№ 158
гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20211100507237 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението – „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„****, чрез адвокатско дружество „Г. и партньори“, със съдебен адрес гр. София, р-н
Слатина, ул. „****, срещу акт на съдебния изпълнител, обективиран в съобщение с изх. №
9422/03.12.2020г. по изпълнително дело № 20207880400644 по описа на ЧСИ М.К., с което е
било оставено без уважение искането за изменение на приетите за дължими в полза на
взискателя разноски в размер на 644,00 лв. – адвокатско възнаграждение, като счита същото
за прекомерно. В тази връзка се излагат съображения, че така определеният размер е
несъответен на извършените правни и фактически действия от упълномощения адвокат,
изразяващи се единствено в депозиране на молба за образуване на изпълнително
производство. Моли размерът на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намален
до законоустановения минимум от 200 лв., като бъде редуцирана съответно и таксата
начислена по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Постъпило е становище от ответната страна по жалбата – взискателя С.К.С., чрез адв. В.В., в
което я оспорва и счита същата за неоснователна. Счита размерът на договореното
адвокатско възнаграждение за съответен съобразно възложеното на процесуалния
представител – да образува изпълнително дело и да извършва последващи действия по него
с цел удовлетворяване на дължимото вземане, като сочи, че се равнява на установения
минимум на дължимо такова, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г.
1
Частният съдебен изпълнител М. К. не е изложил мотиви във връзка с постъпилата жалба по
процесното изпълнително дело.
Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото
писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
В разпоредбата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител, като съгласно ал. 2, т. 7 от разпоредбата, на обжалване от
длъжника подлежи акта за разноските по изпълнението.
Видно от приложеното изп.д.№ 20207880400644 по описа на ЧСИ – М. К., същото е било
образувано по молба на взискателя С.К.С., чрез адв. В.В., за принудително събиране на
вземания по изпълнителен лист от 04.11.2020г., издаден по гр.д. № 1188/2020г. по описа на
АС – София, за сумата в размер на 30 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди
във връзка с настъпило на 30.04.2018г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 20.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Приложено е
пълномощно на адв. В.О. и Договор за правна защита и съдействие № 008973, сключен
между него и взискателя с договорено възнаграждение от 644,00 лв. и отбелязване за
изплащането му в брой.
С Постановление от 13.11.2020г. съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнителното
производство, в това число – 644,00 лева адвокатско възнаграждение и 1 217,17 лева такси
по Тарифата за ЗЧСИ, от които 48,00 лева обикновени такси; по т. 1 – 24,00 лева в ДДС; по
т. 5 - 24,00 лева с ДДС и 1 169,17 лева с ДДС такси по Тарифата за ЗЧСИ, определена
пропорционално върху общия размер на задължението към 13.11.2020г. от 12 571,78 лева.
В хода на изпълнителното дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на 13.11.2020г.
Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирана от правно
легитимиран за това правен субект, в установения в чл. 436 ГПК 2-седмичен срок за това
срещу действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване от длъжника по изпълнението, поради
това съдът приема същата за процесуално допустима, като разгледана по същество се явява
и основателна по следните съображения:
По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно
размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.
В приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането
за разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка
неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на разноските по
ГПК. След произнасяне по възражението, актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен
контрол, като компетентен да се произнесе е окръжният съд по мястото на изпълнението.
2
В случая, възражението на длъжника срещу възложените му разноски е било оставено без
уважение, което е породило правният му интерес да атакува акта на ЧСИ чрез жалба –
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Видно от изложеното в молбата за образуване на изпълнително дело, в същата не е било
обективирано искане за присъждането на разноски, но въпреки това и с оглед установеното
в гражданския процес диспозитивно начало, следва да бъде преценена основателността на
искането за редуциране размера на присъденото адвокатско възнаграждение до размера от
200 лв.
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, взискателят има право на разноски за процесуално представителство за
образуване на изпълнителното производство, както и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков
път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Посоченият изпълнителен способ - запор на банкова сметка не би могъл да се определи като
осъществено процесуално представителство по изпълнителното дело, изразяващо се в
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като определянето
на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата за образуването на делото, по
аргумент от чл. 426, ал. 2 ГПК.
