нищо за тази продажба и никъде не ходил с пострадалия.
Съдът дава вяра на съдебно-почерковата експертиза /папка
3,л.57-60 от ДП/, като обосонвана и компетентна. Тя е установила, че
ръкописният текст в Искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка
до Община-Русе, Дирекция MДT с вх.6727, 6728/07.09.2015г. не са изпълнен от
лицата С.В.Г., Г.А. Д. и В.М. В..
Съдът дава вяра на назначената в хода съдебното следствие и
приета от съда съдебно-почеркова експертиза /л.335-339 от настоящето
дело/, тъй като е компетентна, категорична и мотивирана. От нея е е видно, че
ръкописният текст в Искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка
до Община-Русе, Дирекция МДТ вх. № 6727, 6728 от 07.09.2015. не е изпълнен
от лицата А.Т.Т. и А.М.В..
Заключенията на посочените две съдебно-почеркови експертизи
налагат категоричният извод, че пострадалият А.Т. не е попълнил текст в
искането от 07.09.2015г., а той е изготвен от неустановено по делото лице. Това
от една страна кореспондира с показанията на пострадалия, а от друга сочи, че
множество лица са били въвлечени и ангажирани с продажбата на земите на
непознат за тях човек, какъвто се явява Т..
В рамките на един ден са попълнени, подписани и подадени
искания в различни институции, внесени са съответните такси и са набавени
множество документи, което е налагало те да бъдат попълвани и подписвани от
различни лица. В рамките на същият ден пострадалият е теглил пари от
различни свои банкови сметки и от АТМ устройство /видно от подробно
посоченото в приетата от съда фактическа обстановка/. Всичко това няма как
да бъде извършено в този кратък период от време от пострадалия сам, който да
посети всички тези места, да подаде и получи всички тези документи, ако той
не е бил транспортиран с лек автомобил от подсъдимите до съответните
институции и банки и само когато това е било изрично необходимо /при
получаването на документите/ пострадалият се е подписвал и е изписвал името
си на съответните места. Аргумент, че пострадалият е бил транспортиран
18

именно от подсъдимите, най-вероятно и с присъствието на други лица, в това
число и на В.В. се съдържа във факта, че подс.С.Г. е подписал искането за
данъчна оценка до Община-Русе, от името на пострадалия, както и факта, че
братът на подс. А.В. е посредничал при продажбата и той е занесъл готовите
документи в нотариалната кантора на 07.09.2015г. след обяд, с оглед
показанията на св.Д. и на св.Х.Б.. Нищо не е налагало такава спешност и
ненужна експедитивност, в случай, че пострадалият сам е решил да продава
земите си, ако се приеме за вярна тезата на подсъдимите за тяхно неучастие в
този процес. Още повече, че пострадалият, който е бил на ** години едва ли е
бил наясно къде, какви документи трябва да подаде, да получи и как да
процедира, за да може да извърши всичко това сам в рамките на деня, за
няколко часа- до 15,00 часа, когато всички документи са занесени в
нотариалната кантора.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите: Я. Г., А.
К., К.К.- полицейски служители. По отношение на тях не са налице
предпоставките на чл.118 ал.2 от НПК и техните показания не следва да
бъдат изключвани от доказателствената съвкупност, тъй като те не са
извършвали „разузнавателна беседа“, по смисъла на ЗМВР. В тази насока
съдът съобрази разпоредбите на чл.8- чл.10 от ЗМВР; мотивите на
законодателя да измени посочения текст от НПК, с който разширява кръга от
лица, които не могат да бъдат свидетели по делото; Директива 2012/13 на
Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012г., относно правото на
информация на заподозрените или обвиняеми лица, за техните права в
наказателното производство и обвинението срещу тях; както и осъдително
решение на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“.
Разузнавателната беседа е един от способите за извършване на оперативно-
издирвателна дейност, а основание за извършването на ОИД са данни за
подготвяни, извършващи се или довършени престъпления /чл.9 ал.1 от ЗМВР/.
Предвид липсата на дефиниция на „разузнателна беседа“ в ЗМВР, съдът
изхожда от волята на законодателя и мотивите наложили това изменение в
НПК. Съгласно тях целта е да се препятства възможността за получаване на
самопризания от извършителите на престъпления, чрез разпита на оперативни
работници, които са извършили извънпроцесуална беседа със заподозрените
лица и пред които заподозряните са направили самопризнания, преди да бъдат
привлечени в качеството им на обвиняеми и така да се заобикаля правото на
обвиняемите да откажат да дава обяснения. В настоящия случай при
проведените разговори на посочените свидетели- полицейски служители с
подсъдимите, преди те да имат качеството на обвиняеми и с пострадалия, пред
тях никой от подсъдимите не е правил самопризнания. Полицейските
служители свидетелства за личните си възприятия от установените лица в
банковия клон и в лекия автомобил, заявеното им от пострадалия и
констатираното в жилището на Т.. С оглед на това съдът намира, че няма
пречка да бъдат ползвани показанията на посочените свидетели в настоящия
процес, тъй като те не съдържат направени пред тях самопризнания и с
19

кредитирането на показанията им по никакъв начин не се заобикалят или
нарушават правата на подсъдимите в горепосочения смисъл.
Всеки един от свидетелите Я. Г., А. К., К.К. пресъздава това, на
което е очевидец. Това са проведените разговори в банката; поведението на
пострадалия- уплашен и притеснен за живота си, чудел се как да откаже на
мъжете, изглеждало че говори с недомлъвки и не казва всичко; лицата, които
са установни в и до лекия автомобил паркиран вблизост- двамата подсъдими и
двамата свидетели И. И.В. и И. П.В.. Те свидетелстват и за представеният им
писмен договор за саниране и дадените пред тях пари от пострадалия: 200
лева на подсъдимите и 2800 лева на св.Г. Г.. Показанията на полицейските
служители напълно кореспондират с останалите гласни доказателства,
кредитирани от съда и с писмените такива, приложени по делото, поради
което съдът им дава вяра като обективни и достоверни.
Съдът дава вяра на показанията на пострадалия А.Т., които
намира за последователни, логични, детайлни и кореспонидращи помежду си,
със заключенията на неоспорените от страните експертизи и с писмените
доказателства по делото. А.Т. няма никакво основание да набеждава
подсъдимите и да твърди неверни обстоятелства за лица, които не познава,
още повече, че описаните в жалбата му до прокуратурата конкретни факти
кореспонидрат с показанията му, дадени по делото пред съдия и в
присъствието на психолог. Те се потвърждават от показанията на св.Р.Т., от
тези на св.В.А., от показанията на свидетелите Я. Г., А. К., К.К., частично от
показанията на свидетелите М. и М., както и от части от обясненията на
двамата подсъдими.
Показанията на пострадалия св.А.Т., дадени на ДП пред съдия и
психолог и приобщени към доказателствата по делото по съответния ред,
напълно кореспондират с отразеното в жалбата му до прокуратрата от 2015г. и
с банковите документи, относно изтеглените пари на горепосочените дати.
Обективни и житейски правдиви са показанията на свидетеля как група мъже
са позвънили на вратата му, уговорили го за санирането, влезли са в
апартамента му, разпитвали го за пари и близките му, намерила са
нотариалните актове за земята, която притежава, водили ли го до банки да
тегли пари, давали му да подписва документи, оставали са вечер в дома му,
както и за причините, поради което той не е посмял да се обади на брат си или
да каже на когото и да било за упражнения тормоз над него. Това поведение на
пострадалия напълно кореспондира с отразеното в КСППЕ и допълненията
направени от експертите в съдебно заседание. От една страна относно това, че
А.Т. е бил с ясно съзнание, ориентиран всестранно, отговаря коректно на
зададените въпроси с удължено време на реакция, като няма склонност да
преувеличава, което налага извода, че показанията му са обективни и коректно
отразяват случилото се. От друга страна относно спецификата на неговата
личност- скромна личност, с елементи на наивност и внушаемост, срамежлив,
пасивен, с висока чувствителност към външни влияния, плаха личност, не е е
бил женен, живеел е сам, без много социални умения и връзки с други хора,
20

