Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 14513 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 107329 от 07.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 44550/2014 г. на СРС, II ГО, 72
състав, в дял на С.П.Й., на основание чл.349, ал.2 ГПК, е поставен следният
допуснат до делба недвижим имот: първи етаж от югоизточен близнак от двуетажна
сграда близнак с помещенията в сутерена с югоизточно изложение, със застроена
площ на близнака от 75 кв.м., който етаж се състои от стая, дневна, кухня и
коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/4
идеална част от дворно място, в което е построен, находящо се в гр. Банкя, ул.
„******, представляващо УПИ IХ-141 от кв.22 по плана на гр. Банкя, местност
Квартал Михайлово, с площ от 600 кв.м., имот с идентификатор 02659.2192.446,
при условие, че в 6-месечен срок от
влизане в сила на решението за възлагане С.П.Й. заплати на Д.В.К. сумата от
18 140 лв. и на С.В.К. сумата от 18 140 лв., заедно със законната
лихва.
С.П.Й. е осъдена да заплати на Д.В.К. и С.В.К. сумата
от по 18 140 лв. за уравняване на дяловете им, заедно със законната лихва,
считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане.
Д.В.К. и С.В.К. са осъдени да заплатят на С.П.Й., на
основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата от по 2 666, 67 лв., представляваща
стойността на дяловете им от извършени подобрения в имота, както следва: кухня: таван окачен гипсокартон: материали – 200 лв., труд – 210 лв.;
мазилка /стени/ 36 кв. – 360 лв.; шпакловка 50 кв.м. – 400 лв.; замазка /под/14
кв.м. – 140 лв.; фаянс 16 кв.м. – 320лв.; цокъл – 14 кв.м. – 70лв.; ВиК – 100
лв.; тапети – 150 лв.; боядисване таван – 50 лв., труд 300 лв. Антре: ел.
инсталация табло автоматични бушони – 250 лв.; зидария комин, височина 9 м. –
500 лв., ел. инсталация, ВиК инсталация – 210 лв. Мазе – изкопни работи и
полагане ПВЦ тръби 8 м., дренаж, материали, труд – 500 лв. Дограма ПВЦ:
прозорец кухня – 250 лв., врата кухня 150 лв., врата входна 450 лв., прозорец
баня 150 лв., окачен таван профили 200 лв., труд 210 лв. Двор: на плочки 28
кв.м. – 280 лв., замазка 28 кв.м. – 140 лв., транспорт – 200 лв., замазка 3
кв.м. – 300 лв., тротоарни плочки 250 бр. – 350 лв., 7 бр. скари – 105 лв.,
транспорт – 100 лв. Материали общо: хоросан – 100 лв., пясък – 45 лв., скари 2
бр. – 30 лв., цимент 20 торби – 100 лв., теракол 5 бр. – 60 лв., итонг – 20
лв., транспорт – 50 лв., тапети – 77 лв., лепило – 10 лв. Комин – материали:
Единични тухли 400 бр. – 176 лв., хоросан – 20 лв., цимент 3 бр. – 15 лв.
Изолация външна 1 етаж, сайдинг 62 кв.м. – 3000 лв., извършени през 2014 г. в
кухня, антре, мазе и дограма, и 2015 г. – двор, дограма баня, външна изолация и
комин, като
претенциите са отхвърлени до пълните им предявени размери.
С.П.Й. е осъдена да заплати на Д.В.К. и С.В.К., сумата
от по 7 387, 20 лв. обезщетение за лишаване от ползване на имота в периода
04.07.2013 г. – 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2018 г. до
окончателното плащане, като претенциите на ищците са отхвърлени до пълните им
предявени размери /по 600 лв. месечно/.
Д.В.К. и С.В.К. са осъдени да заплатят по сметка на
СРС по 832, 27 лв. държавна такса. С.П.Й. е осъдена да заплати по сметка на СРС
сумата от 1 316, 58 лв. държавна такса.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
ответницата С.П.Й. е осъдена да заплати на ищците Д.В.К. и С.В.К. сумата от по
18 140 лв. за уравняване на дяловете им, заедно със законната лихва,
считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане,
както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищците Д.В.К. и С.В.К.
сумата от по 7 387, 20 лв. обезщетение за лишаване от ползване на имота в
периода 04.07.2013 г. – 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2018
г. до окончателното плащане, е депозирана въззивна жалба от ответницата С.П.Й..