Други действия от страна на пълномощника на взискателя с цел удовлетворяване на
паричните вземания не са предприемани, макар да е искано налагане на запор на банкови
сметки на длъжника в различни банки с отделни молби. По делото са налице данни, че с
платежно нареждане BORD00582944/04.12.2020г. Общинска банка е превела изцяло
дължимата сума от 13 901,47 лева от сметка на длъжника „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице
процесуални усложнения по отношение на страните или движението по процесното
изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи,
изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да е в размер на 200 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, приложима към конкретния случай, за
образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 100,00 лв., а не както
се претендира от жалбоподателя в размер на 200 лв., но настоящата съдебна инстанция
3
разполага с правомощия единствено да намали възнаграждението до сумата от 200 лева,
както е поискал жалбоподателят.
Съгласно константната съдебна практика, длъжникът ще бъде освободен от отговорността
за разноски, когато не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, поради плащане
дълга си преди това, както и в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. В останалите случаи, дори и при доброволно погасяване
на дълга в хода на принудителното изпълнение, разноските по същото следва да бъдат
възложени на длъжника.
В случая погасяването на дълга – предмет на изпълнението не е било сторено доброволно от
длъжника, поради което дължи се таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200 лв. Поради
това, обжалваният отказ на ЧСИ М.К., обективиран в Съобщение за приети по делото
разноски с изх. № 9422/03.12.2020г. да намали приетите по изп. д. № 20207880400644
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в полза на
взискателя, следва да се отмени за сумата над 200,00 лв. до пълния начислен размер от
644,00 лв.
Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ:
Според настоящата инстанция, при определяне на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз
основа на която се начислява размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
следва да се включат и разноските на взискателя /ако са доказани/ за адвокатско
възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното производство. Под
употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се разбира, както
паричното вземане предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в
изпълнителния лист като титул, така и разноските на взискателя в рамките на
изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат на
принудително изпълнение на основание постановлението за разноски в изпълнителното
производство. Вземането за тези разноски е различно от това, за което е издаден
изпълнителният лист, но правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния
лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи – правилата
по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата.
Следователно, за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат
онези такси и разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е
снабдено с изпълнителен лист. В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от
4
Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т.
26 от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по изпълнението
– авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени направените разноски за
адвокат.
С постановление от 13.11.2020г. /л.5 от изпълнителното дело/, ЧСИ е приел на основание чл.
78, вр с чл. 79 ГПК за събиране разноски по изпълнителното производство, както следва:
644,00 лева – адвокатско възнаграждение; Такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 1
217,17 лева лв., от които обикновени такси – 48 лева / 24,00 лева с ДДС – по т. 1 и 24,00 лева
с ДДС – по т. 5/. Следователно, съдът приема, че начислената от съдебния изпълнител такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като се изключат авансовите такси, е в размер на 1169,17 лева.
Във връзка с гореизложените изводи, съдът намира, че дължимата такса по т. 26 от Тарифата
следва да се определи върху вземането по изпълнителния лист при непогасен остатък от
12 571.78 лв. и дължимото се на взискателя адвокатско възнаграждение от 200 лв.
Съобразно т. 26, б "г." от Тарифата - за изпълнение на парично вземане и дължимата такса с
оглед непогасения остатък от вземането, дължимата такса възлиза на 986.30 лв., до който
размер следва да бъде редуциран определеният от съдебният изпълнител такъв от 1 169.17
лв.
Относно разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в настоящото производство в общ
размер на 123 лв., от които за заплатена такса за администриране на жалбата от ЧСИ - 48 лв.,
за държавна такса за обжалването - 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 13.11.2020г. на съдебния изпълнител по изп. дело
20207880400644 по описа на ЧСИ – М. К. с район на действие СГС, в частта, с която в
тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 200
лева до 644,00 лв. и е определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 986.30 лв. за
разликата до 1169.17 лв., с включен ДДС.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ****, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****,, на основание
5
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 123 лв., от които за заплатена такса за администриране на
жалбата от ЧСИ - 48 лв., за държавна такса за обжалването - 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6