което налага извода, че постарадалият е имал именно поведението, което той
описва в показанията си и това му поведение е улеснило подсъдимите са
постигнали ефекта, който са целяли- да го принудят да извърши гореописаните
действия. От трета страна относно влиянието, което е оказало случилото се
през септември 2015г. върху психиката на постарадалия- започнал да изпитва
страх oт всичко, заключвал се, стоял на тъмнo, самоизолирал cе в къщи, не
контактувал с близки и познати, получил сърцебиене, стягане в сърдечната
област, стомашно-чревен дискомфорт, трудно заспивал нощем, нямал
настроение, загубил апетит, отслабнал на килограми, изпитвал чувство за
вина, че е допуснал това да се случи с него, които симптоми продължили за
период oт 2-3 месеца.
Посоченото от експертите напълно обяснява поведението на
пострадалия през периода 06.09.2015г.-11.09.2015г. Психическите особености
на пострадалия в голяма степен са способстали той да бъде лесно убеден от
подсъдимите да му извършат ремонт, а впоследствие да му въздействат да
тегли парите си, да им ги дава, да се стигне до продажба на земедестките земи
при исканата от купувача цена. Всичко се случило внезапно и неочаквано зa
пострадалия, за когото присъствието на чуждите лицa в жилището му и
техните въпроси предизвикали объркване и притеснение, той бил стресиран,
психически дестабилизиран и не намирал у себе си кураж и начин дa им се
пpoтивoпocтaви. Това негово състояние и поведение, резултат на психическите
особености на личността му и създалата се обстановка, било правилно
разчетено и умело използвано oт подсъдимите, кoитo усилвали непрекъснато
психическия натиск върху пострадалия, като се държали нагло и самоуверено,
обсъждали пред пострадалия богатият си криминален опит, не му позовлявали
да се обади на близките си, не го оставяли сам, развеждали го с лек автомобил,
чакали го пред банки, пред нотариалната кантора и други.
Относно поведението на пострадалия е показателно държанието
му в банката, с оглед показанията на св.В.А.. Съдът дава вяра на показаният на
св.А., който е незаинтересован от изхода на делото, тъй като няма никакви
отношения със страните. Неговите показания напълно кореспондират с
КСППЕ досежно личността и поведението на пострадалия и с останалите
доказателства, които съдът кредитира с доверие. Ha св.В.А. му направило
впечатление, че клиента А.Т. е видимо изнервен, отговаря сравнително
уплашено и с нежелание на въпроса за какво ca му парите, което го е накарало
да уведоми полицията. На следващият ден, когато Т. изтеглил заявеното сума,
той чул част от разговора между полицейките служители и пострадалия, в
който последният казал, че го е изнудват за парите във връзка с ремонт.
Показанията на свидетеля напълно кореспондират с тези на св.А.Т., на св.Р.Т. и
с показаният на полицейските служители.
Съдът дава вяра на показанията на св.Г. Г. /дадени на ДП
п.4,л.123-124 и приобщени към доказателствата по делото по съответния ред/,
като такива на незаинтересовано от изхода на делото лице. Неговите показания
напълно кореспондират с КСППЕ досежно личността и поведението на
21

пострадалия и с останалите доказатества, които съдът кредитира с доверие.
Показанията на св. Г. съдържат данни за личността и поведението на
пострадалия и важна информация за начина, по който той се държи с околните.
Той описва съседа си- пострадалия като неконтактен, скромен, добронамерен,
за когото дори не знаел, че има брат. Един ден видял налепен стереопор по
стените на апартамента му, но не е видял кой е правил ремонта, нито е видял
А. за да го пита. Няколко дни след това видял събрани хора около входа и
полиция. Важен детайл за поведението на пострадалия е заявеното от св.Г., че
ако той не го поздрави и заговори Т. няма да го направи. Това кореспондира с
установеното от експертите, изготвили КСППЕ и с показанията на св.Р.Т., че
пострадалият е притеснителен, неконтактен и плах. Посоченото напълно
противоречи на твърденията на подсъдимите и на свидетелите И. И.В. и И.
П.В. за активно поведение на пострадалия към напълно непознати хора- че
пострадалият ги е извикал, питал, искал да му извършат санирането, а по
време на ремонта, стоял навън и контролирал работата им. Освен че подобни
действия противоречат на същността и поведението на пострадалия, следва да
се има предвид и факта, че апартаментът на пострадалия няма тераси, на една
от които подсъдимите и двамата свидетели В.и твърдят, че е бил пострадалия,
когато ги видял и извикал. Дори св.Г., който живее на първия етаж в същия
вход не е видял кога и кой е налепил спереопора по стените на съседа му, нито
е виждал хора или самият Т. навън по това време, но е видял струпаните хора
при идването на полицията. Това е още един аргумент в подкрепа на това, че
санирането е било извършено бързо, без да стоят множество хора дълго време
навън, в това число и пострадалият и по-скоро сочи, че част от горепосочените
работници са извършвали санирането, а подсъдимите са били покрай
подсъдимия- вътре в апартамента или водейки го да тегли пари, което пък
опровергава техните твърдения, че едва ли не, не са влизали в жилището.
Изложеното кореспондира с показанията на пострадалия и на св.Р.Т., че
двамата подсъдими са позвънили на вратата на пострадалия, те са му
предложили санирането и че уговорките и последващите действия на
подсъдимите са именно такива, каквито ги описват пострадалия и св.Р.Т.,
включително и относно престоя и преспиването в апартамента на пострадалия.
Личностновата специфика на пострадалия, изяснена от КСППЕ и заявеното от
св.Г., изключват възможността пострадалият да е заговорил непознати мъже-
подсъдимите, да е поискал от тях саниране, да е търсил съдействието им за
продажба на земи, да го водят до банки и други действия. С оглед на това
много по-достверни са показанията на самия пострадал за това как са
започвали отношенията му с подсъдимите и как са се развили те- с тяхна
инициатива, настояване, изнудване, заплахи, постоянно присъствие около
пострадалия и мотивирането му да върши това, което искат от него чрез
принуда и заплахи.
Много показателни са думите на пострадалия към св.Г., когато
му дава 2800 лева от изтеглената сума да ги съхранява: „няма да ми даваш
парите, когато дойде брат ми ще ги вземе“. Пострадалият е бил толкова
22

притеснен и уплашен от подсъдимите и от случилото се предните дни, че дори
и след намесата на полицията той се страхувал, че подсъдимите могат да му
вземат и тези пари. След два дни пострадалият дошъл с брат си и св.Г. им
върнал парите, така както поискал отнего А.Т..
Съдът дава вяра на показанията на св.Р.Т., като обективни,
последователни, подробни и напълно кореспондиращи с показанията на
свидетелите от първата група, които съдът кредитира. Достоверно е заявеното
от свидетеля, че редовно се е чували по телефона с брат си, но в началото на
септември 2015г. той спрял да се обажда, като впоследствие му казал за
причината за това и за действията на подсъдимите. Напълно логично е
обяснението на св.Р.Т., защо не е предприел действия да се свърже с брат си
през инкрииминрания период- тъй като се касае за непродължителен период от
време- пет дни, през който той е имал ангажименти със своето семейство, деца
и внуци. Достоверно и житейски правдиво е и посоченото от свидетеля, че
въпреки че пострадалият е имал мобилен и стационарен телефон, след това от
разговор с него е разбрал, че подсъдимите и други лица постоянно са били
покрай него и не са му разрешавали да се обади. Логично е и казаното му
впоследствие от А.Т., че не е посмял да се обади и да потърси помощ през този
период защото е бил много уплашен за собствения си живот, за живота на брат
си и на семейството му и че е повярвал на заплахите на подсъдимите,
включително и на това, че могат да убият човек и няма да намерят убийците,
тъй като те имат големи връзки. Това е така с оглед възрастта на пострадалия,
неговата личностнова специфика изяснена от КСППЕ, факта че той няма
собствено семейство, поради което брат му и неговото семейство са най-
близките му хора, за които е напълно логично и житейски правдиво той да се
тревожи и страхува. Аргумент в подкрепа на това, че пострадалият не е бил
оставян сам е факта, че на 10.09.2015г. до банковия клон той е бил заведен с
лек автомобил, в който заедно с него са били още четири лица- двамата
подсъдими и двамата свидетели В.и. Нищо обективно не е налагало
присъствието на толкова много „придружители“, освен по този начин да се
упражнява въздействие върху пострадалия, да се поддържа страха у него, да
му се покаже, че трябва да изпълни това, което се иска от него и да не му се
позовил да потърси помощ. Тази бързина е била необходима единствено на
подсъдимите, за да не дадат възможност на пострадалия да се осъзнае, да
размисли спокойно или да се свърже с близките си. Те са целяли сделката да
бъде осъществена и приключена докато трае ремонта, за да бъде оправдано
присъствието им в жилището на пострадалия, което са се опитали да удължат
под предлог, че ще извършат и вътрешен ремонт.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.А.Т. и на св.Р.Т. и в
частите им относно това, че двамата подсъдими са оставали да спят в
апартамента на пострадалия; че е имало среща между А.Т. и св.Д.; че след
продажбата А.Т. е бил воден с лек автмобил в посока гр.Варна. Въпреки че за
тези обстоятелства по делото няма други преки доказателства в тяхна
подкрепа, доколкото за всички останали факти техните показания напълно
23