Счита, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като е постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано по съображения,
че не са били обсъдени доводите й относно оценката на сградата и тази на
земята, а също така и размера на обезщетението за лишаване от ползване на
същия. В тази връзка поддържа, че определената от вещото лице оценка за 2/3 от
сградата не е съобразена с максималния размер на овехтяване, тъй като тази част
по характеристиката си е паянтова. Твърди, че от приложения снимков материал
към приложение № 1 от заключението на вещото лице се вижда, че мазетата и двете
стаи над тях са без основи и иззидани на кал, без спазване на строителните
правила и норми. Носещата греда /кюприя/, върху която са разположени тези две
стаи, се държи на едно „зъбче“ и лежи върху преградна, а не върху масивна
стена, а самият под е на гредоред и кал. Поддържа, че съдът не се е съобразил с
представените от нея аналози за пазарна стойност и наемни цени за сгради в
района на гр. Банкя, кв. „Михайлово“, който е на километри от града, като
предложените от вещото лице пазарни цени за имота и наеми значително надхвърлят
тези по представените от нея аналози.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори
на въззивната жалба от ищците Д.В.К. и С.В.К.. В проведеното на 28.09.2020 г.
открито съдебно заседание пред СГС са отправили чрез процесуалния си
представител искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Решението в частта относно претенциите на ответницата
към ищците за подобрения в имота, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите
на ищците срещу ответницата за обезщетение за лишаване от ползването му за сумата
над 7 387, 20 лв. за всяка от тях до пълните им предявени размери, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК и заявените с въззивната жалба оплаквания, намира следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се пристъпи
към обсъждане на заявените оплаквания относно правилността му.
С
влязло в сила решение № 212502 от 13.09.2017 г., постановено по гр.д. №
44550/2014 г. на СРС, II ГО, 72 състав, е допуснато извършването на делба между Д.В.К., С.В.К.
и С.П.Й. на следния съсобствен недвижим имот: първи етаж от югоизточен близнак от
двуетажна сграда близнак с помещенията в сутерена с югоизточно изложение, със
застроена площ на близнака от 75 кв.м., който етаж се състои от стая, дневна,
кухня и коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място, в което е построен, находящо се в гр.
Банкя, ул. „******, представляващо УПИ IX-141 от кв. 22 по плана на гр. Банкя, местност Квартал
Михайлово, с площ от 600 кв.м., имот с идентификатор 02659.2192.446, при квоти:
за Д.В.К. – 1/3 ид.ч. от първия етаж на сградата югоизточен близнак с
помещенията в сутерена с югоизточно изложение и 1/12 ид.ч. от дворното място, за
С.В.К. – 1/3 ид.ч. от първия етаж на сградата югоизточен близнак с помещенията
в сутерена с югоизточно изложение и 1/12 ид.ч. от дворното място и за С.П.Й. –
1/3 ид.ч. от първия етаж на сградата югоизточен близнак с помещенията в
сутерена с югоизточно изложение и 1/12 ид.ч. от дворното място.
Отхвърлен е предявеният от Д.В.К. и С.В.К. срещу С.П.Й.,
П.В.Н.и М.Н.Н.иск за делба на недвижим имот: втори етаж със самостоятелна
стълбищна клетка и вход от югоизточната страна, от югоизточен близнак от
двуетажна сграда близнак с помещенията в сутерена с югоизточно изложение, със
застроена площ на близнака от 75 кв.м., който етаж се състои от: две стаи, хол
и коридор, както и таван със застроена площ от 40 кв.м., заедно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място, в което е
построен, находящо се в гр. Банкя, ул. „******, представляващо УПИ IX-141 от кв. 22 по плана на гр. Банкя, местност Квартал
Михайлово, с площ от 600 кв.м., имот с идентификатор 02659.2192.446.
В първото по делото открито съдебно заседание след
допускане на делбата, проведено на 14.05.2018 г., е приета за съвместно
разглеждане предявена от ищците срещу ответницата претенция за обезщетение за
лишаването им от ползване на делбения имот в периода 04.07.2013 г. – 14.05.2018
г. в размер на 600 лв. месечно за целия период и за всяка от ищците.
Приета е за разглеждане в процеса и претенцията на
ответницата за възлагане на делбения имот, на основание чл.349, ал.2 ГПК.
Приети са за съвместно разглеждане и претенциите на
ответницата срещу ищците за заплащане на подобрения в имота на обща стойност
10 618 лв.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице А.Ц.след запознаване с материалите по делото и извършен
оглед и заснемане на жилището на място, се установява, че имотът се намира в
югозападната част на гр. Банкя, административен адрес: гр. Банкя, кв.
