ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. Девня , 29.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120100078 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове от "Теленор България" ЕАД, ЕИК
*********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, срещу Г. Д. М., ЕГН **********, за
приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по
Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д № 866/2020г. по описа на ДРС.
След като се запозна с материалите по ч.гр. д. №866/2020г. на ДРС съдът намира
настоящия процес за недопустим, тъй като не са налице предпоставките за предявяване на
исковете по чл. 422 ГПК. В хипотезата на чл.422 ГПК специалните положителни
предпоставки за допустимост на установителния иск са: 1. Издадена заповед за изпълнение;
2. Подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по
чл.414 ГПК или връчване на издадената заповед на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК; 3.
Спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по
чл.415,ал.1 от ГПК. Правният интерес от установяване вземането срещу длъжника е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, ако същата не е
налице, предявеният установителен иск е недопустим. Дадените от съда, пред който е
висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок съгласно чл.415,ал.1 от ГПК, не освобождават съда,
разглеждащ предявения установителен иск по чл.422 от ГПК, от задължението му да
провери процесуалните предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, съдът, пред който е висящо исковото производство, не е
обвързан от констатацията на съда в заповедното производство, а е длъжен да провери
допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК – така мотиви към т.10а
от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Видно от материалите по
приложеното ч. гр. дело № 866/2020 г. по описа на ДРС в конкретния случай процесуалните
изисквания на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК не са изпълнени, тъй като липсва подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение, но и същата не е надлежно връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Според разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК,
приложими по препращане от чл. 47, ал. 7 от ГПК и при връчването на заповедта за
изпълнение, когато ответникът/длъжникът в продължение на един месец не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има
достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността
1
ответникът/длъжникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-
малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като
най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато
връчителят е събрал данни, че адресатът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от Кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В уведомлението
се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез
служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването
става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от
залепването на уведомлението. Когато ответникът/длъжникът не се яви да получи книжата,
съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и
чл. 41, ал. 1 от ГПК, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не
съвпада с постоянния и настоящия му такъв, съдът разпорежда връчване по настоящия или
постоянния му адрес по реда на ал. 1 и ал. 2 на чл. 47 от ГПК, както и по местоработата му,
съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанската му дейност, които
също проучва по свой почин. В заповедното производство са известни два различни адреса
на длъжника – посочения от заявителя в *** и постоянен и настоящ адрес на длъжника
***, според справка НДБН – л.56 от материалите по дело №1008/2020г. на РС Нови Пазар.
Съобщение е изпратено единствено на адрес в ***, а не според последователността посочена
в чл. 38 ГПК, не е направен опит за връчване на посочения от заявителя адрес на длъжника /
който адрес е посочен и в издадените фактури и договори за мобилни услуги/. За да бъде
прието за редовно връчването по чл.47, ал.5 ГПК, длъжникът следва да е търсен на всички
посочени от заявителя и установени при извършената служебна справка адреси. Предвид
изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК
не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени, тъй като
ищецът още не разполага с правен интерес от търсената с тях защита и като такива са
недопустими - в този смисъл и съдебната практика - определение по гр.дело № 13793 по
описа на ВРС за 2018г.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството
по делото – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 78/2021г. по описа на ДРС, на основание
чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
2