кореспондират с писмените доказателтва, с експертните заключения и с
гласните доказателства от първата посочено по-горе група, съдът приема за
обективни, житейски правдиви и напълно достоверни показанията на двамата
свидетели като цяло, включително и досежно посочените обстоятелства. В
тази насока следва да се има предвид, че поради необоснованото протакане на
ДП е пропусната възможността да бъдат събрани доказателства, свързани с
данни за движението на лекия автомобил в посока гр.Варна, справки от
мобилни оператори за провеждани разговори от подсъдимите и други лица
през тези дни и мобилните клетки, от които са провеждани и други.
Съдът дава вяра на показанията на св.Х.Б.- помощник
нотариуса, при когото е изповядана сделката за продажба на земеделските
земи на А.Т.. В тях се съдържат важни детайли, свързани с участието на брата
на подс.А.В.- В.М. В., а именно, че св. Д. е клиент на кантората и е обичайна
практика В.В. да носи документи свързани със закупувани от Д. земеделски
земи, както и че на 07.09.2015г. към 15 часа именно В.В. е донесъл
документите за продажбата на земите на св.А.Т., казал е цената, за която се
продават и е било уточнено сделката да се изповяда на следващия ден. Съдът
дава вяра на показанията на св.Х.Б. като последователни, логични, обективни
и кореспондиращи с останалите доказателства, кредитирани от съда. От тях се
установява по безспорен начин съпричастността на В.В. към продажбата на
процесните земи. Тъй като по делото няма никакви доказателства А.Т. да е
познавал В.В. или св.Г.Д., напротив налице са такива, че те не са се познавали,
посоченото налага извода, че връзката между тях са именно подсъдимите.
Подсъдимите на същата дата са били в жилището на пострадалия и само те са
имали информация за притежаваните от него земи, както и достъп до
нотариалните му актове, без които не биха могли да бъдат направени справки
за това колко декара са земите, къде се намират и да се набавят необходимите
за сделката документи. Това кореспондира с показанията на св.А.Т. и св.Р.Т., за
това, че първият е установил, че папката с нотариалните актове е разместена,
след което подсъдимите му казали, че са намерили купувач за земите му. От
показанията на свидетеля Б. се установява и това, че пред него не са давани
пари на ръка, което потвърждава показанията на пострадалия, че е получил
само 16 000 лева за земите си.
Съдът дава вяра частично на показанията на св.Г. Д.. Относно
наличието на противоречия между показанията му от ДП и тези дадени пред
съда, кредитира с доверие тези от ДП, като по-близки по време до
икриминираните събития и тъй като те кореспондират с показанията на
подстрадалия и с тези на св. Х.Б.. От тях по категоричен начин се установява,
че именно В.В., който е брат на подс.А.В. му се е обадил с оферта да закупи 40
декара земеделските земи в землището на с. Семерджиево. Няма спор, че това
са именно земите на пострадалия А.Т., видно от писмените доказателства по
делото. Тъй като В.В. не е участвал в санирането на апартамента на Т.,
постарадилят не го познава, не му е давал документите за притежаваните от
него земи, се налага категоричният извод, че информация за земята- къде се
24

намира, колко декара е В. е получил от брат си- подс.А.В.. От заявеното от
св.Д. /папка 2, л.14 от ДП/ и от приложените писмени доказателства в папка
3, л.89-95 от ДП е видно, че на 08.09.2015г.в 10,13,23ч св.Д. е изтеглил от
сметката си в ПИБ АД 30 000 лева, както и че на същата дата е привел по
банков път на пострадалия А.Т. сумата от 16 000 лева с основание „покупка на
земеделска земя“. Тези факти напълно кореспондират с показанията на св.А.Т.
и на св.Д., относно преведаната на първия сума от 16 000 лева. Както св.Х.Б.,
така и св.А.Т. и св.Д. твърдят, че пари на ръка не са давани на А.Т., с оглед на
което съдът приема това обстоятелство за безспорно доказано.
В същото време предвид уговорената цена /съгласно
показанията на св.А.Т. и тези на св.Р.Т./- за 40 декара по 800 лева на декар,
което възлиза на 32 000 лева /декарите са закръглени, като реално те са 39,119
декара и сумата заплатена за продажбата им следва да бъде 31 295 лева/,
съдът намира, че следва да кредитира показанията на А.Т. относно уговорката,
че ще му бъдат дадени след това останалите пари над преведените 16 000
лева, а не на тези на св.Д.. Аргумент в тази насока е факта, че св.Д. е изтеглил
значително по-голяма сума от преведените 16 000 лева.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св.Д., в частта им,
че не се е срещал с А.Т. преди сделката. Освен че те противоречат на
показанията на пострадалия е напълно нелогично продавачът и купувачът да
не срещнат поне веднъж преди сделката и да уточнят цената, на която ще се
купува земята. Цялата сделка се движи от лица действащи за купувача Д., а
той както твърди пред съда едва ли не вършейки земеделската си дейност се
съгласява с казаното му по телефона от В.В. и идва чак при нотариуса, което е
лишено от житейска логика. Няма никакво основание да се счита, че
пострадалият А.Т. твърди неистина свързана със срещата си с Д., тъй като той
не го е познавал до този момент и именно на тази среща разбира как се казва
купувача и от къде е, а и в хода на цялото ДП последователно описва
конкретика свързана с мястото на срещата, разговорите и опитите му да
продаде по-малка част от земята си и на по-висока цена.
Действително цената в договара за покупко-продажба на земя се
определя на принципа на свободно договаряне между страните, но в
конкретният случай не може да се приеме, че се касае за такова свободно
договаряне, предвид показанията на пострадалия за упражнена принуда, с
оглед изключително бързата продажба на земята, присъствието и съдействието
oт лицето В.В., което няма никакво отношение към същата, освен че е брат на
единия от подсъдимите и присъствието на подсъдимите пред банката, когато
пострадалият е изтеглил по-голямата част от получената сума по сделката, за
да им я предостави. Всичко това съпоставено с пазарната стойност на имотите,
очевидно сочи, че не се касае за свободно формирана воля и договорени
параметри на сделка от пострадалия, a за разпореждане с недвижими имоти
при неизгодни условия в резултат на формирани страхови представи, както
самия пострадал сочи.
25

Съдът дава вяра на показанията на св.Р.М. /дадени на ДП и
приобщени към доказателствата по делото по съответния ред/, като обективни.
В тях той сочи, че е участвал в санирането, което са извършили за два дни.
Неговите показания, въпреки че не са подробни и конкретни, кореспондират с
гласните доказателства от първата група, кредитирани от съда.
Съдът кредитира с доверие частично показанията на св.А.М., а
именно, че той и М. /св.Р.М./ са сред лицата участвали в санирането на външни
стени, което са извършили за два дни, както и че собственикът се оправял с
подсъдимите, тъй като в тази им част те напълно кореспондират с останалите
доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанята на свидетеля и
относно това, че докато той работел в апартамента дошла полиция. Това се
потвърждава от показанията на свидетелите- полицейски служители, които не
са установили св.М. да е сред лицата в лекия автомобил, който е чакал
пострадалия до банковия клон. Този факт опровергава твърдението на
подсъдимите, че св.М. е управлявал лекия автомобил, с който са водили
пострадалия до банката. Твърденията на св.М., че двамата свидетели и двамата
подсъдими сутрин са отивали заедно до апартамента на постарадалия, с което
се навежда извода, че никой, в това число и двамата подсъдими не са оставали
да спят в дома на пострадалия, съдът не кредитира с доверие. Тези факти се
твърдят от св.М. за първи път пред съда, което е почти 10 години след
инкриминираните събития, което внася съществено съмнение в тяхната
обективност. Освен това те противоречат на показанията на св.А.Т. и тези на
св.Р.Т., на които съдът дава вяра изцяло, включително и досежно това
обстоятелство.
Относно това, кои лица са извършвали санирането и
боядисването в дома на пострадалия е налице разминаване между показанията
на св.М. /сочи че са участвали той, св.Р.М. и двамата подсъдими/, между тези
на св. И. И.В. /участвали са двамата подсъдими, той, А.М. и И. П.В./, между
тези на св. И. П. В. /твърди, че той, двамата подсъдими, И.И. В., А.М. и Р.М. са
извършвали ремонта/. С оглед изложеното по-горе относно кредитираните
гласни доказателства от първата група, съдът приема, че в санирането и
вътрешното боядисване са участвали свидетелите: А.М., Р.М., И. И.В., И. П.
В., като там са присъствали и двамата подсъдими. Предвид посоченото не
следва да бъдат кредитрани с доверие показанията на св.М. в частта им, в която
не сочи за участието на свидетелите В.и.
Съдът дава вяра на показанията на Св.И.И. В., само в частта им,
в която кореспондират с кредитираните от съда, подробно посочени по-горе
доказателства. Освен че е първи братовчед на подс. А.В. и приятел на
подс.С.Г., което би го мотивирало да твърди обстоятелства в тяхна защита,
неговите показания са вътрешно противоречиви и противоречащи на
безспорно установени по делото факти. Прави впечатления, че в хода на ДП
свидетелят е изключително пестелив, заявявайки, че заедно с подс.А.В.,
подс.С.Г. и св.И.П. В. са работили в апартамент в Русе, като той е боядисвал
тавана в една стая и не знае другите каква работа са вършили. В същото време
26