Михайлово, ул. „******. Сградата е масивна, с носещи тухлени стени и монолитни
ст.бетонни елементи /категория на конструкцията М3/, представляваща по данни на
АГКК сграда с идентификатор 02659.2192.446.1, на 2 етажа, със застроена площ от
132 кв.м. Старата част на сградата е строена преди 1950 г., като след 1980 г.
(1982-1983 г.) е осъществено пристрояване и надстрояване на сградата.
Застроената площ на източния близнак по документи е 75 кв.м. Допуснатият до
делба имот представлява самостоятелен обект с идентификатор 02659.2192.446.1.2,
област София, общ. Столична, гр. Банкя, район „Банкя“, кв. „Михайлово“, ул. „******,
ет. 1, вид собственост: частна, тип жилище: апартамент, бр. нива: 1, съгласно
заповед за одобрение на КККР № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор
на АГКК. След извършване на основно заснемане на обекта на място е констатирано
от вещото лице, че имотът представлява самостоятелно жилище, състоящо се от
входно антре /коридор/, кухня-трапезария, две стаи /с преход/ и баня,
допълнително обособена под външното стълбище за втория етаж, като застроената
площ е 59, 55 кв.м., в т.ч. допълнително обособената баня под стълбището за втория
етаж – 3, 25 кв.м., при светла височина на етажа 2, 50 м. След оценяване на
допуснатия до делба имот при прилагане метода на сравнителните пазарни аналози
(пазарен подход), по приходен подход и по разходен подход, както и отчитане
приоритета на метода на пазарните аналози и по-малката относителна тежест на
останалите два метода, средната пазарна стойност на имота е определена на сумата
от 57 600 лв., а стойността на квотите на съделителите, както следва: Д.В.К.
– 19 200 лв., С.В.К. – 19 200 лв. и С.П.Й. – 19 200 лв. Според
заключението на експертизата имотът е неподеляем. Пазарният наем на имота за
исковия период 04.07.2013 г. – 14.05.2018 г. по метода на пазарните аналози е
изчислен на сумата от 7 387, 20 лв. за всеки от съделителите.
С протоколно определение на първоинстанционния съд от
26.09.2018 г. е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза по въпроса
относно наличието на основи на къщата под източната и северната стена на
делбения имот.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, изготвена след повторен оглед на къщата на място, се установява, че
е извършен преглед на основите на къщата, доколкото това е било възможно, като
е било извършено частично разкопаване в един участък от вътрешната страна на
източната външна стена, в зоната на старото строителство. Вещото лице е посочило, че под новата пристроена част от
къщата са изпълнени бетонови основи, а под старата част, под тухлените стени са
установени основи от каменна зидария.
Без да се нарушава сигурността на сградата, е извършено локално разкопаване на
един участък около 50 см от вътрешната страна на източната фасадна стена, при
което са установени плитко положени основи от каменна зидария – средно на около
45-50 см спрямо нивото на сутерена, които не отговарят на сега действащите
норми и стандарти за проектиране. Вещото лице е посочило обаче, че според
строителната практика старите къщи от типа на процесната масово са били
фундирани върху каменни основи с дълбочина не повече от 50 см. При огледа е
установено, че в североизточния ъгъл на сградата е изпълнена стоманобетонна
колона, фундирана на бетонова основа, чиито размери и дълбочина не е било
възможно да бъдат установени, без да бъде застрашена сигурността на сградата.
От северната страна е установена изпълнена укрепваща стоманобетонова колона,
достигаща до втория етаж. Резултатите от огледа са обективирани в снимков
материал, Приложение № 1 към
експертизата, и сочат, че от източната страна, под пристроената част са
изпълнени бетонови основи, а под стените на старата част от къщата са запазени
старите зидани каменни основи, плитко положени, на около 50 см в земята.
Допълнително са изпълнени укрепващи елементи – ст.бетонови колони, като са
установени само тези, които са били видими на фасада – колона в североизточния
ъгъл и колона, достигаща до втория етаж от северната страна. След извършения
подробен оглед на основите и конструкцията като цяло, вещото лице е формирало
извод, че новата пристроена част от къщата е изпълнена с конструкция,
съответстваща на тип „М3“ – масивна с носещи тухлени стени и монолитни
стоманобетонни конструктивни елементи, докато старата част е изпълнена с
конструкция, съответстваща на тип „М1“ – масивна без стоманобетонни елементи
или масивна с частични стоманобетонни елементи, като последните от гледна точка
на оценяването са приравнени. След оценяване на новата и старата част от къщата
отделно, при коригирани стойности по отношение на вида на конструкцията и по
отношение процента на амортизация, стойността на имота е определена на сумата
от 53 242 лв., а стойността на квотите на съделителите, както следва: Д.В.К. – 18
140 лв., С.В.К. – 18 140 лв. и С.П.Й. – 18 140 лв.
