№ 284
гр. Сливен, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:М. Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско
дело № 20242200500399 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от юрисконсулт М. М.,
пълномощник на Община Сливен, гр.С., ул. „Ц. О.“, № * против решение №
564/26.06.2024 г. по гр.д. № 249/2024г. на Районен съд – Сливен, с което
жалбоподателят е бил осъден да заплати на Т. С. Ч., ЕГН ********** от гр.С.,
кв. „М.“, № * – * – ** сумата от 2500.00лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от ухапване от бездомно куче на
05.01.2024г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждане
(05.01.2024г.) до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение
жалбоподателят е бил осъден да заплати и сумата от 100.00лв. – деловодни
разноски.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът неправилно бил тълкувал събраните по делото доказателства. Без да
било безспорно установено, че се касае за ухапване от бездомно куче съдът
бил приел твърденията на ищеца и незаконосъобразно бил осъдил ответника
да заплати претендираната като обезщетение сума. В тежест на ищеца било да
1
докаже, че ухапалото го куче е безстопанствено, а той не бил направил това.
Дори не бил сигурен дали кучето е имало ушна марка. Нелогично ищецът не
се бил обадил на тел.112 или на ветеринарна клиника „Привет“, с която
Община Сливен имала договор за организиране на мерките с
безстопанствените кучета. Разпитаните по делото свидетели не били очевидци
на ухапването и с техните показания отново не можело да се установи
безстопанствеността на кучето. Страната счита, че определената като
обезщетение сума е прекалено завишена. Моли се обжалваното решение да
бъде отменено. Претендират се деловодни разноски. Страната няма направени
доказателствени или процесуални искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от Т. С. Ч., с който същата е оспорена като неоснователна. Страната
счита, че със събраните по делото доказателства безспорно се бил установил,
както фактът на ухапване, така и времето и начина, по който това било
станало. Била представена медицинска документация, която допълвала
твърдяната от ищеца фактическа обстановка. Свидетелските показания били
събирани с оглед установяване на търпените от ищеца болки и страдания.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени
деловодни разноски. Страната няма нови доказателствени или процесуални
искания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от
представител по пълномощие юриск.М., която заявява, че поддържа
въззивната жалба, моли тя да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично и с
представител по пълномощие адв.Ст.С., който заявява, че оспорва въззивната
жалба, поддържа депозирания отговор на въззивна жалба и моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
01.07.2024 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
15.07.2024г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
2
същество е неоснователна.
Пред Районен съд – Сливен е бил предявен иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.49
във вр. чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД и законна лихва за забава по чл. 86, ал.1,
вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, с цена на иска 2500.00лева.
В разпоредбата на чл.45 от ЗЗД е заложен общият принцип, че всеки
отговаря за вредите, които виновно е причинил. Този принцип е доразвит в
разпоредбите на чл.49 и чл.50 от ЗЗД, които предвиждат отговорност за
възложителя на определена работа ( за щетите които са причинени от
изпълнителя във връзка с възложената му работа), както и за този който
упражнява надзор над вещи или животни. Отговорността по чл.49 и чл.50 от
ЗЗД е безвиновна.
В случая на Община Сливен е възложено да предприема всички
необходими действия по ограничаване и контрол на безстопанствените кучета.
Това е станало с разпоредбите на Закона за защита на животните, обн. ДВ, от
8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г. Предвидено е задължение за Кметовете на
общини да предприемат действия, с които да се ограничи възможността
кучетата да са в свободно съС.ие в населените места, понеже са заплаха за
живота и здравето на хората. Общинските власти са длъжни да вземат под
надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти (чл.47, ал.1 от ЗЗЖ).
В настоящия случай по данни на въззивника/ответник - Община Сливен
тези дейности са били възложени от общината на Ветеринарна клиника
„Привет“. По договора с общината ВК „ Привет“ е следвало да предприема
всички необходими действия по отношение на бездомните кучета – кастрация,
ваксинация, обезпаразитяване, маркиране, евтаназия.
Тогава обаче, когато въпреки взетите мерки се стигне до нападение на
граждани от безстопанствени кучета, Общината следва да понесе своята
отговорност.
Съдът намира възраженията на въззивната страна, за това че липсват
категорични данни за безстопанствеността на кучето осъществило акта на
нападение за неоснователни. Естествено в такива ситуации не може да се
говори за „ЕГН“ , „име“, „дата на раждане“ на животното извършило
нападението. За това дали то има стопанин или е безстопанствено се съди от
обстоятелствата, при които е било осъществено нападението. В случая са
налице обективни данни – медицинска документация, от която по безспорен
начин се установява денят, часа и мястото където ищецът е бил нападнат и е
получил наранявания. Отразените данни в снетата анамнеза на всички
медицински документи е с една и съща фактическа обстановка – нападението
е било на 05.01.2024г., около 16.00ч., в района на кв. „ Младост“, гр. Сливен.
Кучето, което е нападнало ищеца не е било придружено от човек (стопанин), а
се е движело в група (глутница) с друго куче. Няма никакво съмнение, че
нараняването на ищеца е било причинено от безстопанствено куче, поради
което Община - Сливен следва да понесе своята отговорност.
3
По отношение на аргумента, че не е бил подаден сигнал на тел.112 и че в
Община – Сливен не е било постъпило оплакване за нападение от
безстопанствени кучета над ищеца, с оглед на което следвало да се приеме,
че не е осъществен деликта, твърдян от въззиваемия, съдът намира същия за
абсолютно неоснователен. Няма законово или логическо, или каквото и да е
друго изискване, съгласно което за да се установи извършването на такъв
деликт да е необходимо непременно потърпевшият да се обади на тел.112 или
в съответната община. Логично е той да потърси своевременно необходимата
му медицинска помощ, което е сторено и в конкретния случай.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на търсеното обезщетение съдът следва да вземе предвид
комбинацията от различни фактори – кога и как е получено увреждането,
възрастта на потърпевшия, степента на увреждане, времето за възстановяване,
субективната реакция на случилото се от потърпевшия и др.
В случая увреждането на ищеца е настъпило в градска среда, във все
още светлата част на денонощието, в жилищен квартал. Ищецът не се
поставил сам в положение, което да повиши риска от получаване на
травматични увреждания. Самият той е реагирал със силен стрес, който се е
изразил в психическо напрежение, избягване на мястото, на което е бил
нападнат. Двадесет дни след получаване на нараняването все още са личали
следи от ухапването и е имало болка при движение на крака му. По време на
лечението си е претърпял болки от самото ухапване, от извършваните
медицински манипулации – инжекции и превръзки, бил е с понижен тонус,
уплашен, разтревожен. Според свидетелските показания страхът от кучета
продължавал и досега. В периода на възстановяване започнал да вдига кръвно.
Всичко това мотивира съда да приеме, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца болки и страдания е с паричен еквивалент от
2500.00лв. Съответно е дължима и законната лихва от датата на настъпване на
деликта.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски за настоящата фаза на производството. Такива са
доказани в размер на 550.00лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 564/26.06.2024 г. по гр.д. № 249/2024г. на
Районен съд – Сливен.
4
ОСЪЖДА Община Сливен, гр.С., ул. „Ц. О.“, № * да заплати на Т. С. Ч.,
ЕГН ********** от гр.С., кв. „М.“, № * – * – ** деловодни разноски за
въззивна инстанция , заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
550.00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5