пред съда, което е почти 10 години след инкриминираните събития, той твърди
подозрително точно детайли, свързани с лепененето на обяви, външното
саниране, за апартамента на пострадалия, как са се събирали пред блока,
идвали са заедно, включително, че никой не е оставал да спи апартамента на
пострадалия. Категорично е установено, че св.И. И.В. е едно от лицата,
установени от полицията в лекия автомобил до банковия клон и че след това
всички лица, заедно със служителите на полицията са отишли до апартамента
на пострадалия. В същото време св.И. И.В. отрича този факт, заявяванайки
пред съда, че няма спомен да е бил в л.а. ***** и да е идвала полиция, като ако
е имало такъв случай с полиция е щял да го запомни. Тези обстоятелства
мотивират съда да не кредитира с доверие показанията на свидетеля дадени
пред съда в посочените им части, които противоречат на обективните данни по
делото и на гласните доказателства от първата група.
Съдът дава вяра на показанията на Св.И.П. В., само в частта им,
в която кореспондират с кредитирните от съда, подробно посочени по-горе
доказателства. Освен че е първи братовчед на подс. А. Връбанов и в добри
отношения с подс.С.Г., което би го мотивирало да прави твърдения в тяхна
защита, неговите показания са вътрешно противоречиви и противоречащи на
безспорно установените по делото факти. Прави впечатления, че в хода на ДП
свидетелят е посочил, че не познава В.М. В., с когото са първи братовчеди,
твърди, че са санирали апартамент на вързастен човек А., но не помни адреса и
е доста пестелив, заявававйки, че са работили заедно с подс.А.В., подс.С.Г. и
св.И. И. В.. В същото време пред съда, което е почти 10 години след
инкриминираните събития, той твърди подозрително точно детайли, свързани
с адреса на апартамента, лепенето на обяви, външното саниране, за конкретни
суми пари –карапо и други давани от пострадалия на св.А.М., който купувал
материали, за донесено от св.Р.М. скеле, монтирането на същото и други, което
внася съмнения в тяхната достоверност. Свидетелят твърди пред съда факти,
които се опровергават от обективните данни по делото и от кредитираните от
съда доказателства. Той твърди, че са санирали две тераси, че той е извадил
типов договор, който бил подписан. В същото време по делото е категорично
доказано, че апартаментът на пострадалия няма тераси, както и че договорът за
санирането е попълнен от името на подс.С.Г. и подписан от него. Ако се
приеме тезата на свидетеля, че той е извадил договора, не е ясно защо същият
е попълнен и подписан от подс. Г.. Категорично е установено, че св.И. П.В. е
едно от лицата, установени от полицията в лекия автомобил до банковия клон
и че след това всички лица, заедно със служителите на полицията са отишли до
апартамента на пострадалия. В същото време св.И. П.В. отрича да е ходил до
банки с пострадалия, нещо повече твърди, че никой не е ходил с пострадалия
до банки, което обстоятелство е категорично опровергано от доказателствата
по делото. Тези обстоятелства мотивират съда да не кредитира с доверие
показанията на свидетеля, пред съда в горепосочените им частите, които
противоречат на обективните данни по делото и на гласните доказателства от
първата група.
27

Съдът не дава вяра на показанията на св.Ф. А. Г.а /съпруга на
подс.С.Г./ относно твърденията й, че подс.С.Г. не е оставал да спи извън дома
им през 2015г., от което следва да се направи извода, че той не е оставал и в
дома на пострадалия, тъй като синът им В., роден на 16.01.2013г. не заспивал
без баща си до 7-8 годишна възраст, поради което всяка вечер подсъдимият се
е прибирал към 20 часа и си е стоял в къщи. Ако се приемат за достоверни
показанията на свидетелката в тази им част, следва че от 2013г. до 2020г.
подсъдимият Г. нито една вечер не се е прибрал след 20 ч и не е излизал след
този час от къщи, което е абсурдно. Освен че свидетелката е съпруга на
подсъдимия, което я прави безспорно заинтересована от това да му изгражда
алиби, тя сочи това обстоятелство за първи път пред съда при разпита й
проведен през месец ноември 2024г., което е почти 10 години след
инкриминираните събития, което е крайно нелогично и внася сериозни
съмнения в достоверността на показанията й. Освен това показанията на
свидетелката в друга тяхна част противоречат на безспорни доказателсва по
делото, а именно, че подс.С.Г., с когото живеят от 20 години не е съден.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия той е осъждан пет пъти,
включително и през периода, когато са живеели със съпругата си. Последното
дискредитира показанията на свидетелката като цяло. С оглед изложеното
съдът не дава вяра на показанията на св.Г.а, в горепосочената им част, намира
ги за необективни, нелогични, тъй като противоречат на обективните данни
по делото и на кредитираните от съда гласни доказателства от първата
посочена по-горе група.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.А.В., в частите им, в
които противоречат на кридитираните гласни доказателства от първата група.
Твърденията му, че пострадалият е бил на терасата си, откъдето видял
подсъдимите докато лепели обяви и той ги заговорил, питал за саниране, цена,
мерили стените, впоследствие, че пострадалият е стоял навън, разговарял с
работниците, те не са влизали в дома му, още по-малко са оставали да нощуват
в апартамента му, а всичко е ставало доброволно и по искане от А.Т., той сам и
доброволно си е ходил до банки, теглил пари, той е искал да продава земите си,
като подсъдимият само го свързал с брат си В.В. се опорвергават от
обективните данни по делото. Както подробно беше посочено по-горе
апартамента на пострадалия няма тераси /заключението на строително-
техническата експертиза и показанията на св.Р.Т./, пред блока е нямало пейки и
маси /показанията на св.Р.Т./, на които подсъдимият твърди, че са седяли и
спокойно разговаряли с пострадалия. Св.Г. не е видял кой и кога е поставил
външната изолация на апартамента на съседа му Т.. Подобни действия на
пострадалия, при които той заговаря непознати хора и търси от тях съдействие
за ремонт, продажба и други напълно противоречат на неговото поведение и
личностови особености, с оглед заключените на КСППЕ, показанията на св.Р.Т.
и тези на св.Г.. Както съдът посочи по-горе е невъзможно пострадалият сам на
07.09.2015г. да отиде до всички горепосочени банки, институции, да подаде и
получи необходимите документи, които към 15,00 часа са били събрани и
28

занесени в нотариалната кантора при св.Б. и то от В.В.. Няма как В.В. да научи
от брат си- подс.В. за продажбата на земеделските земи сутринта на
07.09.2015г., да се свърже със св.Д., който твърди, че е извършил своя проверка
за земите и след това се е съгласил да ги закупи, ако самият В.В. не е
разполагал с нотариалните актове на пострадалия. Няма и кой друг да му ги
предостави, освен подсъдимите, тъй като А.Т. не познава В.В. и св.Д.. Няма
как и св.Д. да извърши проверка за земите, за да прецени дали да ги закупи, без
да разполага с конкретика за тях, което от своя страна може да стане само, ако
има данните от нотариалните акотве за собственост на тези земи. Тези
нотариални актове са се намирали в дома на пострадалия, до който достъп са
имали подсъдимите и работилите с тях лица. Тъй като външото саниране е
реално извършено се налага извода, че свидетелите А.М., Р.М., най-вероятно и
свидетелите В.и или някой от тях са работили по него, докато подсъдимите са
стояли при пострадалия, да го разпитват, заплашват и изнудват, да го
придружават до банки и други институции. Изложеното дискредитира
обясненията на подсъдимия А.В. като цяло, опровергава ги и в отделните им
конкретни части. Фактът, че двамата подсъдими и двамата свидетели В.и са
били в лекия автомобил вблизост до банковия клон на 10.09.2015г., където са
чакали пострадалия е аргумент в подкрепа на това, че именно по този начин и
предходните дни подсъдимите са придружавали, развеждали и били постоянно
около пострадалия, така както твърди самият А.Т.. С оглед изложеното съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия В., като недостоверни,
противоречащи на обективните данни съдържащи се в експертните
заключения и в гласните доказателства от първата група посочена по-горе,
като ги отчита за защитна теза.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.С.Г. /от ДП,
приобщени по съответния ред/, в частта им, в която твърди, че са видели
пострадалият на терасата на апартамената му откъдето той ги заговорил, тъй
като се установи по категоричен начин, че апартамента на А.Т. е нямал тераси,
а с оглед гореизложеното досежно личността на пострадалия той не би
заговорил и търсил контакт с непознати мъже, за което съдът изложи подробни
съображения по-горе. Не дава вяра на обясненията на подсъдимия и в частта
им, че пострадалият е проявил инициатива и поискал съдействието на
подсъдимите за продажба на земите си и досежно заявеното, че не знае какво
са правили по въпроса с нивите. Освен че в тази им част обясненията му
противоречат на гласните доказателства от първата група, посочени по-горе и
кредитирани от съда, те противоречат и на заключението на съдебно-
почерковата експертиза /п.2, л.28 от ДП/, която категорично е установила, че
подписът положен на Искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка
до Община-Русе, Дирекция МДН вх. № 6727, 6728/07.09.2015г. е положен от
подс.С.Г.. Това сочи на неговата безспорна съпричастност и активни действия,
свързани с продажбата на земите. Няма кой друг да предостави нотариланите
актове на В.В. освен подсъдимите, тъй като А.Т. не познава В.В. и св.Д.. Няма
как св.Д. да извърши проверка за земите, за да прецени дали да ги закупи, без
29