В проведеното на 14.11.2018 г. открито съдебно
заседание пред СРС вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че стойността
на имота е намалена, при съобразяване тази част от сградата, която е с ниски
показатели, както и че сутеренът е на кал и затова той е намален и че старата
част от къщата е оценена като М1, а не като М3, т.е. като сграда, която няма
стоманобетон.
С протоколно определение на първоинстанционния съд от 14.11.2018
г. по искане на ответницата е допусната повторна тройна съдебно-техническа
експертиза, която да даде заключение относно пазарната стойност на делбения
имот, като съобрази поставените от ответницата въпроси относно конструктивните
характеристики на приземния етаж на
сградата. В следващото открито съдебно заседание, проведено на 16.02.2019 г.,
ответницата се е отказала от доказателственото си искане за назначаване на
повторна тройна съдебно-техническа експертиза.
Неоснователно
се явява възражението на жалбоподателката, че оценката за 2/3 от сградата не е
съобразена с максималния размер на овехтяване, тъй като тези части по
характеристиката си са паянтови. Възражение, че къщата е паянтова, е направено
от ответницата още при изслушване заключението на допълнителната СТЕ, във
връзка с което вещото лице е пояснило, че не може да се говори за паянтова
сграда и че няма вариант да оценява като паянтова къща, за която сравнително
скоро е одобрен проект и е направена реконструкция на къщата. Състоянието на
приземното помещение е съобразно при изготвяне заключението на допълнителната
СТЕ, с оглед на което и оценката на имота е намалена.
По отношение на възражението, че съдът не се е
съобразил с представените от ответницата аналози за пазарна стойност и наемни цени
за сгради в района на гр. Банкя, кв. „Михайлово“, следва да се има предвид, че
основното заключение на СТЕ е дало отговор на въпроса относно средния пазарен
наем за имота през исковия период при използване метода на сравнителните
пазарни аналози, при който се използва пряко сравнение на оценявания имот с
други подобни недвижими имоти, разположени в близост до него или в сходен
ценови район, които са били оферирани, продадени или наети в рамките на шест
месеца до една година от датата на експертната оценка. При оценката на наема
вещото лице е отчело констатираното
фактическо състояние на двете неремонтирани стаи на приземния етаж, както и че
същите не са годни за живеене, като оценката е извършена при условие, че същите
се ползват за складови нужди. Представените с молба от 12.11.2018 г. на
ответницата 5 бр. нотариални актове са съобразени от вещото лице, в какъвто
смисъл са поясненията на последното, направени в проведеното на 14.11.2018 г.
открито съдебно заседание, а имено – че се е запознало с депозираната от
ответницата молба с приложени към нея нотариални актове, които касаят сделки по
данъчна оценка на имотите, което не отразява реалната цена и не променя
изготвеното заключение. С оглед изложеното, неоснователни се явяват
възраженията на жалбоподателката във връзка с правилността на решението в
обжалваната част.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По
разноските:
Страните не са заявили претенции за разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по въпроса относно присъждането на разноски по
делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
107329 от 07.05.2019 г., постановено по гр.д. № 44550/2014 г. на СРС, II ГО, 72 състав в ЧАСТТА,
с която С.П.Й., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Д.В.К., ЕГН ********** сумата
от 18 140 лв. за уравняване на
дела й, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за
възлагане до окончателното изплащане, и на С.В.К., ЕГН ********** – сумата от 18 140 лв. за уравняване на дела
й, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за
възлагане до окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА, с която С.П.Й., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Д.В.К.,
ЕГН ********** сумата от 7 387, 20
лв. и на С.В.К., ЕГН ********** – сумата от 7 387, 20 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от
ползване на допуснатия до делба и поставен в дял на С.П.Й. недвижим имот: първи
етаж от югоизточен близнак от двуетажна сграда близнак с помещенията в сутерена
с югоизточно изложение, със застроена площ на близнака от 75 кв.м., който етаж
се състои се от стая, дневна, кухня и коридор, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и 1/4 идеална част от дворно място, в което е
построен, находящо се в гр. Банкя, ул. „******, представляващо УПИ IХ-141 от
кв.22 по плана на гр. Банкя, местност Квартал Михайлово, с площ от 600 кв.м.,
имот с идентификатор 02659.2192.446, в периода 04.07.2013 г. – 14.05.2018 г.,
ведно със законната лихва от 14.05.2018 г. до окончателното плащане.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.