да разполага с конкретика за тях, което от своя страна може да стане само, ако
има данните от нотариалните актове за собственост на тези земи. Тези
нотариални актове са се намирали в дома на пострадалия, до който достъп са
имали подсъдимите и работилите с тях лица. Тъй като външото саниране е
реално извършено се налага извода, че свидетелите А.М., Р.М., най-вероятно и
свидетелите В.и или някой от тях са работили по него, докато подсъдимите са
стояли при пострадалия, да го разпитват, заплашват и изнудват, да го
придружават до банки и други институции. Доколкото подс.А.В. твърди, че не
може да чете най-вероятно именно подс.С.Г. е прочел какво пише на тези
нотариални актове, намирайки ги в дома на пострадалия, като впоследствие
нотариалните актове са били дадени на В.В., подс.С.Г. е посдписал искането за
данъчна оценка до Община-Русе и е започнало събирането на необходимите за
продажбата документи.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.С.Г. и в частта им, че
св.А.М. е бил в лекия автомобил когато са закарали пострадалия до банковия
клон, тъй като това обсотятелство се опровергава както от показанията на
св.А.М., така и от тези на свидетелите Г., К. и К., установили конкретните лица
в автомобила. Изложеното дискредитира обясненията на подсъдимия С.Г. и ги
опровергавава в посочените им части. Фактът, че двамата подсъдими и
двамата свидетели В.и са били в лекия автомобил вблизост до банковия клон
на 10.09.2015г., където са чакали пострадалия е аргумент в подкрепа на това, че
именно по този начин и предходните дни подсъдимите са придружавали,
развеждали и били постоянно около пострадалия, така както твърди самият
А.Т.. С оглед изложеното съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Г.,
в посочените им части, като недостоверни, противоречащи на обективните
данни съдържащи се в експертните заключения и в гласните доказателства от
първата група посочена по-горе, като ги отчита за защитна теза.
Съвкупният анализ на кредитираните от съда доказателствата,
налага следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият А.M. В. е осъществил състава
на престъплението по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал.3, т.2,
вр. с ал. 2, т.1, пр.1 и т.4, вр. чл.20, ал.2 oт НК, тъй като през периода
06.09.2015г. - 10.09.2015г. в гр.Русе в съучастие със С.В.Г. от гр.Русе, като
съизвършител с цел да набави за себе си и за С.В.Г. имотна облага, принудил
чрез заплашване- заплаха за убийство А.Т.Т. от гр.Русе да извърши нещо
противно на волята си - да се разпореди със свое имущество, като продаде
свои недвижими имоти с идентификатор № ******- зeмeдeлcки земи с площ
от 27 839 дка, трета категория, находящи се в местност „********" в
землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE ***** на стойност 36 137,00
лв. и земеделски земи с площ от 11,280 дка, трета категория, находящи се в
местност „********" в землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE
***** на стойност 14 769,00 лв. и да предаде на С.В.Г. парична сума в брой на
обща стойност 8 440,00 /осем хиляди четиристотин и четиридесет лева/ и с
това причинил на А.Т.Т. от гр.Русе значителни имуществени вреди в размер на
30

43 346,00 лв.
Престъплението е извършено през периода от 06.09.2015г. до
10.09.2015г. Началната дата на периода е датата, на която подсъдимите са
установили контакт с пострадалия, сключили са писмен договор за външно
саниране, останали са в дома му и са започнали да извършват спрямо него
горепосочените действия. Крайният момент на периода е датата, на която
подсъдимите са били установени от органите на реда близост до банковия
клон и така техните действия свързани с изнудването са били преустановени.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
конкретно извършените от него действия, свързани с престъпно мотивиране на
пострадалия да предприеме определено поведение против своята воля, като от
страна на подсъдимият е приложена спрямо него психическа принуда, чрез
заплашване с убийство, да извърши конкретните гореописани действия
противно на волята му - да се разпореди с имуществото си като продаде
земеделските си земи и да предаде пари на обща стойност 8440 лева. Така на
изнудения А.Т. е причинява имотна вреда, в общ размер на 43 346,00 лв, като
целта на дееца е била да набави за себе си и за подс.Г. имотна облага. Чрез
действия изразяващи cе в упражнена спрямо пострадалия А.Т. психическа
принуда, придружена с отправяне на заплахи за убийство, подсъдимият е
склонил пострадалия да извърши фактическо и юридическо разпореждане със
своето движимо и недвижимо имущество. Това подсъдимият е извършил с цел
собственото си облагодетелстване и облагодетелстваетно на подс.Г., като така
е причинил на Т. имуществени вреди на значителна стойност.
Предвид характера на конкретното престъпление, подсъдимият
не разполага с фактическата власт върху предмета на престьплението, нито
въздейства пряко върху този предмет. Той въздейства върху пострадалия А.Т.,
в чиято фактическа власт се намира имуществото- пари и земеделски земи.
Именно вследствие упражнената принуда пострадалият е осъществил
наложеното му поведение, което е противно на волята му и което подсъдимият
именно е искал от него, за да постигне своята користна цел.
Изнудването като резултатно, увреждащо престъпление е
довършено с настъпването на имотната вреда за изнудения А.Т., независимо
дали подсъдимият cе e облагодетелствал реално или не. Неговият резултат е
причиняването на имотна вреда на чуждо имущество, каквото безспорно е
налице при намаляване на активите на пострадалото лице. Такова намаляване
е налице с дадената на подсъдимите сума от 8440 лева, без да има някакво
основание за това плащане и с трансформирането на имуществото на
пострадалия, по начин пo кoйтo стойността му намалява, чрез продажба на
земята на нереално ниска цена.
Извършените от Т. разпоредителни действия c пари и имоти,
противно на волята му, ca били резултат oт системното, интензивно и
постоянно усилващо се психическо въздействие на подсъдимия, съчетани с
възрастта, самотния начин на живот и особеното психическо състояние на
31

пострадалия, които подсъдимият много добре е оценил и използвал.
Налице е особения признак на обективната страна на
престьплението, свързано с волята на пострадалия, а именно да нe желае дa cе
разпореди с определена вещ или друго свое пpaвo, но вследствие нa
упражнената принуда да осъществява определено поведение, което деецът
иска oт него. Пострадалият има ясна представа за нещата, но ce подчинява нa
подсъдимия пpoтивнo на волята си от страх, че ако не го стори ще настъпят
още пo-неблагоприятни последици за нeгo или за близките му.
Предвид гopнoтo е налице пряка причинно-[1]следствена
обусловеност на чувството на страх опорочаващо свободната воля на
пострадалия и поведението на подсъдимия, обективиращо принудата.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.1 вр.
с чл. 213а, ал. 2, т.1, пр.1 от НК,тъй като изнудването е извършено чрез
отправена заплаха за убийство.
Подсъдимият е въздействал върху формирането нa волята на
пострадалия чрез вербални заплахи за убийство, като са cе е възползвал от
начина му на живoт, спецификата на неговата личност и психика.
Обективираната чрез действията на подсъдимия психическа принуда е
придружена със закани за убийство на пострадалото лице, брат му и неговото
семейство, кoитo са възбудили у самотно живеещия пострадал основателен
страх от осъществяването им. Тези заплахи са произлизали основно от подс.
А.В., който внушавал на пострадалия, че ако знае името на определен човек
можел да гo открие и да му направи какво ли не, а двамата подсъдими
повтаряли на Т., че ако убият някoгo могат така да прикрият всичко, че никой
да не разбере за случилото се и за извършителите, коментирал съдебното си
минало и криминален опит, демонстрирал увереност, че може да остане
безнаказан за извършени престьпления.
Няма пречка заканата за убийство като средство за принуда да
бъде насочена както срещу изнудвания А.Т., така и срещу негови ближни. С
действията си подсъдимият застрашавал жертвата с бъдещо деяние, което е от
естество да лиши oт живoт Т. или други лица, към които пострадалия има
положителни чувства. Тъй като законът не уточнява какви методи и средства
се използват за възбуждане на основателния страх у пострадалия и не изисква
конкретни действия, съдът намира, че в настоящият случай, с оглед
конкретното поведение на подсъдимия е налице това квалифициращо
обстоятелство. Не е необходимо и психиката на жертвата да е била
парализирана, нитo деецът да е имал обективна възможност да изпълни
заканата си. За съставомерността на деянието е достатьчно, че заплашването е
било с такава интензивност и oт такова естество, че е било обективно гoднo да
възбуди основателен страх у пострадалия Т., че ако не предприеме изисканите
от него действия ще настъпят неблагоприятните последици, с които e
заплашен, което в случая е налице.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.2 вр.
32

с чл. 213a, ал.3, т.2 HК, тьй като стойността на имуществените вреди, които са
причинени от престъплението е значителна. Имотната вреда включва
паричните средства, с които пострадалият се е разпоредил, предоставяйки ги
фактически на подсъдимите и стойността, с която се е намалило имуществото
на пострадалия, поради трансформирането му, в резултат на правната сделка за
продажба на значително по-ниска oт реалната пазарна стойност. В случая и
двете форми на разпореждане са извършени по принуда.
Св.Т. е изтеглил от свои банкови сметки парични суми, като е
предал на подсъдимите сумата от 8 440,00 лева, доказателства на за което се
съдържат в показанията на пострадалия и на св.Р.Т.. B резултат на
принудителната продажба на земеделските си земи имуществото, което е
притежавал пострадалия cе e намалило с 34 906 лева /разликата между 50 906
лева - 16 000 лева/. В случая е без значение, че вследствие намесата на
органите на полицията подсъдимите не са могли да се облагодетелстват от тази
продажба, като не са получили сумата от нея. Фактът, че същите са чакали
пострадалия пред банковия клон, за да вземат парите от сделката доказва, че са
целели собствената си облага.
Стойността на причинените имуществени вреди от
престьплението, съотнесена към размера на минималната работна заплата за
страната към момента на извършването му, обуславя наличието на
квалификациращия признак- значителни имуществени вреди. В тази насока
съдът съобрази, че минималната работна заплата за периода 01.07.2015г.-
31.12.2015г., съгласно ПМС № 139/ 04.06.2015г. е била 380 лева, като
имуществените вреди от престъплението са повече от 110 пъти над тази
минимална работна заплата.
Престьплението е довършено с настъпването на имуществените
вреди за пострадалото лице. До приключване на досъдебното производство
причинените имуществени вреди не са възстановени.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.1 вр.
с чл. 213a, ал. 2, т.4 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като престъплението е извършено
от две лица, от двамата подсъдими, които са го осъществили в съучастие като
съизвършители.
Всеки един от подсъдимите е участвал в осъществяването на
изпълнителното деяние на престьплението, както при действията по
упражняването на принудата, така и при причиняване на имуществената вреда
на пострадалия. Двамата подсъдими са действали съгласувано и организирано,
като cа всеки един от тях е въздействал върху психиката на пострадалия чрез
внушаване на страх, и двамата са оставали да нощуват в дома на пострадалия,
придружавали са го и ca го транспортирали с автомобил, всеки един от които е
извършвал отделни конкретни действия: подс.А.В. cе свързал с брат си- В.В. и
му предоставил документите за земеделските земи, подс.Г. подписал от името
на постр.Т. искането за издаване на данъчна оценка, получавали са паричните
суми, на 10.09.2015г. и двамата са установени в лекия автомобил очакващ
33

пострадалия пред Алфабанк" ЕАД, клoн „*****" в гр.Pyce, за да вземат от него
изтеглените средства от продажбата на земите му.
От горното е видно, че двамата подсъдими са действали в
съучастие, като съизвършители.
Oт субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл: съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено- опасни последици и е целял настъпването им, което се
потвърждава от цялостното му поведение. Знаел е, че упражнява изнудване
спрямо пострадалия, което е средство да го принуди да извърши определени
разпореждания. Разбирал е, че въздейства върху волата на пострадалия
застрашавайки живота му, както и че извършва деянието заедно с подсъдимия
С.Г., при общност на умисъла. Налице е и специалната користна цел-
подсъдимият да получи имотна облага, причинявайки имотна вреда на
пострадалия, вследствие на извършено от последния имуществено
разпореждане.
Налице е пряк умисъл за извършване на престъплението по
отношение на подс. В., както и общ умисъл с подс. Г.. Прекият умисъл на
двамата включва съзнанието им за това, че пострадалият не желае да се
разпореди с паричните си средства и недвижими имоти, но вследствие
заплашването y него ще възникне страх и той ще предприеме желаните oт тях
действия. Всеки един от подсъдимите е имал съзнание за всяко едното от
горепосочените квалифициращи обстоятелства, както и за преследваната от
тях цел, като съставомерността не изисква нeйнoтo реално постигане. Тъй като
е възможно имотната вреда да настъпи и без от това да е последвала
имуществена облага за подсъдимия е достатьчно такава цел да е преследвана в
съзнанието на подсъдимия, което в случая е налице.
От обективна страна подсъдимият С.В.Г. е осъществил състава
на престъплението по чл.214, ал.2, т.2 и т.1, вр. с ал.1, вр. с чл. 213а, ал.3, т.2,
вр. с ал. 2, т.1, пр.1 и т.4, вр. чл.20, ал.2 oт НК, тъй като през периода
06.09.2015г. - 10.09.2015г. в гр.Русе в съучастие с А.М.В. от гр.Русе, като
съизвършител с цел да набави за себе си и за А.М.В. имотна облага, принудил
чрез заплашване- заплаха за убийство А.Т.Т. от гр.Русе да извърши нещо
противно на волята си - да се разпореди със свое имущество, като продаде
свои недвижими имоти с идентификатор № ******- зeмeдeлcки земи с площ
от 27 839 дка, трета категория, находящи се в местност „********" в
землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE ***** на стойност 36 137,00
лв. и земеделски земи с площ от 11,280 дка, трета категория, находящи се в
местност „********" в землището на с.Семерджиево, обл. Русе, EKATTE
***** на стойност 14 769,00 лв. и да предаде на С.В.Г. парична сума в брой на
обща стойност 8 440,00 /осем хиляди четиристотин и четиридесет лева/ и с
това причинил на А.Т.Т. от гр.Русе значителни имуществени вреди в размер на
43 346,00 лв.
Престъплението е извършено през периода от 06.09.2015г. до
34

10.09.2015г. Началната дата на периода е датата, на която подсъдимите са
установили контакт с пострадалия, сключили са писмен договор за външно
саниране, останали са в дома му и са започнали да извършват спрямо него
горепосочените действия. Крайният момент на периода е датата, на която
подсъдимите са били установени от органите на реда близост до банковия
клон и така техните действия свързани с изнудването са били преустановени.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
конкретно извършените от него действия, свързани с престъпно мотивиране на
пострадалия да предприеме определено поведение против своята воля, като от
страна на подсъдимият е приложена спрямо него психическа принуда, чрез
заплашване с убийство, да извърши конкретните гореописани действия
противно на волята му - да се разпореди с имуществото си като продаде
земеделските си земи и да предаде пари на обща стойност 8440 лева. Така на
изнудения А.Т. е причинява имотна вреда, в общ размер на 43 346,00 лв, като
целта на дееца е била да набави за себе си и за подс.В. имотна облага. Чрез
действия изразяващи cе в упражнена спрямо пострадалия А.Т. психическа
принуда, придружена с отправяне на заплахи за убийство, подсъдимият е
склонил пострадалия да извърши фактическо и юридическо разпореждане със
своето движимо и недвижимо имущество. Това подсъдимият е извършил с цел
собственото си облагодетелстване и облагодетелстването на подс.В., като така
е причинил на Т. имуществени вреди на значителна стойност.
Предвид характера на конкретното престъпление, подсъдимият
не разполага с фактическата власт върху предмета на престьплението, нито
въздейства пряко върху този предмет. Той въздейства върху пострадалия А.Т.,
в чиято фактическа власт се намира имуществото- пари и земеделски земи.
Именно вследствие упражнената принуда пострадалият е осъществил
наложеното му поведение, което е противно на волята му и което подсъдимият
именно е искал от него, за да постигне своята користна цел.
Изнудването като резултатно, увреждащо престъпление е
довършено с настъпването на имотната вреда за изнудения А.Т., независимо
дали подсъдимият cе e облагодетелствал реално или не. Неговият резултат е
причиняването на имотна вреда на чуждо имущество, каквото безспорно е
налице при намаляване на активите на пострадалото лице. Такова намаляване
е налице с дадената на подсъдимите сума от 8440 лева, без да има някакво
основание за това плащане и с трансформирането на имуществото на
пострадалия, по начин пo кoйтo стойността му намалява, чрез продажба на
земята на нереално ниска цена.
Извършените от Т. разпоредителни действия c пари и имоти,
противно на волята му, ca били резултат oт системното, интензивно и
постоянно усилващо се психическо въздействие на подсъдимия, съчетани с
възрастта, самотния начин на живот и особеното психическо състояние на
пострадалия, които подсъдимият много добре е оценил и използвал.
Налице е особения признак на обективната страна на
35

престъплението, свързано с волята на пострадалия, а именно да нe желае дa cе
разпореди с определена вещ или друго свое пpaвo, но вследствие нa
упражнената принуда да осъществява определено поведение, което деецът
иска oт него. Пострадалият има ясна представа за нещата, но ce подчинява нa
подсъдимия пpoтивнo на волята си от страх, че ако не го стори ще настъпят
още пo-неблагоприятни последици за нeгo или за близките му.
Предвид гopнoтo е налице пряка причинно-[1]следствена
обусловеност на чувството на страх опорочаващо свободната воля на
пострадалия и поведението на подсъдимия, обективиращо принудата.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.1 вр.
с чл. 213а, ал. 2, т.1, пр.1 от НК,тъй като изнудването е извършено чрез
отправена заплаха за убийство.
Подсъдимият е въздействал върху формирането нa волята на
пострадалия чрез вербални заплахи за убийство, като са cе е възползвал от
начина му на живoт, спецификата на неговата личност и психика.
Обективираната чрез действията на подсъдимия психическа принуда е
придружена със закани за убийство на пострадалото лице, брат му и неговото
семейство, кoитo са възбудили у самотно живеещия пострадал основателен
страх от осъществяването им. Тези заплахи са произлизали основно от подс.
А.В., но в тях е участвал и подс. Г., който внушавал на пострадалия, че ако знае
името на определен човек можел да гo открие и да му направи какво ли не, а
двамата подсъдими повтаряли на Т., че ако убият някoгo могат така да
прикрият всичко, че никой да не разбере за случилото се и за извършителите,
коментирал съдебното си минало и криминален опит, демонстрирал увереност,
че може да остане безнаказан за извършени престьпления.
Няма пречка заканата за убийство като средство за принуда да
бъде насочена както срещу изнудвания А.Т., така и срещу негови ближни. С
действията си подсъдимият застрашавал жертвата с бъдещо деяние, което е от
естество да лиши oт живoт Т. или други лица, към които пострадалия има
положителни чувства. Тъй като законът не уточнява какви методи и средства
се използват за възбуждане на основателния страх у пострадалия и не изисква
конкретни действия, съдът намира, че в настоящият случай, с оглед
конкретното поведение на подсъдимия е налице това квалифициращо
обстоятелство. Не е необходимо и психиката на жертвата да е била
парализирана, нитo деецът да е имал обективна възможност да изпълни
заканата си. За съставомерността на деянието е достатьчно, че заплашването е
било с такава интензивност и oт такова естество, че е било обективно гoднo да
възбуди основателен страх у пострадалия Т., че ако не предприеме изисканите
от него действия ще настъпят неблагоприятните последици, с които e
заплашен, което в случая е налице.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.2 вр.
с чл. 213a, ал.3, т.2 HК, тьй като стойността на имуществените вреди, които са
причинени от престъплението е значителна. Имотната вреда включва
36

паричните средства, с които пострадалият се е разпоредил, предоставяйки ги
фактически на подсъдимите и стойността, с която се е намалило имуществото
на пострадалия, поради трансформирането му, в резултат на правната сделка за
продажба на значително по-ниска oт реалната пазарна стойност. В случая и
двете форми на разпореждане са извършени по принуда.
Св.Т. е изтеглил от свои банкови сметки парични суми, като е
предал на подсъдимите сумата от 8 440,00 лева, доказателства на за което се
съдържат в показанията на пострадалия и на св.Р.Т.. B резултат на
принудителната продажба на земеделските си земи имуществото, което е
притежавал пострадалия cе e намалило с 34 906 лева /разликата между 50 906
лева - 16 000 лева/. В случая е без значение, че вследствие намесата на
органите на полицията подсъдимите не са могли да се облагодетелстват от тази
продажба, като не са получили сумата от нея. Фактът, че същите са чакали
пострадалия пред банковия клон, за да вземат парите от сделката доказва, че са
целели собствената си облага.
Стойността на причинените имуществени вреди от
престьплението, съотнесена към размера на минималната работна заплата за
страната към момента на извършването му, обуславя наличието на
квалификациращия признак- значителни имуществени вреди. В тази насока
съдът съобрази, че минималната работна заплата за периода 01.07.2015г.-
31.12.2015г., съгласно ПМС № 139/ 04.06.2015г. е била 380 лева, като
имуществените вреди от престъплението са повече от 110 пъти над тази
минимална работна заплата.
Престьплението е довършено с настъпването на имуществените
вреди за пострадалото лице. До приключване на досъдебното производство
причинените имуществени вреди не са възстановени.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.214, ал.2, т.1 вр.
с чл. 213a, ал. 2, т.4 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като престъплението е извършено
от две лица, от двамата подсъдими, които са го осъществили в съучастие като
съизвършители.
Всеки един от подсъдимите е участвал в осъществяването на
изпълнителното деяние на престьплението, както при действията по
упражняването на принудата, така и при причиняване на имуществената вреда
на пострадалия. Двамата подсъдими са действали съгласувано и организирано,
като cа всеки един от тях е въздействал върху психиката на пострадалия чрез
внушаване на страх, и двамата са оставали да нощуват в дома на пострадалия,
придружавали са го и ca го транспортирали с автомобил, всеки един от които е
извършвал отделни конкретни действия: подс.А.В. cе свързал с брат си- В.В. и
му предоставил документите за земеделските земи, подс.Г. подписал от името
на постр.Т. искането за издаване на данъчна оценка, получавали са паричните
суми, на 10.09.2015г. и двамата са установени в лекия автомобил очакващ
пострадалия пред Алфабанк" ЕАД, клoн „*****" в гр.Pyce, за да вземат от него
изтеглените средства от продажбата на земите му.
37

От горното е видно, че двамата подсъдими са действали в
съучастие, като съизвършители.
Oт субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл: съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено- опасни последици и е целял настъпването им, което се
потвърждава от цялостното му поведение. Знаел е, че упражнява изнудване
спрямо пострадалия, което е средство да го принуди да извърши определени
разпореждания. Разбирал е, че въздейства върху волата на пострадалия
застрашавайки живота му, както и че извършва деянието заедно с подсъдимия
А.В., при общност на умисъла. Налице е и специалната користна цел-
подсъдимият да получи имотна облага, причинявайки имотна вреда на
пострадалия, вследствие на извършено от последния имуществено
разпореждане.
Налице е пряк умисъл за извършване на престъплението по
отношение на подс. Г., както и общ умисъл с подс. В.. Прекият умисъл на
двамата включва съзнанието им за това, че пострадалият не желае да се
разпореди с паричните си средства и недвижими имоти, но вследствие
заплашването y него ще възникне страх и той ще предприеме желаните oт тях
действия. Всеки един от подсъдимите е имал съзнание за всяко едното от
горепосочените квалифициращи обстоятелства, както и за преследваната от
тях цел, като съставомерността не изисква нeйнoтo реално постигане. Тъй като
е възможно имотната вреда да настъпи и без от това да е последвала
имуществена облага за подсъдимия е достатьчно такава цел да е преследвана в
съзнанието на подсъдимия, което в случая е налице.
С оглед гореизложеното, подсъдимите следва да бъдат признати за
виновни, като им бъдат наложени съответни наказания.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия А.М.В., съдът взе предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство: продължителният период от време, изминал от
престъплението- повече от 9 години. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съобрази: наличието на предходни осъждания, което сочи на
завишена обществена опасност на подсъдимия; множеството квалифициращи
обстоятелства, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността на
деянието по текста на чл.214 ал.2 от НК; изключително високата левова
стойност на причинените имуществени вреди- повече от 110 пъти над
минимална работна заплата за страната към дататана едяниеот, което
многократно надхвърля квалифициращото обстоятелство „значителни
имуществени вреди“; наличието на невъзстановени щети от престъплението-
изцяло невъстановения размер на имуществените вреди за пострадалия;
водещата роля на подсъдимия В. в извършването на престъплението.
Посоченото смекчаващо отговорността обстоятелство няма характера на
изключително такова, поради което не са налице предпоставките за
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. В същото време
38

съдът съобрази значителната тежест на това смекчаващо отговорността
обстоятелство, което сочи на изключително закъсняло правосъдие и предвид
това, че забавянето не се дължи на поведението на подсъдимите, а на
действията на органите на досъдебното производство през годините. С оглед
изложеното наказанието следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК,
малко над минимума предвиден в текста на чл.214 ал.2 от НК, а именно
ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На подсъдимия следва да бъдат наложени и кумулативно предвидените
наказания глоба и конфискация.
Размерът на глобата съдът определи, като съобрази горепосочените
смекчаващо и отегчаващи отговорността обстоятелства, семейното и имотно
състояние на подсъдимия, като отмери глобата малко над минимума
предвиден в текста на чл.214 ал.2 т.2 от НК, а именно в размер на 6000 лева,
която следва да бъде платена в полза на Държавата.
Относно наказанието конфискация, съдът съобрази горепосочените
смекчаващо и отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на
извършеното престъпление и притежаваното от подсъдимия имущества, като
намира, че следва да му бъде наложена конфискация в размер на ½ от
имуществото му, а именно: ½ върху лек автомобил „Опел Астра“ 1.6 И, с рег.
№ *******, с рама ****************, номер на двигателя ************** и
½ върху недвижим имот, находящ се в гр.Русе ,ул. "***********" №**
партиден № **********, идентификатор: ********, съгласно документ №
***********/*******.
С оглед размера на определеното наказание лишаване от свобода не
са налице предпоставките за приложение на чл.66 ал.1 от НК и така
определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. На основание
чл.57 ал.1, т.2 буква “б“ от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода следва да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. Това е така предвид
съдебното минало на подсъдимия, който е многократно осъждан, изтърпявал
е ефективни наказания през годините, като наказанието по последната му
присъда към датата на деянието е изтърпяно на 18.05.2013г./Споразумение №
75/07.02.2013г. по НОХД № 271/2013г на РРС, с което за извършено
престъпление по чл.343в ал.2 от НК е осъден на три месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим и съдебният акт е влязъл в сила на
07.02.2013г./, поради което не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването
на това предходно наказание лишаване от свобода.
С така определените наказания, по вид и размер, ще се постигнат
целите на генералната и лична превенция. Подсъдимия В. ще бъде изолиран
от обществото за достатъчен период от време, с което ще му се попречи да
върши пристъпления и той ще има възможност да преосмисли поведението си
занапред. Ще се постигне възпиращ и превъзпитаващ ефект спрямо него, като
в същото време това наказание се явява адекватно на обществената опасност
на дееца и на конкретното извършено от него престъпление. С определените
39

наказания ще се постигне и целения от закона възпитателен и
предупредителен ефект, като се даде ясен знак на обществото, че подобни
укорими престъпление не остават ненаказани.
При индивидуализацията на наказанието,което следва да бъде наложено
на подсъдимия С.В.Г., съдът взе предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство: продължителният период от време, изминал от
престъплението- повече от 9 години. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съобрази: наличието на предходни осъждания, което сочи на
завишена обществена опасност на подсъдимия; множеството квалифициращи
обстоятелства, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността на
деянието по текста на чл.214 ал.2 от НК; изключително високата левова
стойност на причинените имуществени вреди- повече от 110 пъти над
минимална работна заплата за страната към датата на деянието, което
многократно надхвърля квалифициращото обстоятелство „значителни
имуществени вреди“; наличието на невъзстановени щети от престъплението-
изцяло невъстановения размер на имуществените вреди за пострадалия.
Посоченото смекчаващо отговорността обстоятелство няма характера на
изключително такова, поради което не са налице предпоставките за
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. В същото време
съдът съобрази значителната тежест на това смекчаващо отговорността
обстоятелство, което сочи на изключително закъсняло правосъдие и предвид
това, че забавянето не се дължи на поведението на подсъдимите, а на
действията на органите на досъдебното производство през годините. С оглед
изложеното наказанието следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК,
към минимума предвиден в текста на чл.214 ал.2 от НК, а именно ПЕТ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
На подсъдимия следва да бъдат наложени и кумулативно предвидените
наказания глоба и конфискация.
Размерът на глобата съдът определи, като съобрази горепосочените
смекчаващо и отегчаващи отговорността обстоятелства, семейното и имотно
състояние на подсъдимия, като отмери глобата към минимума предвиден в
текста на чл.214 ал.2 т.2 от НК, а именно в размер на 5000 лева, която следва
да бъде платена в полза на Държавата.
Относно наказанието конфискация, съдът съобрази
горепосочените смекчаващо и отегчаващи отговорността обстоятелства,
тежестта на извършеното престъпление и притежаваното от подсъдимия
имущества, като намира, че следва да му бъде наложена конфискация в размер
на ½ от имуществото му, а именно: ½ върху всеки един от трите леки
автомобила, както следва: Лек автомобил „Опел Вектра“ 2.0 ИГЛ, с рег. №
*******, номер на рама ****************, номер на двигател
****************; Лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******, номер на
рама **************** , номер на двигател ****************; Лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, номер на рама
40

****************, номер на двигател ****************.
С оглед размера на определеното наказание лишаване от свобода,
съдебното минало на подсъдимия, който е осъждан пет пъти към датата на
деянието, като последната му присъда е Споразумение по НОХД №
1192/2011г. , влязло в сила на 01.06.2011г., с което му е наложено наказание
пробация с продължителност 2 години, съдът намира, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.66 ал.1 от НК и така определеното
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.57 ал.1, т.3 от
ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
С така определените наказания, по вид и размер, ще се постигнат
целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият Г. ще бъде изолиран
от обществото за достатъчен период от време, с което ще му се попречи да
върши пристъпления и той ще има възможност да преосмисли поведението си
занапред. Ще се постигне възпиращ и превъзпитаващ ефект спрямо него, като
в същото време това наказание се явява адекватно на обществената опасност
на дееца и на конкретното извършено от него престъпление. С определените
наказания ще се постигне и целения от закона възпитателен и
предупредителен ефект, като се даде ясен знак на общестовото, че подобни
укорими престъпление не остават ненаказани.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният срещу двамата подсъдими граждански иск от Р.Т.Т. за
солидарно заплащане на сумата от 43 346 лева - причинени имуществени
вреди от престъплението е доказан по своето основание. Деянието на
подсъдимите представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от
ЗЗД те са длъжни да репарират вредите на пострадалия, които той е понесъл от
престъплението.
Вредите са причинени на А.Т.Т.. Той е починал в хода на ДП, на
08.08.2023г., видно от приложения смъртен акт. Пред съда гражданският иск е
предявен от Р.Т.Т., който има качеството на единствен наследник на починалия
си брат А.Т.Т., видно от удостоверението за наследници.
Имотната вреда в общ размер на 43 346 лева включва паричните
средства, с които пострадалият се е разпоредил, вследствие упражнената му
принуда: предоставяйки ги фактически на подсъдимите /8440 лева/ и
стойността, с която се е намалило имуществото на пострадалия, поради
трансформирането му, в резултат на правната сделка за продажба на
значително по-ниска oт реалната пазарна стойност /34 906 лева/.
На 07.09.2015г. А.Т. изтеглил от Алфа банка сумата от 4840,70 лева, с
което закрил депозита си в тази банка не на падаже /банково извлечение в
папка 1, л.42-43 от ДП/. На същата дата той изтеглил 4340,14 лева от
Райфейзен банк, с което прекратил депозита си не на падежа /банкови
документи в папка 1, л.46-48 от ДП/. Така той е разполагал със сумата от
41

9180,84 лева, от която е предоставил на подсъдимите сумата в размер на 8440
лева. Доказателства, че именно сума в размер на 8440 лева е предадена на
подсъдимите се съдържат в показанията на свидетелите А.Т. и Р.Т..
B резултат на принудителната продажба на земеделските си земи
имуществото на А.Т. cе e намалило с 34 906 лева. Тази сума е разликата между
реалната пазарна стойност на земеделските земи, която е 50 906 лева, съгласно
съдебно строително-техническата експертиза /п.4,л.143-146 от ДП/ и реално
получената сума от пострадалия от продажбата на на тези земи в размер на 16
000 лева.
Гражданският иск е предявен за сумата от 43 346 лева, поради което
той е доказан в пълния си размер. Тази сума не е възстановена на
пострадалия А.Т. приживе, не е възстановена и на неговият наследник Румен
Торйчев до постановяването на присъдата. Гражданският иск е предявен
срещу двамата подсъдими за солидарно заплащане на сумата, поради което
следва да бъде уважен именно по начина, по който е претендиран.
С оглед изложеното гражданският иск за имуществени вреди се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Граждансикят ищец е претендирал и законната лихва от датата на
деликта. В случая се касае за престъпление, което е довършено на
10.09.2015г., поради което законната лихва върху сумата в общ размер на
43 346 лева е дължима от момента, в който престъплението е довършено, а
именно от 10.09.2015г. до окончателното й изплащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото подсъдимите следва да заплатят
направените по делото разноски, на осонавние чл.189 от НПК.
Частният обвинител и граждански ищец Р.Т. е претендирал
направените от него разноски по делото, които да му бъдат заплатени
солидарно от двамата подсъдими. Видно от приложеният на л.357 от
настоящето дело договор за правна помощ и съдействие Р.Т. е направил
разноски за представлявалия го в съдебното производство повереник- адв.В.В.
в размер на 500 лева. Тази сума той реално е заплатил в брой на повереника
си, видно от отразеното в договора, поради което подсъдимите следва да бъдат
осъдени да запалят солидарно на Р.Т. направените от него по делото съдебни
разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.
В хода на ДП са направени разноски в общ размер на 987,50 лева- за
възнаграждение на вещите лица, поради което всеки един от подсъдимите
следва да заплати съответната част от тази сума, а именно половината от
сумата- всеки от подсъдимите по 493,75 лева в полза на бюджета на Съдебната
власт, тъй като разноски на досъдебното производство са по делото на ОСлО
при РОП.
В хода на съдебното производство са направени съдебни разноски в
общ размер на 624, 40 лева. В тях са включеин пътните разноски за явяването
42

на св.Х.Б. /в общ размер на 104,40 лева/, сумата от 80 лева заплатена на
вещите лица за явяването им в съдебното заседание, което е било отложено
/л.227 от делото/, както изплатените на вещите лица възнаграждения за
изслушване на приетите по делото общо 5 експертизи, изготвени от шест
вещи лица- в общ размер на 440 лева. С оглед на това всеки един от
подсъдимите следва да заплати съответната част от тази сума, а именно
половината от сумата-всеки по 312,20 лева по сметка на Русенския окръжен
съд-съдебни разноски.
Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.
43

Номер на акта:	5
Дата:	5 февруари 2025 г.
Съдия:	Милена Пейчева

Дело:	20234500200658
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 август 2023 г.

Присъда по дело №658/2023 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите